РЕШЕНИЕ
№2244/6.12.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
осемнадесети ноември Година две
хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2375 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Р.Й.
– ЕГН **********, против Наказателно Постановление №
19-0819-001306/ 12.04.2019г. на Началника на група в с-р „ПП“ при ОД-МВР
, с което му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 400лв. на основание чл.638
ал.3 от Кодекса за застраховането.
В
жалбата декларативно се оспорва
фактическата обстановка и се твърди, че
в хода на производството са били допуснати нарушения на процесуалните
правила. Поради това се иска отмяна на
постановлението като незаконосъобразно
и необосновано.
В съдебно заседание , въз.Й.,
редовно призован, не се явява,
представлява се то надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.П.Б. пледира за
отмяна на постановлението, като изразява становище, че от всички доказателства
по делото се установява, че въз.Й. просто е изпробвал автомобила, който е
ремонтирал, поради което и счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител,
който да ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Св.Георги Я. бил собственик на л.а. „Дачия Логан“ с рег. № В 56 10 КМ.За автомобила на 13.09.2018г.
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която обаче била прекратена
на 28.12.2018г.Превозното средство било с повреда, поради което на 25.02.2019г.
той го откарал при свой познат-въз.И.Й., който да го ремонтира.След като въззивникът приключил с ремонта, той решил да изпробва
автомобила, като на няколко пъти го привеждал в движението и го управлявал в
района около гаража си.Така около 20,50ч. докато се движел по
бул.“Хр.Смирненски“ в посока „Вятърна мелница“, до автобусна спирка „Подвис“
той бил спрян за проверка от полицейски служители, един от които св.Е.Г..Установило
се, че автомобилът е собственост на св.Я., както и че няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Поради това св. Г. съставил против въз. Й. акт за установяване на нарушение, в който
описал установеното нарушение, което било квалифицирано като такова по чл.638
ал.3 от КЗ. При личното предявяване на
акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление № 98-0819-001306 / 12.04.2019г.
, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации в акта и правната квалификация на нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ.За него, на същото законово основание на въз. Й.
било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан Е.Г. - актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.Свидетелят си спомни за
случая и потвърди ,че нарушението е било установено след съответната проверка.По
искане на процесуалният представител на въз.Й. до разпит бе допуснат св.Георги Я.-
собственик на автомобила, чиито показания съдът също кредитира.От тях се
установи, че за превозното средство е имало застраховка, която обаче била
изтекла, като и самия Я. не е знаел за това.Свидетелят посочи, че на предното
стъкло е имало поставен стикер за застраховката, а документите за колата са се
намирали в нея.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Наказателното
постановление № 19-0819-001306 / 12.04.2019г.. е издадено от компетентен орган
- от Началника на сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, съгласно Заповед № 365з-271/21.01.2016г. на Директора на
ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото, както и
в акта, се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити.Вмененото във вина на въз. Й. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано. Съставомерните признаци на
нарушението са описани с необходимата конкретика, като изрично е посочено кой е
собственик на превозното средство. Мястото на извършване и установяване на
нарушението също са описани с
необходимата яснота. При съставяне на акта и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН не са били депозирани възражения,
респективно не са били налице спорни
обстоятелства, които да се нуждаят от разследване. Поради това съдът намира, че
в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият
орган е констатирал нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, като е отнесъл фактите към хипотезата на
правната норма.От доказателствата по делото безспорно се установява, че
въз. Й.
е управлявал автомобил, във връзка с чието използване към момента на
извършване на проверката не е имал
валиден и действащ договор за сключена застраховка „Гражданска
отговорност”.Това обстоятелство, което се доказва от приложената по преписката
справка за извършена проверка, не се и оспорва. Безспорно по делото е също
така, че въззивникът не е собственик на превозното средство.Това обаче не го
освобождава от задълженията му като
водач на МПС да спазва
изискванията на КЗ и да управлява превозно средство, за което има валиден
застрахователен договор.
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да направи този извод, съдът обсъди степента на
обществена опасност на извършеното нарушение .От приложената по преписката справка се
установява, че автомобила е бил закупен от св.Я. на 13.09.2018г., като на
същата дата за него е била сключена задължителната застраховка.Същевременно, от
приложената справка от „Гаранционен фонд“ е видно , че макар застраховката да е
била с крайна дата 12.09.2019г., то същата, очевидно поради неплащане на
съответната вноска, е била прекратена на 28.12.2018г.От показанията на св.Я.,
депозирани в хода на съдебното следствие, се установява, че на предното стъкло
на автомобила е имало поставен стикер , свързан със срока на застраховката, а
самите документи са били в колата.В този смисъл, за въз.Й. е била налице
обективна възможност да разбере, че автомобилът няма гражданска отговорност и
да не предприема неговото управление.Обстоятелството, че това е било за кратък
период от време и на късо разстояние по никакъв начин не може да доведе до
извод, че нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност. В този смисъл
следва да се приеме, че неправомерното засягане на правно защитените обществени
отношения не е незначително, респективно, че случаят не е маловажен.В този
смисъл е и решение по к.н.а.х.д № 1581/2014г. на Административен съд-Варна.
Правилно наказващият орган е
наложил на въз. Й. наказание „Глоба” в императивно предвидения в
закона размер от 400лв., като в случая е налице законова забрана по смисъла на
чл.27 ал.5 от ЗАНН за неговото намаляване.Това наказание е съответно на
извършеното нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН- да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства
предупредително и възпитателно върху останалите граждани.
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно. .
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №
19-0819-001306/ 12.04.2019г. на Началника на група в с-р „ПП“ при ОД-МВР
, с което на И.Р.Й. е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 400лв. на основание чл.638
ал.3 от Кодекса за застраховането.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: