№ 12363
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110140028 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕАД, чрез адв.
Б., срещу ЗАД „..“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът излага, че на 22.10.2023 г. в гр. София, на ул. „Ген. Никола Жеков“,
срещу блок № 204, е реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието
на лек автомобил /л.а/ „..“ с рег. № .., управляван от .., л.а. „..г“ с рег. № .., управляван
от .., и л.а. „..“ с рег. № .., в резултат на което са били нанесени щети по л.а. „..г“. За
настъпилото събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
К-626/22.10.2023 г. на ОПП-СДВР. Излага доводи, че е застраховател по сключен
договор за имуществена застраховка „Каско+“, обективиран в застрахователна полица
№ ...2022 г., с период на валидност от 03.01.2023 г. до 02.01.2024 г., с предмет - л.а.
„..г“ с рег. № ... В тази връзка, с оглед настъпилото застрахователно събитие, пред
дружеството било подадено Уведомление за щета, въз основа на което била образувана
преписка по щета № ... След извършени оглед и оценка на щетите по автомобила било
констатирано наличието на тотална щета, доколкото разходите за необходимия ремонт
надхвърляли действителната стойност на автомобила към датата на събитието, в
размер на 41 240,72 лв. Твърди, че след като му е било представено доказателство за
прекратяване на регистрацията на застрахованото МПС, е изплатил в полза на
застрахования - .. застрахователно обезщетение в размер на 30 930,54 лв., с преводно
нареждане от 21.02.2024 г. Сочи, че при определяне на размера на дължимото
1
обезщетение е била приспадната стойността на запазените части на автомобила, в
размер на 25% от действителната му стойност. Твърди, че поради нанесените
увреждания по автомобила същият не е могъл да продължи движението си на собствен
ход, което е наложило да бъде транспортиран с пътна помощ, с оглед което
застрахователят е извършил разходи на стойност от 57,60 лв. Счита, че на основание
чл. 411 КЗ, с изплащането на дължимото застрахователно обезщетение,
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Твърди, че от съдържанието на съставения във връзка с произшествието
Констативен протокол за ПТП се установява, че виновен за реализирането му е
водачът на л.а. „..“ с рег. № .., който идвайки от ул. „Христо Силянов“, с посока на
движение към бул. „Рожен“, поради нарушение на правилата за движение по
пътищата, поради несъобразена скорост, е реализирал ПТП на ул. „Ген. Никола
Жеков“, срещу блок № 204, с насрещно движещите се л.а. „..г“ и л.а. „..“. Сочи, че към
датата на събитието отговорността на делинквента била застрахована при ответното
дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В тази връзка, счита че ответникът му дължи сума в общ размер на
31 003,14 лв., формирана, както следва: 30 930,54 лв. – застрахователно обезщетение,
57,60 лв. – разходи за пътна помощ, както и сумата от 15,00 лв. – ликвидационни
разходи. Ето защо дружеството изпратило до ответника регресна покана с изх. № 0-92-
3238/26.02.2024 г., получена на 27.02.2024 г., с искане за изплащане на посочените
вземания. Ищецът твърди, че ответникът му е заплатил сумата от 27 225,35 лв., като
към настоящия момент бил налице непогасен остатък от дълга в размер на 3777,79 лв.
Сочи, че ответникът му дължи и заплащането на мораторно обезщетение в размер на
178,16 лв., начислено върху главницата от 31 003,14 лв. за периода от 27.03.2024 г. –
моментът, в който е изтекъл срокът по чл. 412, ал. 3 КЗ, до 10.04.2024 г. – датата на
плащане на част от дълга, както и законна лихва за забава в размер на 136,04 лв.,
начислена върху стойността на непогасения остатък от вземането, в размер на 3777,79
лв., дължима за периода от 27.03.2024 г. до 28.06.2024 г. Моли съда да осъди ответника
да заплати в полза на ..“ ЕАД сумата от 3777,79 лв., представляваща непогасеният
остатък от дължимото застрахователно обезщетение по щета № .., ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга,
както и за сумата от 178,16 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху стойността
на главницата от 31 003,14 лв., за периода от 27.03.2024 г. до 10.04.2024 г., както и за
сумата от 136,04 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на
главницата от 3777,79 лв., за периода от 27.03.2024 г. до 28.06.2024 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Ц., е подал отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че с оглед
2
настъпилото събитие пред дружеството е била образувана преписка по щета № РС08-
000742/2024-01, по която е било определено за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на 27 225,35 лв., предвид осигуряваното застрахователно
покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „..“ с рег. № ... В тази
връзка, твърди че дружеството е изпълнило правилно и законосъобразно задълженията
си във връзка с настъпилото събитие, поради което не е дало повод за образуване на
настоящото производство. Оспорва размера на претенцията за застрахователно
обезщетение, като счита същия за завишен и неотговарящ на действителната стойност
на нанесените щети по увреденото имущество. Счита, че при определяне на
дължимото обезщетение е съобразил действителната пазарна цена на автомобила, като
е приложил и съответния коефициент за овехтяване на застрахованото имущество,
съгласно Приложение № 2 към Наредба № 49/2014 г. Поддържа, че с изплащането на
посоченото обезщетение са били изцяло възмездени вредите по увредения лек
автомобил, като изплащането на обезщетение на по-висока стойност би имало за
последица неоснователно обогатяване. Оспорва претендираните акцесорни вземания.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 от КЗ.
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за
имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по
него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото
имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат
на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу
причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на
ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден
застрахователен договор, сключен с ответника. Съдът намира, че събраните по
делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения
фактически състав. Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните са отделени фактите, че на 22.10.2023 г. в гр. София, на ул. „Ген.
Никола Жеков“, срещу блок № 204, е реализирано пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на л.а. „..“ с рег. № .., настъпило при твърдения в
исковата молба механизъм, както и че към датата на процесното ПТП л.а. „..г“ с
рег. № .. е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско+“, като в
3
изпълнение на договорните си задължения ищецът е изплатил в полза на
застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 30 930,54 лв. във
връзка с настъпило застрахователно събитие на 22.10.2023 г., при което е била
реализирана тотална щета на застрахованото имущество, за възстановяването на
което е отправил регресна покана до ответното дружество, което към датата на
ПТП е осигурявало застрахователно покритие по отношение на отговорността на
водача на л.а. „..“ с рег. № .., въз основа на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което ЗАД „..“
АД е одобрило за изплащане в полза на ищеца сумата от 27 225,35 лв. Тези
обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства
– Застрахователна полица №...2022г. и общи условия към нея; констативен
протокол за ПТП с пострадали лица К-626 от 22.10.2023г. на ОПП – СДВР; Справка
от страницата на ГФ за .. с рег. № ..; Свидетелство за управление на МПС на .. и
контролен талон; уведомление за щета №../04.12.2023г.; опис заключение по щета
№..; калкулация по претенция №..; фактура №2938/27.11.2023г. и фактура
№2939/27.11.2024г., издадени от УС на СБА и преводно нареждане за плащането
им от 01.12.2023г.; Свидетелство за регистрация на „..г“ с рег. № .. с отбелязване за
прекратяване на регистрацията; удостоверение рег. №...2024г. на СДВР;
Ликвидационен акт по преписка №..; платежно нареждане от 01.03.2023г.; регресна
покана изх. № О-92-3238/26.02.2024г. на ДЗИ и обратна разписка; преводно
нареждане от 10.04.2024г.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото на
22.10.2023г. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият
автомобил е претърпял описаните в протокола за ПТП повреди, за застрахователя е
възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ – да заплати застрахователно
обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в
рамките на предвидената в договора сума. Установи се от приетите по делото
писмени доказателства, че ищецът като застраховател е изплатил в полза на
застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 30 930,54 лв., с
оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в правата
на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност”.
Поради изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства
обуславят извода, че поведението на причинителя на вредата разкрива признаците
на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние,
изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се предполага до
4
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице несъмнена причинна
връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от
застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.
Не се оспорва от ответното дружество обстоятелството, че към датата на
настъпване на пътно-транспортното произшествие гражданската отговорност на
причинителя на произшествието е била застрахована при него по силата на
договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това и с оглед на
извършеното плащане от страна на ищеца като застраховател по застраховка
„Каско на МПС” са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество по отношение на ищеца на основание чл.
411 от КЗ. Спорен между страните е размерът на причинените вследствие
процесното ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразно установената
съдебна практика /в този смисъл решения №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г.
по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на
ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО/ обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от КЗ/. Съгласно чл.390 КЗ
Тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. От кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза
се установява, че стойността на ремонта на щетите по автомобил „..г“ с рег. № ..,
вследствие на ПТП са 36 165,24 лева, а действителната стойност на автомобила е в
размер на 39 669 лева, поради което в случая е налице тотална щета. След
приспадане стойността на запазените части стойността на обезщетението е в
размер на 29 752 лева. Съдът намира, че възраженията на ответника, че в случая
следва да се използва различна методика за изчисление на обезщетението са
неоснователни. При тотална загуба застрахователят е длъжен да заплати
обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила, намалено със
стойността на запазените части. Този механизъм на определяне на обезщетението
съответства на разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, съгласно която обезщетението
трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
5
на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, но тук такива изключения не се твърдят. Вредата не би
била равна на стойността на погиналия автомобил в цялост, ако от същия са
останали запазени части. Тяхната стойност трябва да се приспадне, а разлика се
явява действителната вреда, която застрахователят, респ. делинквентът дължи да
обезщети /в т. см. решение №165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о./.
Ищецът е изплатил в полза на застрахования - .. застрахователно обезщетение в
размер на 30 930,54 лв., с преводно нареждане от 21.02.2024 г., формирано, както
следва: 30 930,54 лв. – застрахователно обезщетение, 57,60 лв. – разходи за пътна
помощ, като претендира и сумата от 15,00 лв. – ликвидационни разходи. Ответникът е
изплатил на ищеца сумата от 27 225,35 лева, което се признава от последния. С
оглед установеното по делото, а именно – размер на дължимото обезщетение от 29
752 лева, 57,60 лв. – разходи за пътна помощ, както и сумата от 15,00 лв. –
ликвидационни разходи, то общата дължима от ответника сума е в размер на 29
824,60 лева. Доказано е частично погасяване на задължението до размер от
27 225,35 лева, при което дължими остават 2599,25 лева.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД съдът
намира следното:
Представена е регресна покана изх. № О-92-3238/26.02.2024г. на ДЗИ и
обратна разписка, от която е видно, че същата е получена, но не е посочено на коя
дата, поради което не се установява по безспорен начин на коя дата е изтекъл
срокът за заплащане на обезщетението и от коя дата ответникът е изпаднал в
забава. Доколкото от обратната разписка е видно, че поканата е получена от
ответника и същият е извършил плащане на 10.04.2024г., то съдът счита, че следва
да бъде прието, че към тази дата същият е узнал за задължението и е започнал да
тече предвидения 30-дневен законов срок. С оглед горното, то забавата е настъпила
само по отношение на незаплатената част от обезщетението, считано от
11.05.2024г., в останалата част искът е неоснователен. Лихвата се претендира до
датата на подаване на исковата молба - 28.06.2024г. С оглед изводите на съда за
дължимост на обезщетение в по-нисък размер от претендирания и друг период, то
размерът на същото следва да бъде определено по реда на чл. 162 ГПК, като съдът
е изчислил, че лихвата за забава върху сумата, до която искът е основателен –
2599,25 лева за периода 11.05.2024г. – 28.06.2024г. е в размер на 48,79 лева, до
който размер искът следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
6
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 842,65 лева, съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК. Ищецът следва да заплати на ответника сторените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 123,51 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 от КЗ „.. ..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление гр. София, .., да заплати на „..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. .., сумата от 2599,25 лева - регресно вземане срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ относно автомобил „..“ с
рег. № .., а именно изплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско”, застрахователна полица №...2022г, по ликвидационна
преписка по щета №.., на застрахованото лице като собственик на автомобил „..г“ с
рег. № .., за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
22.10.2023г. в гр. София, на ул. „Ген. Никола Жеков“ срещу бл.204, между
горепосочените МПС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.06.2024г. до окончателното й изплащане, както и по предявения иск с правно
основание чл.86 ЗЗД сумата от 48,79 лева, представляваща лихва за забава за
периода 11.05.2024г. – 28.06.2024г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата
над 2599,25 лева до пълния предявен размер от 3777,79 лева, както и исковете по
чл.86 ЗЗД за сумата от 178,16 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 31 003,14 лева, считано от 27.03.2024г. до 10.04.2024г., както и за
сумата над 48,79 лева до пълния предявен размер от 136,04 лева и за периода
27.03.2024г. до 11.05.2024г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „.. ..“ АД, ЕИК .. ДА ЗАПЛАТИ на
„..“ ЕАД, ЕИК .., сумата от 842,65 лева, представляваща сторени разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. .., ДА ЗАПЛАТИ на „.. ..“ АД, ЕИК .. сумата от
123,51 лева, представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8