Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 178

 

гр.Белоградчик, 05.09.2014г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                     Районен Съдия: Анна Кайтазка

 

 

при  участието на секретаря Н.С., като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 184 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

        Образувано е  по  жалба  на Н.Б.К. ***, с ЕГН ********** срещу НП № 14-0242-000128/02.06.2014г. на Началник Група “ОП” при РУ-П-гр.Белоградчик, с което са му е наложени санкции : “глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.І от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137 А  ал.1 от ЗДвП, “глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 пр. І,ІІ от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и “глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП.

        В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на НП, като съдът е сезиран с молба да отмени наказателното постановление. В с.з. жалбоподателят се представлява от пълномощник, който подържа жалбата и иска отмяна на НП изцяло, поради недоказаност на деянията, както и поради допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта и издаване на НП.

        Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда, съпровождащо преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено. 

        Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

        На 25.05.2014г., ок.16.50 ч., по път ІІІ-1401, км.44+5, с посока на движение от с.Д. към гр.Б., жалб.К., управлявал лек автомобил “Рено Меган”,  с рег. № С 45 89 РК, като бил без поставен обезопасителен колан, без да е залепил винетен стикер на предното стъкло на автомобила и като навлязъл в насрещната по посока на движението си лента, изпреварвайки друго МПС. К. бил сам в автомобила, като пътната маркировка била М-1 – непозволяваща изпреварване. В това време срещу него, откъм гр.Белоградчик, напускайки  града, със служебен автомобил на полицията се движели свид. Г. и Р., които забелязали МПС, управлявано от К. - в своята лента. При разминаването си, видели, че жалбоподателят няма поставен предпазен колан. Свидетелите веднага обърнали посоката на своето движение и тръгнали след автомобила на К., като го настигнали и през прозореца на автомобила им, св.Г. му подал сигнал – чрез стоп-палка и едновременно с включен звуков сигнал -  да спре. К. не изпълнил това разпореждане и продължил движението си вече в града. Служителите на полицията го последвали  и така докато той спрял – пред сградата на бившият “Техникум” в града / ноторно известен като единствен такъв на съда /. Жалбоподателят там слязъл от автомобила, в който се возел и му била извършена проверка от свидетелите – като те установили допълнително, че на предното стъкло на автомобила нямало залепен винетен стикер за 2014г., нито провереният представил квитанция за заплащан такъв.  В резултат от видяното малко преди това – преди навлизане на К. в града и извършената проверка, свид.Г.Г. съставил  на К. относно три админ.нарушения - липсата на винетният стикер за 2014г., непоставяне на колан от водача на МПС и неспазване на пътната маркировка М-1 при управление на МПС /навлизане в насрещна пътна лента при забрана за това/ - АУАН № 125/25.05.14г.. Визираните в акта нарушения били квалифицирани съответно по чл.139 ал.5 от ЗдВП, чл.137 А ал.1 от ЗДвП и чл.6 т.1 от ЗДвП. Като свидетел на установяване нарушенията в акта бил вписан другият служител на РУ-П-Белоградчик – свид.Р.. Жалбоподателят подписал акта, получил и копие от него. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 14-0242-000128/02.06.2014г. на Началник Група “ОП” при РУ-П-гр.Белоградчик.

         При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

         При съставянето на АУАН и издаването на НП  са допуснати някои съществени  нарушения на ЗАНН и ЗДвП относно част от деянията, вписани в тях, които  налагат отмяната на наказателното постановление в тази му част, но пък потвърждаване в другата – относно останалите админ.нарушения.

Съдът приема за установено, че жалб.К. на посочената дата и място в АУАН и НП е управлявал МПС без да е имало поставен валиден стикер за платена винетна такса върху указаната част на автомобила за 2014г., без да е бил поставил на себе си обезопасителен /предпазен/  колан и това управление е ставало, като К. в посоченият в акта и НП момент се е движел в насрещната за него лента за движение. Тези факти според съда се доказват от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта – те и очевидци, чиито показания съдът възприема изцяло като непротиворечащи си и напълно логични. В същият ред на мисли съдът не възприема за основателни възраженията на жалбоподателя в смисъла на оспорване – отричане, на така установената фактическа обстановка. Свидетелите Г. и Р. излагат твърдения, според които малко преди навлизане в град Белоградчик, с посока на идване откъм с.Д., са установили движение, в насрещната му пътна лента, на МПС л.а. “Рено Меган” с рег. № С 45 89 РК, с водач – жалбоподателя, като са забелязали липсата на колан, поставен от К., както и че водачът на автомобила е сам, а пътната маркировка, макар и неясна малко/поизтрита/ – не е позволявала изпреварване, респ. навлизане в насрещна пътна лента дори при такава маневра. Не е аргументирано твърдението на жалбоподателя, че има противоречие в техните показания, напротив и двамата свидетели потвърдиха едни и същи факти. Съдът не намира за някакво нарушение обстоятелството, че след подаден сигнал за спиране със стоп-палка, поради неподчиняване на това разпореждане – жалбоподателят не е проверен на местонарушението – това е било и невъзможно в случая. Последният е бил спрял в последствие, но това не променя факта – къде е установено и кога, той да извършва някакво незаконосъобразно действие/бездействие – и именно това му поведение е отразено в акта, послужил за издаване на НП. Там е описано видяното от свидетелите Г. и Р. преди спирането на МПС пред сграда на бившият техникум в града. Няма нарушение и относно това, че едва при проверката в града, се е изяснило, че на предното стъкло на движещият се малко преди това в извън населено място автомобил, няма поставен винетен стикер /съставомерно е именно непоставянето му на указаното място, а не закупуването, притежаването просто или не/.  Показанията на свид. Т.Тасков разпитан в с.з. остават изолирани и противоречащи на всички други доказателства по делото, поради което съдът не им дава вяра, още повече че този свидетел може и да се приеме за заинтересован от даването им – няма доказателства той да е бил на местонарушението – поне в автомобила на К. / доколкото се твърди от останалите свидетели, че е имало хора около местонарушението/, а е ангажиран по-късно, за да удостоверява изгодни за последния факти.

Съдът обаче, при проверка редовността на съставения АУАН и издаденото НП, констатира едно нарушение допуснато още при първото действие – оформяне на акта от актосъставителя, некоригирано в последствие от АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, което е довело до порок и в двата посочени акта и налага отмяната на НП в тази му част – досежно нарушението за не поставяне на винетен стикер на предното стъкло на управляваният от жалбоподателя автомобил. По-конкретно съдебният състав намира за неправилна квалификацията дадена на така вмененото нарушение – цифровата се има предвид. Безспорно с думи, нарушението е описано правилно, като то при това текстово оформление би ангажирало именно отговорност на водача на МПС по чл.179 ал.3 т.4 от ЗдВП. С цифри обаче, в АУАН, а после повторено в НП – това нарушение е квалифицирано по чл.139 ал.5 от ЗДвП. Така визираният текст от закона се намира в Гл.ІІІ от ЗДвП и дава общи указания относно “Пътни превозни средства” – т.е. в тази разпоредба никъде не е предвидено задължение на водача на ППС/МПС, за да може той да го/не изпълнява. В съвсем друг текст от закона – чл.100 ал.2 ЗДвП, Гл.ІІ, раздел ХХ  “Задължения на водачите на ППС”, е предвидено и изискуемото поведение на субекта на нарушението – “Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища …. “.

Допуснатото неправилно квалифициране на описваното деяние, е в пълно противоречие с изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и води освен до нарушаване на правилата за ангажиране на админ. нак.отговорност , и до накърняване правото на защита на нарушителя, който е затруднен да разбере в извършването на какво точно деяние е обвинен и как и срещу какво да организира защитата си.

Относно нарушенията – за не поставяне на обезопасителен колан и неспазване на пътната маркировка – съдът намира, същите за доказани по изложените в началото на мотивите си причини, а санкциите наложени за тях – за правилни и справедливи.

За извършеното от К. нарушение на чл.137 А ал.1 от ЗДвП, закона – в чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП предвижда наказание „глоба” в точно фиксиран размер – 50 лв. Наложената в случая от АНО санкция на жалбоподателя, е в съответствие с приложимия нормативният акт. За нарушението пък на чл.6 т.1 от ЗДвП – чл.179 ал.1 т.5 от закона, се предвижда санкция в размер от 50 до 150 лв. Предвид поведението на жалбоподателя като водач на МПС /не спиране на подадения сигнал на служителя на полицията и осуетяване на проверката на място, което би могло да бъде и санкционирано съгл.чл.103 от ЗДвП/ и позицията му по делото /тотално отричане на вина и авторство на деянията/, съдът намира, че наложената санкция в един среден размер от 100 лв. – също се явява справедлива за случая.

           По изложените до тук съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта си, в която жалбоподателя е санкциониран за нарушения по чл. 137 А ал.1 от ЗДвП и чл.6 т.1 от ЗДвП - е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено. В останалата му част – относно вменено деяние по чл.139 ал.5 от ЗДвП – постановлението е не законосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

           Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

           ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 14-0242-000128/ 02.06.2014г. на Началник Група “ОП” при РУ-П-гр.Белоградчик, в частта, в  която са наложени на Н.Б.К. ***, с ЕГН ********** : “глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.І от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137 А  ал.1 от ЗДвП и “глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 пр. І,ІІ от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №14-0242-000128/ 02.06.2014г. на Началник Група “ОП” при РУ-П-гр.Белоградчик, в частта, в която е наложена на Н.Б.К. ***, с ЕГН **********  “глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                          

 

 

 

                                                                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: