РЕШЕНИЕ
АРДИНО 29.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- Ардино, в проведеното на
14.08.2019 г. публично заседание по Гражданско дело № 1116 по описа на
съда за 2018 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
Секретар : НЕШЕ ИСМАИЛ
като разгледа
докладваното от съдията Петров
Гражданско дело № 116 по описа на РС- Ардино
за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Постъпила е молба от Ф.Е.М., с ЕГН– **********,***, чрез
процесуален представител и чрез преупълномощен
процесуален представител адв. Белева от АК– Кърджали
против:
1. Н.А., родена през 1962 г., гражданин на Р.
Турция;
2. Н.Б., роден през 1970 г., гражданин на Р.
Турция;
3. С.А., родена през 1938 г., гражданин на Р.
Турция; и
4. Н.Е., роден през 1968 г., гражданин на Р.
Турция,
всички
с неизвестен
адрес за призоваване в чужбина и последен известен адрес в Република България - гр. Ардино,
ул. "Търговска " № 6, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗС, при
цена на иска 8577, 80 лв.
Посочва се в исковата
молба от ищеца, че ответникът по делото С.А. е бивш жител на гр. Адапазар, Република Турция, с неизвестен в Турция адрес и последен известен адрес
в Република
България - гр. Ардино, ул. "Търговска
" № 6.
Сочи се, че на
25.03.1993 год. с нотариален акт № 6, том I, нот. дело
20/1993 год. по описа на РС- Ардино, наследодателят на ответниците Н.М.А. е
признат за собственик по наследство от баща си М.М.А.-
бивш жител *** Република Турция, на следния недвижим имот, съставляващ част от
имот с пл.сн.номер 194 /сто деветдесет и четири
/парцел III /трети/ от кв. 11- а /единадесети а/ по регулационния план на гр. Ардино, представляващ част от партерно
помещение със стопанско предназначение, със застроена площ 78 /седемдесет и
осем/ кв. метра и първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи и половина, със
застроена площ 78 /седемдесет и осем/ кв.м. и дворно място от 78/ седемдесет и
осем/ кв. м., при граници съгласно документ за собственост: ул. "Търговска
", имот с пл.сн. № 195, държавен имот и двор на Джамийско настоятелство, и при граници съгласно скица изх.
№ 34/14.03.2018 г.: Изток- имот с кад. № 193 от кв.
11; Запад- имот с кад. № 195 от кв. 11; Север- ул.
"Търговска", Юг- част от имот с кад. № 194
от кв. 11.
Също така се
посочва, че на 26.06.2001 год., от С.А. - съпруга на Н.А., с пълномощно е
упълномощила ищеца, с което пълномощно
ищеца е получил право „да разполага с къщата, както си иска", да извършва
всякакви строително-ремонтни работи, да прехвърля имота на себе си, респективно,
и да разполага със същия като със свой такъв.
Ищецът твърди, че
е към датата на упълмощаването (26.06.2001 г.) е заплатил
на С.А. съответна сума, която тя му е поискала като цена за закупуване на този
имот, за което не се представят надлежни писмени доказателства. След като
заплатил имота и го владял постоянно, спокойно и като свой повече от десет
години, ищецът започнал да се снабдява с документи, за да се сдобиел по
надлежния ред и с акт за собственост върху имота, но при издаване на данъчна оценка
на имота разбрал, че същият се води на наследниците на Н.А., а не само на
ответника С.А.. Така не се осъществило и изповядването на сделката по
нотариален ред. Изложените обстоятелства породили за ищеца правен интерес да
докаже, че е придобил собствеността на имота по давностно
владение, което е продължило спокойно, пълно и необезспокоявано
повече от десет години. Посочва се, че през тези години нито собственикът Н.А.,
нито неговите наследници- ответници по настоящата искова
молба, са предявили някакви претенции към имота, не са го посещавали, не сасе интересували от този процесен
имо, нито са давали или влагали някакви средства за
неговата поддръжка.
Посочва се от
ищеца, че съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години.
Разпоредбата на чл. 68 от ЗС определя „владението"
като упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично като своя, а „държането"- като упражняване на фактическа власт
върху вещ, която лицето не държи като своя, а за другиго.
Твърди се, че за
ищеца е съществувал правен интерес да докаже по реда на главното, пълно и пряко
доказване, че е владял спокойно, ползвал като свой и се е разпореждал свободно
с процесния недвижим имот за себе си непрекъснато- повече
от 10 години, че го владял за себе си явно и несъмнено по отношение на
ответниците, от страна на които до сега не е имало каквато и да е проявена владелческа претенция.
С оглед на
изложеното се моли да бъдат призовани на съд страните и след като съда се
убеди, че исковата молба е основателна и доказана, да постанови съдебно
решение, с което ДА ПРИЗНАЕТЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.; Н.Б.; С.А. и Н.Е.- всички
с неизвестен
адрес за призоваване в чужбина и последен известен адрес в Република България - гр. Ардино,
ул. "Търговска" № 6- в качеството им на наследници на Н.М.А.-
бивш гражданин на Р. Турция, че ищеца- Ф.Е.М., с ЕГН: **********,***, е собственик
на недвижим имот, съставляващ част от имот с пл.сн.номер
194 /сто деветдесет и четири /, парцел III - /трети/, от кв. 11 /единадесети/, по
регулационния план на гр. Ардино, представляващ част от партерно
помещение със стопанско предназначение, със застроена площ 78 /седемдесет и осем / кв. метра и
първи жилищен етаж състоящ се от две стаи и половина, със застроена площ 78
/седемдесет и осем/ кв.м. и дворно място от 78 /седемдесет и осем/ кв. м., при
граници съгласно документ за собственост: ул. "Търговска ", имот с
пл.сн. № 195, държавен имот и двор на Джамийско настоятелство, и при граници съгласно скица изх.
№ 34/14.03.2018 г.: Изток- имот с кад. № 193 от кв.
11, Запад- имот с кад. № 195 от кв
11; Север-ул. "Търговска", Юг- част от имот с кад.
№ 194 от кв. 11.
В ОСЗ ищецът не се явява, представлява се от
упълномощените процесуални представители. В ход по същество искът се намира за
допустим, основателен и напълно доказан и се моли съдът да го уважи по
изложените в ИМ и в пледоарията при устните състезания основания. Претендират
се деловодните разноски. Преставена е писмена защита
извън срока определен от съда, която не се приема по делото и при постановяване
на решение съдът не следва да се съобразява с аргументите посочени в нея от
страната като такива относно допустимостта, основателността и доказаността на иска.
В срока по
чл. 131 от ГПК от ответниците по делото, чрез назначен особен процесуален
представител е постъпил писмен отговор, с който се взема становище по
допустимостта и основателността на иска, като искът се намира да недопустим, а
по същество за неоснователен. Не се представят писмени доказателства и не са
направени доказателствени искания.
Районнен
съд-
Ардино, като се запозна
с твърдените обстоятелства
и исканията изложени в исковата молба и доразвити в хода на производството,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 235 ал. 2 от ГПК, прие за
установено следното:
От представеното по делото писмено доказателство- нотариален акт № 6, издаден на
25.03.1993 г, том I, нот. дело 20/1993 год. по описа
на РС- Ардино, наследодателят на ответниците Н.М.А. е признат за собственик по
наследство от баща си М.М.А.- бивш жител ***
Република Турция, на следния недвижим имот, съставляващ част от
имот с пл.сн.номер 194 /сто деветдесет и четири
/парцел III /трети/ от кв. 11- а /единадесети а/ по регулационния план на гр. Ардино, представляващ част от партерно
помещение със стопанско предназначение, със застроена площ 78 /седемдесет и
осем/ кв. метра и първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи и половина, със
застроена площ 78 /седемдесет и осем/ кв.м. и дворно място от 78/ седемдесет и
осем/ кв. м., при граници съгласно документ за собственост: ул. "Търговска
", имот с пл.сн. № 195, държавен имот и двор на Джамийско настоятелство, и при граници съгласно скица изх.
№ 34/14.03.2018 г.: Изток- имот с кад. № 193 от кв.
11; Запад- имот с кад. № 195 от кв. 11; Север- ул.
"Търговска", Юг- част от имот с кад. № 194
от кв. 11.
Имотът е отразен
в Скица № 34/14.03.2018 г. издадена от Община Ардино, като в нея като
собственици на процесния имот с № 194, заемащ част от
УПИ ІІІ от кв. 11 по регулационния план на Ардино, са посочени (без имена)
наследниците на Н.М.А., който е бил признат за собственикна
процесния имот с посочения по- горе НА.
От приетото по
делото писмено доказателство- Решение № 827/1999 г., постановено от 2- ри
помирителен правен съд на град Адапазаръ- Р. Турция,
се установява, че ответниците по делото: Н.А.,
родена през 1962
г., гражданин на Р. Турция; Н.Б.,
роден през 1970
г., гражданин на Р. Турция; С.А.,
родена през 1938
г., гражданин на Р. Турция; и Н.Е.,
роден през 1968
г., гражданин на Р. Турция, са били
признати за наследници и са приели наследството в Р. България на техния общ
наследодател Н.М.А. при съответните наследствени дялове за всеки един от сънаследниците.
От приетото по
делото писмено доказателство- Заверено копие на Пълномощно № 12695 от
26.06.2001 г. на Нотариус от Бурса, Р. Турция се установява, че сънаследниците на Неджетин М.А. и
в частност един от наследниците и негова съпруга С.А., упълномощават ищеца Ф.Е.
Митев с пълно разпореждане над наследството на общия им наследодател в Р.
България- гр. Ардино а именно:
Недвижим имот,
съставляващ част от имот с пл.сн.номер 194 /сто деветдесет
и четири /парцел III /трети/ от кв. 11- а /единадесети а/ по регулационния план
на гр. Ардино,
представляващ
част от партерно помещение със стопанско предназначение, със застроена площ 78
/седемдесет и осем/ кв. метра и първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи и
половина, със застроена площ 78 /седемдесет и осем/ кв.м. и дворно място от 78/
седемдесет и осем/ кв. м., при граници съгласно документ за собственост: ул.
"Търговска ", имот с пл.сн. № 195, държавен
имот и двор на Джамийско настоятелство.
От всичи останоли приети по делото
писмени доказателства, които са в голям обем и съдът не намира за необходимо да
ги обсъжда поотделно, се установява, че през последните над десет години, за процесния имот се е грижил, правил подобрения, заплащал
текущите разходи и разпореждал единствено и само ищецът по делото, без да са
налице доказателства за противоставянето на един или
всички ответници по делото в тази насока.
По делото бяха
събрани и гласни доказателства обективирани в
разпитите на св. Фани карабова и Екатерина Кехайова,
без родствена връзка със страните, от които показания се доказват изцяло твърдяните от ищеца обстоятелства относно наличието на
предпоставките на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Съдът кредитира тези показания като
обективни, последователни, логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС;
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, при така
изложените в исковата молба твърдения и подсъден на съдът, пред който е бил
предявен.
Разгледан по същество предявеният иск
се намира от съдебния състав като ОСНОВАТЕЛЕН и ДОКАЗАН.
Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е претенция (в конкретния
случай) на ползвател на имота да установи със сила на присъдено нещо, правото
си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е
разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот,
като се осуетява занапред възникването на нов спор за материалното право на
същото основание. Уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК предполага
установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той
се явява собственик на процесния имот на соченото
основание (давностно владение на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗС), както и интерес от установяването му, който е налице при оспорване
правото на собственост от ответника. В процесния
случай съдът намира, че ищеца, избрал да се защити с положителен установителен иск за собственост, е имал интерес от предявяването
му, предвид наличие правно основание за собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Предмет на доказване по предявения положителен установителен иск е визираното в исковата молба оригинерно основание на правото на собственост на ищеца–
придобиване собствеността над процесния имот по давностно владение повече от десет години, което води
според закона и при липса на отрицателни предпоставки за това, за придобиване в
негова полза след изтичането на десетгодишна придобивна
давност, без противопоставяне в тази насока от страна на ответниците по делото,
наследници на процесния имот.
От друга страна, за
да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона
(чл. 79, ал. 1 ЗС) установява, че претендиращият не собственик следва да е
упражнявал в период по- дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на
конкретната вещ (corpus),
без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и
да е демонстрирал по отношение на не владеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик (animus)
поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в
пълен обем единствено за себе си.
Придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане
на определен в закона период от време. При преценката дали е установено
владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението:
непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно
/да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния
елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
В конкретния случай с представените по делото писмени и
събрани гласни доказателства ищецът доказа по един категоричен и несъмнен начин
своята претенция, че в продължение на
повече от десет години след упълномощаването му от страна на наследниците на
общия наследодател Н.М.А. ***:
Недвижим имот,
съставляващ част от имот с пл.сн.номер 194 /сто
деветдесет и четири /парцел III /трети/ от кв. 11- а /единадесети а/ по
регулационния план на гр. Ардино, представляващ част от партерно
помещение със стопанско предназначение, със застроена площ 78 /седемдесет и
осем/ кв. метра и първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи и половина, със
застроена площ 78 /седемдесет и осем/ кв.м. и дворно място от 78/ седемдесет и
осем/ кв. м., при граници съгласно документ за собственост: ул. "Търговска
", имот с пл.сн. № 195, държавен имот и двор на Джамийско настоятелство,
той се е държал с мита като негов собственик е упражнявал е в период по- дълъг
от десет години фактическа власт по отношение на имота, през който период да е
демонстрирал по отношение на не владеещия собственик, поведение на пълноправен
собственик и се е разпореждал с него в собствена полза, съобразно пълномощията
и без противопоставянето на легитимните собственици на имота.
От някои от представените от ищеца писмени доказателства, се
установя, че собственици на процесния имот се явяват
ответниците, а не ищецът по делото. От всички останали писмени доказателства по
делото (в не малък обем) и от приетите по делото гласни такива обаче, се
установя по един категоричен и несъмнен начин, че от 2001 г. до настоящия
момент единствено ищецът по делото е проявявал поведение съобразно разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 от ЗС като пълноправен негов собственик.
От друга страна, за да бъде осъществен обективният елемент от
фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, е необходимо
непрекъснато владение в продължение на над 10 години за недобросъвестен
владелец и в този смисъл
твърдението на ищеца, че е
придобил правото на собственост върху процесния имот по давност, въз основа на владеене, ползване,
чрез грижа за имота и подобрения на постройките в него, се явяват напълно
основателни и доказани, при което положение ще следва да бъдат уважени.
На последно място като субективен елемент от фактическия състав
на придобивната
давност владението трябва да бъде явно и несъмнено т.е. владелецът да е манифестирал поведение, което да не
оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт върху цялата вещ
за себе си. Съдът е разпределил доказателствената тежест с определението си по
реда на чл. 140 от ГПК, във връзка с което ищеца следваше да проведе пълно и
главно доказване на релевантните факти / от кога и как владее процесния имот със съответните доказателствени средства/,
което последния е успял да направи чрез представените изключително голям брой
бележки за платена електрическа енергия на процесния
имот, по елеткромер поставен в имот, който се води на
името на ищеца, квитанции за платени местни данъци и такси за имота за
последните повече от десет години, и като последица на това искът следва да се
уважи като основателен и доказан.
В конкретния случай са налице всички
предпоставки по чл. 79, ал. 1 от ЗС за уважаване на конкретния предявен иск при
условията на чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно, че ищецът Ф.Е.М., с ЕГН– **********,***, се
явява собственик по давностно владение на следния
недвижим имот:
Недвижим
имот, съставляващ част от имот с пл.сн.номер 194 /сто
деветдесет и четири /парцел III /трети/ от кв. 11- а /единадесети а/ по
регулационния план на гр. Ардино, представляващ част от партерно
помещение със стопанско предназначение, със застроена площ 78 /седемдесет и
осем/ кв. метра и първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи и половина, със
застроена площ 78 /седемдесет и осем/ кв.м. и дворно място от 78/ седемдесет и
осем/ кв. м., при граници съгласно документ за собственост: ул. "Търговска
", имот с пл.сн. № 195, държавен имот и двор на Джамийско настоятелство;
При този
изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва ответниците по
делото Н.А., родена през 1962 г., гражданин на Р.
Турция; Н.Б., роден през 1970 г., гражданин на Р.
Турция; С.А., родена през 1938 г., гражданин на Р.
Турция; и Н.Е., роден през 1968 г., гражданин на Р.
Турция, да заплатят на ищеца направените от него деловодни разноски за
разглеждане на делото в общ размер на 1 065.78 (Хиляда шестдесет и пет
лева и 78 стотинки), от които: 85.78 лева внесена ДТ за образуване на делото,
80.00 лева за обявление в ДВ, 500.00 лева за процесуално представителство и
400.00 за назначаването на особен представител на ответниците.
Мотивиран по горните съображения, този съдебен състав на РС-
Ардино разгледал делото по същество,
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на ответниците
по делото:
Н.А.,
родена през 1962
г., гражданин на Р. Турция; Н.Б.,
роден през 1970
г., гражданин на Р. Турция; С.А.,
родена през 1938
г., гражданин на Р. Турция; и Н.Е.,
роден през 1968
г., гражданин на Р. Турция, че
Ф.Е.М., с ЕГН– **********,***, се явява собственик по давностно владение
на следния недвижим имот:
Недвижим
имот, съставляващ част от имот с пл.сн.номер 194 /сто
деветдесет и четири /парцел III /трети/ от кв. 11- а /единадесети а/ по
регулационния план на гр. Ардино, представляващ част от партерно
помещение със стопанско предназначение, със застроена площ 78 /седемдесет и
осем/ кв. метра и първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи и половина, със
застроена площ 78 /седемдесет и осем/ кв.м. и дворно място от 78/ седемдесет и
осем/ кв. м., при граници съгласно документ за собственост: ул. "Търговска
", имот с пл.сн. № 195, държавен имот и двор на Джамийско настоятелство;
ОСЪЖДА Н.А., родена през 1962 г., гражданин на Р.
Турция; Н.Б., роден през 1970 г., гражданин на Р. Турция;
С.А., родена през 1938 г., гражданин на Р.
Турция; и Н.Е., роден през 1968 г., гражданин на Р.
Турция, да заплатят на Ф.Е.М., с ЕГН– **********,***, направените
от него деловодни разноски за разглеждане на делото в общ размер на
1 065.78 (Хиляда шестдесет и пет лева и 78 стотинки), от които: 85.78 лева
внесена ДТ за образуване на делото, 80.00 лева за обявление в ДВ, 500.00 лева
за процесуално представителство и 400.00 за назначаването на особен
представител на ответниците.
Решението подлежи
на въззвно обжалване пред Окръжен съд- Кърджали, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: