Р Е
Ш Е Н
И Е
№759
29.10.2019г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на
прокурор Николай Гугушев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 797 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Община Димитровград, представлявана от кмета И. Т. Д.,
против Решение №109/05.06.2019г., постановено по НАХД №195/2019г. по описа на
Районен съд - Димитровград.
В касационната
жалба се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, тъй като съдът
неправилно възприел и изяснил фактическата обстановка и достигнал до погрешни
изводи от фактическа и правна страна. Счита се, че при съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление били допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които водели до ограничаване на правото на защита
на санкционираното лице, а като последица
и до незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. В акта за
установяване на административно нарушение не било посочено конкретно мястото на
извършване на нарушението, като единствено било посочено, че проверката от
проверяващите лица на ДАМТН била извършена на 11.01.2019г. в язовир в ПИ
000018, находящ се в имот №69691.0.18, землище на село С., община Димитровград.
В НП също не било определено конкретното място на извършване на нарушението, а
отново се сочело кога и къде била извършена проверката, като за разлика от установеното
в акта било записано, че извършената проверка била на язовир 000018, находящ се
в поземлен имот №000018, а не в имот №69691.0.18, както било посочено в акта, и
то в землището на град Странско, община Димитровград, каквото населено място като
наименование действително съществувало, но не като град, а като село. Предвид
изложеното, относно описанието на обекта на проверка не ставало ясно дали се
касае до един и същи поземлен имот, като място на извършване на проверката,
доколкото в акта и НП били посочени два различни идентификатора на имота. Смята
се, че непосочването на точното място на извършване на нарушението довело до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Твърди се и наличие на
допуснато процесуално нарушение в хода на административнонаказателната
процедура. АУАН бил съставен след изтичането на тримесечния срок от откриване
на нарушението, доколкото в акта и НП било посочено, че нарушението било
извършено на 27.10.2018г. и тримесечният срок за съставяне на АУАН започвал да
тече именно от тогава, поради това, че на тази дата нарушителят вече бил
известен на наказващия орган. При това положение срокът по чл.34, ал.2 от ЗАНН изтичал
на 27.01.2019г., актът обаче бил съставен на 18.02.2019г. Иска се отмяна на
решението на районния съд и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът, Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН) – София, в депозиран чрез процесуален представител
писмен отговор излага подробни съображения за правилност, законосъобразност
обоснованост на атакувания съдебен акт, както и на потвърденото с него
наказателно постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд –
Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното
Решение №109/05.06.2019г., постановено по НАХД №195/2019г. по описа на Районен
съд - Димитровград, е потвърдено Наказателно постановление №НЯСС-93 от 11.04.2019г.,
издадено от Заместник Председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на Община Димитровград, на основание чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закон за водите е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева, за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във връзка
с чл.190а, ал.1, т.3 от Закон за водите.
За да
постанови решението си, районният съд приел, че при издаване на НП няма
съществени нарушения, представляващи основания за неговата незаконосъобразност.
Счел е за доказано извършването на процесното административно нарушение.
Посочил е, че наложената санкция е в минимален размер и съдът не може да я
обсъжда.
Така постановеното решение е правилно. Не се констатираха допуснати
нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон при постановяване
на обжалвания съдебен акт.
Според разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ, собствениците на язовирни стени
и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по
чл.138а, ал.3, т.5. Съгласно чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, Председателят на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от
него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по
приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което
уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното
изпълнение.
Нормата на чл.200, ал.1,
т.39 от ЗВ предвижда, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което
не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 –
от 1000 до 20 000 лв.
По делото не е спорно, че санкционираното лице Община Димитровград не е
изпълнило в указания му срок задължителното предписание, дадено му съгласно
разпоредбата на чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, т. е. в
качеството на собственик на язовир, предвид което същото с това си поведение
осъществява от обективна страна състава на вмененото му с АУАН и НП нарушение.
Ето защо правилно и напълно законосъобразно се ангажира и неговата
административно-наказателна отговорност на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
Наложената имуществена санкция е правилно индивидуализирана в минималния
предвиден в закона размер.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд, че няма
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и
издаване на НП, като не е налице и ограничаване на процесуални права на
санкционираното юридическо лице.
Неоснователно се явява наведеното в касационната жалба оплакване, че както
при съставяне на АУАН, така и при издаване на процесното НП, не било посочено
ясно и недвусмислено конкретното място на нарушението.
Правилно е
прието, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП съдържат
всички необходими реквизити, визирани в чл.42, респ. в чл.57 от ЗАНН. Ясно е
посочена датата на извършване на нарушението, в какво се изразява то,
нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършване на деянието. Мястото на
извършване на административното нарушението също е ясно посочено в АУАН и НП и
същото е в землището с.Странско, общ.Димитровград, където в поземлен имот
№000018 се намира и процесния язовир 000018, по отношение на който от страна на
Община Димитровград не са били извършени необходимите действия, указани с
предписание на контролните органи на ДАМТН. В тази връзка не се споделя оплакването
за липса на посочено място на извършване на нарушението, като не е налице
нарушено право на защита на наказаното лице, което да води до отмяна на
санкционния акт на това основание. Няма неяснота и по отношение на имота, в
който се намира язовира, тъй като в АУАН и НП изрично се сочи, че той е в
поземлен имот „000018“. Фактът, че в АУАН е изписан имот №69691.0.18 не води до
неяснота у нарушителя за местоположението на обекта, стопанисван от него,
защото е отразено, че имот „000018“ се намира в ПИ №69691.0.18. Не представлява
съществено нарушение и посочването в НП на землището, в което се намира
язовира. Не следва да се подлага на съмнение обстоятелството, че в случая при
описание на мястото на нарушението административнонаказващият
орган е имал предвид с.С., общ.Д., а не град С.. Изписването на град вместо
село се дължи на техническа грешка, а не на пропуск, водещ до процесуално
нарушение, що се отнася до точното посочване на мястото на нарушението.
Неоснователно
е възражението за наличие на допуснато процесуално нарушение в хода на
административнонаказателната процедура, касаещо неспазване на срока за
съставяне на АУАН. Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако
е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нарушението се
счита за извършено на 27.10.2018г., тъй като в дадения срок – до 26.10.2018г.,
Община Димитровград не е изпълнила даденото ѝ предписание. След като до
крайната дата не са изпълнени дадените указания, то от следващия ден
задълженото за изпълнението им лице е в нарушение, поради осъществяване на
бездействие, като следва да се има предвид и кога е установен фактът на
бездействието. Предвид последното, следва да се приеме, че тримесечният срок
започва да тече от момента на фактическото установяване на административното
нарушение. Именно тогава се променя и качеството на Община Димитровград – от
лице, адресат на предписание, в лице- нарушител. Промяната на това качество в
случая е станала на 11.01.2019г., при извършената последваща проверка от
контролните органи на ДАМТН. Освен това, за да започне да тече тримесечният
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, е необходимо не просто на някой да стане известно,
че е налице нарушение и кой е неговият извършител, а тези факти да са
достигнали до знанието на органите и служителите, които могат да ги установят
със съставянето на АУАН. Затова и срокът за съставяне на АУАН в хипотезата на
чл.34, ал.1 от ЗАНН, пр. първо от ЗАНН започва да тече от момента, в който
реално се установи административното нарушение и се промени качеството на
адресата на предписанието, като в случая това е станало на датата на
последващата проверка, обективирана в КП №08-01-9 от 11.01.2019г., при която е
установено, че Община Димитровград не е изпълнила даденото ѝ с КП
№07-05-425/15.08.2018г. предписание. АУАН е съставен на 18.02.2019г.,
следователно тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство е спазен.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
визираните в касационната жалба пороци, които да водят до отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №109/05.06.2019г., постановено по НАХД №195/2019г.
по описа на Районен съд – Димитровград.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.