Решение по дело №10594/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1927
Дата: 23 април 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110210594
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1927
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110210594 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.

при участието на секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №10594 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-011901/29.06.2022 г. на
началник група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на Ц. О. С. са
наложени следните административни наказания:
1. глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП и
2.глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
С депозираната пред съда жалба Ц. О. С. иска отмяна на постановлението
и присъждане на направените разноски.
Жалбоподателката Ц. О. С., редовно призована, не се явява лично и не се
представлява.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Административно-наказващият орган е изразил писмено становище по
жалбата, чрез юрк.С...., който в писмени моли за потвърждаване на
постановлението, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 19.06.2022 г., около 06:40 ч. в гр.С** посока на движение от ул.“С*“
към ул.“Г*“ Ц. О. С. управлявала л.а.“Мини Джон Купър Уъркс“ с рег.№****
и до №21 поради това че не контролира постоянно МПС, което управлява,
самокатастрофирала в бетонна кашпа и дърво от лявата й страна.
На местопроизшествието пристигнали свидетелите К. и Х., които
поискали да извършат проверка на Ц. О. С. с техническо средство за употреба
на алкохол.
Ц. О. С., която била във видимо нетрезво състояние, отказала категорично
проверка с техническо средство и не дала кръв за химическо изследване.
Съставен е акт на Ц. О. С., в който тя не е посочила възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите К. и Х., и от писмените доказателства по делото.
2
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
служебно наличието на такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Ц. О. С. е нарушила чл.20, ал.1 от ЗДвП, защото водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Съгласно чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Ц. О. С. е нарушила и чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото е отказала да й бъде
извършена проверка за употреба на алкохол.
По чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушените материално-правни норми са посочени точно, нарушенията
са словесно правилно посочени и отговарят на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Размерът на глобите и наказанието „лишаване от право да управлява
МПС” са съобразени с характера на нарушението и вината на Ц. О. С. и с
предвидените в закона наказания за съответните нарушения.
3
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди Ц. О. С. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №22-4332-011901/29.06.2022 г. на началник група
в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.
ОСЪЖДА Ц. О. С., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г.Г****



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-011901/29.06.2022 г. на
началник група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на Ц. О. С. са
наложени следните административни наказания:
1. глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП и
2.глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
С депозираната пред съда жалба Ц. О. С. иска отмяна на постановлението
и присъждане на направените разноски.
Жалбоподателката Ц. О. С., редовно призована, не се явява лично и не се
представлява.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Административно-наказващият орган е изразил писмено становище по
жалбата, чрез юрк.С***, който в писмени моли за потвърждаване на
постановлението, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 19.06.2022 г., около 06:40 ч. в гр.С*******” с посока на движение от
ул.“С*****“ към ул.“*****“ Ц. О. С. управлявала л.а.“Мини Джон Купър
Уъркс“ с рег.№******и до №21 поради това че не контролира постоянно
МПС, което управлява, самокатастрофирала в бетонна кашпа и дърво от
лявата й страна.
На местопроизшествието пристигнали свидетелите К. и Х., които
поискали да извършат проверка на Ц. О. С. с техническо средство за употреба
на алкохол.
Ц. О. С., която била във видимо нетрезво състояние, отказала категорично
проверка с техническо средство и не дала кръв за химическо изследване.
Съставен е акт на Ц. О. С., в който тя не е посочила възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите К. и Х., и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
служебно наличието на такива.
1
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Ц. О. С. е нарушила чл.20, ал.1 от ЗДвП, защото водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Съгласно чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Ц. О. С. е нарушила и чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото е отказала да й бъде
извършена проверка за употреба на алкохол.
По чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушените материално-правни норми са посочени точно, нарушенията
са словесно правилно посочени и отговарят на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Размерът на глобите и наказанието „лишаване от право да управлява
МПС” са съобразени с характера на нарушението и вината на Ц. О. С. и с
предвидените в закона наказания за съответните нарушения.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди Ц. О. С. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.

2