№ 225 / 08.04.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия
П.Господинова к.а.н.дело №1266 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Я. ***, чрез
адв. З.Д., против Решение №126/03.11.2021г. по АНД №302/2021г. на РС Димитровград.
Твърди се, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. За да постанови
решението си, първоинстанционният съд възприел неправилна фактическа обстановка
или та не била неизяснена. Обект на проверката била игрална зала в
Димитровград, където Г.Я.Я. бил забелязан да излиза без предпазна маска и при вида
на служителите на РУП поставил същата. Показания на разпитаните свидетели се
разминавали помежду си, а също и с установеното в обстоятелствената част на
постановлението. Нито един от свидетелите не разпознал Г.Я.Я. и не могъл със
сигурност да определи дали бил част от лицата, нарушили заповедта на министъра.
Независимо от масовото налагане на санкции по този закон, следвало да се
приеме, че не може вината да е колективна, а всеки индивидуално следва да
понесе отговорността си, ако е нарушил закона. В издаденото наказателно постановление
не била отразена фактическата обстановка, а само била определена нормата на
закона, която била нарушена, което било съществено процесуално нарушение. При
посочване на правната уредба на наложеното наказание към Закона за здравето
била добавена и заповед на Министъра на здравеопазването, която не можела сама
по себе си да произведе действие по налагане на административно наказание. Иска
се отмяна на обжалваното решение, като се претедират и направените разноски
пред двете инстанции.
Ответната страна – в писмено становище по
делото, счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното решение, като претендира
юрк. възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Окръжна прокуратура Хасково счита, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде
оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба
е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Димитровград е потвърдил като
законосъобразно Наказателно Постановление №254р-518/08.12.2020г. на Директор ОД МВР Хасково, с
което на Г.Я. *** за това, че на 27.11.2020г., около 15,50 часа в гр.Д., на
бул.***, в
игрална зала Милениум, на закрито, в условията на въведена извънредна
епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на
Министерския съвет, е установено, че Я. се намира в горепосоченото закрито
обществено място, без да е поставил защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата му, като по този начин не изпълнява въведена със
Заповед №РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването – противоепидемична
мярка, с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 във връзка с чл.63, ал.4
от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед №РД-01-609/2020г. на
Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
му е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. За да потвърди наказателното постановление,
въззивният съд не е установил при съставянето на АУАН и издаването на НП да са
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административнонаказателното производство. За доказано приел, че на 27.11.2020г. около 15,50 часа, полицейски
служители при РУ-МВР-Димитровград, които изпълнявали служебните си задължения,
като извършвали контрол за спазването на въведените противоепидемични мерки в
страната, посетили игрална зала Милениум, намираща се на бул.*** в Д.. Влизайки в помещението на игралната зала,
установили, че същата е в работен режим и вътре има около 10 души клиенти. От
тях малцина имали поставени защитни маски, покривайки носа и устата им.
Повечето от посетителите нямали такива маски, като сред тях бил и Г.Я.Я.. Някои
тръгнали да се придвижват в чупка на Г-образното помещение, други опитали едва
тогава да си сложат маски. За констатираното нарушение на Г.Я. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение, в който било описано, че Я. се
намира в закрито обществено място – игрална зала Милениум, като няма поставена
защитна маска за лицето, с което не изпълнява противоепидемична мярка по
чл.209а от Закона за здравето, а като нарушение е описана разпоредбата на
чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.4 от Закон за здравето, вр. т.7 от Заповед
№РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването. Съдът е обсъдил подробно
приложимите правни разпоредби, като е отчел актуалната редакция на чл.63, ал.4
от ЗЗ, както и санкционната разпоредба
на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, както и е взел предвид описанието на извършеното
нарушение и подробно се обосновал, че затвореното помещение, където е установен
Г.Я., е обществено място. Анализирани са свидетелските показания, съгласно
които заварените в заведението лица не са имали маски, като на малка част от
тях, които са имали поставени маски, не са били съставени актове за
установяване на административно нарушение.
Направен е извод, че при установеното и доказано пребиваване на закрито
обществено място без предпазна маска, то
има неизпълнение на Заповед №РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването,
тъй като съгласно т.7 от посочената било въведено за всички присъстващи на
закрито обществено място задължение за поставяне на защитна маска за лице.
Обсъдено е и че в АУАН и НП било посочено в допълнение на нарушената разпоредба
чл.63, ал.4 от ЗЗ, която не въвеждала забрани или задължения за гражданите, а
само правомощия на Министъра на здравеопазването, като въззивният съд е счел,
че това не влияе на възможността на наказания да разбере какво е вменено като
нарушение, както и не води до объркване, неразбиране или превратно тълкуване.
Обсъдено е и приложението на чл.28 от ЗАНН, както и определения размер на
глобата.
При извършената служебна проверка касационната инстанция счита, че в
обжалваното решение относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като
фактическите изводи са направени след анализ и преценка на събраните по делото
доказателства.
При
съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушени, спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при
издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Не се споделя
възражението, че не било установено точно, ясно и по безспорен начин нарушението,
доколкото от описанието в АУАН и НП се установява, че Я. не е поставил защитна
маска, докато се е намирала в посоченото закрито обществено място, както и че
към момента на нарушението е имало създадено задължение за това със заповед на Министъра на
здравеопазването. Съдът определя като несъществено нарушение посочената заповед
на МЗ - №РД-01-609/21.10.2020г., имаща действие именно до датата на извършване
на нарушението – 27.11.2020г., тъй като от този момент същата е била отменена
със Заповед №РД-01-675/25.11.2020г., в която посочената т.7 се припокрива със
съдържанието на посочената в НП т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г.
Независимо от установеното за адресатите на административния акт не се създава
различно задължение относно носенето на маски в закрити обществени места. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След
като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства,
анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е направил
законосъобразни правни изводи.
Въз основа на описанието на нарушението не може да се
счита, че се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво е
санкционирано, както и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено
правото на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП относно описанието
на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били
нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма
съответства на установеното нарушение.
Безспорно е, че административнонаказателната
отговорност на Г.Я. е ангажирана за извършено нарушение на въведени
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от ЗЗ, което деяние, и съответното за
него наказание, са определени със закон – чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Релевантно в
случая е обстоятелството, че противоепидемичните мерки са въведени от Министъра
на здравеопазването и при обявена в страната извънредна епидемична обстановка,
като освен това видът на акта, с който същите се въвеждат, е изрично определен
в закона, и той е заповед на министъра на здравеопазването. Специалната
разпоредба на чл.63, ал.11 от ЗЗ изрично определя заповедите по ал.4 като общи
административни актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК и се
публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, и подлежат
на предварително изпълнение. В този смисъл
неоснователни са и възраженията за неправилна квалификация на
нарушението и допуснати процесуални нарушения при определянето ѝ. При правилната квалификация на нарушението административнонаказващият
орган е приложил и правилно и санкционна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Според санкционната норма за установеното
нарушение се предвижда административно наказание глоба в размер от 300 лева до
1000 лева, а в случая е наложена глоба в минималния предвиден от закона размер.
С оглед на изложеното настоящата инстанция
счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният
съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран и са обсъдени наведените възражения
от наказаното лице.
По изложените
съображения решението на Районен съд Димитровград следва да бъде оставено в
сила.
При извода за
неоснователност на жалбата, то на ответната страна се дължат направените
разноски за юрк.възнаграждение в минимален размер на основание чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ – 80,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.1 от АПК,
Административен съд Хасково
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №126/03.11.2021г. по нахд №302/2021г.
на РС Димитровград, с което е потвърдил като законосъобразно Наказателно
Постановление №254р-518/08.12.2020г. на Директор ОД МВР Хасково, съставено на Г.Я.
***
за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и на основание чл.209а, ал.1
от ЗЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА Г.Я.Я., ЕГН **********,***, да заплати на ОД МВР
Хасково направените по делото разноски от 80,00 лева.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.