№ 252
гр. Б.град, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20251210200205 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес с. ***
против Наказателно постановление № 23-1116-002707/09.11.2023г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -Б.град, с което на
жалбоподателя на основание 183, ал.4, т.10 ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 50
лева за нарушение на чл.137б, ал.1 от същия закон.
С жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се поддържа, че съдържащото се
в акта и наказателното постановление описание на нарушението не съответства на
предвидените с чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН изисквания.
Навежда се неяснота и непълнота при описанието на нарушението, като не били
посочени всички съставомерни елементи на нарушението. Подчертава се, че в АУАН и
НП не е описано на каква възраст е детето, което превозвал жалбоподателят, колко
килограма е същото, къде е превозвано и коя от петте групи системи за обезопасяване
е следвало да се използва. Твърди се и недоказаност на санкционираното нарушение .
По изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното
постановление и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., който
поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното постановление и
релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 29.04.2024 г. около 19.15 на приятеля на свидетелката С. Г. е съставен акт за
1
неправилно паркиране в района на магазин „Верос“, находящ се на ул. „Преслав“, гр.
Б.град. По време на извършваната проверка Г. се приближила до полицейския
автомобил, в който били жалбоподателят Б. и неговият колега К. И. – служители на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Б.град и видяла, че на задната седалка на
полицейския автомобил седи дете на видима възраст 2-3 г.
Възмутена от неспазването на правилата за движение от страна полицейските
служители, Г. подала жалба до МВР. Жалбата е изпратена по компетентност на
ОДМВР – Б.град.
Проверката по подадената жалба е възложена на свидетелката Р. *** –
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Б.град.
В хода на проверката *** снела обяснения от Г. и полицейските служители Б. и
И., чиито резултати отразила в съставената от нея докладна записка.
В съставените от Б. и И. докладни записки, двамата отразили, че за времето от
08.00ч. до 20.00ч. на 29.04.20023 г. били на работа съгласно утвърден график. По
времето на работната им смяна около 18.50ч. съпругата на И. го помолила да отидат
до поликлинката в ж.к.„Еленово“, където била на стоматологично лечение и да вземе
5-годишния им син, тъй като пречил на стоматолога. И. и Б. взели детето и отишли в
сградата на сектор „Пътна полиция“, от където в 19.30 ч. съпругата на И. прибрала
сина си.
Въз основа на установеното в хода на извършената проверка, *** предложила
срещу М. Б. да се образува административнонаказателно производство, за това че като
водач на л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег. № *** е нарушил разпоредбите на чл.137б,
ал.1 ЗДвП.
Материалите от преписката са предадени на служителя на сектор „Пътна
полиция “ при ОДМВР – Б.град - Р., който въз основа на материалите от проверката, на
15.09.2023 г. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 162847.
Актът бил връчен на жалбоподателя, която го подписал без да отрази в него
възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок.
Въз основа АУАН № 162847/15.09.2023г. при идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация е издадено атакуваното НП, което е
връчено на жалбоподателя на 23.01.2025 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Г., Р., *** и *** и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от
Сектор "Пътна полиция" рег. № 111600- 6028/10.04.2025 г. с приложение преглед
получено съобщение 489700- 2888/09.05.2023 г., писмо от Сектор "Пътна полиция" рег.
№ 111600-9615/16.05.2023 г., обяснение от *** от 06.06.2023 г., докладна записка от И.
УРИ 1116р-4567/05.06.2023 г., докладна записка УРИ 1116р-4565/05.06.2023 г.,
докладна записка регистрационен № 1116р-7838/13.09.2023 г., писмо от Сектор "Пътна
полиция", АУАН № 162547/15.09.2023 г., писмо от 01 РУ при ОД на МВР Б.град по рег.
№ 1899р-1935/28.01.2025 г.
При изграждането на фактическите си констатации съдът се довери на
показанията на свидетелката Г., като съобрази хронологичната им последователност,
непротиворечивост и подкрепата им от показанията на свидетеля И.. Показанията на Г.
съдържат данни за това, че на описаните в НП време и място на задната седалка на
полицейския автомобил се намирало дете, което не било поставено в система за
обезопасяване.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите *** и Р. предвид тяхната
2
пълнота и непротиворечивост. Показанията на тези свидетели съдържат данни за
извършената проверка, установените резултати и процедурата по съставяне и връчване
на АУАН.
Показанията на И. в частта им, че на процесната дата 5-годишният му син бил
на задната седалка на полицейския автомобил, без да е поставен в система за
обезопасяване също следва да бъдат приети за достоверни с оглед вътрешната
непротиворечивост в тази им част и съответствието им с показанията на Г.. В
останалата им част показанията на И., не притежават висока доказателствена стойност
с оглед заявената от него липса на спомен .
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства, съдът
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 23.01.2025 г., а жалбата е от
06.02.2025 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от полицейски орган от сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР-Б.град в съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП и т.1.3.2 на
приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи,
а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.189,
ал.12 ЗДвП с т. 3. 11. от същата заповед. В този смисъл актосъставителят и
наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма при спазване на
установения ред за връчване и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав обаче намира обжалваното НП за
незаконосъобразно предвид допуснати в хода на проведеното
административнонаказателно производство нарушения:
Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент на всяко административно производство, от което зависи в
голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на
административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният
административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и
се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, вмененото нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо,
като съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението е
основна гаранция за осъществяване на адекватна на административното обвинение
право на защита.
Законосъобразността на съставения и АУАН и издаденото НП е обусловена от
3
спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42
и чл.57 ЗАНН.
В конкретния случай АУАН и НП не отговарят на въведените с цитираните
разпоредби изисквания, доколкото описанието на приетото за извършено от страна на
жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, не са
формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят
изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на
реципрочното й право на защита на лицето, на което се ангажира
административнонаказателна отговорност.
В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят управлява автомобил, като при
извършена проверка е установено, че превозва дете, без същото да е поставено в
система за обезопасяване, като по този начин нарушил чл.137б, ал.1 ЗДвП.
Съгласно чл.137б, ал.1 системите за обезопасяване на деца в зависимост от
теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:
1. група 0 - за деца с тегло под 10 kg;
2. група 0+ - за деца с тегло под 13 kg;
3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg;
4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg;
5. група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg.,
а според ал.2 на същата разпоредба се подразделят на два класа:
1. пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави компоненти с
осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи
допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната
вградена лента или ленти;
2. непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца
и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с
обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа
устройството, в което детето е поставено.
Същевременно с разпоредбата на чл.137в, ал.1 ЗДвП е регламентирано, че
пътниците в моторни превозни средства от категории М1, N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства
са оборудвани, като на основание ал.2 за деца с ръст под 150 сантиметра, които
пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3, оборудвани със
системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от пълния
или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето, в
съответствие със:
1. класификацията по чл. 137б, ал. 1 – за системите за обезопасяване на деца,
одобрени в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 1;
2. данни от производителя за височината и максималното тегло на детето, за
което е предназначена системата за обезопасяване на деца, одобрена в съответствие с
чл. 137г, ал. 1, т. 2.
В случая нито съставеният АУАН, нито издаденото въз основа на него НП
съдържа фактически твърдения за възрастта, ръста и теглото на превозваното с
автомобила дете. Така констатираната липса на релевантни за обективната
съставомерност елементи на инкриминираното нарушение съществено засяга правата
на обвиненото в нарушение лице и му отнема възможността да разбере в какво точно е
обвинено, като отнема възможността на съда да установи каква система за
обезопасяване е било необходимо да бъде използвана в конкретния случай в
съответствие с възрастта и теглото на детето, а оттам и че превозва дете в нарушение
4
на предвидените с чл.137б и чл.137в ЗДвП изисквания. Горното не позволява и да бъде
направена коректна правна квалификация на нарушението.
Изложените съображения обуславят незаконосъобразност на наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол, поради което същото следва да
бъде отменено.
Прецизността на изложението изисква да бъде посочено, че в случая
административнонаказващият орган не е установил по изискуемия се несъмнен начин,
че жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е наложено административно
наказание.
Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест не е ангажирал каквито
и да било доказателства, че на описаното в НП време и място именно Б. управлявал
автомобила и е превозвал дете, без същото да е поставено в система за обезопасяване.
Такива доказателства не бяха събрани и в проведеното съдебно следствие, доколкото
Г. свидетелства, че не може посочи кой от двамата полицейски служители управлявал
патрулния автомобил, а свидетелят И. заявява липса на спомен по отношение на това
обстоятелство. Данни за самоличността на водача на автомобила, в който е превозвано
детето не се съдържат и в извършената по жалбата на Г. проверка.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане
на разноски в размер на 600,00, представляващо заплатено във въззивното
производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което районният съд намира за неоснователно.
Действително делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
изискващи специални процесуални усИ. по обжалване на наказателното
постановление, но като се отчете неговият предмет, броят на проведените открити
съдебни заседания, личното явяване на процесуалния представител, обемът на
осъществената правна защита и при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024г., съдът приема, че претендираният размер на разноските
за адвокатско възнаграждение в размер 600 лева не се явява прекомерен.
На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ОДМВР Б.град, която е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.2 ЗАНН, Районен съд- Б.град,
НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1116-002707/09.11.2023 г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -Б.град, с което на
М. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес с. *** на основание 183, ал.4, т.10 ЗДвП е наложена
"глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл.137б, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОДМВР Б.град ДА ЗАПЛАТИ на
М. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес с. *** сума в размер на 600.00 лева (шестстотин
лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Б.град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
5
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
6