Номер ІV-1401 Година
2019, 25 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и пети юли година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
частно гражданско дело № 922 по описа
за 2019 година
Производството е по реда на чл.274 и
сл. от ГПК, във вр.чл.130 и чл.299, ал.2 от ГПК и е образувано по частната
жалба на „ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“, № 19, ет.2 (универсален
правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация „ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК *********), против Определение № 254 от 19.03.2019 г. по гр.д.1088/2018
г. по описа на Несебърски районен съд, с което e прекратeно на осн.чл.299,
ал.2 от ГПК производството по делото
поради недопустимост.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че
исковата претенция е заведена между същите страни, на същото основание и поради
наличие на един и същ правопораждащ факт, както спорът по т.д.448/2016 г. по
описа на БОС. Твърди се, че в настоящия случай са налице нови факти и ново
основание – настъпил на 22.12.2017 г. краен падеж на Договор за кредит за
текущо потребление; както и надлежно уведомяване на длъжника за цесията, като и
двата факта са настъпили след постановяване на Решение № 154/10.05.2017 г. по
т.д.448/2016 г. на БОС. Сочи се, че предмет на спора по т.д.448/2016 г. на БОС
е било ответникът дължи предсрочно изпълнение на заемната сума, докато в
настоящото производство предмет на спора е дължимост на сумата поради настъпил
падеж. Твърди се, че в случая не е налице пълен идентитет между искането,
основанието и страните по двете дела, поради което не е налице основание по
чл.299, ал.2 от ГПК за прекратяване на настоящото дело.
Претендира се отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Не се сочат нови доказателства. Претендират се
разноски за настоящото производство.
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира
частната жалба за частично основателна, със следните съображения:
Производството пред НРС е образувано по исковата молба на
частния жалбоподател против Н.И. от ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
дължими и изискуеми суми по Договор за кредит за текущо потребление от
24.01.2008 г.: падежиралата към датата на подаване на исковата молба и
непогасена по давност част от главницата по Договора за кредит за текущо
потребление от 24.01.2008 г. в общ размер на 21 949,80
лв, включена в анюитетните вноски, дължими от 25.04.2013 г. до 22.12.2017 г. съгласно погасителен план, който
е неразделна част от Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г.,
ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаването
на исковата молба до пълното й изплащане; и възнаградителна лихва по Договора
за кредит в размер общо на 1 236,94 лв, включена
в анюитетните вноски, дължими от 25.04.2015 г. до 22.12.2017 г. съгласно
погасителен план, който е неразделна част от Договор за кредит за текущо
потребление от 24.01.2008 г. Твърди се, че по силата на сключен на 24.01.2008
г. Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК" ЕАД -
кредитор и Н.И.И.- кредитополучател, ответникът е получил кредитиране в размер
на 40 000 лв, със срок на издължаване - 120 месеца, с падежна дата на
25-то число на месеца, като съгласно уговорените условия по договора за кредит
и приложения и неразделна част от него погасителен план за издължаване на
вземането, последната погасителна вноска по кредита е с падеж 22.12.2017 г.
Сочи се, че с Договор за покупко-продажба на вземанията от 16.08.2012 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕООД, ЕИК
********* (заличен търговец, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в
Търговския регистър под № 20121115101316, с правоприемник ищеца - „ОТП
Факторинг България“ ЕАД ЕИК *********), вземането на банката срещу
кредитополучателя Н.И.И., ведно е всичките му привилегии, обезпечения и други
принадлежности, е прехвърлено на праводателя на ищеца. Твърди се, че ответникът
не е изпълнил задължението си да погаси задължението си по договора за кредит,
а междувременно е настъпил крайният падеж по договора за кредит, поради което ищецът
предявява настоящата искова претенция.
Предявените искове
са с правно са претенции са е правно основание чл.79, вр.чл.430 от ТЗ, вр.чл.99
от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът е
оспорил като недопустими исковете с писмен отговор в законовия срок. Заявено е,
че ищецът вече е водил дело със същия предмет и на същото основание по т.д. №
448/2016 г. по описа на БОС, и в.т.д. № 222/2017г. по описа на БAC, като резултатът е отхвърляне както на
предявените установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта
на главницата по Договора за текущо потребление в размер на 34 023,95 лв
(остатък от главницата, предсрочно изискуем), законна лихва върху нея, както и
за възнаградителна лихва в размер на 3 076,68 лв и санкционна лихва в размер на 1 152,92 лв, така и
съединените с тях евентуални искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца същите суми. Твърди се, че влезлите в сила съдебни решения по
т.д.448/2016 г. на БОС и в.т.д.222/2017 г. на БAC формират сила на пресъдено нещо по спора и
представляват отрицателна процесуална предпоставка (пречка) за надлежно
упражняване правото на иск. По същество исковите претенции се оспорват като неоснователни.
По повод отговора
на ответника на исковата молба, ищецът е представил писмено становище, с което
оспорва твърденията за формирана СПН по спора с произнасянето на съда по
т.д.448/2016 г. на БОС и в.т.д. № 222/2017г. на БAC, тъй като в
предходното производство претенцията за цялото вземане по договора за кредит за
текущо потребление е претендирано на друго основание - предсрочна изискуемост,
докато в настоящото производство се претендира на основание настъпил падеж след
приключване на търговското дело на непогасена по давност част от главницата,
ведно със законната лихва начиная от датата на депозиране на настоящата искова
молба, ведно с по-малка сума от непогасена по давност възнаградителна договорна
лихва.
С обжалваното
определение първоинстанционният НРС е прекратил производството по делото като е
приел, че спорът по двете производства (по т.д.448/2016 г. по описа на БОС и
в.т.д. № 222/2017г. по описа на БAC, и по
настоящото), е с едни и същи страни, основан е на един и същ
правопораждащ факт, макар с различни искания, поради което, с произнасянето по
на БОС и БАС, е налице сила на пресъдено нещо по този спор, съответно
настоящото производство е недопустимо.
Съгласно чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго и
повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Установява се от
приложените към настоящото дело т.д.448/2016 г. по описа на БОС и в.т.д. №
222/2017г. по описа на БAC, че между същите
страни е проведено исково производство по предявените от същия ищец (и частен
жалбоподател по настоящото дело) искове против същия ответник за установяване
съществуване на вземане на „ОТП Факторинг
България” ЕАД против Н.И.И., произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от
24.01.2008 г. сключен между ответника като кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД в
качеството на кредитор, за сумата от 34 023,95 лв - главница по договора;
сумата от 3 076,68 лв - редовна лихва за периода от 13.06.2011 г. до
16.01.2012 г.; сумата от 1 152,90 лв - санкционираща лихва върху
главницата за периода от 16.09.2011 г. до 16.01.2012 г., и законна лихва върху
главницата, считано от 17.01.2012 г. - датата на подаване на заявлението пред съда
до окончателното изплащане на сумата, с твърдението, че поради неизпълнение от
страна на кредитополучателя на задължението му за погасяване на кредита, на
основание чл.19.2 от Общите условия, на 29.06.2011 г. същият е станал
предсрочно изискуем. В исковата молба е посочено, че с оглед разрешението
дадено в т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, ако съдът не възприеме твърдението на ищеца за автоматично настъпила
предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е
настъпила с връчване на издадената заповед за изпълнение, или евентуално – с
връчване на препис от исковата молба. При условията на евентуалност, в случай
че не бъде установена предсрочна изискуемост, е предявен осъдителен иск за същите
суми, отново на основание Договора за кредит за текущо потребление. С решение №
154 от 10.05.2017 г. по т.д.448/2016 г. на БОС, съдът е отхвърлил исковете по
чл.422 от ГПК, приемайки, че поради липсата на надлежно уведомяване на длъжника
преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, предсрочната изискуемост на
вземането не е настъпила; а евентуално предявените осъдителни искове са
частично уважени - за сумата от 34 023,95 лв - главница по договора;
сумата от 2 436,06 лв - редовна лихва за периода от 13.06.2011 г. до
16.01.2012 г.; както и за законна лихва върху главницата, считано от 08.09.2016
г. – датата на подаване на исковата молба. С влязло в сила решение № 99 от
10.10.2017 г. по в.т.д.222/2017 г. на БАС, решението на БРС е отменено в
осъдителната му част и е постановено отхвърляне на осъдителните искове.
При съпоставка на
исковите молби по т.д.448/2016 г. по описа на БОС и по настоящото дело съдът
констатира, че спорът и по двете дела е с едни и същи страни и с едно и също
основание – договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2018 г. между
Банка ДСК ЕАД и ответника и Договор за
покупко-продажба на вземанията от 16.08.2012 г., сключен между Банка ДСК ЕАД и
„ОТП Факторинг България" ЕООД. В исковата молба по
т.д.448/2016
г. на БОС е посочено, че искът на „ОТП Факторинг България" ЕООД се основава на твърдения за неизпълнено от ответника задължение по
договора за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г., за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК ч.гр.д.58/2012 г. на Районен съд – Несебър, превърнало се, поради неплащане
от длъжника на дължими погасителни вноски, в предсрочно
изискуемо в размер на 34 023,95 лв – главница по договора за кредит за
текущо потребление, 3 076,68 лв редовна лихва за периода от
13.06.2011 г. до 16.01.2012 г.; сумата от 1 152,90 лв - санкционираща
лихва върху главницата за периода от 16.09.2011 г. до 16.01.2012 г., и законна
лихва върху главницата, считано от 17.01.2012 г. - датата на подаване на
заявлението пред съда до окончателното изплащане на сумата. Исковете са отхвърлени като неоснователни изцяло, по съображения, че на
длъжника не е било съобщено обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
В настоящото производство се претендира осъждане на ответника
да заплати на ищеца, на основание Договора за кредит за текущо потребление от
24.01.2008 г.: сумата от 21 949,80 лв, представляваща падежиралата към датата на подаване на
исковата молба и непогасена по давност част от главницата по Договора за
кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г., включена в анюитетните вноски,
дължими от 25.04.2013 г. до 22.12.2017 г. съгласно погасителен план, който е
неразделна част от Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г.,
ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаването
на исковата молба до пълното й изплащане; и 1 236,94
лв - възнаградителна лихва
по Договора за кредит, включена в
анюитетните вноски, дължими от 25.04.2015 г. до 22.12.2017 г. съгласно
погасителен план, който е неразделна част от Договор за кредит за текущо
потребление от 24.01.2008 г., с твърдението, че последната погасителна вноска
по кредита е с падеж 22.12.2017 г., т.е. че междувременно е настъпил крайният
падеж по договора.
В
съобразителната част по т.1 от Тълкувателно
решение № 8 от 02 април 2019 г.
по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост
е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция
за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението.
Съобразявайки съдържанието на
решенията на БОС по т.д.448/2016 г. и на БАС по в.т.д. № 222/2017 г., настоящият състав приема, че сила на пресъдено нещо между страните е
формирана само върху вземането на „ОТП Факторинг
България” ЕАД за главницата по кредита, за която
има произнасяне на съдилищата, че искът е неоснователен, тъй като и искът по
чл.422 от ГПК, и настоящият осъдителен иск, са предявени на едно и също
основание – Договора за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г.
Въззивният съд намира, че произнасянето
на съдилищата (БОС и БАС) по спора, с които произнасяния те са приели, че „ОТП Факторинг България” ЕАД не е кредитор на изискуемо
вземане, представлява процесуална пречка от
категорията на абсолютните, уредена в чл.299, ал.1 от ГПК, за предявяването и разглеждането на предявения на настоящото
производство осъдителен иск за главницата.
Доколкото предмет на произнасяне по т.д.448/2016 г. на
БОС и по в.т.д. № 222/2017 г. на БАС, е претенция за възнаградителната лихва за различен период (от 13.06.2011 г. до
16.01.2012 г.) от сега претендирания - от
25.04.2015 г. до 22.12.2017 г., съдът приема, че за тази претенция не е налице
формирана сила на пресъдено нещо с произнасянето на съдилищата по предното дело,
съотв.не е налице процесуална пречка от категорията на абсолютните, уредена в чл.299, ал.1 от ГПК за разглеждането му.
С оглед изложеното, съдът намира, че
обжалваното определение следва да бъде частично отменено – в частта на
прекратяване на производството по делото по отношение на претендираната
възнаградителна лихва и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане
на спора по същество. В останалата част – по отношение на прекратяването на
производството по отношение на иска за главницата, обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение № 254 от 19.03.2019 г. по гр.д.1088/2018 г. по
описа на Несебърски районен съд, В ЧАСТТА, с която e прекратeно поради недопустимост на основание чл.299, ал.2 от ГПК,
производството по делото, по отношение на
иска на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“, № 19, ет.2
(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********), за осъждане на Н.И. от ***,да заплати на ищеца възнаградителна лихва по Договора за
кредит в размер общо на 1 236,94 лв, включена
в анюитетните вноски, дължими от 25.04.2015 г. до 22.12.2017 г. съгласно
погасителен план, който е неразделна част от Договор за кредит за текущо
потребление от 24.01.2008 г.
Връща делото на НРС за продължаване
на производството по отношение на иска за възнаградителна
лихва по Договора за кредит в размер общо на 1 236,94
лв, включена в анюитетните вноски, дължими от 25.04.2015 г. до
22.12.2017 г. съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договор
за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г.
ПОТВЪРЖДАВА № 254 от 19.03.2019 г. по гр.д.1088/2018 г. по описа на
Несебърски районен съд, в останалата част, с която е прекратено производството по
делото, по отношение на
иска на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“, № 19, ет.2
(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********), за осъждане на Н.И. от ***,да заплати на ищеца сумата от 21 949,80 лв, представляваща падежиралата
към датата на подаване на исковата молба и непогасена по давност част от
главницата по Договора за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г.,
включена в анюитетните вноски, дължими от 25.04.2013 г. до 22.12.2017 г.
съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договор за кредит за
текущо потребление от 24.01.2008 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на подаването на исковата молба до пълното й
изплащане
Определението подлежи на обжалване с
частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя в частта, с която е потвърдено определението на
НРС.
В останалата си част, определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.