Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                         №475, 29.10.2019г., град Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                  състав

 На седемнадесети октомври                              две хиляди и деветнадесета година

 В публично заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

                                                                             

 Секретар Сребрена Русева

 Прокурор    

 като разгледа докладваното от председателя

 гр.дело № 529 по описа за 2019г.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от Т.Ш.С. и А.К.С., действащи като родители и законни представители на малолетното си дете К.Т.С., с която молят съда да осъди ответника да му заплати сумата 6000 лв., явяваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-физически болки и страдания, в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 02.02.19г. около обяд в парка до центъра на гр.Лозница, докато бил на гости при баба си. Ищецът твърди, че кучето е било средно на големина, черно-бяло, без ушна марка,без каиша и без лице в близост до него, което да се идентифицира като негов собственик. К. се разхождал с двама свои приятели, единият от които бил с куче. К. бил ухапан по лявата подбедрица. След ухапването се обадил на майка си и се прибрал при баба си. С нея детето отишло до Спешна медицинска помощ, където дошъл и баща му. От болницата го посъветвали да залови кучето и да му направи изследвания. Бащата заловил кучето и го занесъл на лекар, който след извършено 14 дневно наблюдение е установено, че кучето е клинично здраво и са извършени необходимите ваксинации. За ухапването бащата подял жалба в общината№94-Т-5/04.02.19г., тъй като съгласно ЗЗЖ тя отговоря за овладяване популацията на безстопанствените кучета. Оттам му казали, че нямат човек, който да се грижи за залавянето на безстопанствените кучета. След инцидента К. започнал да се страхува от да излиза сам на улицата, за да не го нападнат кучета. Започнал да заспива трудно, да се буди и да сънува кошмари. Наложило се да потърси помощ от психолог и психиатър и да му бъде наложено лечение. Представя амбулаторен лист, фиш за спешна медицинска помощ, удостоверения №2 и №4,медицинско направление, СМУ, етапна епикриза ИПСМП,амбулаторен лист,рег.индекс за подадена жалба. Има искане за разпит на трима свидетели и за изискване на преписка по жалба №94Т-5/04.02.19г.

            Община Лозница счита предявения иск за недоказан. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е ухапан от „безстопанствено куче“, на посоченото място и дата. В условията на евентуалност изтъква доводи за съпричиняване от страна на ищеца.

            От сочените в исковата молба факти не се установява наличието на причинно-следствена връзка. Не е идентифицирано мястото на инцидента, а само примерно посочено-в парка до центъра на града.Не се сочат лицата, които са станали свидетели на случката. Не се сочи и как точно безстопанственото куче е ухапало детето, т.е. какъв е механизмът на увреждането. Ответникът счита, че една на 04.02.19г. е извършен преглед на детето, с два дни закъснение /*налице е фиш от спешна медицинска помощ от 02.02.19г./. Ответникът изтъква доводи, че липсват данни кучето да е безстопанствено, както и че липсват доказателства дали кучето, което е заведено на ветеринар и прегледано, е това което е ухапало детето. Ответникът не оспорва факта, че бащата е подал жалба, както и че на 04.02.19г. е закарал с колата си пред сградата на общината куче, за което твърдял, че същото което е ухапало сина му. Кучето било свито на топка и много уплашено. Не показвало никакви признаци на агресия.Ответникът поставя под съмнение как бащата на детето е успял да идентифицира кучето и да го залови.

            Ответникът твърди, че не е проявил бездействие за да се ангажира отговорността му по чл.49 ЗЗД. Ответникът твърди, че е отделил пред 2019г. 7000лв. за предприемане на мерки за овладяване на популацията на безстопанствени животни. Приета е наредба №16 за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Лозница. Приета е програма за намаляване на популацията и трайно решаване на проблема с безстопанствените кучета на територията на община Лозница. В изпълнение на програмата са сключени договори за възлагане на дейности по нея. Сключен е договор № 133/30.07.18г. за периода 2018-2019г. Регулярно се извършва залавяне на кучета и прилагане на мерки за обезпаразитяване, като се съставят протоколи. Такива действия са извършени на 05.02.19г., 19.02.19г. като са регистрирани, ваксинирани и маркирани 132 кучета.       

           По отношение на твърденията за съпричиняване  от страна на детето, което може да е провокирало или дразнело кучето, в резултат на което то да е проявило агресия. ЗЗЖ забранява проявата на агресия към животните. Възможно било децата да са насъскали воденото от тях животно към безстопанственото куче и това да е станало причина за ухапването. Ето защо ответникът счита че е налице съпричиняване, като искът е основателен и до размера на 1500лв. Този размер е справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД. Представя писмени доказателства: решение №101 на ОС-Лозница,Програма за намаляване популацията и трайно решаване на проблема с безстопанствените кучета на територията на община Лозница, договори за възлагане на дейности, приемо-предавателен протокол №2 и №3, разпечатка на бюджет 2019г, жалба вх.№94Т-5/04.02.19г. Има искане за разпит на един свидетел.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 02.02.19г. К. бил на гости при своята баба в гр.Лозница. По обяд дванадесетгодишния К. излязъл да се поразходи с приятели в парка. Едно от децата, Р., било с домашен любимец. Докато се разхождали децата, едно безстопанствено нападнало и ухапало К. по левия крак, под коляното. Кучето било средно на големина, черно-бяло, без ушна марка и без каишка. Детето се обадило разплакано на своята баба, но не могло да обясни нищо. Прибрало при баба си и показало раната, като обяснило какво е станало. Анцугът на детето бил пробит, а на крака имало кървяща рана от две дупки от зъбчета. Двамата веднага отишли в спешния кабинет, където пристигнал и бащата на детето. Раната на детето била обработена, направена му била инжекция против тетанус и превръзка. През нощта детето не можело да заспи, а като заспи се стряскало. Започнало леко да заеква. Сега детето е по-добре. Свидетелката чула от хората, че кучето още не било маркирано. Бащата на К. издирил кучето и го занесъл в Общината, където го видял св.И.. Според него кучето било изплашено и не изглеждало злобно. Свидетелят обяснил на бащата, че вече не отговаря за бездомните кучета, тъй като вече имало сключен договор с „Четири лапи“ от Русе. Кучето не било маркирано. Според свидетеля бащата казал, че ще заведе кучето на ветеринар, поради което от общината не се обадили на фирмата, която се грижи за бездомните кучета. Според свидетеля всички безстопанствени кучета са маркирани. В региона имало само още един случай на ухапан. Свидетелят твърди, че не е чувал на територията на града да има злобни кучета. От Русе идват да приберат /маркират и ваксинират/ животните  според графика си. На територията на града няма приют за кучета. След като се върнат кучетата от Русе, ги пускат същото място, откъдето са взети.

         Бащата на детето е занесъл кучето на ветиринарен лекар за преглед и наблюдение в гр.Търговище, който след 14 дневно наблюдение на кучето е издал удостоверение, че животното е клинично здраво, ваксинирано с ваксина Rabisin L449727/10.2019. Детето е заведено на съдебен лекар, който е издал съдебномедицинско удостоверение.

         По делото е изготвена комплексна съдебно медицинска и съдебно психиатрична експертиза. От заключението се установява, че детето е получило разкъсноконтузни рани на лявата подбедрица с кръвонасядания около тях. Раните могат да бъдат получени от зъби на куче.  Оздравителния период по отношение на травматичните увреждания е около две седмици. По делото няма данни за усложнения от травматичните увреждания. Вещото лице психиатър  установява наличието на маркирани симптоми показващи реакции на тежък стрес и разстройство на адаптацията, като съществена е индивидуалната уязвимост. Детето  в миналото е имало проблеми с адаптацията в социални институции. Детето е по-затворено, по-плахо, склонно е да преживява стресогенното събитие с по-голяма интензивност,отколкото дете с хармонично развитие на характера. У детето се наблюдават типичният за такъв вид разстройства-субективен дистрес и емоционална дисфункция. Като последица възниква проблем в социалното функциониране и нарушение на поведенческо ниво, повишена тревожност, чувство за невъзможност за справяне,безпокойство. Тези състояния е възможно да доведат до посттравматично стресово разстройство. От значение е работата с психолог и наличие на подкрепяща среда.

           В подкрепа на твърденията си, че не носи отговорност, тъй като е направил всичко необходимо, ответникът е представил Програма за намаляване на популацията и трайно решаване на проблема с безстопанствените кучета на територията на Община-Лозница, договори за възлагане на дейности по Общинската програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета в общ.Лозница, протоколи за проведени масови профилактични мероприятия /ваксини срещу бяс общо на 22 кучета за 2018-2019г.

             Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

             При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че е предявен процесуално допустим и частично основателен иск по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, по който пасивно легитимирана е община Лозница, тъй като на нейна територия е извършено деянието. Налице са и всички елементи от фактическия състав, които да обвържат безвиновната отговорност на ответника.

            Отговорността на общината следва от възложени й със Закона за защита на животните задължения /Глава пета, безстопанствени животни/. Безстопанствените /бездомните/ животни са родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. На Кметовете на общини е възложена организацията за улавянето и изолирането на скитащите кучета и осигуряването на финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия. Това са фактическите действия възложени им със закон.

           Освен това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти /чл.41 ал.1 вр. с чл.47 ал.1 ЗЗЖ/. Анализът на разпоредбата сочи, че основната мярка за надзор е настаняване на кучетата в приюти, като само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети /чл.47 ал.3 ЗЗЖ/. ЗЗЖ задължава  общините, чрез взетите мерки да гарантират безопасното поведение на животните спрямо хората, независимо от вида на взетите мерки, независимо дали чрез нейни служители или трети лица. В този смисъл и решение №383/27.07.10г. по гр.д.№424/09г., IVг.о. ВКС, според което ЗЗЖ определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и ако не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност. Вина се търси не у този, който е възложил работа, а у този, който я изпълнява и ако последният виновно е причинил вреди на трето лице. Гражданската отговорност на възложителя на работата е налице, дори и да няма вина, тъй като отговорността па чл.49 ЗЗД е за чужди виновни действия.

            Бездействието на ответника, респ. на лицата на които е възложил свои законови задължения се установява и от настъпилия резултат- нападение от безстопанствено куче върху дете, което не е било маркирано. Не се установява дали е било ваксинирано и обезпаразитено. Нещо повече, по делото се установи, че бащата на детето е проявил инициатива и е издирил кучето, като го е занесъл на ответника. Негов служител му отговорил, че в общината няма човек, който да отговаря за безстопанствените кучета, а се грижи фирма от гр.Русе, която идва по график. Бездействието на ответника е принудило бащата на детето да заведе животното на ветиринарен лекар в гр.Търговище, който да го прегледа и изолира за 14дни, като му постави и ваксина срещу бяс.

           В хода на процеса не се установи кучето да има стопанин. Факта, че кучето е нападнало детето в парка и там не е имало човек, който да показва признаци, че е негов стопанин, представлява индиция, че кучето е безстопанствено.

            Ищецът ангажира доказателства и за наличие на претърпените неимуществени вреди. К. е получил разкъсноконтузни рани на лявата подбедрица с кръвонасядания около тях. Освен наличието на физически страдания, е претърпял и душевни такива, изразяващи се в страх от кучета необходимост от придружител, за да се чувства сигурен. С оглед личностовите си характеристики, детето е преживяло стресогенното събитие с по-голяма интензивност, отколкото дете с хармонично развитие на характера.      

            За наличието на причинна връзка между деянието и настъпилите вреди сочат показанията на бабата на детето и заключението на вещото лице съдебен медик, според което при ухапване от куче настъпват болки и страдания в продължение на около две седмици.

           Ответникът не ангажира доказателства К. да е провокирал агресивното поведение на кучето с поведението си, поради което твърдението му за съпричиняване се явява изцяло неоснователно.

           За определянето размера на обезщетението на неимуществените вреди, съдът съобрази характера и тежестта на увреждането, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, затрудненията, до които последните са довели, нарушавайки нормалния начин на живот на детето, вида на проведеното лечение и терапия, психичните страдания. Обезщетението за причинените неимуществени вреди на ищеца, настъпили в резултат на процесния деликт, съдът на основание чл.52 ЗЗД, определи по справедливост, като взе предвид всички горепосочени обстоятелства. Предявеният иск в размер на 6000лв. е необосновано завишен и неоснователен за разликата над 1700лв. Ответникът дължи обезщетение за забава върху обезщетението, считано от деня на увредата-02.02.19г. до окончателното му изплащане.

          Претенцията за разноски на ищеца следва да бъде уважена, съобразно уважената част на иска или в размер на 170лв.

          По изложените съображения и на основание чл.235 ГПК съдът

 

                                               Р    Е    Ш    И    :

 

             ОСЪЖДА Община-Лозница, ЕИК ***, представлявана от кмета С.Ш. да заплати на К.Т.С., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и законни представители Т.Ш.С., ЕГН ********** и А.К.С., ЕГН **********  сумата от 1700лв. /хиляда и седемстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди- претърпени болки и страдания, в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 02.02.2019г. в гр.Лозница, за което носи отговорност  Община Разград, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 02.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата 170лв./сто и седемдесет лева/ разноски по делото..

           ОТХВЪРЛЯ иска по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за размера над 1700лв. до 6000лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: