№ 391
гр. Бургас, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501376 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260048/06.04.2021г., постановено от
Районен съд – Айтос по гр.д. № 806/2020г. С това решение, съдът:
1) предоставя упражняването на родителските права по отношение на децата Г Д К.а,
ЕГН: **********, родена на **** в гр. С и Н Д К., ЕГН: **********, роден на **** в гр. С
на техния баща Д. Г. К., ЕГН: **********;
2) определя местоживеенето на децата в дома на баща им в гр. Айтос, област
Бургаска, ул. “Ал. Стамболийски“ № 8 ;
3) определя режим на лични контакти между майката ЕЛ. Н. АНГ., ЕГН: **********
с постоянен адрес в гр. К, обл.***, ул.****№**** и децата Г Д К.а, ЕГН: ********** и Н Д
К., ЕГН: **********, както следва: всяка втора и четвърта седмица в месеца за времето от
17,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя, както и в продължение на един месец през летния
сезон, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата; през дните на официалните
празници Коледа, Нова година, Великден, на всяка четна година първи ден при бащата, а
втория ден при майката, на всяка нечетна година първия ден при майката, а втория ден при
бащата като майката има задължение да взема и връща децата в дома на бащата;
4) осъжда ЕЛ. Н. АНГ., ЕГН: ********** да заплаща на Д. Г. К., ЕГН: **********
като баща и законен представител на малолетните деца Г Д К.а, ЕГН: ********** и Н Д К.,
ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 170 лева за детето Г Д К.а, ЕГН: **********
и месечна издръжка в размер на 170 лева за детето Н Д К., ЕГН: **********, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, начиная от влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на основания за изменението или прекратяването й;
5) осъжда ЕЛ. Н. АНГ., ЕГН: ********** да заплати на Д. Г. К., ЕГН: **********
съдебни разноски в размер на 450 лева;
6) осъжда ЕЛ. Н. АНГ., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд –
1
Айтос държавна такса в размер на 489,60 лева.
Подадена е въззивна жалба от ЕЛ. Н. АНГ. против решение № 260048/ 06.04.2021г.,
постановено от Районен съд – Айтос по гр. дело № 806/2020г.
Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. А. оспорва извода на първоинстанционния съд, че с
решенията си е причинила и продължава да причинява сътресения в живота на децата, както
и заключението, че е импулсивна в своите решения. Според жалбоподателката, изводът на
районния съд, че след завръщането й от Англия децата са намалили успеха си в училище, е
изопачен и неправилен. Жалбоподателката квалифицира като абсолютна неистина
изявлението на малолетното дете Г, че най-големият й страх е да не бъде изоставена от баща
си.
Е.А. иска от въззивната инстанция да отмени процесното решение и да постанови
друго, с което да й предостави упражняването на родителските права по отношение на
децата Г Д К.а, ЕГН: ********** и Н Д К., ЕГН: **********, да определи местоживеенето
им при нея, в гр. К, обл.****, ул.***№ ****, да определи подходящ режим на лични
отношения с бащата Д. Г. К. и да осъди последния да заплаща месечна издръжка на децата.
В съдебно заседание А. се представлява от адвокат П. от БАК, която поддържа
основанията за отмяна на решението, въведени в жалба, ангажира доказателства и
претендира разноски.
Ответната страна – Д. Г. К. представя писмен отговор, в който оспорва въведените от
въззивната страна твърдения и основания за отмяна на първоинстанционното решение.
Въззиваемият К. се представлява в съдебно заседание от адвокат К. от БАК и от
адвокат Н. от БАК, които пледират за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни
разноски.
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Айтос е образувано по искова молба на Д. Г. К.
против ЕЛ. Н. АНГ. с правно основание чл.127, ал.2 от СК. Исковата молба е предявена като
насрещен иск в производство по чл.127а от СК, инициирано от А.. Ищецът твърди, че не е
имал сключен брак с ответницата, но са живели заедно в периода от 2012г. до 2017г. и имат
общи деца – Г, родена на **** и Н, роден на **** През месец октомври 2017г. Д и Е се
разделят и децата остават да живея при ответницата в гр. Камено. Ищецът твърди, че през
2019г. А. заминава да работи във В, а децата остават за отглеждане при него, в гр. Айтос. К.
записва децата на детска градина и училище и купува необходимите дрехи, обувки, учебни
пособия и компютър. През това време ответницата не се обажда и не изпраща издръжка за
децата. През 2020г. А. афишира намерението си да вземе децата с нея във В. Ищецът се
противопоставя на това намерение и заявява, че децата са устроени в гр. Айтос. Поради
това, ищецът иска от съда да предостави на него упражняването на родителските права, да
определи подходящ режим на лични контакти на децата с майката и да я осъди да заплаща
месечна издръжка за всяко едно от тях в размер на 250 лева.
В отговор по чл.131 от ГПК ответната страна оспорва твърденията на ищеца и
основателността на иска. А. въвежда твърдение, че до месец февруари 2020г. тя е
отглеждала децата, а ищецът е плащал издръжка в размер на 260 лева за всяко едно от тях.
През месец февруари А. заминава да работи във В и децата са записани на детска градина и
училище в гр. Айтос. През лятото на 2020г. се връща в България, за да вземе децата във В,
но ищецът отказва да даде съгласие. А. иска от съда да отхвърли иска на бащата К. и да
постанови решение, с което да й предостави упражняването на родителските права върху
децата Г, родена на **** и Н, роден на **** като определи режим на лични отношения на
децата с техния баща и го осъди да заплаща месечна издръжка за всяко едно от тях в размер
на 250 лева.
В хода на първоинстанционното производство са събрани множество писмени и
гласни доказателства. Представени са удостоверения за раждане на децата Г и Н, от които се
установява, че страните в процеса са техни родители. Представена е декларация от Д.К., с
2
която същият оттегля съгласието си децата да напускат страната. По делото е приложено
удостоверение № 173/28.08.2020г., от което е видно, че детето Н е записано в детска градина
в гр. Айтос през учебната 2020/2021г. и удостоверение изх.№ 1110/17.08.2020г., от което е
видно, че детето Г е записана в първи клас в СУ „Никола Вапцаров“ – гр. Айтос.
По делото са приети служебна бележка изх.№ 10/14.01.2021г. и служебна бележка
изх.№ 11/14.01.2021г., от които се установява, че в периода от 09.10.2017г. до 06.03.2020г.
децата Г и Н са посещавали редовно Детска градина **** в гр. Камено. Приети са също
удостоверение № 710-9/31.05.2020г., от което се установява, че през учебната 2019/2020г.
детето Г е преминала задължително предучилищно образование в Детска градина **** в гр.
Камено и служебна бележка изх.№ 13/18.01.2021г., от която се установява, че от същата дата
детето Н е записано в предучилищна група в Детска градина **** в гр. Камено.
Представени са удостоверения за постоянен и настоящ адрес на непълнолетните деца, от
които се установява, че от 25.11.2013г. те са постоянно регистрирани в гр. Камено, а от
14.01.2021г. това е и настоящ адрес за Г. По делото са представени доказателства, че
майката Е.А. е трудово ангажирана в хранително-вкусовата промишленост във В.
В хода на първоинстанционното производство е извършен и приет социален доклад
изх.№ ПР/Д-А-А/9-001/17.02.2021г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Айтос, в който
се посочва, че основни грижи за децата полага майката в жилището й в гр. Камено,
подпомагана от своите родители. Децата имат силна емоционална връзка с двамата
родителите, всеки от които желае да упражнява родителските права.
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 63, том
VIрег.№ 5092, дело № 764/2000г., от който е видно, че К. притежава самостоятелно жилище
в гр. Айтос. Изслушани са обясненията на ответницата А. по реда на чл.176 от ГПК, която
заявява, че живее в гр. Камено и няма намерение да напуска страната, ако децата не са с нея.
Желае да упражнява родителски права.
По делото са събрани показанията на свидетеля Т И, приятел на ищеца, който твърди,
че бащата се грижи много добре за децата и често им организира туристически екскурзии.
Изслушани са показанията на свидетелката П., която също заявява, че бащата се грижи
добре за децата и им помага в училище. Свидетелката подчертава, че за периода, в който са
били при майката, децата са имали не извинени отсъствия и пропуски в учебния материал.
По делото са приети показанията на свидетелката А., майка на ответницата, която
твърди, че А. се е грижила за децата от тяхното раждане до заминаването й във В. К. не се е
грижил и не е потърсил децата, включително и през лятото на 2020г., а само ги е записал на
училище в гр. Айтос. Изслушани са и показанията на свидетелката П, която заявява, че
майката е отглеждала децата в гр. Камено съвместно със своите родители, а бащата не се
интересувал от тях. П казва, че ответницата е заминала във В в края на 2019г. и планирала
да се грижи за децата, независимо къде – в България или във В.
По делото е извършена съдебно-психологическа експертиза, която заключава, че
децата не преживяват страх от престоя си при бащата, а изразяват само недоволство, че не
могат да играят на открито, когато са при него за разлика от престоя им в дома на майката,
където има двор. Върху децата не е упражнявано физическо насилие от бащата с
изключение на „издърпване на ухото“ и „шляпвяне по дупето“. Децата са емоционално
привързани и обичат и двамата си родители. Ключово значение за тях има сигурността, а не
мястото, където ще живеят. Експертизата не констатира отчуждение на децата към майката
или бащата и подчертава, че децата имат нужда и от двамата родители. В съдебно заседание
вещото лице описва очакванията на майката, че след като остави децата за отглеждане на
баща им, той ще се затрудни и ще даде съгласие децата на напуснат страната и да заживеят с
нея във В.
По делото е представена данъчна декларация, от която се установява, че доходите на
бащата за съответната година са в размер на 10 400,40 лева от наеми и 1 470,34 лева от
дейност като едноличен търговец.
Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Айтос приема, че бащата е по-
3
адекватен в грижите като родител. За целта, съдът се позовава на заключението на съдебно-
психологическата експертиза и на обясненията на вещото лице, че майката използва децата,
за да накаже бащата и за да постигне собствените си цели – да замине с тях във В. Съдът
цитира заключението, според което на въпроса „Кое е най-тъжното, което предпочита да не
й се случи“, детето Г отговаря „Най-тъжно е тате да не ни остави“. В допълнение към това,
съдът подчертава, че майката е импулсивна в своите решения, прави плановете си в
движение и по този начин разрушава стабилността, от която децата имат нужда. Този извод
съдът основава на събраните по делото свидетелски показания и на заключението на
съдебно-психологическата експертиза. Съдът приема, че бащата К. има собствено жилище,
доходи и свободно време, което може да посвети на децата за учебния процес и за
забавления. За да не прекъсне връзката между децата и майката, съдът определя сравнително
разширен режим на лични отношения между тях, като определя всяка втора и четвърта
седмица от месеца децата да бъдат при майка си за времето от 17,00 часа в петък до 19,00
часа в неделя, в продължение на един месец през летния сезон и през дните на официалните
празници Коледа, Нова година, Великден – всеки втори ден при четна година и всеки първи
ден – при нечетна година. При определяне на издръжката, съдът изхожда от факта, че
издръжката на всяко дете е около 340 лева и трябва да се сподели от двамата родители.
В хода на въззивното производство е представено решение № 439/01.11.2021г.,
постановено по възз. гр. д. № 621/2021г. от Окръжен съд – Бургас, с което на малолетните
деца Г и Н е наложена мярка за защита срещу домашно насилие, осъществено в периода от
26.03.2021г. – 02.04.2021г. и от 05.04.2021г. – 09.04.2021г. и Д.К. е задължен да се въздържа
от домашно насилие по отношение на тях. К. е санкциониран с глоба от 200 лева и е
предупреден, че ще бъде уведомена прокуратурата.
По делото са приети служебни бележки, от които се установява, че детето Г изучава
народни танци в гр. Айтос, а Н посещава спортен клуб „Киокушин“ в гр. Айтос.
В хода на въззивното производство е приета съдебно-психологическа експертиза,
която заключава, че децата Г и Н са в добро емоционално и психическо състояние, уверени
и спокойни. Децата са привързани и към двамата си родители, чувстват се подкрепени и
обичани и от двамата и не е налице отчуждение към който и да е от тях. Според
експертизата, и двамата родители имат потенциал да отглеждат и възпитават децата. При
срещата с експерта децата изразяват желание да живеят с майка си във В, с по-малката си
сестра и партньора на майката. Според обясненията на вещото лице, майката Елена е
създала на децата представа, че заминаването им във В, съвместно с нейния партньор и по-
малката им сестра, е едно приключение, което те очакват с нетърпение. Ако
„приключението“ не се случи, това, според психолога, ще доведе до сътресение в
емоционалния свят на децата и ще засили тревожността им. Вещото лице описва случаи, в
които децата са обиждани от баща си, а в съдебно заседание пояснява, че бащата е тревожен,
което се дължи на създадената ситуация.
По делото е прието допълнително заключение на съдебно-психологическа
експертиза, според което липсва целенасочено настройване на децата от родителите с цел
манипулация. Липсва и етикетирането на родителите като само „добър“ или само „лош“.
Според обясненията на вещото лице в съдебно заседание, начинът на отглеждане на децата
през последните две години е утвърден, те са свикнали с него, създали са си приятелства и
ако се промени, това ще им се отрази неблагоприятно и ще им бъде нужно време за
адаптация.
Пред въззивната инстанция са събрани обясненията на страните по чл.176 от ГПК.
Е.А. заявява, че нейният партньор продължава да живее и работи във В и да се връща в
България епизодично. А. подчертава, че единственото, което иска, са децата и ако получи
съгласие от бащата, ще живее с тях във В, но ако не получи съгласие – ще живее с децата в
гр. Камено. Д.К. отрича да е обиждал, удрял или заплашвал децата. Той твърди, че децата го
обичат и могат да разчита на него. На въпроси на съда в последното съдебно заседание, и
двамата родители заявяват, че желаят да упражняват родителските права и не се
противопоставят на разширен режим на лични отношения с другия родител.
4
Във въззивното производство е приет заключителен доклад на екип, предоставящ
социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ в ЦОП – Бургас, от който се
установява, че децата имат желание да живеят с майка си във В, но оказват съпротива да
провеждат разговори, свързани със семейството и училището/градината.
Приет е и социален доклад № ПР/Д-А-А/9-010/06.12.2021г., извършен от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Айтос, в който се посочва, че децата обичат да ходят на
екскурзии с баща си и разказват емоционално за тях. Децата имат изградена емоционална
връзка с майка си и нейните родители. Според доклада, и двамата родителя желаят да
задоволят потребностите на децата и полагат максимални грижи за това.
По делото е представени протокол № СГ/Д-А-А/409-005/01.12.2021г. и протокол №
СГ/Д-А-А/113-008/23.04.2021г. от срещи на членовете на мултидисциплинарния екип на
местно ниво за работа по Координационния механизъм за взаимодействие при работа по
случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие. От изявленията на класния
ръководител на Г, възпроизведени в протоколите е видно, че бащата се грижи много добре
за образователните потребности на децата, а майката е силно заинтересована от поведението
и обучението на децата.
По делото е представена психолого-педагогическа характеристика на детето Н, от
която се установява, че той е общително, лъчезарно и разговорливо дете. Такава
характеристика е представена и за детето Г, от която е видно, че тя е кротко, възпитано и
тихо дете.
Пред въззивната инстанция са събрани показанията на свидетеля Т И, който твърди,
че децата посещават туристически походи заедно с баща си и играят заедно с него. Според
свидетеля грижите на бащата за децата са на 100 % и той има потенциал и достатъчно
свободно време, за да се посвети на отглеждането им.
По делото са събрани и показанията на свидетеля Петя П, която твърди, че децата са
живели дълго време с майка си в гр. Камено, но от 2021г. са при баща си в гр. Айтос. П
говори за случай, в който децата са лишени от интернет докато са при баща си и за случаи
на обиди, отправяни от него. Според П децата се чувстват отлично, когато са при майка си,
тя им помага за училище и се грижи добре за тях.
Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 260048/06.04.2021г е правилно в частта, в която упражняването на
родителските права е предоставено на бащата Д.К. и майката Е.А. е осъдена да заплаща
месечна издръжка в размер на 170 лева за всяко дете. В частта, в която е определен режимът
на лични отношения на майката с непълнолетните деца, решението е неправилно и трябва да
се измени. Този извод се налага по следните съображения:
5
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и ал.2 от СК когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Ако родителите не
постигнат това споразумение, спорът се решава от районния съд. В конкретния случай,
анализът на събраните по делото доказателства обоснова извод, че и двамата родители имат
необходимия интелектуален, емоционален, социален и финансов потенциал да упражняват
родителските права върху децата. Бащата е грижовен, всеотдаен и посветен на грижите за
децата. Майката е спокойна, уравновесена, грижовна и старателна при отглеждането на
децата. Приоритет и на двамата родители е възпитанието и спокойствието на децата. И
двамата родители подхождат отговорно към отглеждането на децата, не ги манипулират, не
създават предпоставки за синдром на родителско отчуждение и ги възпитават в любов и
уважение към другия родител. В този смисъл са основното и допълнително заключение на
съдебно-психологическата експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание. В
този смисъл са и показанията на свидетелите Иванов и П, събрани пред въззивната
инстанция, приложените по делото социални доклади и писмени документи, от които се
установява участието на децата в извънкласни дейности. В този смисъл е и процесуалното
поведение на родителите в съдебно заседание, както и обясненията им, събрани по реда на
чл.176 от ГПК. Преценени в съответствие с критериите, разписани в ППВС №
1/12.11.1974г., доказателствата по делото сочат, че и двамата родители притежават
необходимите възпитателни качества, морален облик и способност да полагат грижи за
децата. Децата са еднакво привързани и към двамата родители. Разширеният семеен кръг на
майката й позволява, тя да разчита на помощ при отглеждането на децата, но бащата К.
разполага с повече свободно време и възможност да се посвети изцяло на тях като следи и
участва активно в процеса на обучение. Поради това, решаващият фактор за това, на кого да
бъде предоставено упражняването на родителските права, е стабилността и увереността на
децата. От заключението на съдебно-психологическата експертиза и от обясненията на
вещото лице в съдебно заседание на 17.02.2022г. се установява, че децата са се
приспособили към вече създадения от бащата начин на отглеждане, интегрирани са в
неговия приятелски кръг, създали са приятелства в училище и се чувстват спокойни.
Промяната на този начин ще доведе до стрес, макар и временен и ще им се отрази
неблагоприятно. Перспективата да живеят във В заедно с настоящия партньор на майката и
с по-малката им сестра, действително се харесва на децата и те я възприемат като
приключение, но това не може да се случи без съгласието на бащата, който категорично
отказва да го даде или без съдебна санкция по реда на чл.127а от СК. При формирането на
решаващия извод, настоящият съдебен състав отчита обстоятелството, че К. разполага с
повече свободно време и се е посветил изцяло на отглеждането, възпитанието и обучението
на децата. В резултат на това, бащата е създал семейна атмосфера на сигурност и
стабилност.
Възражението на въззивната страна, че К. обижда и удря децата, е неоснователно.
Действително, вещото лице, социалните работници и свидетелката П говорят за случай, в
който К. е отправил обидни думи към детето Г, но това според въззивната инстанция, е
изолиран случай, а не целенасочено и трайно поведение. Независимо от факта, че К. е
задължен със съдебно решение да се въздържа от домашно насилие по отношение на децата,
неговото поведение не представлява заплаха за тях, а е резултат от нормалния и ежедневен
процес на отглеждане. В този смисъл са показанията на вещото лице по съдебно-
психологическата експертиза, което изрично заявява, че децата не се страхуват от баща си.
По изложените съображения, изводът на районния съд, че упражняването на
родителските права трябва да се предостави на Д.К. е правилен и обоснован. При това
положение, правилно се явява и определеното от съда местоживеене на децата при бащата
К..
Режимът на лични отношения между децата и родителите е разписан в чл.59, ал.2 и
ал.3 от Семейния кодекс. Според правилата на цитираните норми, когато липсва съгласие
между родителите, този режим се определя служебно от съда и включва: период от време
6
или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните
ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
При решаването на този въпрос съдът преценява всички обстоятелства с оглед интересите
на децата като възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. Според практиката на Върховен
касационен съд, при определяне на обема на лични отношения на родителя с децата от
решаващо значение е да се съобрази както възможността на първия да общува с детето
пълноценно, така и възможността да не се променя установения личен режим на детето – за
обучение, за почивка, за забавления, включително и с родителя, на когото е възложено
упражняването на родителските права. В настоящия случай от представените по делото
доказателства се установява, че майката Е.А. участва пълноценно както в грижите за
отглеждането на децата, така и в процесите на обучение и забавления. От показанията на
свидетелката П, от съдържанието на социалните доклади и от възприятията на вещото лице
по съдебно-психологическата експертиза, се установява, че децата Г и Н се чувстват
комфортно в дома на майка си и в обкръжението на нейните родители, от които са
отгледани в ранна възраст и с радост общуват, както с тях, така и с по-малката си сестра и с
приятелите си от този кръг. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че за да се
запази режимът на пълноценно общуване с майката, която е описана от експертизата и
социалните доклади като отговорна, грижовна и сърдечна, е необходимо да се определи
един по-разширен режим на лични отношения с нея, който да позволява на децата да не
изпитват липсата й. Това е възможно, като към определения от районния съд режим се
добави още един уикенд в месеца, така че децата да прекарват максимално време със своята
майка и да разполагат с почивни дни в месеца, през които да бъдат с баща си. С оглед на
това, личните контакти на майката Е.А. с децата трябва да се определят през всяка втора,
трета и четвърта седмица в месеца за времето от 17,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя,
като се запазят за останалите дни и периоди, посочени в решението на първоинстанционния
съд.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, вр. с ал.5 от Семейния кодекс, ако родителите
не постигнат споразумение, съдът служебно постановява издръжка на децата. Размерът на
издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода,
освен, ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Според
Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на Върховния съд, нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се
вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая. Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на
издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се
определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. В
Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на Върховния съд за изменение на
Постановление № 5/16.11.1970г. е прието, че размерът на издръжката се определя като се
имат предвид възможностите на дължащия издръжката и като се съобразят нуждите на
децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези
нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални
възможности на родителите са основание за присъждане на по-големи по размер издръжки.
В конкретния случай определената от съда издръжка е в размер, близък до минимално
определения (1/4 от МРЗ за страната, равняващ се на 162,50 лева) и е съобразен както с
нуждите на децата, така и с възможностите на майката да заплаща издръжка. Поради това,
решението в тази част е правилно и трябва да се потвърди.
По изложените съображения, жалбата на Е.А. се явява частично основателна и трябва
да се уважи в частта, досежно определения режим на лични отношения и неоснователна в
останалата част.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
7
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. с чл.81 от ГПК и с изхода на
спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че разноските трябва да бъдат понесени от
страните, така, както са направени.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260048/06.04.2021г., постановено от Районен съд – Айтос по
гр. д. № 806/2020г. в частта, в която е определен режим на лични контакти между майката
ЕЛ. Н. АНГ., ЕГН: ********** с постоянен адрес в гр. К, обл.***, ул.****№**** и децата Г
Д К.а, ЕГН: ********** и Н Д К., ЕГН: ********** всяка втора и четвърта седмица в месеца
за времето от 17,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката ЕЛ. Н. АНГ., ЕГН: **********
с постоянен адрес в гр. К, обл.***, ул.****№**** и децата Г Д К.а, ЕГН: ********** и Н Д
К., ЕГН: ********** всяка втора, трета и четвърта седмица в месеца за времето от 17,00 часа
в петък до 19,00 часа в неделя.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260048/06.04.2021г., постановено от Районен съд –
Айтос по гр. д. № 806/2020г. в частта, в която:
1) упражняването на родителските права по отношение на децата Г Д К.а, ЕГН:
**********, родена на **** в гр. С и Н Д К., ЕГН: **********, роден на **** в гр. С е
предоставено на техния баща Д. Г. К., ЕГН: **********;
2) местоживеенето на децата е определено в дома на баща им в гр. Айтос, област
Бургаска, ул. “Ал. Стамболийски“ № 8
3) е определен режим на лични контакти между майката ЕЛ. Н. АНГ., ЕГН:
********** с постоянен адрес в гр. К, обл.***, ул.****№**** и децата Г Д К.а, ЕГН:
********** и Н Д К., ЕГН: **********, както следва: в продължение на един месец през
летния сезон, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата; през дните на официалните
празници Коледа, Нова година, Великден, на всяка четна година първи ден при бащата, а
втория ден при майката, на всяка нечетна година първия ден при майката, а втория ден при
бащата като майката има задължение да взема и връща децата в дома на бащата;
4) ЕЛ. Н. АНГ., ЕГН: ********** е осъдена да заплаща на Д. Г. К., ЕГН: **********
като баща и законен представител на малолетните деца Г Д К.а, ЕГН: ********** и Н Д К.,
ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 170 лева за детето Г Д К.а, ЕГН: **********
и месечна издръжка в размер на 170 лева за детето Н Д К., ЕГН: **********, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, начиная от влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на основания за изменението или прекратяването й.
Решението в частта, относно упражняването на родителските прави и режима на
лични отношения подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9