Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 17.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на втори
юли
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 4323 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
е образувано по искова молба на С.Ц.К. и Д.А.К., с която са предявили активно
субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49
във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД против Министерство на
вътрешните работи.
Ищците твърдят, че са родители и
законни наследници на П.Д.К., починал на 21.01.2009 г. Твърди се, че на
посочената дата, около 07,30 часа служители на ответника извършват претърсване
и изземване в жилището на П.К., след което той е задържан и отведен в сградата
на Дирекция противодействие на организираната и тежка престъпност. Твърди се,
че тези действия са извършени във връзка с разследване по ДП № 170/2008 г. по
описа на ДПОТП, пр.пр. № 11304/2008 г. по описа на СГП. Ищците твърдят, че при
задържането и конвоирането на сина им от служителите на ответника са допуснати
и извършени нарушения на подзаконови нормативни актове, регламентиращи
конвоирането на задържаното лице, в частност на главата на К. е била поставена
качулка без прорези за дишане от плътен, черен непромукаем плат с връзка за
стягане от долната страна в областта на врата. По този начин обективно и
противозаконно е ограничен достъпа на кислород до дихателните отвори на лицето,
което е затруднило дишането му и говореното. Притокът на кислород рязко е
намалял, а концентрацията на въглероден двуокис от издишвания въздух в
качулката многократно се е увеличил, което води до нарушаване функциите на
жизненоважни органи и системи в човешкото тяло. При транспортирането му към
сградата, белезниците са били поставени на ръцете отзад на гърба, което е
недопустимо и незаконосъобразно. Нарушаването на това правило е довело до
причиняване на болки и страдания на П.в областта на китките и раменните стави,
предвид седналото положение, в което се е намирал и в изключително голяма
степен са били затруднени дихателните движения на гръдната му мускулатура.
Твърди се, че служителите на ответника не са издали заповед за задържането на П.и
по този начин противозаконно са го лишили от свобода. Твърди се, че на П.не е
подсигурена възможност са се свърже и упълномощи адвокат, да уведоми свой близък
за задържането си, не му е предоставена декларация, с която да заяви, че са му
разяснени правата на задържано лице, изисквани са от него устни обяснения, без
да се протоколират, прилагани са оперативни способи и методи по недопустим от
закона начина с цел да се изтръгнат уличаващи задържаното лице „самопризнания“.
Твърди се, че тези действия са били съчетани с прилагане на специални
разузнавателни средства. Твърди се, че на 21.01.2009 г. след обяд П.К. е
отведен в Института по психология на МВР за извършване на полиграфско
изследване. След приключване на изследването го извеждат от Института и по
време на транспортирането му в обрата посока, в автомобила настъпва смъртта на П.К..
Твърди се, че причина за смъртта е остра кислородна недостатъчност, а в корема
на П.са открити неразградени от организма пет броя таблетки, съдържащи
наркотичното вещество -амфетамин. Твърди се, че служителите на МВР са допуснали
и спомогнали за поглъщането на таблетките, открити в организма на починалият,
тъй като при задържането му е извършен щателен обиск и в него не са открити
наркотични вещества. Смъртта е настъпила около 19 часа.
Поддържа се, че П.Д.К. е бил млад
29 годишен мъж, в добро физическо и психическо състояние и настъпилата смърт е
най-лошото и нещастно събитие в семейството на ищците. Твърди се, че между
ищците и сина им са съществували типичните отношения в тези случаи на топлота,
обич, емоционална привързаност и взаимна загриженост, носещи белезите на
доверие, уважение, съпричастност. Неговата загуба е трудна, като за семейството
му е настъпила тежка емоционална криза от загубата на най-близкия човек, на
тяхното дете.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищците сумата от по 75 000 лв. за всеки
един от тях представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 21.01.2009 г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират разноски.
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител
юрисконсулт П., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
По същество ответникът оспорва
изцяло предявените искове по основание и размер. Счита, че не са налице
действия на служители на МВР, които противоправно и виновно да са причинили
смъртта на П.К.. Оспорва обстоятелството за наличието на пряка и непосредствена
причинна връзка между действията на полицейските служители и настъпилата смърт.
Оспорва обстоятелството, че поставената качулка на главата е ограничила достъпа
на кислород, че поставените белезници са затруднили дишането на починалия.
Твърди се, че смъртта е настъпила, вследствие здравословното състояние на
починалия, увредено от употребата на наркотици. Оспорва претенциите по размер с
твърдението, че същите са прекомерно завишени. Оспорва претенциите за лихви.
Ищците
поддържат в съдебно заседание така предявените искове чрез своя процесуален
представител. Молят съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендират
разноските по делото.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове и моли съда да ги отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за
наследници № 003092 от 29.05.2009 г. на Столична община, район Слатина, се
установява, че ищците са съответно майка и баща на починалия на 21.01.2009 г. П.Д.К.
и негови единствени наследници по закон.
С влязла в сила на 11.03.2019 г. Присъда
от 07.04.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 165/2011 г., Софийският градски
съд, НО, 4 състав, е признал подсъдимите Б.З.П. и И.Н.В.за невиновни в това, че
на 21.01.2009 г., около 20,45 ч., в гр.София, в служебен лек автомобил,
собственост на МВР, предоставен за ползване на Дирекция „Противодействие на
организираната и тежката престъпност’" при Главна дирекция „Криминална
полиция”, причинили смъртта на П.Д.К., поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана полицейска дейност, представляваща източник на повишена опасност
- използване на помощни средства /белезници/ и физическа сила от страна на
служител на МВР по отношение на задържано под полицейски арест лице,
регламентирана с чл.72, ал.1 и 2, чл.73, ал.2 и 3 от ЗМВР /в редакцията с ДВ,
бр.98 от 2008 г./, и Наредба peг. № I-з - 1231/17.08.2006 г. „За употребата на
помощни средства от полицейските органи”, издадена от Министъра на вътрешните
работи на основание чл.72, ал.З ЗМВР /стар текст/, като без да е налице някое
от деветте правни основания по чл.72, ал.1 от ЗМВР, поставили белезници на
арестувания К., при използването на белезниците не съобразили с конкретната
обстановка и личността на правонарушителя, не запазили здравето му и не взели
всички мерки за опазване живота на лицето, спрямо което било насочено поставянето
на белезниците; използвали неправомерна физическа сила спрямо арестувания,
изразила се в директни удари по тялото и главата, удари и притискане на
задържания върху конструктивни елементи в купето на автомобила, вследствие
която упражнена в неголям интервал сила К. получил травматични увреждания: кръвонасядане в областта на централната
област на пояса /резултат от травма от предмет с ограничена повърхност -
възможно удар, притискане/; наранявания по двете странични повърхности на
езика, причинени от притискане и прехапване на езика /вероятно от удар, в т.ч.
върху твърд тъп предмет/; оток и кръвонасядане във външната половина на горния
клепач на дясното око, кръвонасядания по ръба на клепачите на лявото око,
повърхностни охлузвания на челото, охлузвания на дясната предмишница,
кръвонасядания слепоочно двустранно в областта на веждите и ъглите на очите
/резултат от тъпи травми - удари, притискане от твърд тъп предмет/, като в
резултат на поставените белезници и физическо насилие К. починал от позиционна
/механична/ асфикция, довела до остро разстройство на кръвообращението и
кислородно гладуване, като деянието е извършено в условията на независимо
съпричинителство, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдал всеки един
от подсъдимите по повдигнатото им обвинение за извършване на престъпление по
чл.123, ал.1, пр.2 от НК.
Със същата присъда Софийският
градски съд е признал подсъдимия Б.З.П. за невиновен в това, че на 21.01.2009
г., около 20,45 ч., в гр.София, в служебен л.а. марка „ДОДЖ” собственост на
МВР, предоставен за ползване на Дирекция „Противодействие на организираната и
тежката престъпност” при Главна дирекция „Криминална полиция”, като длъжностно
лице - разузнавач II степен, категория „Г” - II степен, инспектор в сектор
„Оперативна реализация” към Д „ПОТП”, умишлено не изпълнил задълженията си по
служба, регламентирани с чл.176, ал.2, изр.2 от ЗМВР и с т.ІІІ от длъжностната
характеристика, и от това са произлезли тежки вредни последици - смъртта на П.Д.К.,
като настъпилите тежки вредни последици, били причинени по непредпазливост,
поради което и на основание чл.304 НПК, оправдал подсъдимия по повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл.387, ал.4, вр. ал.2, пр.1, вр.
ал.1, пр.3 НК.
С присъдата подсъдимият И.В.е
признат за невиновен в това, че на 21.01.2009 г., около 20,45 ч., в гр.С., в
служебен л.а. марка „ДОДЖ” собственост на МВР, предоставен за ползване на
Дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност” при Главна
дирекция „Криминална полиция”, като длъжностно лице - разузнавач II степен,
категория „Г” - III степен, инспектор в сектор „Оперативна реализация” към Д
„ПОТП”, умишлено не изпълнил задълженията си по служба, регламентирани с
чл.176, ал.2, изр.2 от ЗМВР и с т.ІІІ от длъжностната характеристика, и от това
са произлезли тежки вредни последици - смъртта на П.Д.К. като настъпилите тежки
вредни последици /смъртта на пострадалия/, са причинени по непредпазливост,
поради което и на основание чл.304 НПК е оправдал и този подсъдим по
повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.387, ал.4, вр.
ал.2. пр.1, вр. ал.1, пр.3 НК.
Предявените от Д.К. - законен
наследник на починалия П.Д.К. граждански искове срещу подсъдимия Б.П.за сумата
от 100 000 лева и срещу подсъдимия И.В.- за сумата от 100 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със
законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до
окончателното изпълнение на задължението, са отхвърлени изцяло като
неоснователни. Отхвърлени са изцяло като неоснователни и предявените против
двамата подсъдими граждански искове в същия размер от С.К. - наследник на
пострадалия П.К..
Установява
се, че към 21.01.2009 г. се провеждало разследване по досъдебно производство №
170/2008 г. по описа на Д „ПОТП“ при ГД „КП“ - МВР, пр. пр. № 11304/2008 г. по
описа на Софийската градска прокуратура, във връзка с което на посочената дата, между
07,00 ч. и 08,00 ч. служители на сектор „Реагиране и проникване“ при ДНСП
проникнали в жилището, обитавано от П.К. и от св. В.Н.. При влизането К. бил
повален от полицейските служители на земята и обездвижен с поставяне на
белезници на ръцете му зад гърба, а на главата му била поставена платнена
торба, още докато се намирал в жилището. Около 13 часа К. бил транспортиран в
сградата на Д „ПОТП“-МВР, като през цялото време задържаният бил с поставени
белезници на ръцете, които били зад гърба му и с платнена торба на главата. Около
14,45 часа П.К. бил отведен в Института по психология за извършване на полиграфско изследване, за
което К. дал съгласие. След приключване на изследването около 20,30 часа К. бил
изведен от Института, като по време на транспортирането му до сградата на Д
„ПОТП“-МВР починал.
С оглед
влязлата в сила присъда, която е задължителна за съда относно липсата на вина у
двамата служители на ответника, съдът не обсъжда събраните по настоящото дело
свидетелски показания на С.В.К., Б.З.П., И.Н.В.и К.Е.П..
От
приетата по делото и неоспорена СМЕ се установява, че причина за смъртта на К.
е острата сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност развила се на фона на
измененията на сърдечния мускула и доказан амфетамин във вътрешните органни
части при съдебно-химическото изследване. Поза, при която арестант е на седалка
на автомобил с поставени белезници на ръцете откъм гърба на би играла роля за
настъпване на смъртта.
Тези
изводи се потвърждават и от комплексната СМЕ, която също така посочва, че при
огледа и аутопсията на К. не са описани увреждания от механични фактори, които
да доведат до смъртен изход. Само поставени белезници на ръце зад гърба на
задържан не могат да причинят смърт.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени
вреди на ищците от смъртта на техния син П.Д.К., произтекла от противоправни
действия на служители на ответника по време на задържането и конвоирането му на
21.01.2009 г.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищците те следва да докажат факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение
е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически
обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявените
искове, настоящият състав намира, че предявените искове за причинени на ищците неимуществени
вреди са неоснователни, предвид следните съображения:
За да възникне отговорността по
чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
В случая
липсва втората предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно:
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата.
На
основание чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца.
С оглед наличието на такава
присъда, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено липсата на
вина на служители на ответника за причинената смърт на сина на ищците. В хода
на наказателното производство не е установено по несъмнен и категоричен начин
каквото и да било действие или бездействие на двамата служители на ответника,
което да е в пряка причинна връзка с резултата-настъпилата смърт.
При
безспорно установена липса на вина на деликвентите-служители на ответника, не
може да се ангажира отговорността на възложителя на работа, поради което
исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено по
реда на чл.78, ал.8 от (Изм. –
ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съобразно
която за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., сумата от 360 лв.-депозит вещи
лица, или общо разноски в размер на 660 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от С.Ц.К., ЕГН ********** и Д.А.К., ЕГН **********, с посочен по
исковата молба адрес за кореспонденция: гр. София, кв.Гео Милев, ул. „*******адвокат
Т.А.пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД против Министерството
на вътрешните работи, гр. София, ул. „****за заплащане на сумата от по 75 000
лв. /седемдесет и пет хиляди лв./, за всеки един ищец представляваща
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, вследствие настъпилата
на 21.01.2009 г. смърт на сина им П.Д.К., причинена от противоправни действия
на служители на ответника по време на задържане и конвоиране на К., ведно със
законната лихва върху горните главници, считано от 21.01.2009 г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА С.Ц.К., ЕГН ********** и Д.А.К.,
ЕГН **********, с посочен по исковата молба адрес за кореспонденция: гр. София,
кв.Гео Милев, ул. „*******адвокат Т.А.да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Министерството на вътрешните работи, гр. София, ул. „****сумата от 660 лв. /шестстотин и
шестдесет лв./, разноски направени от ответника пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: