Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 121
гр.Пловдив, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…двадесет и пети ноември…през…две
хиляди и двадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
при участието на секретаря……Мила
Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №592 по описа за 2020 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №155/11.11.2019г.,
постановено по търг. д. №278/2018г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, „З.Д.Б.И.“ АД, ЕИК ... е осъдено да заплати, на
основание чл.432 от КЗ, на всеки един от ищците И.Д.Й., ЕГН ********** и М.Я.Й., ЕГН ********** обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на по 50 000лв. вследствие смъртта на
сина им Д.И.Д., починал вследствие на ПТП от 06.03.2017г., виновно причинено от
А. В. В. при управление на МПС лек автомобил марка О., модел К. с ДКН ..., с валидно сключена застраховка ГО при
ответника-застрахователна полица №.../.../... от ...г., ведно със законната
лихва, считано от 13.07.2017г. до окончателното й изплащане като за разликата
над 50 000лв. до претендираните 150 000лв. исковете са отхвърлени. „З.Д.Б.И.“
АД е осъдено да заплати ДТ по делото по сметка на ПОС в размер на 4 000лв. И.Д.Й.
и М.Я.Й. са осъдени да заплатят деловодни разноски в полза на „З.Д.Б.И.“ АД в
размер на по 1 402лв. С решение №94/22.07.2020г., по реда на чл.247 от ГПК е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №155/11.11.2019г., като в
диспозитива на решението да се чете: отхвърля като неоснователни претенциите на
ищците И.Д.Й., ЕГН ********** и М.Я.Й.,
ЕГН ********** за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от
06.03.3017г. до 13.07.2017г.
Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство
- И.Д.Й. и М.Я.Й. в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над по 50 000лв.
до пълния претендиран размер – по 150 000лв. Жалбоподателите считат, че
решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение
на материалния закон. Изразено е несъгласие с възприетото от първоинстанционния
съд съпричиняване от страна на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, като са изложени подробни
съображения за липсата на елементите от фактическия състав на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Необосноваността на решението се аргументира и с неправилна преценка на
данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно –
нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. На самостоятелно основание са
наведени доводи за неправилност на решението в частта, отнасяща се до началния
момент на законната лихва, като жалбоподателите считат, че такава се дължи от
датата на настъпване на вредоносния резултат. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част, като се постанови друго, с което предявените искове за обезщетение за
неимуществени вреди да бъдат уважени в пълен размер – по 150 000лв. за
всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
06.03.2017г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание се конкретизира,
че в сумата от 150 000лв. е включено изплатеното от застрахователя
обезщетение от по 20 000лв., т.е. – иска се отмяна на решението в частта,
с която исковете са отхвърлени до размера на сумата от по 130 000лв. С въззивната жалба не се предявяват
доказателствени искания. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответник – жалбата „З.Д.Б.И.“ АД, в представения
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло
същата. Претендира сторените разноски.
В срока по чл.259 ал.1 от ГПК е постъпила въззивна
жалба и от ответника в първоинстанционното производство – „З.Д.Б.И.“ АД. Въззивната
жалба е срещу решението в частта, с която субективно съединените искове за
обезщетение за неимуществени вреди са уважени за разликата над по 30 000лв.
до по 50 000лв. Счита, че определяйки обезщетението за неимуществени вреди
в размер на по 140 000лв. за всеки от ищците, първоинстанционният съд
неправилно е приложил принципа на справедливост, визиран в разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения относно характера и обема на
претърпените от жалбоподателите психически болки и страдания, причинени от
настъпилото ПТП. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд правилно е
приложил разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД – правилно е преценил степента на
съпричиняване от страна на пострадалия – 50%. Посочвайки, че, съобразно
съдебната практика по подобни дела, справедлив паричен еквивалент на претърпените
от ищците неимуществени вреди следва да бъде сумата от по 100 000лв., при
което, при посочената степен на съпричиняване – 50% и след приспадане на
изплатеното от застрахователя обезщетение – по 20 000лв. на всеки от
ищците, обезщетението следва да бъде определено в размер на по 30 000лв. Иска
се отмяна на решението в частта, с която исковете са уважени над посочения
размер – 30 000лв. до 50 000лв. Претендират се сторените по делото
разноски, не се заявяват доказателствени искания. В
писмено становище от 25.11.2020г. се съдържа възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено и претендирано от жалбоподателите –
ищци.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от
ищците в първоинстанционното производство по въззивната жалба, подадена от „З.Д.Б.И.“
АД се оспорва изцяло същата.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон.
Подадените въззивни жалби са допустими, като депозирани
в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищците в първоинстанционното производство – И.Д.Й. и М.Я.Й.,
са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от
КЗ, а именно: На 06.03.2017г. около 15:43ч., на главен път 1-8, между селата М.
К. и Г., област П., се движел лек автомобил марка „О.“, модел „К.“ с ДК номер ...,
собственост на Е. Г. В., управляван от А. В. В., в посока от гр. П. към гр. П.
Движението се осъществявало в светлата част на денонощието по суха пътна
настилка, асфалт в добро състояние. Водачът А. В., управлявал МПС, след
употребата на алкохол - 0.93 промила съдържание на алкохол в кръвта и след
употребата на наркоточни вещества, със скорост 140 км/час, при навлизане в
завой, при км 201+460, поради несъобразената скорост, се отклонил в съседната
пътна лента за насрещно движение и се блъснал в насрещно правомерно движещ се
автобус „С. К...“ с ДК ..., управляван от Ф. Й. Н. А. В. В. е нарушил правилата
за движение, като е управлявал лекия автомобил под въздействие на алкохол и със
скорост от 140 км/ч, при разрешена такава извън населено място за МПС от
категория „В“ от 90 км/ч, вследствие на което е причинил по непредпазливост
смъртта на пътника Д.И.Д., ЕГН ********** *** – син на ищците. По случая е
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №...-... от 09.03.2017г.
по описа на ОД на МВР - гр. П., образувано ДП №.../...г. по описа на РУ „П.“ -
гр. П. и пр.пр.№ .../...г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. П.
Ищците излагат факти, свързани с живота на сина им Д.Д.,
който към момента на злополуката е бил едва на 31 години, както и че след неговата
смърт в семейството настъпва драматична промяна вследствие загубата на
най-ценното, единственото, което осмисля човешкия живот – дете.
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличието
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна
полица №.../.../..., сключена на ...г., валидна от 20.03.2016
г. - до 19.03.2017г. Ищците не постигнали споразумение с ответника относно
размера на обезщетението. На всеки един от тях ЗД „Б. И.“ АД изплатил
обезщетение в размер на по 20 000лв. за претърпените неимуществени вреди.
Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да заплати на
ищците допълнително обезщетение за претърпените от тях болки и страдания в
размер на по 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 06.03.2017г. В съдебно заседание е допуснато увеличение на
исковете, формулирано по следния начин: от 120 000лв. на 150 000лв.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът „З.Д.Б.И.“ АД е оспорил така предявените искове за
неимуществени вреди. Относимите към въззивното производство възражения по
основателността на иска се свеждат до прекомерност на претендираното
обезщетение – с оглед предметните предели на въззивната жалба, подадена от
жалбоподателя – ответник и до наличието на съпричиняване – с оглед предметните
предели на въззивната жалба на жалбоподателите - ищци.
От събраните по делото доказателства се установи
следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване
на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432
ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда
да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното
поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и
неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432,
ал.1 от КЗ: Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се психически
болки и страдания от настъпила смърт на 31-годишния им син – Д. Вредите са
причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач – А. В. В., който
управлявайки лек автомобил марка „О.“, модел „К.“, след употребата на алкохол -
0.93 промила съдържание на алкохол в кръвта и след употребата на наркоточни
вещества, със скорост 140 км/час – над разрешената такава /90км/ч/, при
навлизане в завой, поради несъобразената скорост, се отклонил в съседната пътна
лента за насрещно движение и се блъснал в насрещно правомерно движещ се автобус
„С. К...“ с ДК .... Безспорно за настоящето производство е и наличието на причинна връзка
между противоправното поведение на водача В. и причинената вреда. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.
в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №.../.../..., сключена
на 18.03.2016г., валидна от 20.03.2016г. - до 19.03.2017г.
С оглед съдържащите се оплаквания във въззивните жалби
и на двете страни, първият спорен въпрос в настоящето производство е относно
справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищците неимуществени
вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо
от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на
упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС
№4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички
онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни
обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на
отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането,
последиците, възрастта на увредения, общественото му положение, а в случай на
смърт – връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този,
който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото
гласни доказателства. От показанията на свидетелите Г. А. - племенник на ищцата М.Й. и С. А. –
роднина по сватотство /съпруга на св. Г.А./, по безспорен начин се установява,
че ищците и пострадалият са били в изключително близки отношения, обусловени не
само от роднинската им връзка, че вследствие смъртта на сина си ищците са
претърпели значителни душевни болки и страдания. Между родители и син, с когото
живеели в едно домакинство, е съществувала изключително силна връзката и след
смъртта на Д.у ищците настъпва коренна промяна, животът им се променил в
негативен аспект. И двамата свидетели установяват, че ищците били жизнерадостни
хора, а след смъртта на сина си много се променили. Не са преодолели мъката от
загубата му. /„От дена на катастрофата той е постоянно под стрес. Той не е
същият човек. Затвори се в себе си. Страда, на гробищата отива постоянно. ….
Майка му постоянно плаче и страда за него. Затваря се в себе си и още не може
да го преживее. Начинът им на живот се промени драстично. Просто не са същите
хора, откакто загубиха сина си“ – св. А./. Свидетелите депозират показания и за
настъпили здравословни проблеми и у двамата ищци. Показанията на свидетелите, като
непосредствени, убедителни и непротиворечиви, съдът кредитира изцяло.
При преценка на изложените обстоятелства,
характеризиращи от субективна страна преките последици от емоционален и психически
характер по отношение на ищците от смъртта на сина им, както и от обективна
страна – че починалият Д.е бил в значително млада и работоспособна възраст – на
31 години и преди всичко обстоятелството, че смъртта на дете, независимо от
неговата възраст, е най-тежката загуба за родителя и съобразно разпоредбите на
чл.52 от ЗЗД, въззивната инстанция намира, че ищците са претърпели психически,
морални болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, намиращи
имуществено изражение в размер на по 150 000лв. за всеки от тях. При
определяне еквивалентното парично изражение на претърпените неимуществени вреди
се съобразява, както се посочи по-горе, възрастта на пострадалия, както и
обстоятелството, че се касае за най-близката родствена връзка между пострадал и
претендиращ обезщетение – тази между дете и родител, вследствие на която връзка
претърпените вреди, имащи силно изразен морален и емоционален аспект, са от
непреодолим характер. Що се отнася до това, че ищците имат и други деца /двама
сина/, то този факт няма отношение към преките
последици от емоционален и психически характер при загубата на най-близък
родственик – дете и не може да бъде „известна утеха“, както е приел
първоинстанционният съд при настъпила смърт на едно от децата. Удовлетворяването
на изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД налага при определяне на
размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено -
икономическата конюнктура в страната, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Предвидената в чл.492, т.1 от КЗ минимална застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица, а към релевантния период – м.03.2017г., преди изм. ДВ бр. 101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г. - 10 000 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. В този смисъл не може да се сподели тезата на жалбоподателя
– ответник, че, съобразно съдебната практика по подобни дела, справедлив
паричен еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди би била сумата
от по 100 000лв.
По изложените съображения въззивната инстанция приема,
че прилагайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, окръжният съд не е отчел в
достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищците болки и страдания,
него негативни емоции, причинени от смъртта на техния син, поради което е изградил необоснован правен
извод, че с определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 140
000лв. ще бъдат репарирани последиците от тази най-голяма загуба за всеки
родител, съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост, намиращ
приложение и в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ.
Следващият спорен въпрос е наличието на съпричиняване,
съответно - степента на съпричиняване за вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, каквото възражение застрахователят има право да релевира,
съгласно чл.432 ал.2 от КЗ и каквото възражение своевременно е въведено в
процеса.
В материалноправната норма -
чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за
вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.
Като конкретна проява на такъв
тип поведение от страна на пострадалия се сочи, че ищецът се е качил в автомобил, управляван от водач с алкохолно
опиянение със знанието за това.
Относно механизма на процесното ПТП, при
първоинстанционното разглеждане на делото е допусната съдебноавтотехническа
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, лекият автомобил, в който е
пътувал синът на ищците, се е движел в посока гр.П. - гр.П. със скорост
130-140км./ч, при разрешена такава – 90км/ч. Причината за пътния инцидент е
навлизането на лекия автомобил в лентата за насрещно движение при десен завой, което
се дължи на високата скорост на движение. Правилно, за да приеме наличието на
съпричиняване, първоинстанционният съд се е позовал на заключението от
съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещо лице – съдебен лекар.
Съгласно същото, водачът на л.а. автомобил „О.“, е шофирал след употреба на
алкохол при концентрация в кръвта 0,93 промила или в състояние на лека степен
на алкохолно опиване. По отношение на Д.Д. вещото лице е дало заключение, че
причината за смъртта му е тежка съчетана травма на главата, гръдния кош, корема
и крайниците. Д.Д. е бил в състояние на субклинична степен на алкохолно опиване
и концентрация на алкохол в кръвта 0,46 промила. И Д.Д., и водачът на
автомобила – А. В., са били със съдържание на морфин в кръвта, което може да се
дължи на употреба на наркотичния аналгетик морфин, а така също и на негови
производни. В кръвната проба на А. В. е открито и съдържание на метадон. Вещото
лице установява, че не може да се определи влиянието на употребения наркотик
върху поведението на водача и пътника, но отбелязва, че действието на
наркотиците по принцип се засилва от употребата на алкохол. Относно въздействието на алкохола върху поведението и
реакциите на водача на л.а., експертизата сочи, че при концентрация на алкохол
в кръвта над 0,90 до 2,5 промила се наблюдава възбуда, намалено внимание, емоционална
лабилност, говорливост, снижение на задържаните процеси, загуба на критичност, нарушения
в паметта и в способността за съсредоточаване, нарушение на възприятията и
забавено време на реакция, мускулна дискоординация. От значение за наличието на
съпричиняване е заключението на вещото лице относно възможността на пострадалия
Д., при отчетената субклинична степен на алкохолно опиване и концентрация на
алкохол в кръвта 0,46 промила да възприеме състоянието на водача, като лице
употребило алкохол, както поради описаните по-горе признаци, така и поради
усещането за мирис на алкохол, което става при концентрация в кръвта над 0,5
промила. Заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и неоспорено
от страните, се кредитира изцяло и от настоящата инстанция.
За да е налице съпричиняване по
смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал виновно. А с оглед описаното поведение
на Д., безспорно, същият е създал условия и е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД
е онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат.
Константна е съдебната практика, намерила израз в ТР
№1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК – налице е съпричиняване на
вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач,
след употреба на алкохол, ако е налице знание за този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.
Рисковото поведение на пострадалия, с което той е спомогнал за собственото си
увреждане, е налице тогава, когато е резултат на съзнателен и свободно формиран
избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт. В
случая пострадалият не е допринесъл за настъпването на самото ПТП, но с
поведението си – установената от съдебномедицинската експертиза възможност, ако
не е знаел, то да може да извърши преценка, че водачът на лекия автомобил е
употребил алкохол, е спомогнал за собственото си увреждане. Изразяващо се в
поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано
игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и
е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Тежестта за доказване
описаното поведение, съставляващо съпричиняване за вредоносния резултат, е
върху страната, позоваваща се на съпричиняване. В случая от страна на ответника
в първоинстанционното производство, по чиято инициатива е допусната
съдебномедицинската експертиза с относимите за спорния факт въпроси, е
установено поведението от страна на пострадалия, изпълващо признаците на съпричиняване
по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Ангажираните
гласни доказателства - показанията на свидетелите В. и В. /родители на А. В./
не съдържат конкретика относно релевантните за наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия обстоятелства. Съпоставимо с поведението на водача на
МПС, описано по-горе, поведението на пострадалия, който е формирал съзнателния
и свободен избор да пътува в автомобил, управляван от водач след употреба на
алкохол, като поведение, при липса на което
крайният вредоносен резултат би бил предотвратен, то виновното поведение на
пострадалия е еквивалентно на виновното поведение на водача на лекия автомобил. В този смисъл първоинстанционният
съд правилно е приел, че приносът на пострадалия следва да бъде определен в
съотношение 50%.
При тази степен на съпричиняване
определеното обезщетение за неимуществени вреди – по 150 000лв., следва да
бъде намалено на по 75 000лв. От тази сума следва да се приспадне
изплатеното от застрахователя обезщетение – по 20 000лв. на всеки от
ищците, при което следва да се присъди обезщетение по 55 000лв. за всеки
от ищците.
Следва да се присъди законната
лихва считано от 13.07.2017г. – датата, на която пред застрахователя е заведена
претенцията на ищците, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Доводите на жалбоподателите – ищци в насока, че законната лихва следва да се
присъди от датата на увреждането, касаят
приложението и действието на КЗ – отменен. Действащата правна уредба изрично
регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2,
т.2 от КЗ, тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице. Но в чл.429 ал.3 от КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Следователно отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане
съществува, но същата - по силата на
самия кодекс, се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Тоест, не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това.
С оглед на изложеното въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник се явява неоснователна, а въззивната жалба на
жалбоподателите – ищци – частично основателна.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в частта, с която исковете са отхвърлени над сумата от по
50 000лв. до по 55 000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2017г. Следва да бъде потвърдено постановеното
по реда на чл.247 от ГПК решение №94/22.07.2020г., с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решение №155/11.11.2019г., като в диспозитива на
решението да се чете: отхвърля като неоснователни претенциите на ищците И.Д.Й., ЕГН ********** и М.Я.Й., ЕГН ********** за
присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 06.03.3017г. до
13.07.2017г.
В останалата обжалвана от жалбоподателите – ищци част
– с което исковете им са отхвърлени над сумата от по 55 000лв. до по
130 000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2017г., решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Следва да се обезсили
първоинстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени над сумата
от по 130 000лв. до по 150 000лв., като постановено по непредявен иск.
Както се посочи, в исковата молба ищците са посочили, че застрахователят е
заплатил на всеки от тях обезщетение в
размер на по 20 000лв. за претърпените неимуществени вреди. Искането, с което е
сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да заплати на ищците допълнително обезщетение в размер на по
100 000лв. В съдебно заседание е поискано и допуснато увеличение на
исковете, формулирано по следния начин: от
120 000лв. на 150 000лв. Т.е. в обезщетението, което според
ищците обезвъзмедява претърпените от тях душевни болки и страдания от 150 000лв.,
е включено и изплатеното от застрахователя такова – в размер на 20 000лв. В
този смисъл е и конкретизацията на жалбоподателите - ищци, направена във
въззивното производство – а именно - че в сумата от 150 000лв. е включено
изплатеното от застрахователя обезщетение от по 20 000лв. и се иска отмяна
на решението в частта, с която исковете са отхвърлени до размера на сумата от
по 130 000лв. Следователно, произнасяйки се по искове за размера над
130 000лв. до 150 000лв., първоинстанционният съд се е произнесъл по
съдебна претенция, с която не е сезиран.
При това положение разноските за прървоинстанционното
производство, разпределени по съразмерност, следва да бъдат определени на база
на искова претенция от по 130 000лв. от всеки от ищците, като се съобрази
и изходът от спора пред въззивната инстанция.
Всеки от ищците е направил разноски пред първата
инстанция в размер на по 3 530лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от исковете им се дължат разноски в размер на по
1 493,46лв.
Ответникът е сторил разноски пред първата инстанция в
размер на 7 736лв. - заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете му се дължат разноски в размер на 3 272,92лв. /общо
и по равно от двамата ищци/.
Първоинстанционният съд е присъдил разноски по
компенсация, без да е сезиран с това искане. Ето защо решението следва да бъде
отменено в частта, с която всеки един от ищците е осъден да заплати деловодни
разноски в полза на „З.Д.Б.И.“ АД в размер на по 1 402лв., като се присъдят
разноски по съразмерност в горепосочените размери.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответното дружество
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт допълнително държавна
такса в размер на 400лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, жалбоподателите – ищци са сторили разноски в размер на по 3 530лв. –
адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгласно представени два броя
договора за правна защита и съдействие. Жалбоподателят – ответник предявява
възражение за прекомерност на така заплатеното и претендирано адвокатско
възнаграждение. Тъй като не е упоменато друго, следва да се приеме, че
адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено за процесуално
представителство по въззивните жалби на жалбоподателите – ищци и на
жалбоподателя – ответник и възражението по чл.78 ал.5 следва да бъде преценено
на база обжалваемия материален интерес по двете въззивни жалби. Обжалваемият
материален интерес по въззивната жалба на всеки от жалбоподателите – ищци е
80 000лв. Минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
2 930лв. Обжалваемият материален интерес по въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник е 40 000лв. Минималното адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. е 1 730лв.
При това положение адвокатското възнаграждение от 3 530лв. не е
прекомерно, тъй като не надвишава сбора от минималното такова, според
обжалваемия материален интерес по двете въззивни жалби. Според уважената част
от въззивната жалба на жалбоподателите – ищци и неуважаването на въззивната
жалба на жалбоподателя – ответник, последният следва да заплати на
жалбоподателите – ищци разноски за въззивното производство по 882,50лв. на
всеки от тях.
Съгласно представения договор за правна защита и
съдействие жалбоподателят – ответник е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5 600лв. – заплатено в брой. С оглед
неуважаването на подадената от него въззивна жалба и неуважената част от
въззивната жалба на жалбоподателите – ищци му се дължат разноски по
съразмерност в размер на 4 200лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК жалбоподателят -
ответник следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
за въззивното производство, според уважената част от въззивната жалба на
жалбоподателите – ищци - в размер на 200лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 и
чл.270 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№155/11.11.2019г.,
постановено по търг. д. №278/2018г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от И.Д.Й., ЕГН ********** и М.Я.Й., ЕГН ********** против „З.Д.Б.И.“ АД,
ЕИК ... искове за разликата над по 50 000лв. до по 55 000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта
на сина им Д.И.Д., починал вследствие на ПТП от 06.03.2017г., виновно причинено
от А. В. В. при управление на МПС лек автомобил марка О., модел К. с ДКН ..., с валидно сключена застраховка ГО при
ответника-застрахователна полица №.../.../... от ...г., ведно със законната
лихва, считано от 13.07.2017г. до окончателното й изплащане; в частта, с която И.Д.Й. и М.Я.Й. са осъдени да заплатят деловодни разноски /по
компенсация/ в полза на „З.Д.Б.И.“ АД в размер на по 1 402лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.Д.Б.И.“ АД, ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ НА И.Д.Й., ЕГН **********
и М.Я.Й., ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на по 5 000лв. вследствие смъртта на сина им Д.И.Д., починал вследствие на ПТП
от 06.03.2017г., виновно причинено от А. В. В. при управление на МПС лек
автомобил марка О., модел К. с ДКН ...,
с валидно сключена застраховка ГО при ответника-застрахователна полица №.../.../...
от ...г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2017г. до окончателното
изплащане.
ОБЕЗСИЛВА решение №155/11.11.2019г., постановено по търг. д. №278/2018г.
по описа на Окръжен съд Пазарджик, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените
от И.Д.Й., ЕГН ********** и М.Я.Й., ЕГН **********
против „З.Д.Б.И.“ АД, ЕИК ... искове за разликата над по 130 000лв. до по 150 000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта
на сина им Д.И.Д., починал вследствие на ПТП от 06.03.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 13.07.2017г. до окончателното изплащане – като
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение №155/11.11.2019г., постановено по търг. д. №278/2018г.
по описа на Окръжен съд Пазарджик, в останалата обжалвана ЧАСТ, с която „З.Д.Б.И.“ АД, ЕИК ... е осъдено да заплати на И.Д.Й.,
ЕГН ********** и М.Я.Й., ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на сина им Д.И.Д., починал вследствие на ПТП от
06.03.2017г., за сумата над по 30 000лв. до по 50 000лв., ведно със
законната лихва, считано от 13.07.2017г. до окончателното изплащане; в частта, с която са отхвърлени предявените от И.Д.Й., ЕГН ********** и М.Я.Й., ЕГН ********** против
„З.Д.Б.И.“ АД, ЕИК ... искове за разликата над по 55 000лв. до по
130 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие смъртта на сина им Д.И.Д., починал вследствие на ПТП от 06.03.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.07.2017г. до окончателното изплащане, както и решение №94/22.07.2020г.,
постановено по реда на чл.247 от ГПК, с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решение №155/11.11.2019г., като в диспозитива на решението да се чете: отхвърля
като неоснователни претенциите на ищците И.Д.Й.,
ЕГН ********** и М.Я.Й., ЕГН ********** за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от 06.03.3017г. до 13.07.2017г.
/Решението в частта, с която исковете са уважени до
размера на сумите от по 30 000лв. не е обжалвано и е влязло в сила./
ОСЪЖДА
„З.Д.Б.И.“ АД, ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ НА И.Д.Й., ЕГН ********** и М.Я.Й., ЕГН **********
разноски за първоинстанционното производство в размер на по 1 493,46лв. и
разноски за въззивното производство в размер на по 882,50лв. на всеки от тях.
ОСЪЖДА И.Д.Й., ЕГН ********** и М.Я.Й., ЕГН ********** да
заплатят на „З.Д.Б.И.“ АД, ЕИК ... разноски за първоинстанционното производство
в размер на 3 272,92лв. и разноски за въззивното производство в размер на 4 200лв.
ОСЪЖДА „З.Д.Б.И.“ АД, ЕИК ... да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса за първоинстанционното производство в размер
на 400лв. и за въззивното производство в размер на 200лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: