№ 3126
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110206459 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. И. Ц., ЕГН: **********, подадена чрез упълномощен
процесуален представител – адв. К. М., срещу предупреждение № 11-01-1051/2023 от
18.03.2024 г., издадено на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) от И.Г.Д.-М., ***** на Агенция за държавна финансова инспекция
(АДФИ) за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в
публичния сектор (ЗФУКПС).
С жалбата се иска отмяна на издаденото предупреждение, като се твърди, че са нарушени
принципни правила за издаване на АУАН, и такива при констатиране на нарушението и
сроковете за издаване на АУАН и НП. Сочи се още, че са налице смислени несъответствия
между изложеното в АУАН и предупреждението. По делото е постъпило допълнение към
подадената жалба, в което са изложени подробни аргументи относно отмяната на
обжалваното предупреждение.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява лично, представлява се
от упълномощен процесуален представител – адв. К. М.. Същият сочи, че от доказателствата
по делото, не се установява, че Г. Ц. е извършила процесното нарушение, поради което моли
обжалваният акт да бъде отменен. Претендира присъждането на разноски по делото.
Въззиваемата страна и адмиистративнонаказващ орган – *****ът на АДФИ, редовно
призована за съдебно заседание, се представлява от процесуален представител – юрк. М. М..
В хода на съдебните прения, същата моли съда да остави без уважение жалбата и да
потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното предупреждение. Претендира
присъждането на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското
1
възражение, поискано от жалбоподателя. Представени са писмени бележки, в които са
изложени аргументи в насока правилност и законосъобразност на АУАН и обжалвания акт.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, както събрания и проверен по делото
доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Жалбоподателят Г. И. Ц., с ЕГН: ********** е родена на *****, българка, с българско
гражданство, с адрес: *****, заемаща длъжност „*****“ в Държавно предприятие „*****“.
Със Заповед № ФК-10-420/01.06.2023 г. на *****а на АДФИ на св. С. В. П., главен финансов
инспектор от отдел Втори, дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ, било възложено
извършването на финансова инспекция на ДП „*****“ – гр.София. Задачата на проверката
била свързана със спазването на нормативната уредба, поднормативните актове и указанията
на министъра на финансите в областта на планирането, изпълнението и отчитането на
бюджета на предприятието за 2021 г. Инспекцията следвало да бъде извършена за срок от 40
работни дни с начална дата 05.03.2023 г. – и крайна дата 28.07.2023 г. Проверката
приключила със съставянето на констативен протокол № 1/01.09.2023 г.
Въз основа на извършената проверка, органите на АДФИ констатирали, че на 01.11.2021 г., в
Държавно предприятие „Научно- производствен център“, град София, Г. И. Ц., в качеството
си на ***** и ръководител на предприятието - организация от публичния сектор по смисъла
на чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, не е
приложила контролна дейност „система за двоен подпис“ при сключване на граждански
договор № 006 от 01.11.2021 г., с който е възложено на А. А. Д. следното: „1. Счетоводно
обслужване; 2. Становища и изготвяне на месечни, тримесечни и годишни отчети за касово
изпълнение; 3. Счетоводни отчети.“, с който е поела финансово задължение за
предприятието в размер на 900,00 лева без същият да е подписан от лицето, отговорно за
счетоводните записвания в Държавно предприятие „Научно- производствен център“ –
нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в
публичния сектор. Поради това, на 19.09.2023 г. св. С. В. П., главен финансов инспектор от
отдел Втори, дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ, съставила АУАН № 11-01-
1051/19.09.2023 г. Актът бил подписан от актосъставителя, от нарушителя и от двама
свидетели. Същият бил връчен на Г. Ц. на 19.09.2023 г.
Въз основа на АУАН, на 18.03.2024 г. било издадено обжалваното Предупреждение № 11-01-
1051/2023 г. от И.Г.Д.-М., ***** на АДФИ. Същото било връчено на Г. Ц. на 25.03.2024 г. На
09.04.2024 г. тя е подала жалба срещу него.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по
делото гласни доказателствени средства – показанията на св. С. П., както и въз основа на
приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
слредства.
Съдът кредитира показанията на св. С. П., която е извършила проверката, съставила е
2
констативния протокол и АУАН. Същите са подробни, ясни, логични и непротиворечиви.
Подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
описват в пълнота извършеното деяние, поради което съдът не се съмнява в истинността на
изложените от св. П. обстоятелства.
Съдът кредитира изготвената по делото графическа експертиза. Същата е изготвена от вещо
лице, специалист в областта на криминалистиката, след подробно изследване на
обстоятелствата и материалите по делото. Съдът не подлага под съмнение знанията и
компетентността на вещото лице, изготвило експертизата, поради което дава вяра на
заключението на същото.
От показанията на св. А. Д. не се установява бил ли е положен подпис от жалбоподателката
върху подписаният договор. Не се установява обаче да е бил положен подпис от лицето,
отговорно за счетоводните записвания – в каквото се състои вмененото на жалбоподателката
нарушение. Въпреки това, съдът дава вяра на показанията на св. А. Д., доколкото същият все
пак потвърждава, че е сключил процесния договор, с описаните в него страни и предмет –
обстоятелство, което е от съществено значение за разкриването на обективната истина по
делото.
От приобщените на осн. чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства
се установяват важни обстоятелства, свързани с предмета на доказване – същите
представляват официални документи, издадени от длъжностни лица в това им качество,
обективират резултатите от извършената проверка, еднопосочни и непротиворечиви са,
подкрепят се от гласните доказателствени средства по делото. Поради това съдът ги
кредитира при формирането на изводите си относно фактическата обстановка, при която е
било извършено деянието.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, а именно предупреждение по
смисъла на чл. 58д, т. 2 от ЗАНН. Подадена е от адресата на предупреждението, в
законоустановения 14-дневен срок от връчването на същото. Предвид това, съдът намира, че
същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съдът установи, че проверката, при която е било констатирано нарушението, е извършена от
компетентни за това органи, въз основа на посочените в закона основания и като са били
отчетени всички относими доказателства. Поради това съдът намира, че констатациите на
проверяващите са правилни и законосъобразни, и фактическата обстановка, отразена в
протокола от проверката, правилно отразява обективната действителност.
АУАН и обжалваното предупреждение са издадени от компетентните за това органи в кръга
на службата им. Същите са издадени в предвидените от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 28, ал. 2 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно
ясно, подробно и непротиворечиво както от фактическа, така и от правна страна. Следва да
се отбележи също така, че и АУАН, и Предупреждението са надлежно връчени на
3
жалбоподателя.
По отношение на сроковете за издаване на АУАН, съдът установи следното:
В АУАН и предупреждението е посочено, че жалбоподателката е извършила нарушение по
чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС във вр. с чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, т. е.
нарушение на нормативен акт уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната
дейност. Съгласно чл. 34, ал. 2 ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест
месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване
на нарушението – когато се касае за нарушение на нормативен акт уреждащ бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ и др.
В настоящия случай, съдът установи следното: Процесното нарушение е извършено на
01.11.2021 г. Заповедта за извършване на проверка е от 01.06.2023 г. Нарушителят е открит
на 01.09.2023 г. – когато е бил съставен констативен протокол № 1/01.09.2023 г., в който са
обективирани резултатите от извършената проверка. АУАН е съставен на 19.09.2023 г. С
оглед на изложеното, съдът констатира, че АУАН е съставен в рамките на шестмесечния
срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН от откриване на нарушителя, и в петгодишен срок от
извършване на нарушението.
Предвид горното, съдът намира, че в производството по издаване на АУАН и процесното
предупреждение не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
тяхната отмяна и същите се явяват законосъобразни. По отношение на приложението на
материалния закон, настоящия съдебен състав установи следното:
В обжалваното предупреждение се сочи, че Г. Ц. е осъществила нарушение по чл. 13, ал. 3, т.
1 от ЗФУКПС. Съгласно тази разпоредба, контролните дейности се прилагат на всички нива
в организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са превантивни,
разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко система за двоен
подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на
плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето,
отговорно за счетоводните записвания.
По делото се установи, че жалбоподателката е лице по чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС – същата
е упражнявала длъжността „*****“ на ДП „*****“ към момента на извършване на
нарушението. Следователно, тя е била адресат на задължението по чл. 13, ал. 3, т. 1 от
ЗФУКПС.
На следващо място от доказателствата по делото се установи, че на 01.11.2021 г. между нея,
в качеството на ***** на ДП „*****“ (възложител) и св. А. А. Д. (изпълнител) е бил
сключен граждански договор № 006/01.11.2021 г. С договора на изпълнителя било
възложено „1. Счетоводно обслужване; 2. Становища и изготвяне на месечни, тримесечни и
годишни отчети за касово изпълнение; 3. Счетоводни отчети.“ С това било поето финансово
задължение за предприятието в размер на 900,00 лева.
По делото не се установи с категоричност, че Г. Ц. е положила подписа си на мястото за
4
„възложител“, предвид заключението на вещото лице от изготвената по делото графическа
експертиза. Установи се обаче, че договорът не е бил подписан и от лицето, отговорно за
счетоводните записвания в ДП „Научно- производствен център“, а именно – главния
счетоводител на предприятието. Съдът намира, че с това от обективна страна Г. Ц., в
качеството на ***** на ДП „Научно- производствен център“ и лице по чл. 2, ал. 2, т. 7 от
ЗФУКПС, е извършила нарушението по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗФУКПС. В тази връзка,
неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че след като не е подписала договора,
същата не е извършила вмененото нарушение. Задължението по чл. 13, ал. 3, т. 1 от
ЗФУКПС изисква договорът да бъде подписан от ръководителя на организацията по чл. 2 и
лицето, отговорно за счетоводните записвания. Ако бъде установена липсата на един от тях,
се приема, че нарушението е довършено от обективна страна.
От субективна страна, същото е извършено при форма на вината непредпазливост и по-
конкретно – небрежност. Г. Ц. не е предвиждала настъпването на общественоопасни
последици от деянието си, но предвид вида и характера на упражняваната от нея длъжност,
същата е била длъжна и е могла да ги предвиди -ако беше положила необходимите грижа и
внимание, нарушението нямаше да бъде осъществено.
От извършеното нарушение не са настъпили вреди или друго вредни последици,
нарушението е извършено за пръв път и действително предвид вида и характера му,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение други сходни случаи. Поради
това съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е достигнал до извода,
че извършеното нарушение представлява маловажен случай и са приложени разпоредбите
на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, съдът достигна до извода, че издаденото Предупреждение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН право на разноски има
въззиваемата страна. Същата е направила искане за присъждане на такива в срок. При
определяне на размера на разноските, съдът съобрази разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН вр. ал. 4 вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в минимален размер
от 80 (осемдесет) лева, което жалбоподателката да бъде осъдена да заплати в полза на
АДФИ. С оглед потвърждаване на обжалваното предупреждение жалбоподателката следва
да бъде осъдена да заплати в полза на СРС и сумата от 381,82 (триста осемдесет и един лева
и осемдесет и две стотинки) лева, представляваща разноски за изготвяне на графическа
експертиза в производството пред съда.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 134-ти
състав
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН Предупреждение № 11-01-
1051/2023 от 18.03.2024 г., издадено от И.Г.Д.-М., ***** АДФИ, с което на основание чл. 28,
ал. 1 от ЗАНН Г. И. Ц., ЕГН: **********, е предупредена за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1
ЗФУКПС.
ОСЪЖДА на основание на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. ал. 4 вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ Г. И. Ц., ЕГН
**********, да заплати в полза на Агенцията за държавна финансова инспекция сумата от
80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Г. И. Ц., ЕГН ********** да заплати в полза
на СРС сумата от 381,82 (триста осемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща разноски в производството за изготвяне на графическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София
град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване на страните за неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6