ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Момчилград, 01.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено
на 16.11.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН
при секретаря АНИТА ДОЧЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 288/ 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по предявен иск по чл.124 ал.1 от ГПК .
Ищецът Е.А.Б. сочи, че е бил собственик на недвижим имот съгласно Нотариален
акт № 224, том II, дело № 329/2001г. по описа на Службата по вписванията при PC-
Момчилград, находящ се в гр.Момчилград,
общ.Момчилград, обл.Кърджали, представляващ: ДВЕ
ЧАСТИ от Урегулиран поземлен имот I за автосервиз и гарова и градска агенция от
кв.51 по регулационния план на гр.Момчилград, както следва; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн. № 788 кв.м., състоящ се от 1155 кв.м, ведно с
построената в него гаражна площадка със застроена площ 127,8 кв.м. построено
през 1982г., при граници на имота: север- поземлен имот с пл.сн № 787- държавно, изток-ул.Черно море, запад-ул.Климент
Охридски, юг-поземлен имот с пл.сн. 1647 имот на Ф.М.С./П./.
Ищецът заявява, че гореописаните недвижими имоти
бил закупил от „****“ ЕООД, с управител Н.Д., като от тяхна страна е бил
представен документ за собственост акт № 101 от 17.04.1977г. за държавна
собственост /частна/, включена в капитала на търговското дружество „****“ ЕООД.
Твърди, че след закупуването на имота същият е бил нанесен в плана на
гр.Момчилград действащ към 12.12.1988г., като им било
издадена и заверена скица на 23.08.2001г. за нанесените промени по кадастралния
и регулационния план на гр.Момчилград одобрен на 12.12.1988г.
Ищецът сочи, че през 2020г. решил да се снабди с
актуална скица за имота си и при издаването на скица № 15-256387 от 14.03.2020
от Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр.Кърджали за поземления имот
с идентификатор 48996.104.168, който е бил негова собственост се установило, че
реална част от собствения му поземлен имот с площ от 208,00 кв.м. в западната
част от имота му е попаднал в имота на ответника с кадастрален номер
48996.104.12, за който имало съставен акт за публична държавна собственост №
143, том 7 от 17.09.2015г., като за собственик е бил посочен Областна
администрация гр.Кърджали. Съгласно гореописаната скица заявил, че имота е бил
негова собственост и за него имал
документ за собственост, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, като при извършването на сделката също им била издадена скица от община
Момчилград-техническа служба.
Ищецът твърди, че след сключването на сделката за недвижимия имот
тази реална част от 208,00 кв.м. попадаща в западната част от неговия имот с
идентификатор 48996.104.168 /номер по предходен план 788, кв. 51/ никога не е
била собственост на ответника, никога не бил я ползвал и за него са били
неизвестни причините по какъв начин ответника е станал собственик на реална
част от 208,00 кв.м. от процесния имот.
Моли съдът да постанови решение, с което да се
признае за установено, че ищеца Е.А.Б., с ЕГН:**********,***, е собственик на
реална част от 208,00 кв.м. попадаща в западната част на собствения му недвижим
имот в гр.Момчилград, общ.Момчилград, обл.Кърджали
представляващ: ДВЕ ЧАСТИ от Урегулиран поземлен имот I за автосервиз и гарова и
градска агенция от кв.51 по регулационния план на гр.Момчилград, както следва
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн.№ 788кв.м., състоящ се от 1155
кв.м, ведно с построената в него гаражна площадка със застроена площ 127,8
кв.м. построено през 1982г. при граници на имота: север- поземлен имот с пл.сн № 787-държавно, изток- ул.“Черно море“, запад- ул.“Климент
Охридски“, юг- поземлен имот с пл.сн. 1647 имот на Ф.М.С./П./
на основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 224, том 2,
дело № 329/2001г. пo описа на Службата по вписванията
при PC Кърджали , с идентификатор на имота 48996.104.168 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Момчилград, одобрен със Заповед № РД-18-275 от
03.05.2019г. на Изпълнителния Директор на АГКК.Моли да му бъдат присъдени и
направените разноски по делото държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Ответникът Министерство на регионалното развитие и
благоустройството в срока предвиден по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен
отговор. Не направил доказателствени искания.
Ответникът Областен управител на административна област Кърджали
е депозирал писмен отговор в законноустановения срок
по реда на чл.130 от ГПК в който намира искът за недопустим и алтернативно –
неоснователен. Сочи се защо иска не следва да бъде насочен срещу Областна
администрация Кърджали и Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, тъй като имотът е бил
с предоставени права за управление на Държавно предприятие „Национална компания
за железопътна инфраструктура“ . Твърди се, че нито министъра на
благоустройството, нито управителя на област Кърджали не представляват на нито
едно правно основание посоченото държавно предприятие пред трети
лица.Представили са доказателства.
В
съдебно заседание, ищецът, представляван от адв.Р.Х.,
който поддържа иска, по изложени в с.з. и с писмена защита, представена по реда
на чл.149 ал.3 от ГПК съображения.
Ответниците, Министерство на
регионалното развитие и благоустойството, и Областен
управител на Област Кърджали, представлявани от гл.ю.к.Е.З., намира иска за
недопустим и оспорва иска по съображения, изтъкнати в представената по реда на
чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита.
Съдът,
прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното;
От Нотариален акт № 224, том II, дело № 329/2001г. по
описа на Службата по вписванията при PC- Момчилград, е видно, че ищецът Е.Б. е
закупил на 18.09.2001г. от „****“ ЕООД- Кърджали, представлявано от управителя Н.Д.,
следните недвижими имоти, и собственост на дружеството по силата на Акт №
101/17.04.1997г. за държавна собственост /частна/ и включени в капитала на
търговското дружество, и находящи се в гр.Момчилград,
обл.Кърджали, и представляващ: ДВЕ ЧАСТИ от
Урегулиран поземлен имот I за Автосервиз и гарова и градска агенция от кв.51 по
регулационния план на гр.Момчилград, както следва; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн. № 788 кв.м., състоящ се от 1155 кв.м, ведно с
построената в него гаражна площадка със застроена площ 127,8 кв.м. построено
през 1982г., при граници на имота: север- поземлен имот с пл.сн № 787- държавно, изток-ул.Черно море, запад-ул.Климент
Охридски, юг-поземлен имот с пл.сн. 1647 имот на Ф.М.С./П./.
В цитираният нот.акт е
записан и още един закупен от ищеца недв-имот, който
не е предмет на настоящият спор, поради и което същият не се обсъжда.
При
осъществяване на сделката, видно от нот.акт, са били
представени съответни документи- Акт № 101/17.04.1977г. за държавна собственост /частна, скица № 110/
19.06.2001г., удостоверение № 122/ 23.08.2001г. на Общ.Момчилград /приложена и към
делото/, и други- описани в самият акт.
В цитираната скица на имота, заверена на 18.10.2018г. от общинска администрация- Момчилград е
направена отметка, че имотът е записан
на „****“ ЕООД- Кърджали по силата на Акт № 101/17.04.1977г. за държавна собственост, с направени промени за
попълване на реституиран имот /което е отразено и в удостоверение № 122-
посочено е реституиран зем.имот на лицето Ф.М.С./П./, и със Заповед № 134/ 21.08.2001г. на Кмета на
общината имотът е бил разделен на две части /имот с № 788 с площ от 1 155
кв.м. и имот № 1920- с площ от 315 кв.м..
Ищецът с исковата молба е представил скица №
15-256387 от 14.03.2020 от Агенцията по геодезия, картография и кадастър
гр.Кърджали за поземления имот с идентификатор 48996.104.168 /идентичен с имот № 788 в кв.51/, който е бил записан като негова
собственост и с площ от 947 кв.м.- по Нотариален
акт № 224, том II, дело № 329/2001г. по описа на Службата по вписванията при
PC- Момчилград- с площ от 1 155
кв.м., сиреч, се установява, че
реална част от неговият поземлен имот с площ от 208 кв.м. е бил записан на друг правен субект. В тази скица е
отразено, че Кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени с Заповед
РД- 18-275/ 03.05.2019г. на Изп.директор на АГКК,
както и че няма издадена заповед за изменения в КККР.
По
делото е представено удостоверение за данъчна оценка на имот с пл.сн. № 788 от
1988г. в кв.51, УПИ- парцел 1 одобрен
през 1988г. за нежилищни обекти с площ
от 127 кв.м. и земя с площ от 1 155 кв.м., в което като собственик е посочен ищецът
по делото.
С
отговора ответниците са представили писмени
доказателства; 1/Акт № 2795/ 14.09.2015г. за публична държавна собственост,
изд. на основание чл.71 ал.1 ЗДС във връзка с влязла в сила Кадастрална карта,
и касаещ имот, представляващ земя с площ от 948
кв.м., съставляващ имот с идентификатор 48996.104.12. от Кад.карта на
Момчилград, одобрена със Заповед РД- 18- 09-02/ 10.12.2008г. на Началника на СГКК-Кърджали с граници на
имота; ПИ с идентификатори 48996.104.14. и 48996.104.13. В акта е
посочено, че имотът е предоставен за управление на Национална компания
„Железопътна инфраструктура“. 2/ Предложение от ДП „Национална компания
„Железопътна инфраструктура“ до Обл.управител на
област Кърджали на осн.чл.71 ал.1 от ЗДС за издаване
на Акт за публична държавна собственост на имот с площ от 948 кв.м.,
съставляващ имот с идентификатор 48996.104.12.
от Кад.карта на Момчилград, за който се сочи,
че е бил предоставен за стопанисване и управление на ДП“НКЖИ“ и бил включен в
счетоводният баланс на предприятието- секция Пловдив, и в него имало и сгради,
с посочените идентификатори, които не били в баланса на предприятието, а
съгл.§1 от Др на Закона за железопътният транспорт
посоченият имот е бил с характер на публична държавна собственост, защото в
него били разположени имоти на железопътната инфраструктура; 3/ скица № 15-317852 от 24.07.2015 от Агенцията по
геодезия, картография и кадастър гр.Кърджали за поземления имот с идентификатор
48996.104.12 /няма номер по предходен план/, който е бил записан, че е с площ от 948 кв.м.- без документ за
собственост и е бил записан на„Национална компания
„Железопътна инфраструктура“. В тази
скица е отразено, че Кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени с
Заповед РД- 18- 09-02/ 10.12.2008г.
на Началника на СГКК-Кърджали с граници на имота; ПИ с
идентификатори 48996.104.14. и 48996.104.13., както и че няма издадена заповед за изменения в
КККР.; 4/ удостоверение за данъчна оценка от 2015г. на имот с пл.сн. № 48996.104.12- и представляващ земя с
площ от 948 кв.м., в което като собственик е посочен „Национална компания
„Железопътна инфраструктура“; 5/
Препис- извлечение от баланса на „Национална
компания „Железопътна инфраструктура“- ЖП секция „Пловдив“, че ПИ 48996.104.13. с площ от 948 кв.м. е заприходен към баланса на предприятието към 31.08.2015г.
Допълнително са представени следните
доказателства; 1/ Писмо от Община Момчилград с изх.№1100-901/23.10.2020г.; 2/
Скица №153/22.10.2020г., ведно с техническо описание №9400-3609-1/2020г.от
Община Момчилград; 3/ Преписка от Агенция по геодезия, картография и кадастър
гр.Кърджали с изх.№20-71628-/29.10.2020г., ведно с заповед №РД-18-09-02
/10.12.2008г., разписка за връчване на
заповед; разписка за връчване на
заповед; разписка за връчена заповед-подписана от Ердинч Хайрула от
15.12.2008г.; разписка за връчена заповед- подписана от Тюляй
Хикмет от 17.12.2008г.; разписка за връчване на заповед; констативен акт
от 13.06.2008г.; заявление от „Железопътна Инфраструктура“ до началника на
служба по геодезия, картография и кадастър - Кърджали; възражение от директор
на поделение за товарни превози- Пловдив до служба по кадастъра гр.Кърджали;
възражение от директор ППП- Пловдив, като пълномощник на „БДЖ-Пътнически
превози“ ЕООД до началника на служба по
кадастъра гр.Кърджали; приемо-предавателен протокол;
препис извлечение за счетоводен журнал
№14-4бр.; копие от вестник -2бр; копие от държавен вестник; протокол №3 за
приемане на кадастрална карта и кадастрален регистър на територията на жп гара
Момчилград; протокол №2/23.03.2007г. за приемане резултата по съвместяване на
данни в контактна зона около строителна граница на населеното място по
изработване на кадастрална карта и кадастрални регистри на територията на жп
гара Момчилград; копие от държавен вестник брой 66; заповед №РД 16-32 от 24
.07.2006г; уведомително писмо от служба по кадастъра -Кърджали до Общинска
администрация Момчилград; заповед №РД-16-32/24.07.2006г.; техническо задание;
кадастрален регистър на недвижими имоти; извадка от одобрена кадастрална карта
на жп гара Момчилград.
По делото са извършени два броя съдебено-технически експертизи, по които са изготвени две
заключения, както следва;
По първата експертиза вещото лице е
посочило, че Имот с пл.сн.№ 788, състоящ се от 1155 кв.м., ведно с
построената в него гаражна площадка със застроена площ 127,8 кв.м., построена
през 1982г., при граници: север-имот с пл.сн. №787-държавен,
изток- улица ’’Черно море”, запад- улица ’’Климент Охридски”, юг- имот с пл.сн.№1643- собственост на Ф.М.С.(П., по Н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот №224, том 2, дело № 329/18.09.2001г. е
записан на името на ищеца Е.А.Б.. Посоченият Имот с пл.сн.№
788, състоящ се от 1155 кв.м., ведно с построената в него гаражна площадка със
застроена площ 127,8кв.м. не представлява /не е идентичен/ с УПИ в квартал 51, парцел 1, по
КРИ на град Момчилград, одобрен със Заповед № 367 от 12.12.1988
година, както и с ПИ с идентификатор 48996.104.168 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Момчилград одобрени със Заповед № РД-18-275 от
03.05.2019г. на изпълнителния директор на АГКК.
В заключението на вещото лице се сочи, че основание Акт №
2795 за публична държавна собственост, регистър III, стр. 132, досие /РЗ/ 2795 от 14.09.2015г., вписан
в СВ град Момчилград, с двойно входящ № 1982, с Акт № 144, том 2, дело 1215/17.09.2015г.,
Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура” /Железопътна
секция Пловдив, става собственик на поземлен имот с идентификатор 48996.104.12.
по Кадастралната карта на град Момчилград, одобрена със Заповед № РД- 18-09-02
от 12.10.2008г. на Началника на СГКК-Кърджали.
В заключението също така е посочено, че повече от
половината от западната реална част от 208 кв.м., които са неразделна част от собственият недвижим
имот на ищеца, представляващ поземлен имот с пл. сн.
№ 788 в регулационно
отношение, видно от КРП на град Момчилград, одобрен със Заповед № 367 от 12.12.1988г.
е принадлежала /е била отредена/ за
улица „Климент Охридски”.
В
второто заключение вещото лице е посочило, че Имот с пл.сн. № 788, състоящ се от 1155 кв.м., ведно
с построената в него гаражна площадка със застроена площ 127,8 кв.м., построена
през 1982г., при граници: север- имот с пл.сн. № 787-
държавен, изток- улица ’’Черно море”, запад- улица ’’Климент Охридски”, июг- имот с пл.сн. №1643-
собственост на Ф.М.С./П./, по Н.а. 224, том 2, дело № 329/18.09.2001г. е
записан на Е.А.Б.. Имот с пл.сн. № 788, състоящ се от
1155 кв.м., ведно с построената в него гаражна площадка със застроена площ
127,8кв.м. не представлява /не е
идентичен/ с УПИ в квартал 51, парцел 1, по КРП на град Момчилград, одобрен
със Заповед № 367 от 12.12.1988г., както и с Поземлен
имот с идентификатор 48996.104.168. по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Момчилград, одобрени със Заповед № РД-18-275 от 03.05.2019г.
на Изпълнителния директор на АГКК.
В това заключение се сочи, че на осн.
Акт № 2795 за публична държавна собственост, регистър III, стр. 132, досие /РЗ/
2795/ от 14.09.2015г., вписан в СВ- град Момчилград, с двойно входящ № 1982, с
акт № 144, том 2, дело 1215/17.09.2015г., Държавно предприятие „Национална
компания Железопътна инфраструктура”- Железопътна секция Пловдив, става
собственик на поземлен имот с идентификатор 48996.104.12. по Кадастралната
карта на Момчилград, одобрена със Заповед № РД- 18-09-02 от 12.10.2008г. на Началника
на СГКК-Кърджали.
В заключението също така е посочено, че повече от
половината от западната реална част от 208 кв.м., които са неразделна част от собственият недвижим
имот на ищеца, представляващ поземлен имот с пл. сн.
№ 788 в регулационно
отношение, видно от КРП на град Момчилград, одобрен със Заповед № 367 от 12.12.1988г.
е принадлежала /е била отредена/ за
улица „Климент Охридски”.
Като
свидетели по делото са разпитани следните лица-В.Д. и Хр.Г., които твърдят, че
са съседи на ищеца по имот /първата/ и семейни приятели /втората/, и същите
заявяват, че от 20-тина години ищецът ползва този имот, който е бил от 1200
кв.м.. били го облагородили с овощни дръвчета, садили зеленчуци, заградили
мястото, където е имало и три постройки, и го ползвали и досега, и никой не е
имал претенции към имота. Чули наскоро от ищеца за нов устройствен
план, в който част от имота им попадал в друг парцел. Имотът е бил закупен през
2001г., и се намирал в района на ЖП гарата.
От гореизложеното е видно, че предявеният от ищеца Е.Б.
против МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО и ОБЛАСТНА
АДМИНИСТРАЦИЯ- КЪРДЖАЛИ, иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е недопустим, и като такъв не подлежи на
разглеждане, поради и което следва производството по делото да се прекрати.
Установи
се по безспорен начин, че ищецът се легитимира като собственик на недвижим имот съгласно Нотариален
акт № 224, том II, дело № 329/2001г. по описа на Службата по вписванията при
PC- Момчилград, находящ се в гр.Момчилград,
общ.Момчилград, обл.Кърджали, представляващ: ДВЕ
ЧАСТИ от Урегулиран поземлен имот I за автосервиз и гарова и градска агенция от
кв.51 по регулационния план на гр.Момчилград, както следва; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн. № 788 кв.м., състоящ се от 1155 кв.м, ведно с
построената в него гаражна площадка със застроена площ 127,8 кв.м. построено
през 1982г., при граници на имота: север- поземлен имот с пл.сн № 787- държавно, изток-ул.Черно море, запад-ул.Климент
Охридски, юг-поземлен имот с пл.сн. 1647 имот на Ф.М.С./П./.
Гореописаните недвижими имоти са закупени от „****“ ООД, с управител Н.Д., като
при реализирането на сделката е бил представен документ за собственост акт №
101 от 17.04.1977г. за държавна собственост, и този имот е включен в капитала
на търговското дружество „****“ ЕООД.
В същото време се установява със скица № 15-256387
от 14.03.2020 от Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр.Кърджали, касаещ за Поземлен имот с идентификатор 48996.104.168
/идентичен с имот № 788 в кв.51/, който
е бил записан като собственост на ищеца Б.
е с площ от 947 кв.м.- по Нотариален
акт № 224, том II, дело № 329/2001г. по описа на Службата по вписванията при
PC- Момчилград /с площ от 1 155
кв.м./, сиреч, се установява, че част
от поземленият имот на ищеца с площ от 208
кв.м. е бил записан на друг правен субект.
По
делото е представен Акт № 2795/ 14.09.2015г. за публична държавна собственост,
изд. на основание чл.71 ал.1 ЗДС във връзка с влязла в сила Кадастрална карта,
и касаещ имот, представляващ земя с площ от 948
кв.м., съставляващ имот с идентификатор 48996.104.12. от Кад.карта на
Момчилград, одобрена със Заповед РД- 18- 09-02/ 10.12.2008г. на Началника на СГКК-Кърджали с граници на
имота; ПИ с идентификатори 48996.104.14. и 48996.104.13. В акта е
посочено, че имотът е предоставен за управление на Национална компания
„Железопътна инфраструктура“.
Изложеното по-горе сочи, че посочените в исковата
молба като ответници МРРБ и Областна администрация-
Кърджали не могат да бъдат пасивно легитимирани да бъдат ответници
по така предявеният иск, като ответник може да бъде единствено и само Национална
компания „Железопътна инфраструктура“, на която са предоставени правата за
управление на имота.
Съгласно
чл.9 ал.3 от Закона за железопътният транспорт, Националната компания "Железопътна инфраструктура" управлява предоставеното й имущество - публична и частна държавна собственост ,
като същото
се предоставя от държавата за
изпълнението на предмета й на дейност
с решение на Министерския съвет.
Видно от цитираният Акт № 2795/ 14.09.2015г. за публична държавна собственост,
посоченият в него имот е предоставен за управление именно на НК „ЖИ“, и поради
тази причина именно тя е заинтересована от защитата на предоставените й права.
Във
формираната задължителна съдебна практика се приема, че НК „ЖИ“ като държавно
предприятие, което не е търговско дружество съгласно чл.62 ал.3 от ТЗ, е
активно легитимирано да предявява искове за защита на собственост на имущество
и вещи, предоставени й от държавата за управление и които са държавна
собственост, което води до извода, че и искове за собственост следва да се
предявят именно към такива предприятия, в конкретният случай НК „ЖИ“, на която
държавата е предоставила управлението на спорният имот. В конкретният случай, Държавното предприятие
НК „ЖИ“, въпреки, че не е носител на правото на собственост върху посоченият в
АДС държавен имот, е засегнато от правният спор, и разполага правото на иск по
чл.26 ал.2 от ГПК, като процесуален субституент на
държавата, в т.ч. и с правото да се защитава срещу такъв иск- т.е. както е
активно легитимиран да предявява искове за защита правото на собственост, така
и пасивно легитимиран по предявени такива.
Действително,
съгл.31 ал.2 от ГПК, Министърът на регионалното развитие и благоустройството е
представител на държавата по искове за установяване правото на публична
държавна собственост, но това е така само доколкото, управлението на тази
собственост не е предоставено на държавно учреждение
или предприятие.
От
така изложеното по-горе и съобразно предмета на настоящото дело, съдът приема,
че е налице ненадлежно предявен иск за установява право на собственост по
отношение на описаният по-горе имот, като посочените ответниците
не са пасивно легитимирани да отговарят по този иск. И тъй като ищецът определя
ответниците по даден иск, то и за съда не съществува
задължение да указва на същият срещу кого да насочва своят иск. Задължението на
съда по чл.129 от ГПК не се изразява във даване на указания за посочване на
конкретен ответник, което е право на ищеца.
Предвид горното и след като се установи предявяване на иск срещу
ненадлежни страни, съдът стигна до извода, че производството по делото следва
да се прекрати.
Предвид
горното съдът намира, че предявеният от ищеца установителен
иск с правно основание чл.124 от ГПК против Министерството на регионалното
развитие и благоустройството и Областна администрация- Кърджали, с който да
бъде признато за установено по отношение на ответниците,
че ищеца е собственик на реална част от
208,00 кв.м. попадаща в западната част на собствения му недвижим имот в
гр.Момчилград, общ.Момчилград, обл.Кърджали
представляващ: ДВЕ ЧАСТИ от Урегулиран поземлен имот I за автосервиз и гарова и
градска агенция от кв.51 по регулационния план на гр.Момчилград, както следва
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн.№ 788кв.м., състоящ се от 1155
кв.м, ведно с построената в него гаражна площадка със застроена площ 127,8
кв.м. построено през 1982г. при граници на имота: север- поземлен имот с пл.сн № 787-държавно, изток- ул.“Черно море“, запад-
ул.“Климент Охридски“, юг- поземлен имот с пл.сн.
1647 имот на Ф.М.С./П./ на основание Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 224, том 2, дело № 329/2001г. пo
описа на Службата по вписванията при PC Кърджали , с идентификатор на имота
48996.104.168 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Момчилград,
одобрен със Заповед № РД-18-275 от 03.05.2019г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, е недопустим- предявен срещу ненадлежни страни, и като такъв следва да
бъде оставен без разглеждане, а производството по делото следва да бъде
прекратено.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима исковата молба с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК, предявена от Е.А.Б., с ЕГН:**********,***,
против МИНИСТРЕСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО и ОБЛАСТНА
АДМИНИСТРАЦИЯ- КЪРДЖАЛИ, с к която се иска да бъде признато, че той е
собственик на реална част от 208,00 кв.м. попадаща в западната част на
собствения му недвижим имот в гр.Момчилград, общ.Момчилград, обл.Кърджали представляващ: ДВЕ ЧАСТИ от Урегулиран
поземлен имот I за автосервиз и гарова и градска агенция от кв.51 по
регулационния план на гр.Момчилград, както следва ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн.№ 788кв.м., състоящ се от 1155 кв.м, ведно с построената
в него гаражна площадка със застроена площ 127,8 кв.м. построено през 1982г.
при граници на имота: север- поземлен имот с пл.сн №
787-държавно, изток- ул.“Черно море“, запад- ул.“Климент Охридски“, юг-
поземлен имот с пл.сн. 1647 имот на Ф.М.С./П./ на
основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 224, том 2,
дело № 329/2001г. пo описа на Службата по вписванията
при PC Кърджали , с идентификатор на имота 48996.104.168 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Момчилград, одобрен със Заповед № РД-18-275 от
03.05.2019г. на Изпълнителния Директор на АГКК, и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
Определението
подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: