ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1280
гр. Благоевград, 14.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20231200501199 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от адвокат Г. Ю.-
процесуален представител на К. С. Ч./ответник по гр. дело № 2532/2021г. по описа на PC
Благоевград, със съдебен адрес за връчване на съобщения и кннжа по делото -гр.Б., ул.” ***”
№ *, ет.* - кантората на адвокат Г. Ю., против: Решение № 310/19.05.2023г., постановено по
гр.дело № 2532/2021г., по описа на PC Благоевград.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, при неправилно
обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът е определил и размера
на присъденото обезщетение, което е определено при нарушаване и неправилно приложение
на принципа за справедливо определяне размера на обезщетението. Обезщетението за
непозволено увреждане трябва да бъде определено на принципа на справедливостта, като
съдът следва да се съобрази с броя и тежестта на уврежданията, доколко те са в причинна
връзка с деянието, в настоящия казус, съдът се е позовал на влязлата в законна сила
присъда, и не е обсъдил всички заявени възражения, а отговора,даден на възражението за
съпричиняване е повърхностен и незадълбочен, доколкото по делото освен от събраните
гласни доказателства, част от които е следвало да бъдат обсъдени през призмата на чл. 172
ГПК - тези на св.Ханджийски, предвид тяхната заинтересованост, са налични и писмени
такива, които установяват реалното здравословно състояние на ищеца по време и след
неговото дехоспилатилизиране. Излага, че съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги
твърди. Действително, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно
формирана задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК - напр. Решение № 178 от
22.06.2017 г. по гр. д. №3690 / 2016 г. на ВКС, 4-то гр. отделение; Решение № 135 от
13.10.2014 г.по търг.д. № 3945/2013 г., I т.о. ВКС; Решение № 25 от 17.03.2011г. по тьрг.д.№
411 /20Юг. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 22 от 05.05.2011г. по търг.д. № 368/201 Ог. на I
1
т.о. на ВКС.
Твърди, че когато пострадалият има принос за настъпването на вредата ,
установените в процеса обстоятелства обуславят прилагането на чл. 51 ал.2 от ЗЗД чрез
намаляване на обезщетението.
Изразява становище, че от обжалваното решение не става ясно- за какво е присъдено
обезщетението- за болките и страданията, причинени в резултат на поведението, за което
доверителят й е признат за виновен или за неприятни/негативни преживявания, периода от
време на същия и т.н., съобразено и с претенцията на ищеца, предвид и на което тази
неяснота сочи и на недопустимост на постановения съдебен акт, респективно очевидна
неправилност, доколкото не става ясно- какви конкретни по вид неимуществени вреди се
обезщетяват- „... от които ищецът е претърпял болки и страдания, психически и
емоционален дискомфорт, които са “, без да става ясно - за какъв период от време са
търпени тези болки и страдания, какво представляват и в какво се изразяват психически и
емоционален дискомфорт..“, доколкото негативни преживявания с неясен произход не могат
да бъдат основание за осъждането на доверителят ми, респективно да бъде прилаган закона
формално. От приобщеното експертно заключение на СПЕ е видно, че не са установени
психични заболявалия при ищеца, като вещото лице сочи, че няма обективни данни за
настъпили трайни увреждания на психичното здраве на освидетелствания. Същият не е
диспансеризиран, не са се наложили хоспитализации в психиатричен стационар, не е
представян на комисии за преценка на трудоспособността му, като и е във възможностите й
да се грижи за интересите си.
Намира, че по делото не се установило и доказало какви конкретни вреди са
причинени на ищеца и за обезщетяването на какви вреди следва да отговоря доверителят
ми, доколкото на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида
и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако
увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие.
Иска от съда да отмени Решение N° 310/19.05.2023г, постановено по гр.дело N2
2532/2021г.
Претендира Разноски.
На основание чл.263 ГПК, от адв. В. У., вписана в АК - Благоевград, с адрес гр. Благоевград, ул. Д-
р Христо Татарчев 36, ет. 1 проц. представител на ищеца, по делото е депозиран и писмен
отговор на въззивната жалба.
В отговорът се твърди, че по делото безспорно са се доказали твърдените в исковата молба факти и
обстоятелства, на база събраните писмени документи, съдържащи се в кориците на
приобщеното наказателно дело и в тази насока са както приетите по делото експертизи,
така и събраните гласни доказателства. Намира за неоснователно възражението, че съдът не
се съобразил с принципа на справедливост и не съобразил броя и тежестта на уврежданията.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да е налице деликатната отговорност, е необходимо деяние /действие или
бездействие/, което да е противоправно, да е извършено виновно, да причинява вреда
другиму, както и да има причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди.
Счита, че в процесния случай, деликтът, извършителят, причинената вреда и причинната
връзка са безспорно установени, с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Съгласно тази
2
разпоредба на закона, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Намира, че на осн. чл. 52 от ЗЗД неимуществените вреди са определени по справедливост.
Съдът е съобразил сериозността на уврежданията, както и последващ период за
възстановяване, че на ищеца е проведено лечение по спешност в МБАЛ - Благоевград, което
само по себе си също води до по- изразени болки в областта на гръдния кош, както и
наличието на подкожен ефизем, наличието на хемопневноторакс и постравматично
разстройство, както и че е съществувала макар и временно опасност за живота на ищеца,
отчетени са болките и страданията, които са били в продължение на около два месеца,
както и че възстановителният процес в конкретния случай на психиката не е отшумял.
Иска от съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона
и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество. Спазени са правилата на
процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения
отговор към жалбата. Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 45, вр.
чл.52 ЗЗД, като първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след като
е счел, че предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са
направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален
закон и неговото тълкуване, по които въззивният съд ще се произнесе по същество, поради
което не намира за нужно да дава указания на страните по въпросите, визирани в чл.312
ГПК.
Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която дата да се призоват
редовно страните.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за01.02.2023 г. от 09.00 часа, за която дата
да се призоват редовно страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4