Р Е
Ш Е Н
И Е
№1951
гр.
Пловдив, 28.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми септември
две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Славка
Иванова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 3376/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба, подадена от „РАН Логистик“ ООД, представлявано от А.Д., седалище и адрес
на управление : *** против Наказателно постановление № 36-0000218 от 07.05.2019
г., издадено от Областен отдел „Автомобилна администрация“ –Пловдив, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. 3 от Закона за автомобилните
превози/ЗАвПр/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. на
основание чл.96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвПр. С жалбата се изтъкват оплаквания, изразяващи се в неяснота на описаното нарушение, което
ограничавало възможността нарушителят да разбере в какво се състои нарушението
и да организира в пълнота правото си на защита.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не взема становище по
повод депозираната жалба.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е
допустима - подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното :
На 14.11.2018 г.
около 10:00 ч. в гр.Пловдив, на седалището на дружеството - ***, жалбоподателят в качеството му на
превозвач, притежаващ лиценз ЕО №*** за международен автомобилен превоз на товари, допуснал извършването на превоз с
водача И.С.К., с ЕГН **********, който водач не отговарял на изискванията за
психологическа годност към дата 14.11.2018 г., на която дата в Кралство
Великобритания водачът бил проверяван от контролните органи.
Въз основа на
направените констатации бил съставен акт за установяване на административно нарушение,
в който административнонаказващият орган квалифицирал нарушението по чл.7а,
ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози. Актът бил съставен в присъствие
на представителя на проверяваното дружество и подписан от последния лично, като
в графа възражения било отбелязано, че възражения срещу съставения АУАН има. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения
АУАН.
Въз основа на
съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което описаната фактическа обстановка била
възприета по идентичен начин.
Така описаната
фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и
писмени доказателства.
Не се спори по
делото, че дружеството –жалбоподател е превозвач , притежаващ лиценз ЕО №****
за международен автомобилен превоз на
товари.
Не се спори по
делото, а и се установява от приложената справка от регистъра на
психологическите изследвания на водачите, че към датата на проверката водачът И.С.К.
не е имал валидно удостоверение за психологическа годност.
Спори се обаче,
че от описаното в АУАН и НП не ставало
ясно за кой точно превоз, осъществяван от водача И.С.К., ставало въпрос, къде
се е намирал водачът при осъществяване на превоза, като непосочването на тези
обстоятелства създавало и съмнения дали водачът И.С.К. е бил в престой или в
движение. Посочените пропуски според жалбоподателя не отговаряли на
изискванията нарушението да бъде описано ясно и точно, по начин, даващ възможност
нарушителя да разбере за какво е санкциониран.
С оглед
направените оплаквания следва да се отбележи, че в случая отговорността с
обжалваното наказателно постановление е вменена на превозвача, а не на водача,
осъществяващ международния превоз на товари, както и че същата се изразява в
допускане осъществяването на международен превоз на товари от водач, който не
отговаря на изискванията за психологическа годност.
По тези съображения
съдът намира, че при описание на нарушението административнонаказващият орган
следва да посочи къде според него е осъществил нарушението превозвачът, а не
водачът. Съдът намира, че правилно актосъставителят и
администартивнонаказващият орган са посочили за място на нарушението седалището
на дружеството, доколкото именно там е допуснат от страна на превозвача водачът
да осъществява международен превоз на
товари. В АУАН и НП са посочени и датата и часа на това нарушение, вменено на
превозвача.
Установява се
също така от приложената към административнонаказателната преписка справка от
регистъра на психологическите изследвания, че в деня на допускане осъществяване
на превоза от страна на водача И.С.К., последният не е имал валидно удостоверение за психологическа
годност. Последното издадено на негово име е изтекло още на 25.11.2017 г .
Не може да се
приеме за основателно оплакването на жалбоподателя, изложено в жалбата, че не е
ясна началната точка на превоза, доколкото допускането е сторено именно на територията
на РБългария.
Неоснователно е
оплакването, че не е посочена крайната точка на превоза, което ограничавало
правото на защита на жалбоподателя, доколкото в случая от значение е единствено
дали превозът е международен, а той е такъв, доколкото в АУАН и НП се посочва , че водачът е бил проверяван
на територията на Кралство Великобритания.
Не може да се
възприеме също така за основателно и възражението, че непосочването на часа на превоза,
осъществен от водача, създавали съмнения дали водачът е бил в престой или в
движение. Както се отбеляза вече, в случая администартивнонаказателната отговорност
е вменена на превозвача, а не на водача и за съставомерността на нарушението е
достатъчно конкретният водач да е бил допуснат да осъществява межд. превоз и
това е сторено, доколкото водачът е бил установен на територията на Кралство
Великобритания. Дали водачът е бил в престой или в движение към момента на
проверката във Великобритания, когато не е имал удостоверение за психологическа
годност е факт, който е ирелевантен за нарушението, вменено в случая на
превозвача.
По изложените
съображения съдът намира, че описаната в АУАН, възприета и от
административнонаказващият орган фактическа обстановка е обективно и правилно
установена. Съгласно чл. 7а, ал.2 от Закона за
автомобилните превози, лицензираните водачи могат да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл.7, ал.3. В
конкретния случай, видно от представената справка от регистъра на
психологическите изследвания на водачите, лицето И.С.К.
не е притежавало валидно удостоверение за психологическа годност към 14.11.2018 г.
Същевременно доколкото водачът е бил установен на територията на друга държава,
очевидно е, че същото лице е осъществило превоз на товари за дружеството на 14.11.2018
г. При тези данни безспорно се установява описаното в НП нарушение, а именно
допускането от страна на „РАН Логистик“ ООД до осъществяване на обществен
превоз на товари на посочената дата на водач, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност, в нарушение на чл.7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните
превози.
При проверка
относно спазване на процесуалните изисквания, предвидени при съставяне на АУАН
и НП, съдът не констатира допуснати съществени нарушения. АУАН и НП са
съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената към административнонаказателната
преписка Заповед РД-08-49. АУАН е
съставен в присъствие на представител на дружеството, предявен е лично на
представителя на проверяваното дружество и му е връчен срещу подпис. АУАН и НП съдържат в достатъчна степен всички белези,
които са от значение за съставомерността
на нарушението – време, място на осъществяване, в какво се състои нарушението.
Правилно е
посочена нарушената разпоредба и съответстваща на нарушението санкционна
разпоредба. Съгласно чл. 7а, ал.2 от Закона за
автомобилните превози, лицензираните водачи могат да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл.7, ал.3. В
приложение на чл.7,ал.3 от ЗАвП са издадени две наредби
- НАРЕДБА № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България и НАРЕДБА № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
В случая макар в посочената за нарушена разпоредба да няма направено препращане
към НАРЕДБА № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, доколкото от описанието
на нарушението става ясно, че превозвачът е допуснал водач, който не отговаря
на изискванията за психологическа годност, да осъществява международен превоз
на товари, този пропуск не е съществен. Това е така тъй като от словесното описание на нарушението става
ясно, че водачът е допуснат да осъществява международен превоз на товари без
валидно удостоверение за психологическа годност, което води до извод, че същият
не притежава удостоверение за психологическа годност, предвидено в НАРЕДБА № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Законосъобразно и в съотвествие с разпоредбата на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр е
наложената на жалбоподателя „имуществена санкция“ в размер от 3000 лв.,
която е във фиксиран размер и не подлежи
на редуциране.
В
случая не са налице основания за приложения на чл.28 от ЗАНН, предвид
обществените отношения, които се засягат с осъщественото нарушение, а именно
живота, здравето, сигурността на останалите участници в движението.
С
оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 36-0000218 от 07.05.2019 г., издадено от
Областен отдел „Автомобилна администрация“-Пловдив, с което на „РАН Логистик“
ООД, ЕИК ***, представлявано от А.Д., седалище и адрес на управление : ***за
нарушение на чл.7а, ал.2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3000 лв. на основание чл.96г, ал.1, предл. 2
от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :....................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.