№ 38707
гр. София, 25.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110100573 по описа за 2024 година
на основание чл.140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 04.12.2024г. от
14:45 ч.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
„Т.“ ЕООД, ЕИК *********** е предявило срещу „В..БГ“ ЕООД, ЕИК ***********
иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 123.15 лева, представляваща предадена без основание сума
от М. В. В., ЕГН ********** на ответника по Договор за кредит № ********** от 11.04.2021
г., сключен между „В..БГ“ ЕООД, в качеството му на кредитор, и М. В. В., в качеството на
кредитополучател, което вземане е цедирано на ищеца съгласно договор за цесия от
02.06.2023 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (02.01.2024 г.)
до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че процесниият договор за кредит и отделни негови
клаузи са нищожни, поради което е възникнало процесното вземане срещу кредитодателя за
възстановяване на получената от последния сума, което вземане е цедирано на ищцовата
страна от кредитополучателя. Навеждат се твърдения, че процесният договор е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и
като накърняващ добрите нрави, поради нарушение на принципите на добросъвестност и
справедливост. Навеждат се твърдения, че процесният договор е нищожен и на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, поради липса на съществен елемент от неговото
съдържание, а именно ГПР по кредита, доколкото таксата за допълнителна услуга – бързо
разглеждане, не била включена в ГПР, поради което размерът на същия бил грешно посочен,
респективно грешно посочен размер на ГПР следвало да се приравни на непосочен такъв.
Посочва, че процесният договор бил нищожен и поради заобикаляне на изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Навеждат се твърдения за нищожност на процесния
договор и поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 147 ЗЗП, тъй като договорът и свързаните с него документи не са написани по ясен и
разбираем за потребителя начин, както и че договорът не съдържал клауза, регламентираща
1
наличието или правото на отказ на потребителя от него. Посочва се, че в нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора липсвало посочване и на ГЛП, както и условията за
прилагането му, така и липсвало уточнение дали се начислява върху целия кредит или върху
остатъчната част от главницата, а уговореният такъв надхвърлял четири пъти размера на
законната лихва. Навеждат се и доводи, че процесният договор е нищожен поради
нарушение на чл. 143 и сл. ЗЗП, поради съдържащи се в същия неравноправни клаузи, които
не били уговорени индивидуално и не позволявали на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Твърди се, че клаузата уреждаща
таксата за допълнителна услуга - бързо разглеждане на кредита също е неравноправна, тъй
като същата не съответствала на насрещната престация, респективно се нарушавал
принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето. Релевират се доводи и за
нищожност на клаузата на чл. 15.4 от Общите условия на ответника и Тарифата към тях,
регламентираща разноски за събиране на вземането, като противоречаща на разпоредбата на
чл. 33 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
оспорва иска и изложените твърдения в същия. Навежда възражения за нередовност на
исковата молба. Излага аргументи, че исковата претенция е неоснователна поради липса на
конкретизация в договора за цесия на вида, размера и основанието от което е възникнало
процесното вземане. Оспорва, че ответното дружество е било уведомено за извършената
цесия. Поддържа, че договора за цесия е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД,
поради накърняване на принципа за добрите нрави, както и на основание чл.26, ал.2, предл.1
ЗЗД, поради липса на предмет, с оглед липсата на изявления/уведомления до ответника за
цедираните вземания, както и липсата на ликвидно и изискуемо вземане, предмет на
договора за цесия. Излага, че договорът за цесия бил нищожен и на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 5 ЗЗД, поради симулативност, доколкото същият представлявал прикрита сделка,
респективно прикривал друго съглашение, чиито правни последици се целяли от страните
по него, а по своята същност бил мандатна сделка – консултански договор за правна защита
и съдействие.
По възражението за нередовност на исковата молба : Съдът намира възражението за
неоснователно – в исковата молба са посочени обстоятелствата, на които ищецът основава
претенцията си, и същите кореспондират с формулирания петитум, доколкото се твърди
плащане на суми без основание по конкретен договор за кредит, като се обосновават и
обстоятелствата, поради които ищецът счита договора за кредит за недействителен,
евентуално – счита за нищожни отделни негови клаузи, сочи се размер на сумата, която се
твърди, че е платена във връзка с договора за кредит без основание на кредитодателя –
ответник, както и са изложени твърдения за прехвърляне на вземането за плащане без
основание, което се твърди, че е възникнало в полза на кредитополучателя в полза на
ищеца.
Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже плащане на претендираната сума от
страна на М. В. В. в полза на ответника, както и че по силата на договор за цесия М. В. В. е
прехвърлила в полза на ищеца вземането си, представляващо получена без основание сума
от ответното дружество.
СЪДЪТ УКАЗВА на ответника на основание чл. 7, ал. 3 ГПК в 2 –седмичен срок с
писмена молба да вземе становище по отношение на направените в исковата молба
твърдения за нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗЗП поради липса на
посочване в договора на годишен процент на разходите, на годишен лихвен процент и
условията за прилагането му, както и на общата дължима сума от потребителя, както и
относно твърденията за нищожност на отделни клаузи в договора за кредит, които уреждат
лихвен процент по заема и ГПР, както и по твърдението за нищожност на клаузата за такса
за допълнителна услуга - бързо разглеждане на кредита, като УКАЗВА на ответника, че в
същия срок може да ангажира доказателства във връзка с оборване на така направените
2
твърдения на ищеца за нищожност на договора и евентуално – на отделни негови клаузи.
По доказателствата:
ДОПУСКА като доказателства по делото документите, представени с исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по реда на чл.176 ГПК, тъй като поставените
въпроси са неотносими към предмета на делото.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители,
попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи и препис от настоящето определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3