№ 16814
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110123332 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.59
от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено между
страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество суми /главница и лихви/,
представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия на ответниците за стопански нужди, като
купувачът не е изпълнил задълженията си да сключи договор за доставка на ТЕ
при ОУ и не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия за стопански нужди е
длъжен да заплаща дължимата цена в 20-дневен срок след издаване на данъчна
фактура.
Ответникът оспорват предявените искове по съображения, изложени в
отговора на ИМ.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/
за топлоснабден имот, използван за стопански нужди.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират
със Закона за енергетиката. Според нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от
17.07.2012 г.), „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови - стопански нужди.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при Общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към исковия
период. Липсва спор между страните, че договор между тях не е сключен.
Подаването на молба за откриването на партида не поражда облигационно
правоотношение и не може да замести писмения договор, с оглед на което ищецът
не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни
отношения. В този случай той разполага с иск по чл. 59 ЗЗД (в този смисъл са
решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС,
както и решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на
СГС).
Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата
молба, ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното
обогатяване на последния с доставената му и използвана от него топлинна
енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца покана, страните не са
подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като собственик на имота,
ответникът е топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество, без да я
заплаща, поради което е налице неоснователно обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса
на валидно правно основание за това.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване
включват обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без
2
правно основание, т. е. разместването на блага е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото
се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване
на пасивите му.
В случая ищецът основава претенцията си на липсата на договор като липса
на основание за получаването на топлинна енергия от ответника, което
обстоятелство е безспорно между страните. Независимо от това обаче,
предявените искове са неоснователни – не са установени останалите елементи от
фактическия състав – ползване на ТЕ от ответника, поради което претенциите
следва да бъдат отхвърлени.
По делото не е установено ответникът да е ползвал имота за стопански
нужди, която да му придаде качеството „небитов клиент“ по смисъла на закона.
Константна е съдебната практика, че в случаите на неоснователно обогатяване
основателността на предявения иск се предпоставя от безспорното установяване,
че ответникът се е обогатил – в случая ползвал топлинна енергия без да я
заплаша, какъвто не е настоящия случай. По делото от представените писмени
доказателства се установява, че имотът през целия процесен период е отдаван под
наем на трети лица и е ползван от тях, поради което ответникът не дължи плащане
на доставената до собствения му имот ТЕ установена от СТЕ/.
Предвид това, поради недоказаност на всички елементи от фактическия
състав на неоснователното обогатяване, предявените искове /за главница и лихви/
следва да бъдат отхвърлени само на това основание, без да се обсъждат
останалите доводи на ответника, поддържани в отговора на ИМ и в съдебно
заседание.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат нито в
заповедното, нито в исковото производства.
В негова тежест следва да се възложат сторените от ответника разноски
заплатени депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение в минимален размер,
непозволяващ последващата му редукция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., с адрес ..., срещу ... с ЕИК: ... и
адрес: ..., искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр.чл.59 от ЗЗД вр. с чл.149
3
от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 163,52 лева - главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. за аб.№
..., ведно със законна лихва за период от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 23,41 лева - мораторна лихва за период от 31.12.2020 г. до 06.02.2023 г.,
сумата 18,25 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от
14.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 3,71 лева - мораторна
лихва за период от 01.07.2020 г. до 06.02.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7834/2023 г. на СРС, 138 с-в.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
..., за присъждане на разноски както в исковото, така и в заповедното
производства.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., с адрес ..., да заплати на ... с ЕИК: ... и адрес: ...,
сумата 700 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4