НОХД № 718/10 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс.В. С Д. *** за престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1,т.4 във връзка с чл.29 ал.1, б.”А”
и “Б” от НК за това, че на 07.10.2009г. в гр.Пазарджик с помощта на техническо средство –
дебитна карта „М” с №****, издадена от Банка
„ДСК”ЕАД е отнел от владението на Банка „ДСК”ЕАД- гр.София - клон Пазарджик,
представлявана от А.Б.П. *** чужди движими вещи – парична сума в размер на
170лв., собственост на Е.С.Г. ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив.
Производството пред първата
инстанзция е по реда на гл.27 от НПК - чл.371 т.2 от НПК.
Представителят на РП-Пазарджик
поддържа обвинението против подсъдимия и пледира за осъдителна присъда.
В съдебно заседание подсъдимият се
явява лично и със служебен защитник, признава се за виновен по обвинението,
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да
се събират доказателства за тези факти.
Против подсъдимият е предявен и
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гр.иск от пострадалата Е.С.Г.
за сумата от 170 лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
07.10.2009г. до окончателното й
изплащане.
Районният съд след като се
запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за
установено от фактическа стран следното:
Св. Е.Г. притежавала
дебитна
карта „М”, съгласно сключен между нея и Банка „ДСК”ЕАД договор за издаване и
обслужване на дебитни карти. По разплащателната сметка в Банка „ДСК”ЕАД - клон
Пазарджик на св.Г. била превеждана от „НОИ” ежемесечно сумата от
170,62лв., представляваща пенсия за инвалидност. Чрез дебитната си карта, св.Г.
имала отдалечен достъп до разплащателната си банкова сметка ***траната и в
чужбина, включително и такива, свързани с теглене на пари в брой, чрез
терминални устройства АТМ/ПОС. Св. Г.
съхранявала дебитната си карта в шкаф, намиращ се в хола на семейното
й жилище в
гр.Пазарджик, ул.”Р”№12, ет.1, ап.2. Многократно на гости в дома й ходил подс.В.Д., с който тя
и съпругът й /също инвалид/ били в добри съседски отношения. Подсъдимият знаел къде
св.Г. и съпругът и – св.Д.Г. държат дебитните си карти. По време на
гостуванията си в дома на сем.Г, Д. сам отварял въпросния
шкаф и си взимал клечки за уши, което ставало със съгласието на собствениците.
Много често той съпровождал св.Д.Г.,
който бил трудно подвижен, до различни банкоматни устройства и помагал на
последния, като теглил вместо него различни суми от дебитните карти на двамата
съпрузи. По този повод подсъдимият знаел и ПИН-кодовете на дебитните
карти на съпрузите.
На 07.10.2009г. подс.Д.
имал
нужда от пари, затова решил да отнеме дебитната карта „М” на св.Е.Г. и да
изтегли наличната в нея сума. В изпълнение на замисъла си той отишъл в жилището
на пострадалата, влязъл в хола и взел дебитната карта „М” на св.Г. от шкафа,
където обичайно била съхранявана. После
отишъл на ул.”П” в гр.Пазарджик, където имало поставено автоматично терминално
устройство /АТМ/. Същият ден в интервала от време от 09,52 часа до 09,54 часа,
чрез дебитната карта „М”, подсъдимият изтеглил сумата от 170лв., представляваща
инвалидна пенсия, преведена от „НОИ” в сметката на св.Г.. След като извършил тегленето на парите Д. задържал
дебитната карта у себе си, а парите похарчил за различни вещи.
Още на същия ден св.Е.Г.
установила липсата на дебитната си карта. Веднага посетила „ДСК”ЕАД - клон
Пазарджик, за да уведоми служителите за този факт и да провери наличността на
банковата си сметка. При извършената справка от служител на банката и
проверка наличността на банковата сметка, било установено, че в
нея е
постъпила сума в размер на 170,62лв. и на 07.10.2009г. е
била
изтеглена сумата от 170,00лв. от АТМ на ул.”П” в гр.Пазарджик. След подадения
от св.Г. сигнал до банката дебитната
картата била блокирана. На св.Г., като картодържател не била възстановена сума
от страна на банката за нанесена щета от нерегламентирано
теглене и употреба на открадната и дебитна карта.
След като установила неправомерното
теглене на суми от дебитната карта, св.Е.Г. подала жалба до органите на РУ на
МВР-Пазарджик. При проведените ОИМ извършителя на кражбата в
лицето на подсъдимия бил установен. Първоначално пред св.П.Б. ***,
Д. дал обяснения, в които направил самопризнания
за извършеното деяние. С протокол от 26.10.2009г. обвиняемия предал доброволно
на полицейските служители дебитната карта „М” на името на св.Г., като същата
била
приложена, като веществено доказателство. Впоследствие подсъдимият признал и
пред св.Г. и съпругът й, че именно той е изтеглил парите от
картата, като за извършеното изразил съжаление. В
резултата на описаното до тук било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от
свидетелството за съдимост на подсъдимия той е осъждан общо 11 пъти преди
настоящото деяние, като по НОХД № 2946/07 год. на РС-Пазарджик е осъден за
престъпление по чл.198 ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, ефективно,, а по НОХД № 1764/08
год. на РС-Пазарджик е осъден за престъпление по чл.195 ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от четири месеца, ефективно. По НОХД № 454/04 год. на РС-Пазарджик, с
присъда влязл в сила на 03.01.2008г. е
осъден за кражба в 14 рункта, като му е наложено едно общо наказание лишаване
от свобода за срок от две години и четири месеца, условно с четири годишен
изпитателен срок.
Настоящото деяние подсъдимият е
извършил при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29 ал.1,бук.”А” и „Б” от НК,тъй като то е осъществено в срока
по чл.30 ал.1 от НК от влизане в сила и изтърпяване на наказанията по
горецитираните присъди.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част
на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателста, които подкрепят
самопризнанието, а именно показанията на свидетелите Е.Г., Д.Г., Б., П. и С. и
писмените и вещественото доказателство, приобщени по делото.
Съдът дава пълна
вяра на гласните
доказателства, събрани по делото, т.к. те
са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите, събрани
по делото доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност
очертават обективно гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението
си подс.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.196 ал.1,т.2 във връзка с чл.195 ал.1,т.4 във връзка с чл.29 ал.1, б.”А” и
“Б” от НК като на 07.10.2009г.
в гр.Пазарджик с помощта на техническо средство – дебитна карта „М” с №****, издадена от Банка „ДСК”ЕАД е отнел от владението на
Банка „ДСК”ЕАД- гр.София - клон Пазарджик, представлявана от А.Б.П. *** чужди
движими вещи – парична сума в размер на 170лв., собственост на Е.С.Г. ***, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив.
Деянието е извършено умишлено с
желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно
материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимят е съзнавал всички
обективни елементи на осъществения от него престъпен състав, включително и
квалифициращите, т.к. е наясно със съдебното си минало и посочените по-горе
осъждания, както и с това, че настоящото деяние върши в рамките на петгодишния
срок по чл.30 от НК, при което действа при условията на опсен рецидив. Съзнавал
е още, че за извършване на кражбата си служи с техническо средство, каквото
безспорно е горепосочената дебитна карта, без която той не би могъл да има
достъп до банковата сметка на пострадалата.
При определяне вида и размера на
наказцанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът съобрази
разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на
чл.54 и сл. от НК, относно неговата индивидуализация.
Съдът отчете завишената степен на
обществена опасност на конкретното деяние
като съобрази фактът, че е извръшено при условията на опасен рецидив,
предизвикващо явно неодобрение и нетърпимост на обществото и заслужаващо по –
високата морална, социална и правна укоримост. Подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е
многократно - 11 пъти, преди настоящото
деяние за престъпления от общ характер и има изключително негативни характеристични
данни.
Като смекчаващи отговрността
обстоятелства, следва да се отчетат направените самопризнания, оказаното съдействие
на разследващите органи, изразеното съжаление и разкояние за стореното, тежкото
материално положение и имотно състояние на подсъдимия и ниската стойност на
вещта, предмет на посегателство, доколкото паричната сума се равнява на почти
2/3 от една МРЗ. Като отекчаващи – се
отчетоха миналите осъждания, които не влияят на правната квалификация и не са
елемент от състава,а също и негативните характеристични данни.
Подбудите за извършване на
престпълението следва да се търсят в личността на подсъдимия, в ниското му
правосъзнание, които са една рефлексия от изкривената ценностна система на
подсъдимия, който се оформил като личност, проявяваща изключителна престъпна
упоритост в процеса на социалното общуване и битуване, като всичко това е резултата
и от ниския жизнен
и икономически стандарт на дееца.
При тези данни и като отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно отонсителната
им тежест, съдът намери, че са налиге многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства – посочени по-горе и едно изключително такова, а именно ниската
сума, предмет на посегателство, при наличието на които и най-лекото предвидено
в закона наказание ще се окаже насъраземерно тежко. С оглед на това съдъот след
като прецени разпоредбата на чл.58а ал.4
от НК приложи разпоредбата на чл.55
ал.1, т.1 от НК и определи наказанието ЛС под минимума предвиден в конкретния
престъпен състав, като счете, че за конкретното престъпление на подс.Д. следва да се наложи наказание в размер на една година и шест месеца лишаване
от свобода, което е
съответно на тежестта на престъплението и с което ще се постигнат целите на
наказанието.
С оглед разпоредбата на чл.61 т.2
във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, се определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.
Неприложима е разпоредбата на
чл.66 от НК, т.к. преди настоящото деяние подсъдимият е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер.
От деянието на Д. пострадалата
Е.Г. е претърпяла имуществени вреди, за които подсъдимият дължи обезщетение -
чл.45 от ЗЗД.
Съдът като съобрази размера на паричната сума, предмет на кражбата,
както и , че същата не била възстановена от банката или от подсъдимия намери, че предявеният граждански иск е доказан по основание и
размер. С оглед на това съдът го уважи и осъди подсъдимия Д. да заплати на гражданския ищец сумата от 170 лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението имуществени вреди, ведно със законнната лихва считано от 07.10.2009 година
до окончателното й изплащане.
Съдът постанови след влизане на
присъдата в сила вещественото доказателство 1 брой дебитна карта „М” с №
6705010001123203, издадена от Банка „ДСК”ЕАД, на името на Е. С.Г.
да се върне на собственика.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.Д. беше осъден да заплати в полза на държавата по
сметка на ПРС ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50 лева.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: