Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Стара Загора, 19.01.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на единадесети
януари
през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при
секретаря Минка Петкова
и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от ИРЕНА
ЯНКОВА адм.дело № 411 по описа
за 2021 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.198, ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от И.С.С., понастоящем в Затвора гр.Стара Загора против
Заповед № Л-2841/ 02.07.2021г, издадена от Началника на Затвора гр.Стара
Загора, с която е наредено осъденият И.С.С. да продължи да изтърпява
наказанието „доживотен затвор“ при специален режим. Изложени са оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта като издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Счита неуведомяването му за
започване на производството по издаване на оспорената заповед за съществено
процесуално нарушение. Според него в заповедта липсват необходимите мотиви,
които да обосноват продължаване на изтърпяване на наказанието при специален
режим и как с този режим би се постигнала целта по чл.65 ал.1 от ЗИНЗС. Акцентира върху пагубното въздействие на
продължителната изолация върху лишените от свобода, позовавайки на решенията на
ЕСПЧ по делото Х. и Т. срещу България и по делото Р. срещу България. Оспорва
изводите на Началника на Затвора Стара Загора, че оценката на риска е завишена,
запазени са отчетените дефицити в зоните: отношение към правонарушението,
междуличностни проблеми и взаимоотношения и рискът от сериозни вреди остава от
висока степен, насочен към обществото и другите. По тези съображения,
поддържани в съдебно заседание от назначения за осъществяване на безплатно
процесуално представителство адвокат С., е направено искане за отмяна на
заповедта.
Ответникът – Началник на Затвора гр.Стара Загора, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Петрова изразява становище за
неоснователност на жалбата. Обосновава, че спецификата в задължението по
чл.198, ал.2 от ЗИНЗС изключва необходимостта осъденото лице да бъде
уведомявано за образуваното производство и възможността на представи
доказателства, които да не са известни на органа. Счита заповедта за
мотивирана, включително със становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа
/СДВР/, психолога в затвора и доклада на инспектор СДВР. Намира, че събраните
доказателства показват не сочат основание за промяна на режима на изтърпяване
на наказанието с оглед липсата на трайна положителна промяна в поведението на
осъденото лице. В тази връзка поддържа, че в съдебното производство не са опровергани
фактическите основания за издаване на заповедта, нито данните по преписката
поставят под съмнение истинността на приетите за установени факти от
административния орган относно липсата дори на частично постигане на целите на
наказанието по чл.36, ал.1 от НК. Моли заповедта да бъде потвърдена като
съобразена с материалния закон, с целта му и с целите на наказанието.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят И.С. е осъден с влязла в
сила присъда на доживотен затвор с постановен специален режим на изтърпяване на
наказанията. Постъпил е в Затвора Пазарджик на 16.04.1998г с начало на
наказанието 21.08.1997г През м.юли
2001г е приведен в Затвора Стара Загора, настанен в зона за повишена сигурност.
През 2002г е изготвена оценка на риска от рецидив и профил на нуждите по
системата ОЕй Сис с резултат 49 бала.
С
оспорената Заповед № Л-2841/ 02.07.2021г на Началника на Затвора – Стара Загора
на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и становища на началник сектор СДВР,
инспектор – психолог и инспектор СДВР е
наредено осъденият на доживотен затвор И.С.С. да продължи да изтърпява
наказанието доживотен затвор на
специален режим. През
периода на преценка на поведението на С. е наложено едно дисциплинарно
наказание за демонстрирано обидно отношение към служител със Заповед № Л-1036/
14.05.2020г на началника на затвора.
Административният орган констатира, че за осъденото лице И.С. оценката
на риска от рецидив е 58 бала при отчетени в първоначална оценка 49 бала,
запазени са отчетените дефицити в зоните отношение към правонарушението,
междуличностни проблеми, взаимоотношения и умение за мислене. Рискът от
сериозни вреди, насочен към обществото и другите, се запазва в средна към
висока степен.
Становището
на главен инспектор НС СДВР от 17.06.2021 г също съдържа мнение за продължаване
първоначалния специален режим на осъдения С. по съображения, че актуалната му
оценка за риска от рецидив не регистрира промяна от 2020 - 58 бала със
задълбочаване на дефицитите в зони: отношение към правонарушението,
взаимоотношения, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. С.
не е регистрирал дисциплинарни правоотношения,
но има такова с неизтекъл давностен срок Продължават да бъде дистанциран , отчужден и
проявява потъване в свой нереален свят. От май 2019 година не желае д ползва
правото си на престой на открито , отбягва да кантактува с другите лишени в
ЗПС. Спрямо служителите остава мнителен и недоверчив . Остава ригиден към плана на присъдата, а
прилаганите психо -социални методи от
екипа ИСДВР и инспектор психолог не дават очаквания ефект. Диагностициран е с диагноза „Диссоциално личностово разстройство“,
която обуславя устойчиви личностови черти на асоциалност поради което
трудно се прилагат коригиращи интервенция а по-скоро – третиращо поддържане с
цел балансиране на емоционално-волевата регулация съобразно ресурсите и
изискванията на пенитенциарната институция.
В
доклада на Инспектор СДВР от 15.06.2021г
е посочено, че спрямо С. оценката на риска от рецидив не се наблюдават
позитивни тенденции и изменения спрямо отчетената през 2020г от 58 бала -
средна, като рискът от сериозни вреди остава от висока степен, насочен към
обществото и другите. С. е честолюбив и егоцентричен, трудно овладява емоционалното
напрежение. През разглеждания период се
наблюдава позитивна промяна в регистрираните тенденции в поведенчески план.
Отказва да ползва престой на открито , като аргументира това свое решение със
страха си от провокации от другите и като форма на протест. С. е импулсивен,
мнителен , недоверчив с открито враждебно отношение към служителите на затворническата
администрация. Липсва му рационален модел на поведение и мислене. Корекционният
модел остава силно затруднен от регидността му , негативното отношение и нежеланието
на осъдения да търси поведенческа промяна
.
Според
становището на психолога от 25.06 2021г не се регистрират промени в
поведенчески план за изминалия период от една година. Няма промяна в
личностовите и когнитивни характеристики на С. В личностен план за него е
характерна генерализирана раздразнителност , изпитване на тревожни и неспокойни чувства , че му
предстоят проблеми , прекомерна реактивност . Показва равнодушие . В
междуличностовите отношения демонстрира
инертни състояние , без радост от живота
, показва равнодушие, безчувственост , студенина, строга и отчужденост ,
не харесва и не търси близки взаимоотношения Има враждебни нагласи към
администрацията на затвора Наблюдават
се сериозни затруднения в общуването и комуникацията с други хора – осъдени и
служители.
В
представената и приета като доказателство Резолюция № 2980/2021 от 07.07.2020г
прокурорът при Окръжна прокуратура Стара Загора приема, че не са налице
основания за оспорване на процесната заповед с протест по реда на АПК.
По
делото са представени и приети като доказателства преписката по издаване на
Заповед № Л-2841/ 02.07.2021г на Началника на Затвора-Стара Загора, с която на
основание чл.198 ал.3 от ЗИНЗС е наредено да продължи да изтърпява
наказанието „Доживотен затвор“ при специален режим, както и предхоно
издадената заповед № Л-1619/ 03.07.2020 година на началника на затвора гр.
Стара Загора.
От свидетелските показания на З.Ж.,*** се установи, че с оглед поставената му
диагноза „ дисоциално личностово разстройство С. предпочита да живее в отчуждение
, в самота, изолиран е често враждебен към околните , подозрителен и мнителен.
Той е настанен сам по негово искане Контактите с останалите лишени от свобода
са силно ограничени Той трудно се разбира с останалите лишени от свобода Тя се
е виждала от 06.2020 година до 06.2021 година седем пъти със С. Техните срещи
са били консултации по лични проблеми и молби
за съдействие. Тя му помогнала му да осъществи контакт с „ Агенцията по социално
подпомагане“ за решаване на негов здравословен проблем. С.. През исковия период
има враждебно отношение към инспектора на групата Танев. С. лесно губи контрол.
Той предпочита да живее сам за да не бъде провокиран да извърши някакво
действие. Той контактува единствено с М.Х.. Има негативно отношение към управителя
на Медицински център. Според него служителите там умишлено му вредят и
саботират възможността му да се лекува. Според психолога за да се замени режима
на С. е необходимо наблюдение през един по-дълъг период. Според нея специалният
режим е протекция на нарушенията и на проблемното поведение на лишения от
свобода. С. много по-добре се разбира с животните и растенията, отколкото с хората.
Свидетелят Г.А. изпълнява длъжността
инспектор СДВР от месец март 2021 година. С. от месец март е възобновил срещите
по скайп със сестра си. Ежеседмично се среща
и беседва с него по наболели проблеми.
Рискът от вреди на С. е висок. Той има нисък праг на търпимост ,
по-емоционален и влиза с пререкания с НОС. Мотивацията за промяна у него е
формална. Той трудно ще се адаптира към съществуване в общите помещения. С. е
проявявал враждебност към бившия заместник началник на затвора Според А. при замяна
на режима С. ще има проблеми с останалите затворници. С. не е влючван в групова
работа, защото пред 2021 година в затвора
нямало такава предвид Ковид- 19.
От свидетелските показани на М.Х. се установи, че С. трудно съществува
в затворническата общност, защото е добър, състрадателен и доверчив. Той не нагрубява
нито останалите лишени свобода , нито
служители на затвора. Той не е безчувствен Той винаги се е поставял в услуга на
затворниците , отнасял се с уважение към тях. И. не се ядосва лесно Но има една
болна тема – здравословния му проблем. Той прогресивно ослепява , а
затворническата администрация не прави нищо за да се проведе операция на очите.
Когато става дума за здравето му, И. е докачлив. Той не се е разбирал с предния
инспектор СДВР. Той говори истините
направи, затова в затвора той не е
удобен и затова го определят като агресивен. По принцип на С. му се подиграват
и затворниците и служителите.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена по пощата на 05.07.2020г
в 14-дневния срок по чл. 198, ал.2, вр.ал.3 от ЗИНЗС, считано от датата
на връчване на 02.07.2021г
на
процесната Заповед № Л-2841/ 02.07.2021г, издадена от Началника на Затвора
Стара Загора. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, за
което административният акт е неблагоприятен, в законово установения срок и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На
основание чл. 57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на
наказанието се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на
доживотен затвор без замяна се определя задължително специален режим. Съгласно
чл. 54 от ЗИНЗС, лишените от свобода на специален режим: 1/ изтърпяват
наказания в затвори от закрит тип; 2/ се настаняват в постоянно заключени
помещения при засилен надзор и охрана; 3/ не могат да участват в колективни
мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; 4/
могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при
засилен надзор и охрана. Разпоредбата на
чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен
затвор и на доживотен затвор без замяна първоначалният специален режим да бъде
изменен в по-лек. Съгласно чл. 198, ал.3
от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно продължаването на
изтърпяването на наказанието на доживотно осъдените при специален режим
периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне.
Оспорената
Заповед № Л-2841/ 02.07.2021г е издадена от материално и териториално
компетентен орган, а именно Началникът на Затвора Стара Загора.
Постановена
е в изискуемата писмена форма но не емотивирана
от фактическо естество
Разпоредбата на чл.
198, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен
затвор и на доживотен затвор без замяна, първоначалния специален режим да бъде
изменен в по-лек, който може да бъде само строг, тъй като съгласно чл.
199, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените на доживотен затвор и на доживотен
затвор без замяна не се поставят на лек и общ режим. Съгласно чл.
198, ал. 3 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно
продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично,
но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Произнасянето на
началника на затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието при
специален режим става след вземане на становищата на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителна дейност и на психолога. По аргумент от разпоредбата на чл.
218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в
по-лек е свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение.
Съгласно чл.
439а от НПК, доказателствата за поправянето се установяват от
оценката на осъдения по чл. 155
от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл. 156
от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Не е спорно, че
не е дадено становище на заместник – началника на режимно-охранителната дейност
. В това особено производство, което се провежда без участие на лишения от свобода
е необходимо да се прецени какво е поведението
на лишени от свобода към режима от изтърпяване на наказанието. В този смисъл административния
орган се е произнесъл при непълното на доказателствения материал , което е
основание за отмяна на заповедта на това основание . В случая в становищата следва да се съдържат конкретни
данни за поведението на осъденото лице и за неговата оценка за периода от една година
преди издаването й. Посочването на осъжданията и наложени дисциплинарни
наказания преди атестационния период не са достатъчни.
По своята правна същност и по аргумент от
нормата на чл.
198,ал.3 от ЗИНЗС, Заповед № Л-2841 от 02.07.2021 г. на Началник
отдел Затвора гр. Стара Загора представлява индивидуален административен акт.
Ето защо заповедта следва да съответства на законово регламентираните формални
изисквания досежно съдържанието на индивидуалния административен акт. Съгласно
императивната разпоредба на чл.
59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт е необходимо да съдържа
фактическите и правните основания за неговото издаване. Фактическите основания
са конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са
налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от
закона компетентност. Де факто основният
мотив за отказ за промяна на режима на С. е ,че той не може да обитава едно помещение с
другите лишени от свобода заради риска да му бъдат причинени вреди от другите
затворници или той да прояви агресия към тях . Следва да се има впредвид
разпоредбата на чл. 71,ал.3 от ЗИНЗС според която осъдените на доживотен затвор
и на доживотен затвор без замяна, поставени на строг
режим, се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и
охрана, освен ако не са налице условията по чл.
198, ал. 5. Според таза разпоредба поставените на строг
режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна може да се
настаняват с мотивирана заповед на началника на затвора в общи помещения с
останалите лишени от свобода и да участват във всички дейности заедно с тях. От
горното следва, че промяната на режима в строг не означава , че С. автоматично
ще бъде преместен в общо помещение за настаняване с другите лишени от свобода, каквито
са основните мотиви, изложени в становищата.
Действително съгласно разрешението, дадено с
ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен
документ, предхождащ постановяването на акта. В случая обаче мотивите за
издаването на оспорена заповед липсват в пълен обем в представените
становища. Мотивите са формални и не
отчитат промененото поведение на С. В обобщение следва да се докаже при цялостната оценка на поведението на
осъденото лице през атестационния период, че той не показва добро поведение по смисъла на
чл.218 от ППЗИНЗС във връзка с чл.198, ал.3 от ЗИНЗС като предпоставка за
изменение на режима в по-лек.
Това
налага извода, че административният орган не е обсъдил в заповедта си,
цялостната оценка на поведението на л. с. през атестационния период, която
предвид изложените данни, сочи на положителни тенденции в поведението му по
смисъла на чл.
218 от ППЗИНЗС, вр. с чл.
198, ал. 3 от ЗИНЗС. Така направеният извод съответства и на
постановките, посочени в § 49 от Решение от 17.11.2015 г. на ЕСПЧ по делото Р.
срещу България по жалба № 37994/2009 г. където се приема, че режимът на лишения
от свобода, който изолира осъдения на доживотен затвор за продължителен период
от време, най-вероятно в дългосрочен план, може да има вредни последици, които
водят до влошаване на умствените способности и социалните умения, както и че
този режим не може да се счита за оправдан, освен ако не е наложен въз основа
на подходящи съображения по отношение на риска, и не трябва да се запазва, след
като тази опасност е отминала.
Предвид изложеното, оспорената заповед следва
да бъде отменена като незаконосъобразна, а
преписката следва да бъде върната на Началника на Затвора Стара Загора за ново
произнасяне по всички относими факти и обстоятелства, съобразно дадените от
съда указания по тълкуването и прилагането на закона
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 предл. второ във връзка с чл. 173,ал.2 от от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на И.С.С., с адрес *** против Заповед
№ Л-2841/ 02.07.2021 г. на Началника на Затвора гр.Стара Загора, с която на
основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС е наредено осъденият И.С.С. да продължи да
изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при специален режим, като
неоснователна.
ВРЪЩА
преписката на Началника на Затвора гр.Стара Загора, за ново произнасяне при
спазване на задължителните указания на съда
Решението
е окончателно на основание чл.198, ал.2 от ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: