№ 20311
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.Г.
при участието на секретаря С.К.З.
като разгледа докладваното от Г.К.Г. Гражданско дело № 20221110148966 по
описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.6 ЗПФУР и чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника за сумата в размер на
700,00 лв., представляваща главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ****/20.04.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
17.02.2022 г., до окончателното изплащане на дължимата
сума; сумата в размер на 23,10 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.04.2021 г. до 20.05.2021 г. и
сумата в размер на 53,47 лева, представляваща мораторна
1
лихва за периода от 20.05.2021 г. до 18.02.2022 г., които
вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 8332 /2022г. по описа на СРС, 45 с-
в.
В исковата молба ищецът излага, че на 20.04.2021г. e
сключил с ответника договор за потребителски кредит от
разстояние с № ****. Твърди още, че сключването на самия
договор се извършило въз основа на подробна информация,
достъпна на уеб адрес: ******. На същия електронен адрес
били публикувани и общите условия за предоставяне на
кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на
договора ставало след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето
"Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът
безусловно приемал същите. След това кандидатът
получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна
информация за условията на договора, както и име и
парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако
кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-
мейл договор и ОУ за писмено потвърждаване. На
посочения от клиента телефонен номер се осъществявал
телефонен разговор с цел да потвърди устно волята си за
сключване на договора. Разговорът се записвал, за което
обстоятелство клиентът бил уведомяван. Поддържа се, че
предоставеният договор за кредит, общите условия и
записът на устното му потвърждаване за сключване, са
доказателства за валидно възникнало облигационно
2
правоотношение по силата на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и
Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на ЕС и на Съвета от 23 юли
2014 г. Поддържа се още, че гореописаната процедура е
извършена и при сключване на процесния договор с
ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит
в размер на 700,00 лева – главница, преведена по посочен от
ответника начин – по негова лична сметка. Ищецът
твърди, че вземането е падежирало на 20.05.2021 г., като
ответникът не е направил никакви плащания, поради което
претендира главница в пълния размер на отпуснатия
кредит. Сочи, че съгласно сключения между страните
договор, ответникът дължи и договорна /възнаградителна/
лихва, както и лихва за забава, поради забава за плащане
на главницата. Поради неплащане от страна на ответника
на дължимите суми, ищецът твърди, че подал заявление по
чл.410 ГПК, но поради връчване на издадената заповед на
длъжника – настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
обуславя правния си интерес от предявените в настоящото
производство искове. Претендират се и направените в хода
на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Г.,
който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
3
Ответникът К. Н. Г., редовно призован за съдебно
заседание, представлява се от назначения му особен
представител – адвокат Б., която изразява становище за
неоснователност на исковете и моли за отхвърлянето им.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение в производството по ч.гр.д. №
8332/2022г., в срока по чл. 415 от ГПК и след дадени
изрични указания от съда за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.
Уважаването на предявените претенции е
предпоставено от положителното установяване на следните
факти: наличието на валидно възникнало облигационно
обвързаност, възникнала по силата на сключен договор за
кредит между страните: изпълнение на задълженията по
договора за кредит от страна на ищеца, основания за
възникване на задълженията, и размера на задължението
на ответника за главица и лихви.
За доказване на релевантните за спора факти и
обстоятелства ищецът е представил Договор за
4
предоставяне на кредит № **** от 20.04.2021г. и Общи
условия към договорите за предоставяне на кредит от
/ФИРМА/, кореспонденция между страните във връзка със
процесния договор /искане за отпускане на кредит,
съобщение за одобрение, последваща кореспонденция във
връзка с твърдяното от ищеца неизпълнение по договора,
предсъдебно известие/.
Ищецът се позовава на сключен между страните
договор за предоставяне на кредит от разстояние,
твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по
същия. Легалното определение на този вид договори се
съдържа в нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР - договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за представяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика – ******., при
която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече. В
разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите
на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от
разстояние като доказателствената тежест е възложена на
ищеца – доставчик на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона
за електронния документ и подпис. Според нормата на чл. 3
5
от ЗЕДП, електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. Електронният
документ се счита за писмен документ. Доколкото по
делото не е постъпил отговор на исковата молба и по
делото е представен процесния договор и проведената
между страните кореспонденция, съдът намира, че в
производството се установи, че на 20.04.2021 г. между
/ФИРМА/ и ответника е сключен договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние – договор за кредит.
Установи се, че преди сключването на сделката,
доставчикът предоставил на потребителя изискуемата
информация по чл. 8 -10 от ЗПФУР, както и съгласието на
ответника за сключване на договора. Тоест, между
страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът предоставил
на ответника заем в размер на 700, 00 лв. срещу
задължението на последната да върне сумата, като плати
договорна лихва, а при забава и мораторна лихва. Исковете
не се оспорват и по размер.
По гореизложеното съдът намира така предявените
искове за основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца следва да му се присъдят разноските в заповедното
6
производство в размер на 125,00 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 50,00 лева, депозит за особен представител в размер на
400,00 лева, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, следва да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Или на ищеца в исковото производство следва да му се
присъдят разноски в размер на 650,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК ******* срещу
К. Н. Г., ЕГН **********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че К. Н. Г.
дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 700,00 лв.,
представляваща главница по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № ****/20.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.02.2022 г., до
окончателното изплащане на дължимата сума; сумата в
размер на 23,10 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 20.04.2021 г. до 20.05.2021 г. и сумата в размер на
7
53,47 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
20.05.2021 г. до 18.02.2022 г., които вземания са предмет на
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
8332 /2022г. по описа на СРС, 45 с-в.
ОСЪЖДА К. Н. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *******, сумата в размер на 125,00 лева,
деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Н. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *******, сумата в размер на 650,00 лева,
деловодни разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8