РЕШЕНИЕ
№ 2101
гр. София, 06.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110216564 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на жалбоподателя Л. Р. Ц., ЕГН: ********** с
вх. № 268407/02.12.2022г. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 513зз-
1022 от 20.11.2022г., издадена от С. И. Тотев на длъжност – Началник на 01
Група в 02 Сектор „Грабежи“ към Отдел „Противодействие на криминалната
престъпност“ (ОПКП) при Столична Дирекция на вътрешните работи (СДВР),
с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок
от 24 часа в сградата на 04 РУ - СДВР на жалбоподателя Л. Р. Ц., ЕГН:
**********.
В жалбата на жалбоподателя Ц. и в съдебно заседание, както и в писмена
защита, от неговия надлежен процесуален представител адвокат В. Т. се
инвокират подробни съображения, касаещи предмета на съдебния спор и
водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения
индивидуален административен акт. Предявява се искане въпросната заповед
да бъде отменена. Претендират се разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата С. И. Т. на длъжност –
Началник на 01 Група в 02 Сектор „Грабежи“ към Отдел „Противодействие
на криминалната престъпност“ (ОПКП) при Столична Дирекция на
вътрешните работи (СДВР), редовно призован, не се явява. Представлява от
надлежен процесуален представител, който оспорва в производството
депозираната жалба, включително и в писмена защита, и моли съдът да я
1
остави без уважение. Претендират се разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на Столична
Дирекция на вътрешните работи (СДВР) редовно призована, не се явява.
Представлява от надлежен процесуален представител, който оспорва в
производството депозираната жалба, включително и в писмена защита, и
моли съдът да я остави без уважение. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на законов съдебен контрол от
родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от
външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което
се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА при допустумо пред СРС
наказателно производство с оглед константната съдебна практика, че първа
инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е
районният съд, а не административния съд, последният представляващ
касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова
производство.
Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Началникът
на СДВР, тъй като по силата на инвокираните фактически и правни
твърдения в жалбата, жалбоподателят Ц. е възвел своя правен интерес от
разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита
на субективните си права и правни интереси и спрямо този орган при
постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото производство
и бъдещи такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на
накърняване на правото му на свободно придвижване с твърдение за
фактическото му задържане без основание и предвид липсата на законови
основания за задържането му в сградата на 04 РУ-СДВР по изложените в
жалбата съображения.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Л. Р. Ц. е от гр.С., ж.к. „Г.Д.“, бл..., вх.., ет.., ап....
Спрямо него не са били образувани в Софийска районна прокуратура,
включително и към 15.11.2022г. преписки за престъпления по НК.
Жалбоподателят Ц. към 15.11.2022г. е имал чисто съдебно минало, поради
реабилитирането му по право на основание чл.86, ал.1, т.1 и т.3 от НК. В
рамките на около десет от години от осъждането си по НОХД № 4379/2010г.,
в сила от 05.07.2013г., за което е бил реабилитиран по право, жалбоподателят
Ц. не е имал регистрирани прояви на престъпления или противоправни
деяния, нито е бил разследван за такива деяния от органите на прокуратурата.
Жалбоподателят Л. Р. Ц. имал брат – И. Р. Ц..
2
На 15.11.2022г., около 07:30 часа в гр.София, на паркинг на Търговски
център „Ринг Мол“, находящ се в гр.София, ул. „Околовръстен път“ № 214,
от служебен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. №
.......... на фирма „В. С.“ ООД“ са били отнети движими вещи – около 120 броя
пластмасови касетки с банкноти с различен номинал и чували, съдържащи
банкноти от владението на Ф.Г. Й. и Я. П. М. – охранители във „В. С.“ ООД, с
намерението противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и
заплашване – насочили пистолет и автомати към двамата охранители,
накарали ги да слязат от автомобила и да легнат на земята и ги ударили в
тила с твърди предмети, като на Я. М. се опитали да сложат белезници на
ръцете, като грабежът е в големи размери и е извършен от две или повече
лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи.
На местопроизшествието се отзовали множество служители от органите
на МВР. Били са иззети веществени доказателства – видеозаписи. Разпитани
са били свидетели като неотложни действия по разследването. В СГП е било
образувано ДП № .......... ЗМК – ........./2022г. по описа на СДВР и пр.пр. №
............/2022г. по описа на Софийска градска прокуратура за извършеното
престъпление по чл.199, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.198, ал.1 от НК. По ДП органите
на МВР извършили оперативно-издирвателни мероприятия (ОИМ).
Изгледани са били видеозаписите, документиращи придвижването и
оттеглянето на извършителите на тежкия въоръжен грабеж. Извършителите
на грабежа използвали два леки автомобила марка „БМВ“, модел „Х5“. Тези
автомобили били намерени изоставени, опожарени и напълно изгорели в
тревните площи, находящи се до болница „А. С. К.“ в гр.С., ул. „О. п.“ №
.......... След опожаряването на двата автомобила, част от извършителите
(според данните от изгледаните видеозаписи) се оттеглили с отнетите пари в
неизвестна посока с лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, бял на
цвят, с рег. № ........ МПС, което имало нетипична натовареност в задната си
част – задните гуми били приближени към калниците, с нарушена симетрия,
като автомобилът е бил със спуснати сенници, със силно затъмнени задни
прозорци, с поставени три броя стикери на предното стъкло. Била е
извършена справка, като рег. № .............. отговаряла на друг вид модел МПС –
л.а. „Опел – Астра“, червена на цвят, собственост на трето лице. МПС – л.а.
„Пежо“, модел „Партнер“, бял на цвят – тип „баничарка“ е било
регистрирано като собственост на името на жалбоподателя Л. Р. Ц..
Последният бил търсен от служители на СДВР на адрес в гр.София, ул.
„Ш.п.“ № .., ет.., ап.., където не е бил открит. Жалбоподателят Ц. бил
установен от свидетеля П. Г. Т. – като служител „разузнавач“ при СДВР и
свидетеля И. Б. Б. – като служител „разузнавач“ при СДВР на 20.11.2022г. в
гр.С.пред ж.к. „Г. Д.“, бл.... На жалбоподателя Ц. не били поставени
белезници. Бил поканен да последва свидетелите Т. и Б. до сградата на СДВР,
без да му се посочват причини и основания. Те му посочили (уведомили го),
че жалбоподателя Ц. не е бил задържан. Жалбоподателят Ц. изразил съгласие.
Той последвал свидетелите Т. и Б. (облечени в цивилни с дрехи) в техния
служебен автомобил. Оказал им пълно съдействие. Насочили се към сградата
на СДВР – пристигнали след около 10-15 минути път със служебния
3
автомобил. След пристигането им в сградата на СДВР, свидетелите Т. и Б.
предали жалбоподателя Ц. на техните колеги, които продължили работата с
него. При предаването на жалбоподателя Ц. в този момент и след поемането
му от други служители на СДВР белезници не му били поставени. По
образуваното (и висящо към днешна дата) ДП са се провеждали процесуално-
следствени действия за разкриването на тежкото престъпление и неговите
извършители. По ДП са били привлечени като обвиняеми три лица, едно от
които е било лицето И. Р. Ц. – братът на жалбоподателя. ДП не е било
финализирано с краен прокурорски акт в стадия действия на прокурора след
приключване на разследването по смисъла на чл.242 от НПК.
На 20.11.2022г., в гр.София, около 11:00 часа в сградата на СДВР, от
въззиваемата страна С. И. Т., в присъствие на свидетеля В. Д. П. – служител
при СДВР и след предварително разяснение на правата на жалбоподателя Ц.,
е била издадена Заповед за задържане с рег. № 513зз-1022 от 20.11.2022г. на
жалбоподателя Л. Р. Ц. за срок от 24 часа в сградата на 04 РУ – СДВР. (В
сградата на СДВР липсвало арестантско помещение и когато се задържало от
служител на СДВР определено лице, то се привеждало в арестно помещение
в някое от Районните управления на територията на гр.София). В заповедта е
било отразено, че жалбоподателя Ц. се задържал във връзка с извършване на
проверка и установяване на евентуалната му съпричастност към ДП №
............./2022г. по описа на СДВР и пр.пр. № .........../2022г. по описа на
Софийска градска прокуратура за извършеното престъпление по чл.199 от НК
– извършен въоръжен грабеж на 15.11.2022г., в гр.София, ул. „Околовръстен
път“ № 214 (Търговски център – София „Ринг Мол“) на автомобил,
извършващ инкасова дейност. Жалбоподателят Ц. бил конвоиран до сградата
на 04 РУ-СДВР за изпълнението на постановеното задържане по ЗМВР
спрямо него. По реда на ЗМВР в 12:50 часа на 20.11.2022г. жалбоподателят Ц.
бил обискиран. В него не били намерени забранени от закона вещества или
съмнителни вещи. Намерените такива – телефон, часовник, портфейл с лични
документи и парична сума в него били негова собственост. В декларация от
20.11.2022г. в 12:50 часа жалбоподателят Ц. декларирал, че имал множество
здравословни проблеми – високо кръвно налягане, алергии, бъбречна
недостатъчност, проблеми с вестибуларния апарат, локация на вратен
прешлен и лява раменна става. Жалбоподателят Ц. декларирал, че е бил
запознат с правото си на адвоката защита и поискал да се възползва от защита
от адвокат; декларирал, че не желае осъществяването на медицински преглед
и поискал да бъде уведомен член на неговото семейство, че е задържан по
ЗМВР. Жалбоподателят Ц. бил отразен в Книгата за задържани лица на
20.11.2022г., в 11:00 часа във видимо добро здравословно състояние.
Фактическото му задържане според заповедта започнало от 20.11.2022г. в
11:00 часа и в срок до 24 часа завършило в 10:50 часа на 21.11.2022г., когато
жалбоподателят Ц. е бил освободен (във видимо добро състояние) от сградата
на 04 РУ-СДВР – от съответното арестно помещение. По време на престоя в
ареста не му е била оказвана медицинска помощ, но е бил прегледан с
медицинско направление от 20.11.2022г., около 20:00 часа. При
освобождаването си, жалбоподателят Ц. записал в края на заповедта, че не
4
отправял претенции към органите на МВР.
Изложената фактическа обстановка се установява категорично и
безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл.283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради
липсата на такива с всички писмени доказателства по делото в тяхната
съвкупност, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3
от НПК – “per argumentum a contrario”. В рамките на съдебното
производство доказателствената съвкупност е единна, безспорна и
непротиворечива. Фактическата обстановка по делото е изведена от техния
обективен, всестранен и пълен доказателствен анализ. Разпитаните свидетели
по делото са добросъвестни. Показанията им са еднопосочни на фактите и
доказателствата. Свидетелите Ц. П. М., П. Г. Т., В. Д. П. и И. Б. Б. изясняват в
пълнота настоящата фактическа обстановка. Спорът между страните не е спор
по фактите или доказателствата, а дали издадената заповед за фактическото
задържане на жалбоподателя Л. Р. Ц. е законосъобразна и съответства ли на
целите на ЗМВР.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Блага И.ова необходимо условие за
задържане, основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наличието на достатъчно
данни за извършено престъпление към момента на издаването заповедта за
задържане, без да е необходимо събирането на доказателства за участието на
лицето в престъплението, каквото е изискването при задържане на обвиняем
по реда на НПК.
Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на
данни лицето да е извършило престъпление или да е налице вероятностен
извод за възможна съпричастност към извършено в обективната действително
престъпление по НК. Пределите на оперативната самостоятелност на
полицейския орган се свеждат до преценка да издаде или не, заповедта за
задържане при предпоставките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Обхватът на съда при
проверката за законосъобразност на оспорения пред него акт е съобразен с
правилото на чл.169 от АПК, като е обсъдено и прилагането на принципа за
съразмерност. Съдържанието на наложените с акта ограничения в правната
сфера на адресата му и съответствието му с характера на ограничението по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР, изключват възможността да са несъразмерни по степен (чл.
6, ал. 2 от АПК); не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се
постигне целта на закона (чл. 6, ал. 3 от АПК) и не съществуват повече от
една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията (чл. 6, ал. 4 от
АПК). Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел, при
което органът да е бил длъжен да се въздържи от издаване на акта. Всъщност,
вредите от акта са типичните и презюмирани. Това са предвидимите
ограничения в правната сфера на задържания като резултат от задържането.
Разпоредената с индивидуалния административен акт принудителна
5
административна мярка по силата на Заповед за задържане с рег. № 513зз-
1022 от 20.11.2022г. на жалбоподателя Л. Р. Ц. е съобразена с целта на закона
(чл. 4, ал. 2 АПК). Съдът приема, че принудителната административна мярка
на издадената заповед има преустановително и превантивно (охранително)
действие. Задържането осуетява продължаването на противоправното
поведение и/или препятства последващи прояви, които са несъвместими с
принципите на правовата и демократична държава – каквато противоречащи
на закона прояви са например укрИ.е на доказателства; предупреждаване на
свидетели; реализиране на въздействие на свидетели; укрИ.е от органите на
правосъдието с цел създаване на пречки пред тях да установят извършителите
на престъплението или с цел осуетяване разкрИ.ето на престъплението; с цел
избягването на установяването на съпричастността на лице, което е
подпомогнало извършителя на престъплението със знание, че такова е
извършено при липса на противостоене и т.н.
Със задържането на жалбоподателя Ц. за срок от 24 часа на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е осуетена опасността от укрИ.ето на доказателства –
например на информация, свързана с единия от извършителите на тежкия
грабеж И. Р. Ц. (обвиняем по конкретното ДП), който е брат на
жалбоподателя Л. Р. Ц., респективно осуетена опасността за
предупреждаването на извършителя И. Р. Ц. от неговия брат Л. Р. Ц. във
връзка с разследваното престъпление или че органите на МВР се интересуват
от тяхното местонахождение или от местонахождението на лекия автомобил
тип „баничарка“ – „Пежо“, модел „Партнер“, бял на цвят, с който
извършителите на грабежа или част от тях с натоварените парични суми са се
били оттеглили от местопроизшествието. Осуетена е била и опасността от
укрИ.е на информация за лекия автомобил „Пежо“, модел „Партнер“, бял на
цвят, с който извършителите на грабежа са се били оттеглили от мястото на
опожарените две „БМВ – Х5“ с паричните ценности от престъплението –
около пет милиона лева. Според съда е била предотвратена и опасността от
предупреждаване на свидетели или на някой от извършителите на
престъплението, както и от реализиране на въздействие върху свидетели.
Осуетена е била опасността от укрИ.е от органите на правосъдието с цел
създаване на пречки пред тях да установят извършителя на престъплението
или с цел осуетяване разкрИ.ето на престъплението. Със задържането на
жалбоподателя Л. Р. Ц., който освен, че е брат на единия от извършителите на
тежкия въоръжен грабеж – И. Р. Ц., е установена информацията, която е от
значение за образуваното под надзора на СГП ДП, че той е собственик на
лекия автомобил, послужил за оттеглянето на част от извършителите на
престъплението с противозаконно придобитите парични суми. Със
задържането на жалбоподателя Ц. по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е гарантирана
възможността органите на ДП да установят евентуалното местонахождение
на лекия автомобил, на който той е бил собственик и е използван за оттегляне
от местопроизшествието с отнетите парични суми. Тяхното проследяване и
установяването на всякаква информация за този автомобил чрез задържането
на жалбоподателя Ц. е гарантирала възможността органите на МВР да
приложат своите правомощия по ЗМВР за разкрИ.е на престъплението и
6
противодействие на престъпността. (Действията им са били спешни,
неотложни и незабавни). По този начин биха се гарантирали чрез ДП, имащо
само подготвителен характер, реализирането в последващо същинско
наказателно производство, на целите на наказателния процес по чл.1 от НПК
да се установи извършеното престъпление по чл.199 от НК, какви са били
фактите при извършването му, да се разкрият извършителите му и/или
съпричастните към него лица, да се съберат доказателства и доказателства
чрез способите на доказване по НПК, да се приложи правилно материалният
и процесуалния закон, както и да се наложи законосъобразно наказание по
НК на виновните лица. Задържането по ЗВМР на основание чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР е принудителна административна мярка, която се прилага в
изпълнение на правомощията на служителите на МВР да предотвратяват и
разкриват престъпления от общ характер, респективно същото е правен
способ/инструмент не само за постигането на тези цели, но и за събирането на
релевантна информация чрез доказателствени факти при извършени
специфични или тежки умишлени по вид престъпления от общ характер с
висока степен на обществена опасност, какъвто е квалифицирания грабеж по
чл.199, ал.1 от НК с оглед своевременното му разкрИ.е и санкциониране - от
значение е например защо лекият автомобил тип „баничарка“ – „Пежо“,
модел „Партнер“, на който жалбоподателят Ц. е собственик, не се е намирал в
негово владение към 15.11.2022г. и защо за него е имало поставена или
поставени регистрационни табели за друг лек автомобил. Според Закона за
МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана, като този
съдебен състав счита безусловно, че няма пречка фактическите обстоятелства
към основанията за заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да се извеждат от
доказателствата по делото и доколкото съгласно Решение № 149 от
2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията
Блага Иванова достатъчно е да има данни за извършено престъпление към
момента на постановената заповед за 24 часовото задържане на
жалбоподателя Л. Р. Ц.. Правото му на защита не е нарушено според съдебния
състав с оглед задържането му за срок до 24 часа в 04 РУ-СДВР в
съответствие с разпоредбите на чл.5 от КЗПЧОС. Фактическото му задържане
е в рамките на този 24 часов срок. То е започнало на 20.11.2022г. в 11:00 часа
до 10:50 часа на 21.11.2022г. Фактическото му задържане е намерило
проявление в момента на съставянето на обжалваната заповед в 11:00 часа на
20.11.2022г. (а не по-рано). В сградата на СДВР се е било взело решение да
бъде задържан от въззиваемата страна Т. На жалбоподателя Ц. е бил
извършен медицински преглед. Заболяванията му в неговата декларация от
20.11.2022г. не нарушават изискванията за пропорционалност, доколкото не
са несъвместими с местата за временно ограничаване на свободното
придвижване. Жалбоподателят Ц. е заявил, че не желае да се възползва от
медицински преглед и че няма възражения към органите на СДВР.
Издадената заповед е мотивирана сама по себе си. В нея се съдържат
фактическите и правни основания, послужили издаването й. Към момента на
издаването от въззиваемата страна Т. в 11:00 часа на 20.11.2022г. и съгласно
показанията на свидетеля В. Д. П. на жалбоподателя Ц. в този момент е било
7
посочено, бил е уведомен, че е задържано лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
По отношение на административното производство по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР издаването на заповед за задържане на лице се обуславя от 1.).
събирането на предварителна информация чрез оперативни способи за
установяване и разкриване на автора или авторите на престъплението или 2.).
с оглед улесняването събирането на доказателства или тяхното запазване в
същинско наказателно производство в досъдебната му фаза, когато има
опасност от скриване на доказателства, предупреждаване на свидетели,
въздействие върху свидетел или свидетели, водещо например до даване от
този свидетел на други коренно противоположни показания от пострадалия,
или 3.). с оглед осуетяването укриването на извършителя на престъплението
от правоохранителните органи и органите на правосъдието, при което
последващото му право на защита, ако присъствието му в наказателното
производство е задължително по чл.269, ал.1 НПК вр. чл.93, т.7 от НК, би се
накърнило, както би се осуетила възможността да бъде реализирано
ефективно наказателното преследване на дееца чрез процесуалният
инструментариум на материалния и процесуалния закон. Този съдебен състав
намира, че органите на реда по силата ЗМВР имат за правомощия да се
противопоставят на извършените престъпления и да ги разкриват чрез
процесуална тактика на приложени ОИМ и принципи на разследване. Чрез
прилагането на конкретни оперативни способи органите на МВР и тактика на
процедиране, разследване и проверка, те установяват авторите на
престъпленията. Същите имат задължението да реализират тези законови
цели на ЗМВР в съответствие с принципите на правовата и демократична
държава, повеляващи, че Държавата чрез правоохранителните си органи
следва да се противопоставя на извършените престъпления по НК, да ги
предотвратява, да ги разкрива и да ангажира към наказателна отговорност
техните извършители по установения от закона ред. Държавата не може да
бездейства и да остави неразкрито престъплението по чл.199, ал.1 от НК, без
да положи изобщо усилия за установяване на автора му и/или на
съпричастните към него лица, като събере съответните доказателства. Този
съдебен състав счита, че прилагането на принудителна административна
мярка – фактическо задържане на лице по ЗВМР дава възможност на органите
на МВР да предотвратят въздействието върху свидетели, скриване на
доказателства и др. с оглед събирането на надлежни доказателствени
източници на информация, свързани с разкрИ.ето на извършеното
престъпление от общ характер. А е известно, че едно ДП се образува винаги и
само по факта на извършено престъпление, дори да няма първоначални данни
за неговия автор.
Съдът приема, че изискване към една наложена принудителна
административна мярка по ЗМВР – фактическо задържане на лице, е същата
да съответства на закона и неговата цел – да предотвратява извършването на
престъпления и да ги разкрива по установения от закона ред, респективно да
възпрепятства тяхното неразкриване с оглед укриване на доказателства,
оказване на въздействие върху свидетели и др. от страна на лицето, което
предстои да бъде задържано или вече е задържано. В заповедта за задържане
8
и в рамките на административната процедура, и оформена документация
органите на МВР имат редица задължения – да разяснят правата на
задържаното лице, да му дадат възможност да се консултира с адвокат, да
ползва медицинска помощ, да се свърже със свой близък и т.н. Налице са
съответни гаранции, при проявлението на които се ограничават
пропорционално и съответно правата на задържаното лице, което по
доказателствените данни, изведени от образуваното ДП от съответен
доказателствен източник, има вероятност да бил или е действително
съпричастен към престъплението, което следва да се разкрие от органите на
МВР. Съдебният състав приема, че тези субективни права и правни
възможности по ЗМВР по отношение на задържаното лице, зачитането на
които са свързани с изпълнението на задълженията на полицейския служител
Тотев да ги разясни и спази спрямо жалбоподателя Ц., са осъществени и за
съда няма съмнения, че това не е евентуално сторено спрямо него. Съдът в
тази насока се позова на писмените доказателства по делото, в които липсват
изрични възражения от страна на жалбоподателя Ц., че правата му са били
нарушени или органите на МВР не са сторили нещо спрямо него и т.н. Съдът
намира, че полицейския служител от СДВР Т. е разяснил правата на
жалбоподателя Ц. от момента на задържането му.
В случая формата на административния акт е спазена, тъй като
заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта
се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името,
длъжността, местоработата на служителя, неговата компетентност, който е
издал заповедта и основанието за задържане на лицето. Посочени са година,
дата и час на задържането на лицето Л. Р. Ц., както и къде същият следва да
изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни
за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържаният са разяснени
правата му, и доколкото същият не е имал никакви обективирани,
респективно записани в заповедта негови възражения при задържането му за
срок до 24 часа, дори и да е отразил данни, че е имал евентуални общи
заболявания.
Съдебният състав намира, че заповедта на въззивемата страна С. Т. е
законосъобразна. Освен това съдебният състав намира, че посоченото
основание за задържане в издадената заповед изпълнява целта на закона, тъй
като цели чрез наложената привременна мярка да се обезпечат целите на
разследването и за да не се създават основания за евентуално отклонение от
органите на ДП на задържаният субект и за настъпване на други
неблагоприятни за разследването правни последици – укрИ.е на
доказателства, въздействие на свидетели, тяхното предупреждение,
предупреждаване на евентуални извършители, докато се издирват, евентуално
укриване и др.
По тези съображения съдът приема, че наложената спрямо
жалбоподателя Ц. ПАМ – фактическо задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
за срок до 24 часа от 20.11.2022г. за времето от 11:00 часа до 10:50 часа на
21.11.2022г., се явява съразмерна, адекватна, съответна, справедлива и
9
пропорционална административна принудителна мярка и необходима такава
спрямо личността на жалбоподателя Ц. с оглед факта на извършено
престъпление от общ характер, при което за оттеглянето на част от
извършителите му с отнетите парични суми е използвано неговото собствено
МПС. От материалите по преписката и събраните по делото писмени
доказателства, се извежда, че принудителната административна мярка е
насочена към защита на правовия ред на страната и на принципите на
правовата и демократичната държава, на правата и свободите на гражданите и
към спазване на обществените правила – чл. 2, ал. 1 от ЗМвР, тъй като
доказателствата потвърждават тези принципи и тяхното охраняване, което е
съобразено от ответника по жалбата С. Т. В тази насока е Решение № 3272
от 13.05.2022 г. на АССГ по адм.дело № 2190 по описа за 2022 г., според
което за прилагане на процесната принудителна мярка е достатъчно само
наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление, което дава право на административния орган
при условията на оперативна самостоятелност да наложи същата.
Настоящият съдебен състав се позова и на Решение № 6868 от
22.11.2021 г. по адм.дело № 7411/2021 г. на АССГ, по повод на оставена
без уважение жалба срещу заповед за задържане за срок от 24 часа,
съгласно което „в производството пред СРС, както и в протекото
адм.производство пред адм.орган е без правно значение (т.е. ирелевантно)
дали впоследствие или в рамките на евентуално образувано ДП- тези данни за
извършено от задържанпто лице престъпление ще се докажат, респективно
дали ще се докаже вината на същото. За издаване на Заповедта е достатъчно
наличието на данни към момента на издаването й - а такива са съществували
(доказано е пред СРС). Което води до извод, че Заповедта - освен съдържаща
всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК (включително фактически и правни
основания, които си кореспондират), е била и материално законосъобразна,
издадена на относимо и доказано правно основание. Правилно СРС е приел,
че мотивите за издаване на Заповедта може да се съдържат в други
документи, а не в самата нея (в този смисъл е твърдата съд.практика по
адм.дела). Но в случая мотивите се съдържат в самата Заповед и
представляват изписаното в нея фактическо основание за издаването й -
“съществуват достатъчно данни за извършено престъпление/притежание на
наркотични вещества/”.
Ето защо, жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав присъжда на страните на разноски по реда
на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр с Наредбата за заплащане на правната помощ,
жалбоподателят следва да разноските за юрисконсулт на въззиваемите страни
10
за три съдебни инстанции в размер на 240.00 лева (или по 80.00 лева за
всяка инстанция), определена от съда в пределите от 80.00 до 150.00 лева по
негова преценка и с оглед обема на осъществените процесуални действия от
юрисконсулта на въззиваемата страна.
Така мотивиран, СРС, НО, 9-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА депозираната жалба на жалбоподателя Л. Р. Ц., ЕГН:
********** с вх. № 268407 от 02.12.2022 г. чрез адвокат В. Т. срещу Заповед
за задържане на лице с рег. № 513зз-1022 от 20.11.2022г., издадена от С. И. Т.
на длъжност – Началник на 01 Група в 02 Сектор „Грабежи“ към Отдел
„Противодействие на криминалната престъпност“ (ОПКП) при Столична
Дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е постановено на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа в сградата на 04 РУ -
СДВР на жалбоподателя Л. Р. Ц., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА жалбоподателят Л. Р. Ц., ЕГН: **********да заплати на
въззиваемата страна СДВР чрез законният й представител с адрес гр.София,
ул. „Антим I” № 5 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр.
чл.78, ал.8 от ГПК вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ, сумата
от 240.00 лева за дължими възнаграждения за юрисконсулт за три съдебни
инстанции.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11