№ 36
гр. Тополовград, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20242320100346 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И. Ж. Ж. с ЕГН
**********,с постоянен адрес ***********, подадена чрез пълномощник ЕАД
М.,управител адв.М. В. М. против „К.“ЕАД с ЕИК ***********,със седалище
и адрес на управление ***********, представлявано от С.Р.Я..
Твърди се в исковата молба, че е сключен Договор за предоставяне на
кредит между И. Ж. Ж. в качеството й на кредитополучател и „К.“ ЕАД в
качеството на кредитодател на 29.10.2019 г., по силата на който последния е
следвало да предостави заемни средства в размер на 1500 лева. Страните са
уговорили годишния лихвен процент на заема да е 20 %, а годишния процент
на разходите да е 21,94%, като е уговорен срок на договора 16 месеца. Твърди
се, че последния е сключен при условията на ЗЕДЕУУ.
Във връзка с договора за потребителски кредит и на основание глава
втора, член 4 от последния ищцата е сключила и договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството „***********“, по силата на който дружеството
се е задължило да сключи договор с „К.“ и да отговаря пред тях солидарно с
Ж. за всички задължения по договора за кредит. С договора за поръчителство
1
е уговорено, че ищцата дължи възнаграждение на втория ответник и то се е
заплащало директно по сметките на „К.“ ЕАД ежемесечно, като ответника
„К.“ ЕАД не е отразил това обстоятелство в ГПР и не е включил този разход в
самото ГПР. Твърди се, че ищцата е погасила доброволно извънсъдебно заема
и заедно с месечната си вноска е плащала такса поръчителство, въпреки, че
такава не е предвидена в договора.
Освен това се твърди, че между ищцата и „К.“ЕАД е сключен и друг
договор за потребителски кредит от 27.05.2021 г., по силата на който
последния е следвало да предостави заемни средства в размер на 3014,42 лева,
от които: размер на кредита 2700 лева и размер на застрахователна премия
314,42 лева. Страните са уговорили годишния лихвен процент на заема да е
23,11 %, а годишния процент на разходите да е 25,72%, като е уговорен срок
на договора 24 месеца. Твърди се, че последния е сключен при условията на
ЗЕДЕУУ.
Във връзка с договора за потребителски кредит и на основание глава
втора, член 4 от последния ищцата е сключила и договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството „***********“, по силата на който дружеството
се е задължило да сключи договор с „К.“ и да отговаря пред тях солидарно с
Ж. за всички задължения по договора за кредит. С договора за поръчителство
е уговорено, че ищцата дължи възнаграждение на втория ответник и то се е
заплащало директно по сметките на „К.“ ЕАД ежемесечно, като ответника
„К.“ ЕАД не е отразил това обстоятелство в ГПР и не е включил този разход в
самото ГПР. Твърди се, че ищцата е погасила доброволно извънсъдебно заема
и заедно с месечната си вноска е плащала такса поръчителство, въпреки, че
такава не е предвидена в договора.
Поради което се твърди, че процесните договори за кредит са
недействителни на основание чл.19 ал.1 и ал.4 във вр. с чл.10 ал.2 и чл.10а
ал.4 от ЗПК, тъй като заемодателя е изискал и събрал от ищцата лихви, такси
и комисионни свързани с договорите за кредит които не са предвидени в
сключените договори. Също така не са пояснени компонентите на ГПР по ясен
и разбираем начин. Твърди се, че поради некоректно посочения размер на ГПР
е нарушена разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК и съответно клаузата от всеки
от договорите касаеща ГПР е нищожна на основание ал.5 от горепосочения
член. Освен това се твърди, че потребителя е въведен в заблуда, тъй като
2
никъде в основния договор за заем не се посочва, че исканото поръчителство
се предоставя от свързано лице на „К.“ ЕАД и че това поръчителство ще бъде
възмездно.
Твърди се, че и договора за поръчителство е недействителен, като такъв
с акцесорен характер и на самостоятелно основание, тъй като води до
допълнително увеличение на задълженията.
Твърди се също така, че са налице и специалните основания за
недействителност на договорите по чл.22 от ЗПК, като е налице нарушение на
добрите нрави, неравноправни клаузи във вреда на потребителя и нарушаване
на императивни правни норми които водят до накърняване на установения в
страната правов ред.
С оглед на всичко изложено се твърди, че ищцата е заплатила въпреки
липсата на основание по договорите за потребителски кредити сумата от по
100 лева, която сума е недължимо платена и с която ответниците са се
обогатили.
С оглед на изложеното ищцата претендира да бъде постановено решение
с което да бъде осъден ответника „К.“ ЕАД да заплати на основание чл.55 от
ЗЗД недължимо платените суми от И. Ж. Ж. в размер по 100 лева по
договорите за потребителски кредит и за поръчителство от 29.10.2019 г. и от
27.05.2021 г. Претендират се и направените по делото разноски.
С протоколно определение от 28.05.2025 г., по искане на ищцовата
страна на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на исковете
относно техните размери, като същите да се считат предявени за сумите,
съответно: 433,65 лева относно договора за потребителски кредит и договора
за поръчителство от 29.10.2019 г. и 2769,30 лева относно договора за
потребителски кредит и договора за поръчителство от 27.05.2021 г.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител, като
процесуалния й представител в писмени становища подържа исковете изцяло
и претендира за тяхното уважаване със всички законни последици.
След получаване препис от исковата молба е подаден писмен отговор от
ответника в който се оспорва основателността на иска, като се твърди, че
сключените договори са напълно законосъобразни, тъй като са в съответствие
със законовите разпоредби, начина на формиране на ГПР е абсолютно
3
съобразен с императивните норми на ЗПК и непротиворечи на последните и
се претендира отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника не изпраща представите, но в писмени
становища взема отношение по съществото на спора, като поддържа
подадения писмен отговор и претендира отхвърляне на иска изцяло с всички
законни последици.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищцата И. Ж. Ж. е сключила договори за потребителски кредити с
„К.“ЕАД – София, при условията на ЗЕДЕУУ с параметри както следва:
-Договор № 2115499/29.10.2019 г., съгласно който на ищцата е
предоставен кредит в размер на 1500 лева, на 16 месечни вноски, при годишен
лихвен процент 20,00%, с ГПР 21,94%.
-Договор № 2394834/27.05.2021 г., съгласно който на ищцата е
предоставен кредит в размер на 3014,42 лева, на 24 месечни вноски, при
годишен лихвен процент 23,11%, с ГПР 25,72%.
Във връзка с договорите за потребителски кредити и на основание глава
II, чл.4 от последните са сключени от Ж. съответно и договори за
поръчителство с „***********“ ЕООД с цел обезпечение на вече подписаните
договори за потребителски кредити. С договорите за поръчителство се
уговаря, че ищцата дължи възнаграждение на „***********“ ЕООД, което се
заплаща по сметките на „К.“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално
уговорената погасителна вноска по кредита.
По делото са представени съответно процесните договори, както и
справки, извлечения по банкова сметка, като е назначена и изслушана и
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява какъв е общия размер
на всички плащания от страна на ищцата и съответно какво е погасено като
суми по договорите; как е изчислен ГПР-то; какъв е размера на това ПГР в
случай, че се включи в него и възнаграждението за поръчителство; къде са
внасяни сумите по договорите за поръчителство, на кого и какъв е размера на
заплатените суми по всички договори разбити по пера – главница, лихва,
неустойки и др. Вещото лице установява в заключението си, че по първия
4
договор от 2019 г. Ж. е заплатила общо сумата в размер на 1933,65 лева, от
които за погасена главница 1500 лева; за погасена лихва 50,77 лева; за
погасена лихва за забава 0,01 лева; за погасена вноска по поръчителство
340,05 лева и за неразпределена сума 42,82 лева.
По втория договор от 2025 г., Ж. е заплатила за погасена главница
1091,12 лева; за погасена лихва 489,28 лева; за погасена лихва за забава 27,70
лева и за погасена вноска по поръчителство 1937,90 лева.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените по
делото писмени доказателства посочени по-горе/договори и приложенията
към тях и справки приложения към заключението на вещото лице/ които
съдът кредитира изцяло, тъй като са документи съставени по съответния ред и
в съответната форма и неоспорени от страните, както и от самото заключение
по съдебно-счетоводната експертиза/, тъй като то е обективно, мотивирано и
напълно съобразено и съответстващо на другите събрани по делото писмени
доказателства.
С оглед на изложеното съдът достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1
от ЗЗД във вр. с чл.19 ал.1 и 4 във вр. с чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4 от ЗПК и чл.22
от ЗПК.
При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с
осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл.55
ал.1 предл.1 от ЗЗД за дадено без основание какъвто е случая, съдът не само
може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на
ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1.При нарушение на
добрите нрави; 2.При неравноправни клаузи във вреда на потребителя и 3.При
нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред при положение, че за установяване на
нищожността не се изисква събиране на доказателства.
За това, следва да се обсъдят наведените от ищцата доводи за
недействителност на договорите, а също и да се извърши проверка налице ли
е друго основание за нищожност в кръга на описаните за които съдът дори и
без довод по предявен иск по чл.55 от ЗЗД, следи служебно.
В конкретния случай безспорно е установено, че между ищцата в
5
качеството на заемател и ответника в качеството на заемодател са възникнали
заемни правоотношения, основани на сключени между тях договори за
парични заеми, по силата на които заемодателя е предоставил на ищцата
парични заеми в различни размери, а последната се е задължила да ги върне.
Заемодателя е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ,
като дружество което има право да отпуска кредити със средства набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищцата
е физическо лице и при сключването на договора страните имат съответно
качеството на кредитор съгласно чл.9 ал.4 от ЗПК и на потребител по смисъла
на чл.9 ал.3 от ЗПК. Следователно, тези договори по своята правна
характеристика и съдържание представляват такива за потребителски кредит,
поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на ЗПК и
ЗЗП.
Процесните договори за кредит съдът счита, че са недействителни
поради това, че заемодателя е изискал и събрал от ищцата лихви, такси и
комисионни които не са предвидени в сключените договори. Съгласно чл.19
ал.1 от ЗПК, ГПР-то изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В случая от заключението на вещото лице се
установява, че уговорения по договорите ГПР не включва общите разходи по
кредита съгласно ЗПК – всичко което следва да бъде реален разход по
обслужването на потребителския кредит на Ж. и при договорите за кредити
настъпва оскъпяването им именно от уговорените условия в раздел II, чл.4 от
същите на основание на които Ж. е сключила договор за поръчителство с
трето различно от кредитодателя дружество. В същия този член в ал.2 на
договора се посочва, че ако кредитополучателя не представи съответното
обезпечение ще се счита, че заявлението не е одобрено и договора не поражда
действие към получателя на кредита, което е абсолютно неблагоприятна,
противоречаща на закона клауза.
Също така, установи се, че на основание на сключените договори
ищцата е сключила и договори за поръчителство с трето-неучастващо по
делото лице, като процесните договори за предоставяне на поръчителство
обезпечават договорите за парични заеми, тъй като имат за цел да обезщетят
6
вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредитора би
могъл да претърпи при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга сам да оцени платежоспособността на
потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на заетите
средства, съответна на получените гаранции. Отделно от това, процесните
договори водят до значително оскъпяване на ползваните заеми, като
утежняват финансовото състояние на длъжника, а обвързването на
възможността за отпускане на заема с договора за предоставяне на гаранция ,
на практика прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за
изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващия за заем, за което на
кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а ал.1 и 2 от ЗПК. Предвид
това, съдът намира, че уговорените възнаграждения по договорите за
предоставяне на поръчителство се основават на неравноправна за ищцата –
потребител клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Също така, съдът намира, че процесните договори се явяват нищожни и
поради накърняване на добрите нрави. В съдебната практика за нищожност на
договорите поради накърняване на добрите нрави се приема, че „добри нрави
„ по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД е обща правна категория,
приложима по конкретни граждански, респ.търговски правоотношения
изведена от юридическите факти обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на
които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен
случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния
правен субект съставлява действие което накърнява добрите нрави, злепоставя
чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, а именно дали за сметка
на икономически по-слабия субект реализира свръхпечалби. В конкретния
случай, клаузата от договорите за предоставяне на поръчителство,
предвиждаща задължения за длъжника за плащане на възнаграждение на
поръчителя е недействителна на основание чл.146 от ЗЗП, защото
представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. В правната доктрина и
7
съдебна практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла
на чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД е налице когато се нарушава правен принцип,
било той изрично формулиран или проведен чрез създаването на конкретни
други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Поради
накърняването на принципа на добрите нрави се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение.
Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена се нарушава принципа на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. В случая, такава нееквивалентност между
престациите е налице, тъй като договорените суми за възнаграждение на
гаранта съставляват допълнителни суми, които са в размер повече от
половината от сумата на предоставения заем. По този начин безспорно се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това
възнагражденията се заплащат от ищцата без тя да получава насрещна
престация, като по този начин тя е притисната да сключи договора за
предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемодателя
дружество за да бъде предоставен заема. Този извод следва от това, че в
договорите за заем задължението на заемополучателя да осигури
поръчителство не е определено като предварително условие за сключване на
договора, което от своя страна противоречи на принципа за добросъвестност.
Освен всичко изложено, независимо, че произтичат от друга правна
сделка, възнагражденията за предоставяне на поръчителство съставляват
разход по кредитите по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК, защото икономическата
тежест се понася от заемополучателя, който го плаща наред с другите парични
задължения по договора и е пряк разход, свързан с кредита, до колкото се
дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при
евентуално неизпълнение или не. Според чл.19 ал.1 от ЗПК, годишния
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
8
видове разходи пряко свързани с договора за потребитлски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителя трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги в случаите когато сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаването на кредита или в случаите
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Уговорените възнаграждения по процесните договори за
предоставяне на поръчителство по своята същност представляват разход по
кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. По делото
е безспорно установено, че той не е включен в договорените в договорите за
парични заеми ГПР-та. Това се установява и от заключението на вещото лице.
Предвид изложеното, съдът счита, че със сключването на договорите за
предоставяне на поръчителство се цели допълнително оскъпяване на
кредитите с допълнителното възнаграждение, което е уговорено по другото
правоотношение, акцесорно на първоначалното заемно правоотношение,
единствено с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от
ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договорите за
предоставяне на поръчителство. Тези договори са сключени и във вреда на
потребителя, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност и
справедливост и водят до неравновесие правата на страните и като такива са
недействителни и на основание чл.143 ал.1 и 2 т.19 от ЗЗП.
След като съдът достигна до извод за недействителност на договорите,
то сумите заплатени по тях от ищцата, вкл. и тези под формата на
възнаграждение са получени от ответното дружество без основание и се
дължи връщането им.
По изложените съображения предявения иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен, тъй като ищцата е заплатила на ответното
дружество недължимо платени суми с които последното се е обогатило, а тя е
обедняла и се дължи връщане на тези суми. Съгласно заключението на вещото
лице и предвид направеното увеличение размера на предявения иск, следва да
се присъди по първите договори от 2019 г., сумата от 433,65 лева както се
претендира, съставляваща сбор от заплатените от Ж. видно от заключението
на вещото лице суми за погасени лихви, вноски по договора за поръчителство
и заплатената и неразпределена сума; а по вторите договори от 2021 г., следва
да се заплати сумата в размер ан 2454,88 лева, съставляваща сбор от
9
заплатените от Ж. съгласно заключението на вещото лице суми за погасени
лихви и вноски по договора за поръчителство, а за разликата до
претендираната увеличена сума в размер на 2769,30 лева, иска следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва
да се присъдят на ищцата на основание чл.78 ал.1 от ГПК. По делото се
претендират разноски за процесуално представителство с оглед предоставен
договор за правна защита и съдействие, съгласно който на ищцата е
предоставена безплатна правна помощ и съдействие като материално
затруднено лице. Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото; същността на самото процесуално представителство изразяващо се в
подписване и изготвяне на документи без явяване в съдебно заседание, както
и цената на иска с оглед увеличения му размер в последното съдебно
заседание и ориентировъчно имайки предвид посочените адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство по граждански дела с
материален интерес съгласно чл.7 ал.2 от Наредбата за възнаграждения за
адвокатска работа, намира, че следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в полза на ищцата в размер на 400 лева. Освен
разноските за адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят и
заплатените от ищцата разноски за държавна такса общо в размер на 128,12
лева и внесения депозит за вещо лице в размер на 250 лева. Следователно,
общия размер на разноските които следва да се присъдят възлиза на 778,12
лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.“ЕАД с ЕИК ***********,със седалище и адрес на
управление ***********, представлявано от С.Р.Я. да заплати на И. Ж. Ж. с
ЕГН **********,с постоянен адрес ***********, сумите: 433,65
лв./четиристотин тридесет и три лева и 65 ст./ - представляваща недължимо
10
платени суми по договори за потребителски кредит и поръчителство от
29.10.2019 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска
18.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и 2454,88 лв./две хиляди
четиристотин петдесет и четири лева и 88 ст./ - представляваща недължимо
платени суми по договори за потребителски кредит и поръчителство от
27.05.2021 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска
18.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Иска за разликата над 2454,88 лева до претендирания размер от 2769,30
лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „К.“ЕАД с ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД М. с
ЕИК ***********, със съдебен адрес: ***********, действащо чрез
управителя М. В. М. сумата от 778,12 лв./седемстотин седемдесет и осем
лева и 12 ст./ - направени по делото разноски, включващи и адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
11