Р Е Ш Е Н И Е
№ ......
гр.Плевен, 30,07,2014
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в открито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при секретаря
Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията
НАЙДЕНОВА гражданско дело №2150
по описа на съда за 2014 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по гр.д.№2150/2014 г. на ПлРС е
образувано след разделяне на производството по гр.д.№6877/2013 г. на ПлРС, по
подадена на 14,04,2014 г. искова молба, като с оглед диспозитива на Определение
от 26,04,2014 г. по гр.д.№6877/2013 г. на ПлРС, съдията-докладчик е приел, че
по настоящото дело е предявен иск от А.Т.Г. против В.Г.Г., В.П.Л. и Т.С.В., с
правно основание чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца сумата от 1000,00 лева, представляваща неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания, от действията на ответниците, изразяващи се в изготвяне на документи с невярно съдържание –
декларации и пълномощни от третия ответник, и използването им от първия
ответник за продажба на сънаследствени имоти на ищеца на втория ответник. В
съдебно заседание процесуалния представител на ищеца – адв.**** от САК сочи, че
бабата на ищеца е сключила брак с **** през 1920 г., поради което не е
„последваща съпруга“ по смисъла на чл.9а от ЗН. Твърди се, че от събраните
свидетелски показания се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди
– болки и страдания, и увреждане на здравословното състояние в следствие от
незаконното упълномощаване и действията на недейстивтелния пълномощник.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците В.Г. и В.Л.
ангажират становище, че искът е недопустим, тъй като ищецът не е съсобственик
на земеделските земи, предмет на продажбата. Сочи се също, че искът е и
неоснователен, тъй като само третия ответник е осъден с влязла в сила присъда,
а за останалите двама ответници няма доказано престъпно деяние. Сочи се, че
няма деликтни действия на тези ответници, с които да са причинени неимуществени
вреди. Твърди се, че тези двама ответници не са знаели за нередовното
упълномощаване от страна на кмета на с.****.
В съдебно заседание ответникът В.Г. не се явява,
представлява се от адв.**** от ПАК, който сочи, че по отношение на този
ответник не е доказано виновно поведение, а и спрямо него обвинението е
отпаднало. Сочи се, че не е доказана причинната връзка между виновното
поведение на ответника Г. и разболяването на ищеца. Сочи се, че идеалната част
на ищеца струва около 200 лева, а се претендират неимуществени вреди в размер
на 1000 лева.
В съдебно заседание ответника В.Л. не се явява и
не изпраща представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т.В. не
депозира писмен отговор. Същият не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
От представените два броя нотариални актове за
собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ №131 и №132 от
24,03,1997 г., съставени от **** – нотариус при ПлРС, е видно, че ****, ****лова,
****, **** и **** са признати за собственици по наследство от **** П. от гр.****
на три броя недвижими имоти – нива в м.**** с площ от 3,047 дка., нива в м.****
с площ от 26,062 дка. и овощна градина в м.**** с площ от 17,352 дка. /л.49 и
л.50 от делото/.
От представения нот.акт №167, том ХV, рег.№12312, дело №1272 от 2009 г. е видно, че В.Г.Г.,
като пълномощник на 13 лица, между които и ищеца А.Г., продал на В.П.Л.
844/1440 ид.ч. от описаните по-горе недвижими имоти /л.72 и 73 от делото/.
От представения протокол от с.з. по НОХД
№1987/2013 г. на ПлРС от 04,12,2013 г. е видно, че съдът е одобрил
споразумение, по силата на което
ответникът Т.С.В. се е признал за виновен в това, че на 21,10,2009 г. в
с.**** при условията на продължавано престъпление, в качеството му на
длъжностно лице – Кмет на с.****, в кръга на службата си, съставил официални
документи – нотариална заверка на подписи на пълномощни и декларации, между
които и нотариална заверка на пълномощно под №450 и заверено съдържание
рег.№451, том I, акт 86, в което удостоверил
неверни обстоятелства, изразяващи се в личното явяване пред него на
упълномощителя А.Т.Г. *** и полагане на подписа на пълномощното; нотариална
заверка на декларация с рег.№452, в която удостоверил неверни обстоятелства,
изразяващи се в личното явяване пред него на упълномощителя А.Т.Г. *** и
полагане на подписа на декларацията; нотариална заверка на декларация с
рег.№453, в която удостоверил неверни обстоятелства, изразяващи се в личното
явяване пред него на упълномощителя А.Т.Г. *** и полагане на подписа на
декларацията /л.67-69 от делото/.
От представеното удостоверение за наследници
№21/11,02,2013 г. на **** ****, роден 20,02,1880 г., починал на 29,10,1957 г.,
издадено от Община ****, се установява, че ищеца А.Т.Г. е посочен като
наследник на **** ****, а като родствена връзка е посочено, че е „син на ****“.
Следва да се отбележи, че от представеното по делото удостоверение липсва шеста
страница от същото, като с оглед номерацията на страниците на настоящото дело,
която е непрекъсната, съдът приема, че тази шеста страница изобщо не е
представяна. С оглед липсата на тази шеста страница от удостоверението за
наследници на **** не може да се установи каква точно е родствената връзка на
ищеца с наследодателя ****, но между страните не е спорно /посочва се в
отговора на ответниците Г. и Л./, че А.Г. е наследник по права линия на втората
съпруга на **** **** – **** ****а.
От представения Акт за женитба, съставен от Кмета
и длъжностно лице по гражданско състояние на ****ската община – ****, се
установява, че **** Ив.**** е сключил брак с **** на 05,12,1920 година.
От показанията на разпитаната свидетелка **** –
съжителстваща на семейни начала с ищеца, се установява, че след като разбрал
през м.август 2012 г., че имотите са продадени, ищецът станал нервен и
избухлив, не можел да спи нощем. Твърди се, че здравословното състояние на
ищеца не било добро, но след като разбрал за измамата, още повече се променил.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
На първо място съдът счита, че следва да отговори
на възраженията на ответниците Г. и Л. в писмения отговор на исковата молба, че
ищецът не е наследник на ****, поради което исковата молба е недопустима. В
тази връзка се твърди, че наследодателката на ищеца е последваща съпруга на ****
и на основание чл.9а от ЗН не го наследява. За да се приложи разпоредбата на
чл.9а от ЗН е необходимо наличието на четири кумулативно дадени предпоставки -
гражданския брак да е сключен след одържавяването на имотите, съпругът да е
преживял съпруга собственик, от брака да нямат родени деца и последващия съпруг
да е починал преди възстановяването на собствеността. От представения Акт за
женитба се установява, че бракът между **** и **** е сключен през 1920 г. –
тоест преди одържавяване на имотите, и с оглед липсата на първата предпоставка,
разпоредбата на чл.9а от ЗН е неприложима – **** не е последваща съпруга по
смисъла на цитираната разпоредба. Ето защо ищецът, като наследник на ****, е и
наследник на ****, и доводите за недопустимост на ИМ са неоснователни.
За да се реализира деликтната
отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно
предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние
/действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно.
Противоправността винаги и безусловно е свързана с нарушаването на определени
правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т.е.
причинителят на увреждането може да доказва, че не е действувал виновно и да се
освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са
визирани в разпоредбата на чл.11 от НК, но се използуват и от гражданското
право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може
да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на
възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние
на дееца. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД постановява обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определено от съда по справедливост. Преценката за справедливост е винаги
свързана с определени, конкретно съществуващи обстоятелства, като обезщетението
следва да бъде съразмерно с действителният размер на претърпените вреди, който
съответно се обуславя от вида, тежестта, характера, продължителността и
интензитета на конкретната вреда. Към тези конкретни обстоятелства следва да
бъде отчетена и съответната икономическа обстановка в страната.
Отговорността за непозволено увреждане е
предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите и има за
задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му
вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да ги възпира да не
увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани.
Както бе посочено по-горе, за да получи защита
увреденото лице, респективно за да бъде ангажирана деликатната отговорност на
причинителя, възникнала, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не
се вреди другиму, е необходимо едновременно да са налице следните предпоставки:
Първо, наличието на деяние, което се изразява в
някакво действие или бездействие. По отношение на ответниците Г. и **** такива
действия са налице и се изразяват в сключването на договора за покупко-продажба
на идеални части от земеделски земи, наследствени на ищеца, който договор е
обективиран в нот.акт №167, том ХV, рег.№12312, дело №1272 от 2009 г. По отношение
на ответника Т.В. такова действие също е налице и се изразява в изготвяне на
документи с невярно съдържание – декларации и пълномощни.
Вторият елемент от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД е противоправност на деянието, тоест изискването е със същото да е нарушен
закона, без да е необходимо да е извършено престъпление. Тук следва да се
отбележи, че са неоснователни доводите на ответниците Г. и Лозански в отговора
на ИМ, както и доводите на процесуалния представител на ответника Г., наведени
в с.з., че тъй като по отношение на Г. и Л. няма влязла в сила присъда, по
отношение на тях няма доказано перстъпно деяние. Съгласно константната практика
на ВКС /например Решение №242 от
6.04.2010 г. на ВКС по гр.д. №4432/2008 г., IV г.о., ГК/) не може да се
счете, че е необходимо противоправното поведение да е установено с влязла в
сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда. Публично значимите
ценности са защитени в правовия ред чрез определянето на накърняващо ги деяние
като престъпление. Престъплението е това общественоопасно деяние, което
формално осъществява признаците на предвиден в закона конкретен престъпен
състав и което е наказуемо според правилата на Наказателния кодекс. Деликтът
пък представлява поведение, носещо вреда в субективната сфера, правния интерес,
правнозначима ценност, независимо дали това поведение е обхванато от
фактическия състав на правна норма. При деликта съставомерно е противоправното
увреждане на друго лице, при което е причинена вреда.
Безспорно, по отношение на ответника В. имаме
установено противоправно поведение, установено със сключеното одобрено от съда
споразумение, ползващо се със силата на присъда.
По
отношение на ответниците Г. и Л. действително не е налице установено с присъда
противоправно поведение. Освен това действията на ответниците по сключването на
договора за покупко-продажба на земеделска земя сами по себе си също не са
противоправни. С оглед липсата на една от предпоставките – противоправност на
деянието, по отношение на ответниците Г. и Л., искът спрямо тях се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На трето място, следва да се установят вредите,
причинени на ищеца от действията на ответника В.. С оглед на събраните гласни доказателства
по делото, съдът счита, че претърпяването на неимуществени вреди от ищеца – състояние
на нервност, избухливост, безсъние, е установено по категоричен начин, като се
установява, че това състояние е в пряка причинно-следствена връзка с действията
на ответника В., доколкото тези страдания са се появили именно след узнаване на
разпоредителните сделки, извършени с изготвените от ответника В. документи с
невярно съдържание – декларации и пълномощни. Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка, въпреки възможната й заинтересованост от изхода на
делото с оглед факта, че живее съвместно
с ищеца, тъй като именно лице, живеещо непосредствено до ищеца, би имало преки
впечатления относно здравословното и емоционалното състояние и промените в
него. Освен това е житейски логично ищецът да е разстроен след узнаването на
продажбата на дядовите и бащините му имоти. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде определено
от съда по справедливост. Преценката за справедливост е винаги свързана с
определени, конкретно съществуващи обстоятелства, като обезщетението следва да
бъде съразмерно с действителният размер на претърпените вреди, който съответно
се обуславя от вида, тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретната
вреда. Към тези конкретни обстоятелства следва да бъде отчетена и съответната
икономическа обстановка в страната. Съдът счита, че ищеца, вследствие на
действията на ответника В., е получил неприятни емоционални преживявания,
рефлектирали негативно върху начина му на живот - нервност, избухливост,
безсъние. С оглед на това, след като взе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че претендираната
сума от 1000,00 лева в най-пълна степен ще репарира причинените на ищеца
неимуществени вреди, поради което претенция спрямо ответника В. следва да уважи
изцяло.
Доколкото претърпените от ищеца неимуществени
вреди произтичат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл.86, ал.1
вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответника В. дължи и заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение, считано от
датата на увреждането – 21,10,2009 г. /датата, на която е извършена
нотариалната заверка на пълномощно №450 и заверено съдържание №451, и
нотариална заверка на два броя декларации/ до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото по отношение на ответника
В., същият следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски в общ
размер на 575,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника В.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Плевен държавна такса върху
уважения размер на прретенцията в размер на 50,00 лева.
С оглед изхода на спора и при направено искане в
тази насока, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника Г. направените от него деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, съгласно приложения договор за правна
защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД Т.С.В.,***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Т.Г., ЕГН **********,***, сумата от 1 000,00 лева, представляваща неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания от действията на Т.С.В., изразяващи се нотариалната заверка на пълномощно №450 и заверено
съдържание №451, и нотариална заверка на два броя декларации, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 21,10,2009 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от А.Т.Г., ЕГН **********,***,
против В.Г.Г.,***, и В.П.Л.,***, иск с правно основание чл.45 вр.чл.52
от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000,00 лева, представляваща неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания от действията на ответниците, изразяващи се в използването на документи с невярно съдържание за
покупко-продажба на идеални части от сънаследствени имоти на ищеца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъжда
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.С.В.,***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Т.Г., ЕГН **********,***,
направените деловодни разноски в размер на 575,00 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от ГПК Т.С.В.,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
Плевен държавна такса върху уважения размер на прретенцията в размер на
50,00 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК А.Т.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Г.,***, направените
деловодни разноски в размер на 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: