Р Е Ш Е
Н И Е № 63
град Шумен, 12.12.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Й. Димов
при секретаря Таня Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №5 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Юробанк България” АД, ЕИК-..., гр. С., със съдебен адрес ***, бизнес сграда И. против ответниците Г.Х.И., ЕГН-********** и М.А.И., ЕГН-********** *** иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК. В ИМ се излага следната фактическа обстановка: На 14.08.2008 г. между банката – към онзи момент – „Юробанк и еф джи” АД и ответниците е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41444, по силата на който банката предоставя на ответниците – кредитополучатели сумата от 115 280 евро за покупка на недвижим имот. Крайният срок за погасяване е 150 месеца от датата на откриване на заемната сметка. Сумата е била реално преведена. На 11.01.2013 г. е било сменено името на банката от „Юробанк и еф джи” АД на „Юробанк България” АД. Между страните след договора са сключени Допълнително споразумение от 08.10.2009 г., Допълнително споразумение от 09.11.2010 г., анекс от 26.01.2011 г., допълнително споразумение от 20.06.2011 г., допълнително споразумение от 28.06.2011 г., допълнително споразумение от 22.12.2011 г., допълнително споразумение от 27.12.12.2011 г., допълнително споразумение от 25.07.2012 г., допълнително споразумение от 31.01.2013 г., анекс от 31.01.2013 г., допълнително споразумение от 20.09.2013 г., допълнително споразумение от 27.03.2014 г., допълнително споразумение от 29.09.2014 г. с някои от тях, описани в ИМ кредитополучателите са се съгласили натрупани и непогасени просрочени суми да бъдат погасени като се преоформят като част от главницата. Така общо отпуснатата сума станала 136 090.48 евро. С анекс от 31.01.2013 г. пък страните се съгласили на своебразно разсрочване на дълга, като бил определен нов краен срок за погасяване – 10.01.2029 г., като плащанията били вече 192 месечни вноски. Сочи, че съобразно с клауза в договора кредитополучателите били длъжни да плащат комисиона за управление на кредита в размер на 0.03% от непогасената главница, а освен това с допълнително споразумение се съгласявали да плащат месечна такса за администриране на просрочен кредит. Също така кредитополучателите поели всички разноски, свързани с оценка, предоставяне, учредяване, вписване, застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение. Твърди, че ответниците не са изпълнили задълженията си произтичащи от договора и не са заплащали дължимите погасителни вноски. След просрочване на погасителна вноска с падеж на 10.12.2014 г. банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо. До длъжниците са изпратени две нотариални покани, получени на 22.03.2018 г. за да реализира вземането си банката е инициирала производство по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Образувано е ч.гр.д. №370/2018 г. по описа на ВПРС, по който е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В рамките на производството са направени разноски от 4004.52 лв. за държавна такса и 4238.71 лв. за адвокатско възнаграждение. Образувано е изпълнително дело №625/2018 г. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК от страна на длъжниците е подадено възражение против заповедта за изпълнение. Ето защо ищецът предявява настоящият иск на основание чл.422 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че последните дължат следните суми – 102 258.38 евро главница, 225.60 лв. разноски по кредита, 8 243.23 лв. – разноски за водене на заповедното производство. Моли да бъде изискано и пирложено ч.гр.д. №370/2018 г. по описа на ВПРС.
По делото е депозиран писмен отговор от процесуален представител на двамата ответници. В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че се оспорва претендираният размер на сумите, настъпването на предсрочна изискуемост, редовното уведомяване за предсрочната изискуемост. Сочи, че са налице неравноправни клаузи, които дават възможност на банката едностранно и безконтролно да променя лихвите по договора. Намира, че е налице анатоцизъм, предвид натрупването на лихви върху лихви. Намира, че учредената ипотека е недействителна, тъй като в рамките на измененията по договора тя следва да обезпечи и вземания, които са добавени впоследствие. Намира, че в договора и анексите към него има неравноправни клаузи. Намира, че такива са клаузите, които определят, че банката може да изменя едностранно дължимата лихва, като е посочено в чл.5, ал.3, че тези изменения стават автоматично без съгласието на кредитополучателя. Намира, че става въпрос за неравноправна клауза по реда на чл.143 от ЗЗП. Клаузи, като тези, които не са уговорени индивидуално са нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Твърди, че няма клауза от която да става ясно при какви условия се формира базовият лихвен процент (БЛП), не е посочено от какви фактори се влияе този БЛП. Като неравноправни определя клаузите на чл.3.1, чл.5, чл.12, ал.1 от Договора. Намира, че допълнителните споразумения, при които изтекли по договора лихви са преформирани в главници представляват анатоцизъм, като това са клаузи, които са нищожни поради противоречие със закона – чл.10, ал.3 от ЗЗД моли да бъде отхвърлен искът на банката. Моли на ответниците да бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба (ДИМ) на основание чл.372 от ТЗ. В последната се сочи, че клаузите по договора са договорени индивидуално след обсъждане с финансовите експерти. В този смисъл оспорва наличието на неравноправни клаузи по договора. Оспорва твърдението, че клаузата на чл.3.1 от договора е неравноправна. Намира, че нормата дава възможност на кредитополучателят да се запознае с условията и начина за изменение на основния лихвен процент по сключения договор за банков кредит, при проявено желание и грижа за собствените си дела и да реагира при несъгласие с някоя от уговорките в договора или да откаже подписването на последния. Намира, че по този начин ответниците желаят да се отклонят от свое основно задължение по договора за кредит. Твърди, че изменението на БЛП става по методология, в която са включени компоненти, чиято промяна става въз основа на обективни фактори. Намира, че нормите за неравноправност на клаузи от чл.143 от ЗЗП не са относими към конкретният случай, тъй като не се прилагат за сделки с финансови инструменти, други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент, които са извън контрола на търговеца. Оспорва възражението за направените капитализации на лихви. Твърди, че тези преоформяния не са направени едностранно от банката, а всяко от тях е било в полза на кредитополучателите и с тяхно съгласие, за да не изпадат в забава и да избегнат неблагоприятните последствия от необслужване на кредита. Твърди, че всяко от споразуменията, в което има изменение в тази насока е правено след входирани молби от страна на кредитополучателите. Твърди, че тези промени са ставали в съответствие с чл.13 от наредба №9 от 03.04.2009 г. на БНБ твърди, че възможността за обявяване на кредита за предсрочно изискуем произтича от клауза на договора – чл.18.1, съгласно която следва да е налице неизпълнение по която и да е от вноските по кредита, както и да е налице едностранно изявление от кредитора адресирано и получено от кредитополучателят за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Намира, че няма задължително изискване за съдържанието на известието. Намира, че в случая от поканата става ясно за кое задължение се отнася, какъв е дължимият размер на сумите, общият размер на задължението към датата на нотариалната покана. Освен това сочи, че в самата покана са обективирани данни за това как ответника може да влезе във връзка с кредитора - стационарни и мобилни телефони. Сочи, че не счита настоящият казус свързан с недействителността на ипотечното обезпечение по договора. Ако ответниците имат претенции за нищожност това би могло да е предмет на отделно производство. Ако пък съдът счете, че подобно възражение е допустимо, то сочи, че същото е неоснователно. Намира, че преценката за идентичността на задължението по ипотечното обезпечение може да бъде правено само към момента на сключване на ипотеката. Допълнителните споразумение към договора за кредит нямат отношение към действителността на ипотечното право.
От името на ответниците е постъпил писмен отговор на ДИМ, в който е направено подробно изложение на аргументи, с които се поддържат изцяло възраженията и фактическите твърдения направени от отговора на ИМ. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, както и да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца.
В съдебно заседание за ищеца се явяват адв. Х.П.и адв. Б.Т.от АК – С.. Последните заемат становище, че иска е изцяло основателен и молят да бъде уважен същия. Претендират разноски, за което представят и списък. Ответниците редовно уведомени не се явяват и не изпращат представител. От името на упълномощен адвокат е депозирано писмено становище, в което се сочи, че се поддържа така предявеният иск и намира същият за неоснователен като моли да бъде отхвърлен от съда.
Молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: На 14.08.2008 г. в гр. Ш. бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL …, по силата на който „Юробанк И Еф Джи България” АД предоставяло паричен кредит на ответниците Г.Х.И. и М.А.И. за сумата 115 280 евро за закупуване на недвижим имот. По смисъла на чл.2, ал.1 от договора разрешения кредит се усвоява по блокирана сметка на името на ответника Г.Х.И.. Дължимата лихва е в размер на базовият лихвен процент определен от банката за жилищни кредити в евро. Като към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити е 7.2%. – чл.3, ал.1 от Договора. Крайният срок за погасяване на кредита е 150 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Погасяването на кредита според клаузата на чл.6, ал.2 от Договора се извършва в същата валута, в която кредита е разрешен. Договорът е обезпечен и с договорна ипотека върху имотът, който е закупен с кредита – чл.13, ал.1. Кредитополучателят се задължава – чл.14, ал.1 от Договора да направи застраховка на посоченият имот за своя сметка, като ако не е осигурил по сметките си необходимите средства по сметките си за заплащане на застрахователната премия, той дава съгласието си и упълномощава банката, да я заплати, като със същата сума се увеличава задължението му към нея.
При непогасяване, на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателите, на което и да е
задължение по кредитния договор, банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем – чл. 18, ал.1 от договора. В чл.18, ал.2 от
кредитния договор е уговорено, че при неиздължаване на три последователни
месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло
изискуем. Договорено е, че банката има право да прехвърли едностранно
вземанията си, произтичащи от договора на дружества и институции от групата на Eurobank
EFG Group, включително на
“Бългериън ритейл сървисиз” АД. Кредитополучателите се съгласяват и задължават
в случай на прехвърляне на вземанията по кредитния договор на “Бългериън ритейл
сървисиз” АД и при постигане на договореност между това търговско дружество и
банката да продължат да погасяват задълженията си по кредитната сметка в нея, а
тя да привежда погасителните вноски по сметка на “Бългериън ритейл сървисиз”
АД, като дължимите такси за превода не са за сметка на кредитополучателите –
чл.25, ал.1 и ал.2 от договор. Страните по договора за кредит са изготвили и
приложение към него, като същото датата
на усвояване на кредита е 14.08.2008 г. констатира се, ч на 08.10.2009 г. между
страните е сключено допълнително споразумение, като се констатира, че са налице
просрочия по отношение на 768.53 евро главници, 287.17 + 8,97 евро лихви.
Съобразно пункт VІ от това споразумение е посочено, че общият сбор на сумата по
т.І.1 се преоформя като редовна главница (в нея са включени просрочените
главници и просрочени лихви). Според т.V се определя лихвен процент от 7.95%,
който е фиксиран за 12 месеца. Според т.VІ е посочено, че след този период лихвата
става 0.25% по-малко от установеният от банката БЛП. Година по-късно на
09.11.2010 г. е сключено ново допълнително споразумение като в чл.2.2 е
записано, че освен задълженията за главница кредитополучателя ще дължи и
редовната лихва, която е/ ще бъде начислена за период от датата на падежа,
предхождащ датата на допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ
датата допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното
споразумение не е още изискуема. Третото допълнително споразумение е сключено
на 20.06.2011 г. Според неговата т.1 Страните се съгласявали да прекратят
действието на въведеното облекчено погасяване на общия дълг. Според т.2 от това
споразумение страните се съгласяват върху дълга да се натрупва начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. Според четвъртото
допълнително споразумение от 28.06.2011 г.се констатира 746.38 евро просрочена
главница и 3 555.14 + 0.75 евро просрочена лихва. Според чл.3 страните се
съгласяват да се преоформи дълга чрез натрупване към главницата на просрочените
главница и лихви. Чл.4 установява 6 месечен период на облекчено погасяване.
През този период се начислява фиксирана годишна лихва от 6.69 %. Чл.5 говори за
друго преоформяне като дълг на непогасената през този облекчен период лихва.
Чл.6 установява размер на дължимата от кредитополучателите лихва с 0.06%
по-ниска от установената с БЛП. С
петото допълнително споразумение от 22.12.2011 г. страните се съгласяват да се
преоформи дълга чрез натрупване към главницата на просрочените главница и лихви
– чл.3. С шестото допълнително споразумение от 27.12.2011 ж. Страните отново
констатират наличие на просрочена лихва от 2 903.17 + 3.90 евро. Съгласяват се
на ново преоформяне на кредито чрез натрупване на просрочените лихви към главницата
– чл.3. Отново е определен период на
облекчено погасяване – пет месеца, както и е определен фиксиран лихвен процент
за този период от 4.58%, като след този период лихвеният процент по кредита е
определен като БЛП плюс 0.35 пункта. Със седмото допълнително споразумение от
25.07.2012 г. отново се констатират неизплатени суми по просрочени главница и
лихва и отново същите се преформират към главницата. Това се е случило и със
следващото осмо допълнително споразумение от 31.01.2013 г. С отделно допълнително
споразумение от същата дата - 31.01.2013 г. е удължен срока за погасяване на
кредита като е станал 192 месеца. Деветото допълнително споразумение е от 27.03.2014
г. с него без да се констатират просрочени лихви и главници към момента на
подписването се сочи, че страните ще преформират като главница лихва, която все
още не е падежирала ако бъде просрочена – чл.2, ал.2.Последното допълнително
споразумение е от 29.09.2014 г. с него отново се констатират неизплатени и
просрочени лихви и главници и се правят угтоворки за преоформянето им като
главница, както и за нов пет месечен период за облекчено погасяване с по-нисък
лихвен процент.
След справка в електронният Търговския
регистър, съдът установи, че на 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирмата на
ищеца, като наименованието на банката се променя от „Юробанк и еф джи България”
АД на „Юробанк България” АД.
Представени са по делото два броя нотариални покани. Първата от тях с рег. №1969 е адресирана до ответницата Г.Х.И. е получена от съпруга ѝ М.А.И. на 22.03.2018 г., който е посочил, че получава поканата със задължение да я предаде на съпругата си. Втората покана с рег. №1970 е адресирана до ответника М.А.И., като е получена лично от него на 22.03.2018 г. И двете покани са заверени с печат от 20.03.2018 г. на нотариус с рег. №533 на Нотариус с район на действие – района на СРС. В двете покани е посочено, че по процесният кредит не е издължена вноска с падеж 10.12.2014 г., като на основание чл.18, ал.1 от договора за кредит и чл.60, ал.2 от ЗКИ обявява цялото задължение по кредита за предсрочно изискуемо. Посочено е, че задължението към 13.03.2018 г. възлиза на 154 205.24 евро.
На 28.04.2018 г. по пощата от страна на банката – ищец е било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. По така подаденото заявление е образувано ч.гр.д. №370/2018 г. по описа на НпРС. По него е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №119/02.05.2018 г., по силата на която ответниците Г.Х.И. и М.А.И. са били осъдени солидарно да заплатят на „Юробанк България” АД, ЕИК-... сумата от 102 258.38 евро главница по процесния договор за кредит за периода от 10.02.2015 г. до 24.04.2018 г., 225.60 евро разноски и законна лихва от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението., както и строните в заповедното производство разноски в размер на 4004.51 лв. държавна такса и 4238.71 лв. – платено адвокатско възнаграждение. На същата дата е бил издаден и изпълнителен лист за посочените суми. Поканите за доброволно изпълнение са били връчени на длъжниците на 23.11.2014 г., като в предвиденият по закон 14-дневен срок – на 06.12.2018 г. от тях са постъпили възражения по смисъла на чл.414 от ГПК.
В рамките на
производството е приета ССЕ, която не е била оспорена от страните. В нея се
сочи, че кредитът е бил усвоен на 26.08.2008 г. в размер на 115 280 евр,
постъпили по сметка на ответника Г.Х.И..Общият размер на сумите преоформени
като главница възлиза на 20 810.48 евро. Изцяло били погасени 35 вноски, а
частично още една, като са извършени погашения на обща стойност от 44 559.13
евро. Първото просрочие е направено по отношение на вноска дължима с падеж на
27.10.2008 г. Реално – независимо от просрочията кредита е спрял да бъде
обслужван след погасяване на вноска с падеж – 10.11.2014 г. Към 30.04.2018 г.
(датата на завеждане на заповедното производство) е останала неизплатена
главница в общ размер от 122 370.60 евро. По кредита са направени разноски в
размер на 225.60 лв. за нотариални такси. Констатирано е от експертизата, че
при сключване на 8 от допълнителните споразумения е имало просрочие на вноски
над 90 дни. Ако не е имало допълнителни споразумения ответникът би просрочил
задълженията си на 26.03.2019 г.
Предвид изложеното от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи: Настоящия иск е устанотителен иск с правно основане чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за присъждане на дължима сума по неизплатена главница по договор за ипотечен кредит. Доказателствената тежест тук е общата – всяка от страните следва да установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е налице договор за кредит между страните, неговите съществени клаузи, обстоятелството, че сумата е била получена от ответника, че кредита не е бил обслужван редовно, обявяването му за предсрочно изискуем, съобразно изискванията на закона.
В самото производство с доказателства е установено, отпускането на кредита за процесната сума, както и че претендираната сума е дължима като непогасена. Това обстоятелство не се оспорва от ответника. Не се оспорва вземането на заема, усвояването му, както и обстоятелството, че не са своевременно заплащани дължимите вноски. Оспорват се обстоятелства във връзка с редовното уведомяване за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, твърди се, че допълнителните споразумения не обвързват ответнците, както и че договорът е сключен при множество неравноправни клаузи, касаещи най-вече възможността за промяна без ясен критерий на БЛП от страна на банката кредитор.
В
производството е установено, че банката е изпълнила задължението си по договора
за предоставяне на сумата по кредита, като той е бил надлежно усвоен. Не се
установи да е изпълнил задължението си да върне кредита и заплаща дължимите
такси, разноски, включително застрахователната премия за ежегодно подновяваната
застраховка на предоставения за обезпечаване на кредита недвижим имот съгласно
уговореното с кредитния договор. Последното плащане за погасяване на
задълженията по кредитния договор е извършено на 10.11.2014 г. С оглед на това
за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем и той го
е упражнил, посредством изпратени до ответниците нотариални покани, описани по-горе
и получени лично от единият от ответниците и на адреса на другият от неговият
съпруг със задължение да предаде. Съдът намира тези връчвания за напълно
редовни и отговарящи на изискванията на ГПК за уведомяване по начин, че да се
приеме за редовно обявяването на кредита за предсрочно изискуем. С оглед на
това възражението на ответниците, че не са уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост е неоснователно и не отговаря на доказателствата по делото.
Ответниците считат,
че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи – най-вече тези, с които се
определя приложимият по договора лихвен процент. В случая това е ирелевантно за
спора, тъй като в настоящото производство не се претендират лихви, а само
главница, ето защо обследването за наличие или не на на неравноправни клаузи свързани
с начина на определяне на лихвеният процент не променя обстоятелството, че по
делото е установено от ищеца даването в заем на процесната сума, както и
обстоятелството, че ответниците не са погасили задълженията си. След редовното
прогласяване на договора за предсрочно изискуем следва да се приеме, че
ответника дължи претендираните суми за главница, както и за направени във
връзка с договора за кредит нотариални такси. В този смисъл всички възражения
на ответниците за неравноправни клаузи са неоснователни и не следва да бъдат
обсъждани в рамките на производството, тъй като задължението за връщането на
главницата не може да се приеме за нищожно дори да се приемат възраженията за
неравноправни клаузи.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан като бъде признато за установено, че ответниците солидарно дължат на ищеца следните суми – 102 258.38 евро главница, 225.60 лв. разноски по кредита, 8 243.23 лв. – разноски за водене на заповедното производство.
Констатира се, че ищецът е направил разноски в размер на 5 095.27 лв., от които 4 045.49 лв. – държавна такса, 900 лв. – възнаграждение по ССЕ и 149.78 лв. за адвокатско възнаграждение. За посочената сума следва ответниците солидарно да бъдат осъдени да я заплатят на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Х.И., ЕГН-********** и М.А.И., ЕГН-********** ***, че същите дължат на „Юробанк България” АД, ЕИК-..., гр. С., със съдебен адрес ***, бизнес сграда И. в условията на солидарност и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК сумата от 102 258.38 евро (сто и две хиляди двеста петдесет и осем евро и тридесет и осем евроцента) главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41444, сключен на 14.08.2008 г., 225.60 лв. (двеста двадесет и пет лева и шестдесат стотинки), разноски по кредита, както и 8 243.23 лв. (осем хиляди двеста четиридесет и три лева и двадесет и три стотинки) – разноски за водене на заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №119/02.05.2018 г. по ч.гр.д. №370/2018 г. по описа на НпРС.
ОСЪЖДА Г.Х.И., ЕГН-********** и М.А.И., ЕГН-********** да заплатят солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК-..., гр. С. и сторените от последното разноски за водене на настоящото производство в размер на 5 095.27 лв. (пет хиляди деветдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: