РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500587 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от Община Варна чрез гл. ю.к. СТ. Н., против решение №
260086/21.10.2021г., постановено по гр. д. № 1120/19г. по описа на ОС-Варна.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че се обжалва горното решение,
с което въззивникът е бил осъден да заплати на ищцата Ж. АС. Ш.
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря й
:М.Ж. Ш. (в размер на общо 195 950 лв., от които 130 000 лв. главница и
65 950 лв. законна лихва върху главницата от 19.06.14г. до подаване на
исковата молба на 17.06.19г.) , от смъртта на внука й С.Е.С. (в размер на
общо 150 730.75 лв., от които 100 000 лв. главница и 50 730.75 лв. законна
лихва върху главницата от 19.06.14г. до подаване на исковата молба на
17.06.19г.) и от смъртта на внучката й Ж.М. Ш. (в размер на общо
150 730.75 лв., от които 100 000 лв. главница и 50 730.75 лв. законна лихва
върху главницата от 19.06.14г. до подаване на исковата молба на 17.06.19г.), а
съобразно уточняващата молба вх. № 25/05.01.22г. – и от смъртта на
сестра й З.А. Ш. (в размер на общо 45 219.20 лв., от които 30 000 лв.
1
главница и 15 219.20 лв. законна лихва върху главницата от 19.06.14г. до
подаване на исковата молба на 17.06.19г.) , настъпили вследствие на удавяне
при наводнението в кв. „Аспарухово“, гр. Варна, случило се на 19.06.14г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на
исковата молба 18.06.19г. до окончателното плащане. Във въззивната жалба е
изложено, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон и неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, както и поради нарушение на съдопроизводствените правила,
тъй като не са били обсъдени всички наведени възражения на ответника,
свързани с причините и факторите, довели до настъпването на вредоносния
резултат. Не са били анализирани комплексните фактори /обективни,
субективни и природни/, които чрез взаимодействие помежду си и при
изясняване на закономерностите между тях, са довели до наводнението.
Поради това и неправилен се явява извода за ангажиране отговорността на
ответника. Не е било преценено установеното чрез СТЕ, че в основата на
причинния процес стои характеристиката на дерето в извънурбанизираната
територия и в резултат на наклона му и затлачванията в тази му част, както и
в резултат на големите количества валежи, паднали през периода от 15.06.-
20.06.14г., се е образувала приливна вълна, равняваща се на 112 куб.м./сек.,
която и при правилно оразмеряване на дерето в урбанизираната територия /по
норматив от 21 куб.м./сек./ и при почистено и поддържано корито, отново не
би осигурило отвеждането на водата в канала Черно море-Езеро без
преливане. Изложено е още, че след като причините за образуване на
приливната вълна се коренят в неподдържането на дерето в
извънурбанизираната му част, то не следва общината да поема цялата
отговорност за настъпилите вреди, а напротив – съобразно действащата
нормативна уредба, отговорност има и държавата чрез съответния областен
управител и Министерство на регионалното развитие и благоустройството
/подробно посочени са конкретните задължения, които служители на тези
ведомства не са изпълнили/. Евентуални пропуски на служителите на Община
Варна при изпълнение на задълженията по поддържането на дерето в
урбанизираната част са незначителни по своя обем и характер спрямо общия
комплекс от фактори, допринесли за настъпване на наводнението на
19.06.14г. Отделно от това е изложено, че е нарушена нормата и на чл. 52 от
ЗЗД при определяне размерите на обезщетенията, вкл. и като не е отчетен
2
приноса на ищцата за настъпване на увреждането. Същата е допринесла за
това чрез изграждането и обитаването на незаконно изградената къща на ул.
„Горна Студена“, № 68 като по този начин е изложила на риск и други лица,
които са били в къщата. В отправеното във въззивната жалба искане до
въззивния съд се претендира отхвърляне на насочените срещу въззивника
искове изцяло като неоснователни, евентуално – да се намалят присъдените
обезщетения.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Ж. АС. Ш. чрез адв. Н. П., с който същата е оспорена като
неоснователна. Счита се, че решението в обжалваните части е
законосъобразно. Излага се, че съдът е анализирал всички доказателства по
делото в тяхната съвкупност и е достигнал до извода, че причина за
настъпването на вредоносния резултат съставляват и бездействията на
служителите на ответника по поддръжката на това инженерно-
хидротехническо съоръжение, предназначено за отвеждане на отпадните
води, събрани от водосборната му зона, вкл. и в неговата урбанизирана част, в
която същото е общинска собственост и изразяващи се в: неизпълнение на
дейности по премахване на незаконни постройки, непочистването на дерето
от други отпадъци и неправилно оразмеряване на хидротехническите
съоръжения за отвеждане на водата. Изтъква се, че по настоящото дело съдът
не е имал задължение да изследва наличието на виновно и противоправно
поведение на служители на други правни субекти, които също са допринесли
за вредоносния резултат, тъй като последните не са били привлечени от
ответника в процеса, основавайки се на нормата на чл. 53 от ЗЗД. Последната
обаче предвижда солидарна отговорност на всеки от причинителите на
вредата, поради което уважаването на исковете против един от делинквентите
не е незаконосъобразно. Отрича се и да е налице съпричиняване на вредите от
поведението на самата ищца – именно ответникът е бездействал при
установяването и премахването на незаконни строежи. Освен това се
поддържа, че увредени в случая лица били загиналите при наводнението, а
ищцата е субект, който има право на обезщетение за загиналите й близки. В
случая не били събрани и доказателства по делото, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък размер ако не беше поведението на
ищцата, изразяващо се в извършеното строителство на къщата й и нейното
обитаване. Настъпилите вреди в случая не са адекватна (закономерна)
3
последица на незаконното строителство и използването на незаконно
изградената постройка. Последната е била разрушена от приливната вълна
поради няколко причини: интензивните в определени часове на 18-19.06.14г.
валежи в големи количества, отнасянето на повърхностен почвен слой, който
ведно с растителността са образували големи кални маси в горната част на
дерето; непочистването на дерето в горната му извънурбанизирана част и в
урбанизираната му част от строителни отпадъци, боклуци и дървета;
неправилното оразмеряване на дерето и на двете хидротехнически
съоръжения – западен охранителен канал и водосток на ул. „Перекоп“;
наличието на незаконно строителство в дерето, вкл. и на фризьорски салон,
непосредствено преди къщата на ищцата. Именно масивната постройка на
този салон е била на пътя на водата и след удара в него е била ударена къщата
на ищцата. При изключване на всички тези фактори, нямало е да се образува
приливна вълна с такава височина и мощ, а водата е щяла да се разстеле на
по-голямо разстояние и с по-ниска височина на приливната вълна.
Административното нарушение предполага налагането на административно
наказание, но не обуславя задължителен извод за наличието на
съпричиняване на вредите. Отделно от това пък от действащите нормативи и
правила за застрояване и действащата КК, поземленият имот, върху който е
била построена къщата на ищцата, е бил предназначен за средно застрояване,
т.е. тя не е била построена в рискова зона. Претендира се отхвърляне на
жалбата.
С писмена молба въззивникът чрез процесуален представител поддържа
въззивната жалба, уточнена с допълнителната молба от 05.01.22г. Отправя
искане за присъждане на разноски по делото. Релевира възражение за
прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения от насрещната
страна, ако същите надхвърлят нормативно определените минимални
размери.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител поддържа
изразеното с отговора на въззивната жалба становище и претендира
присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското
дружество за осъществяваната безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. Допълнително са депозирани писмени бележки, в които се
обосновава тезата за законосъобразност на обжалваното от насрещната
страна решение на първоинстанционния съд.
4
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от процесуално
легитимирана страна и е насочена против подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с които са
отхвърлени частично исковете на ищцата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на законни лихва върху претендираните главници като
обезщетения за периодите от датата на деликта на 19.06.14г. до 17.06.14г.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна:
С подадената на 18.06.19г. искова молба от Ж. АС. Ш. от гр. Варна, са
наведени твърдения, че на 19.06.14 около 18:30 ч. в гр. Варна, кв.
„Аспарухово“, по време на валеж на дъжд, внезапно мощна вълна от вода,
кал, дървета и боклуци се появила откъм гората, препълнила непочистеното
дере, намиращо се между ул. „Калач“ и ул „Горна Студена“ и заляла
последната улица. Ищцата е била собственик на еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 10135.5503.35.1 с административен адрес – ул.
„Горна Студена“, № 68, със застроена площ от 32 кв.м., за което й е бил
издаден НА № 163/19.12.11г. В момента на нахлуване на приливната вълна в
дерето, в къщата на ищцата били още 9 човека – дъщеря й М., внуците й С. и
Ж., сестра й З. и нейните внуци – З., М. и К., както и още двама техни близки.
Всички били събрани по повод завръщането на М. от Германия, където тя
работела. Приливната вълна съборила стената на къщата и въпреки опитите
на ищцата и на нейните близки да спасят своите деца и внуци, водата и калта
ги погубила. Самата ищца загубила съзнание от удар в главата, била влачена
от стихията и била намерена и спасена от рибари на около 500 м. след своята
къща. При тази трагедия в къщата са загинали общо 8 души, измежду които
единствената дъщеря на ищцата :М.Ж. Ш. на 29 г., внука й С.Е.С. на 13г.,
внучката й Ж.М. Ш. на 3 г., както и сестра й З.А. Ш. на 59 г. Ищцата е
твърдяла, че причина за тази трагедия са действията и бездействията на
органи и служители на ответната Община Варна, свързани с неизпълнение на
задължения, предписани от закона. Посочено е, че дерето, по което е дошла
приливната вълна е публична общинска собственост, тъй като се намира на
територията на община Варна – на осн. § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 138,
ал. 4, т. 1 и чл. 139, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/. Към момента на инцидента,
5
дерето, започващо в извънурбанизираната територия, е било заприщено от
натрупана пръст, вследствие на стари ерозионни процеси, паднали дървета,
сухи клони и листа, както и от 2 постройки на територията на военно
поделение над кв. „Аспарухово“. Освен това по протежението на дерето е
имало нерегламентирано сметище, в което години наред са били струпвани
стари гуми, строителни материали и покъщнина. Дерето е било обрасло в
урбанизирината си част с растителност – дървета и храсти, поради което е
било със силно намалена водопропускателна способност, а в някои участъци
– напълно заличено спрямо околните терени. Преди мястото, на което е била
къщата на ищцата, дерето е преминавало под мост с бетонов водосток, който
е бил неправилно оразмерен, което значително е намалило
водопропускливостта. Освен това Община Варна е допуснала изграждането
вътре в дерето на постройки и на жилищни сгради в непосредствена близост
до него, които са с голяма плътност на застрояване и поради това пречат на
естествения воден отток, а в случая са се превърнали в стена пред стичащите
се води. Всички тези обстоятелства са единствената причина за образуването
на приливната вълна, която е помела къщата на ищцата и причинила смъртта
на 8 човека. След като съответните служители на ответната община не са
предприели съответните нормативно определени мерки за поддържане
водопропускливостта на дерето – чрез периодични проверки на ерозионните
процеси, чрез премахване на незаконно строителство и незаконни сметища,
чрез почистване от паднали дървета и чрез правилно оразмеряване на
водостоците, както и чрез изпълнение на предписанията на Закона за защита
от бедствия /ЗББ/, на ЗВ и утвърдената програма за защита от наводнения,
действала за периода от 2014г. до 2018г., то същата следва да отговаря по
реда на чл. 49 от ЗЗД за причинените на ищцата неимуществени вреди от
загубата на нейната дъщеря М., на внуците й С. и Ж. и на сестра й З. Ш..
Изложено е, че ищцата е била изключително привързана към дъщеря си М., с
която са били в много близки отношения. Ж. сама е отгледала дъщеря си М. и
от 1990г. двете живеели в къщата на ул. „Горна Студена“, № 68, където се
родили и децата на М. – С. и Ж. (кръстена на името на ищцата). Тъй като М.
сама се грижела за своите деца, ищцата я е подпомагала като работела на
различни места и полагала и грижи за внуците си. Няколко години Ж.
работила в Полша и изпращала пари на дъщеря си М.. Последната заминала за
Германия, за да работи, а грижите за децата изцяло поела ищцата. Между
6
дъщеря и майка е имало разбирателство и взаимна помощ и грижа. Голямото
дете С. учело и Ж. го водела и прибирала от училище като всички живеели в
изградения от тях дом. Двете деца били непрекъснато край баба си и
осмисляли живота й, тъй като ежедневието на ищцата било изцяло свързано с
тяхното отглеждане и грижата за тях. Загубата на единствената й дъщеря и на
внуците й, лишило ищцата от надежда и обезсмислило живота й. Ищцата и
сестра й З. имали много близки отношения още от детството си, тъй като
разликата във възрастта им е много малка и са израснали заедно, били
неразделни и са се подкрепяли. Всяка от тях създала свое семейство, но
близостта им продължила през годините – събирали са се по всякакви поводи,
били като едно семейство и са си помагали във всяко отношение. З. имала 6
деца и до раждането на дъщерята на ищцата, тя е помагала на сестра си за
отглеждането на първите й три деца. При самия инцидент ищцата изживяла
огромен ужас, виждайки как приижда водата и че тя е безпомощна да спаси
„своите деца“ и близките си – затискала вратата на къщата и се опитвала да
стиска ръката на внука си. След това не ги видяла живи. Дълго време след
събитието ищцата не контактувала с никого, не можела да говори и се
държала неадекватно. Последвали множество хоспитализации в
психиатрично заведение, първата от които на 12.09.14г. с диагноза, която
останала непроменена и до момента на подаване на исковата молба:
„Депресивен епизод, посттравматично стресово разстройство“. През цялото
време ищцата се страхувала да остава сама, била тревожна и плачела
постоянно, не спяла, натрапчиво преживявала ужаса всеки ден и всяка нощ.
Въпреки провежданото лечение до настоящия момент състоянието й останало
непроменено. С Експертно решение от 13.12.16г. на ищцата е била
определена 64% неработоспособност, с водеща диагноза: „Рецидивиращо
депресивно разстройство“. Поради изложеното се претендирало ответникът
да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетения за претърпените от нея
неимуществени вреди – травма, болка и страдание, вследствие на смъртта на
дъщеря й М. (в размер на 130 000 лв. и законна лихва върху главницата в
размер от 65 986 лв. за периода от 19.06.14г. до 18.06.19г.), на внуците й С. и
Ж. (в размери от по 100 000 лв. за всеки от тях, както и законните лихви
върху главниците в размери от по 50 758.50 лв. за периода от 19.06.14г. до
18.06.19г.) и на сестра й З. (в размер на 30 000 лв., както и законна лихва
върху главницата в размер на 15 227 лв. за периода от 19.06.14г. до
7
18.06.19г.), ведно със законните лихва върху главниците от подаване на
исковата молба и до окончателното им изплащане.
С подадения в предвидения срок отговор на исковата молба Община
Варна е поддържала, че предявените искове са частично недопустими /на осн.
чл. 126 от ГПК, тъй като пред СГС по-рано са били предявени искове от
ищцата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на
дъщеря й М. и внучката й Ж./, а всички - неоснователни. Посочено е, че
основна причина за настъпилото бедствие са продължителността и най-вече
интензивността и количествата на падналите валежи през втората половина на
деня на 19.06.14г., които са продължили през нощта срещу 20.06.14г. В тази
връзка се позовава на определение № 293/24.08.18г. по ВЧНД № 167/18г. на
ВАпС, в което е прието, че имуществените и неимуществените вреди и
човешки жертви от наводнението в кв. „Аспарухово“ на посочената дата, са
причинени единствено от екстремността на природното събитие, а останалите
фактори като свлачища, битови и строителни отпадъци, изградените
постройки по протежението на дерето и в самото дере, не са основната
причина за щетите. Отделно от това се поддържа, че вредите за ищцата не
биха настъпили ако нейната къща, в която е поканила близките си, не е била
незаконно построена в дерето. Поради това вредите й са били съпричинени от
самата нея - тъй като тя е построила без строителни книжа и в нарушение на
строителните правила и норми къща на опасно място (в самото дере), която е
обитавала без въвеждането й в експлоатация, а освен това е и канела своите
близки. В тази връзка ответникът се позовава на решенията по гр.д. №
7697/18г. на ВРС и в.гр.д. № 969/19г. на ВОС, тъй като въззивният съд е
приел съпричиняване на имуществените вреди от ищцата Ж.Ш. чрез
извършване на посочените по-горе незаконни действия, като е намалил
обезщетенията наполовина, на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Освен това се счита,
че претенциите са предявени в завишени размери.
С допълнително писмено становище от 22.01.21г., депозирано след
изтичане на срока за отговор, ответникът е релевирал възражение за изтекла
кратка погасителна давност за вземанията на ищцата за мораторни лихви – за
периода, който е извън тригодишния срок преди датата на подаване на
исковата молба.
С молба от 11.02.21г. ищцата чрез процесуален представител е
8
оспорила твърденията и възраженията на ответника, изложени в отговора на
исковата молба. Относно възражението за съпричиняване на вредите от
ищцата чрез посочените от ответника действия се счита, че съпричиняване
може да има само в резултат на действия или бездействия на увреденото
лице. Поддържа се, че увредени лица в случая са загиналите близки на
ищцата, а последната има право и претендира обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на своите родственици. Ако не се сподели това становище,
то се сочи, че изграждането и ползването от ищцата на къщата на ул. „Горна
Студена“, № 68 нито е предизвикало, нито е допринесло за настъпването на
вредоносния резултат, тъй като и дори да е била законно изградена – тя не би
издържала на приливна вълна с посочената сила. Незаконността на
постройката може да ангажира само административната отговорност на
ищцата. Освен това при снабдяването си с констативен нотариален акт
ищцата е заплатила наложената й от общината глоба. Наред с това общината е
издала на ищцата удостоверение, че имотът не е общински, а областна управа
– че имотът не е държавна собственост.
Възраженията за недопустимост на исковото производство поради
наличието на второ заведено дело /гр.д. № 1403/18г. на СГС/ са били
съобразени от ВОС, който е разгледал исковете след като е установил, че
производството по по-рано образуваното гр.д. № 1403/18г. на СГС е било
прекратено на осн. чл. 232 от ГПК с влязло в сила определение. Поради това
обжалваното решение се явява допустимо.
С оглед релевираните от ищцата твърдения по фактите и отправените
искания до съда, предявените искове следва да се квалифицират като
такива по чл. 49 от ЗЗД – за осъждане на възложителя на работата да заплати
обезщетения за неимуществените вреди на ищцата от смъртта на нейните
близки, претърпени в резултат на неизпълнение на задълженията на
длъжности лица от община Варна - да се поддържа общинското дере с оглед
изискванията за неговото предназначение за безопасното оттичане на
повърхностните дъждовни води от неговия водосбор (чрез почистването му
от растителности, почвени наноси и боклуци, чрез недопускане и премахване
на незаконно строителство в дерето и чрез правилно оразмеряване и
поддържане на водостоците и др. хидротехнически съоръжения).
С протоколно определение от с.з. на 10.03.21г. съдът е приел за
9
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че причината за смъртта
на лицата :М.Ж. Ш., р. на 24.07.1984г., С.Е.С., р. на 18.03.2001г., Ж.М. Ш., р.
на 26.10.2011г. и З.А. Ш., р. на 06.06.1955г. е удавяне. Страните не спорят, че
смъртта на тези лица е настъпила на 19.06.14г. в гр. Варна, кв. „Аспарухово“
в дома на ищцата, който се е намирал на административен адрес ул. „Горна
Студена“, № 68, както и твърдяната от ищцата родствена връзка с тях. Това е
видно и от отразените дати за смъртта им в удостоверенията за родствени
връзки на ищцата с починалите лица /л. 11 и л. 40-41/, в преписите-
извлечения от акт за смърт на М. Ш. и на Ж. М. Ш. /л. 14-15/, в и в
удостоверението за наследници на :М.Ж. Ш. /л. 12/ - М. Ж. Ш. е дъщеря на
ищцата, С. Ем. С.ов и Ж. М. Ш. са нейни внуци и деца на загиналата М. Ш., а
З.А. Ш. е сестра на ищцата.
Видно от приложените на л. 112-113 и л. 123 заверени копия на КНА за
собственост на недвижим имот № 163, т. ІІІ, рег. № 12804, дело № 412 от
19.12.11г. на нотариус К. И.-Варна, с рег. № 572 на НК, че въз основа на
извършена обстоятелствена проверка ищцата Ж.Ш. е призната за собственик
на основание давностно владение на недвижим имот, построен без строително
разрешение, а именно: жилищна сграда с идентификатор № 10135.5503.35.1,
разположен в ПИ с идентификатор № 10135.5503.35, с административен
адрес съгласно скица от КККР – ул. „Горна Студена“, № 68, а съгласно
удостоверение за данъчна оценка – ул. „Горна Студена“, № 68А, със
застроена площ от 32 кв.м. Ситуирането на поземления имот и на построената
в него жилищна сграда по КК са онагледени на издадената на 21.03.18г. скица
от КККР – л. 114. При издаването на КНА са били представени удостоверения
от Областен управител-Варна и от Община Варна, както и цитираната
данъчна оценка за имота.
Видно от Приемо-предавателен протокол от 2014г., че на възложителя
Община Варна са били предадени от изпълнителя „СС-Консулт“ ЕООД, гр.
Варна изготвените конструктивни становища за строежите с
административни адреси в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, посочени по улици и
№. Становищата са били изготвени във връзка с обследване на конструкцията
на строежите и евентуалните им повреди в резултат на продължителните,
интензивни и проливни дъждове през годината и особено този от 19.06.14г.,
на специфичния геоложки строеж и морфологията на терена и образуваната
приливна вълна от кален поток и активизирани свлачищни и ерозионни
10
процеси. Целта на обследването е било да се установи здравина, надеждност,
както и годността на конструкциите като цяло за безопасно ползване на
сградите по предназначение, без това да застрашава живота на живеещите в
тях и да създава потенциална опасност за живота и здравето на гражданите и
устойчивостта на сгради и съоръжения в съседни имоти /124-158/. За имота на
ул. „Горна Студена“, № 68 или № 68А такова становище не е предадено.
По делото няма събрани доказателства относно това каква е била
конструкцията на строежа на къщата, притежавана от ищцата. Самата ищца
твърди в исковата молба, че приливната вълна е съборила едната стена на
къщата и е помела хората, които се намирали вътре. Ответникът твърди, че
понастоящем къщата на ищцата не съществува, тъй като е била изцяло
съборена от приливната вълна. Последното твърдение не е оспорено от
ищцата, а се потвърждава и от събраните гласни доказателства – така в
показанията на св. С. М., която сочи, че като завалял дъжда къщата заминала,
всичко заминало; отгоре, от гората дърветата слезли с водата, течало много;
вълната била към 2 метра; свидетелката живеела в маза и тя се напълнила с
вода, качили се на втория етаж, за да се спасят; в показанията на св. Й. А.,
която сочи, че когато наистина отишла на другия ден след наводнението
къщата на леля й я е нямало, само един бетон бил останал; в показанията на
св. Сн. И. – на Ж. къщата въобще я нямало; нейната къща останала, тя била
във водата до тавана вътре; от горна страна къщата на Ж. била първа къща.
От конструктивните становища за строежите в съседните поземлени
имоти, находящи се на административни адреси ул. „Горна Студена“, № 66,
№ 64 и № 58 /с идентификатори съответно с № 10135.5503.37, №
10135.5503.38 и № 10135.5503.42, установени от съда съобразно скиците от
заключението на комплексната СТЕ на л. 300, представляващи извадка от
КК на гр. Варна/, които са разположени надолу по течението на дерето след
къщата на ищцата, се установява, че с отдалечаването от мястото, където е
била ситуирана къщата на ищцата, материалните щети не са толкова
значителни. Описано е, че е била отнесена една стая, пристроена към втория
строеж, разположени на ул. „Горна Студена“, № 64, която е била в близост до
дерето /л. 155-156/. За строежите на ул. „Горна Студена“, № 58 е посочено, че
първият етаж от първия строеж е засегнат от наводнението и приливната
вълна от кален поток. Запълнен е бил почти до тавана. Основите на сградата
откъм дерето са открити, но не са подкопани. За втория строеж на този адрес
11
е посочено, че първият му етаж също е бил запълнен почти до тавана. След
отводняването се вижда, че едната му стена към съседния имот от запад е
паднала, но стоманобетоновия пояс над нея не е поддал и е запазил целостта
на конструкцията. Има и два по-малки отвора в зидарията /л. 153-154/. За
почти всички строежи по тази улица е посочено, че не отговарят на
действащите строителни правила и норми за проектиране на сгради и
съоръжения, но имайки предвид, че сградите са били експлоатирани по
предназначение /с малки изключения/ и от конструктивна гледна точка не е
налице пречка да продължат да се ползват и не застрашават живота на
живущите в тях. За някои от строежите са дадени предписания за
предпазване на основите на конструкцията откъм дерето и за възстановяване
на падналите стени.
От заключението на комбинираната съдебна експертиза, приобщено към
доказателствата от първоинстанционния съд се установява, че в наводнената
част на кв. „Аспарухово“ се събират водите от двата малки водосбора, които
ограждат квартала. Това не са дерета, а две малки рекички, които през
последните години са били пресъхнали поради сушата. Процесното дере е №
1 /Темелковото дере/, което е с водосборна област от 3.555 кв.км. при среден
наклон от 9% (водосборният басейн на дерето е посочен на скицата на л.
294). Неговото предназначение е да отвежда формиращият се във
водосборния район повърхностен воден отток до Канал 2. Общата дължина на
дерето е около 3 550 м., от които около 2 100 м. са извън населеното място и
1 450 м. в населеното място. В горската си част, не се води дере, а горски
участък.
Дере № 2 е с водосборна област от 4.767 кв. км. при среден наклон от
11.6%.
Извън урбанизираната територия (в горския фонд), съгласно КВС на
землище „Аспарухово“ са нанесени две части от Темелковото дере (два
ръкава), като дължината на единия е около 2 км., а на втория – 3 км. (скицата
на л. 288). Съгласно действащата КК на гр. Варна от 2008г., към 19.06.14г.
процесното дере е нанесено като няколко отделни имота, а именно: имот №
10135.5203.9 /адрес „Малка Чайка“, площ 36.447 дка, начин на трайно
ползване: пасище, собственик Община Варна с АЧОС № 56/21.12.10г./, имот
№ 10135.5503.25 /адрес ул. „Горна Студена“, площ 6.941 дка, с
12
предназначение: за друг вид озеленени площи, собственик Община Варна с
АЧОС № 47/10.06.10г./; имот № 10135.5502.338 /адрес ул. „Горна Студена“,
площ 3.781 дка, начин на трайно ползване: за друг вид озеленени площи,
собственик Община Варна с документ от 06.02.1965г./. Именно този имот по
КК има за една от границите си ПИ с идентификатор № 10135.5503.35, в
който е била построена къщата на ищцата. Проследен е и статута на земите,
върху които е разположено процесното дере по действалите и действащи
планове – според ТУП от 1998г. дерето и водосборната му област извън
границите на 27 подрайон са „курортни гори“, а част до границите на 27
подрайон са отредени за „мери и пасища“; според ОУП на община Варна от
2012г., дерето в границите на 27 подрайон попада в устройствена зона „Тзв“ –
самостоятелни терени за озеленяване на улици, реки, дерета и др. открити
водни течения, а извън границата на 27 подрайон е в устройствена зона „Г“ и
„Гр“ – горски територии; приети са били във времето различни КП (първият
от 1930-35г.) и РП въз основа на тези КП; по КП от 2000г. са нанесени
границите на имот № 118, процесната жилищна сграда на ищцата, както и
водното течение на дерето. Скица за разположението на къщата на ищцата
спрямо дерето е на л. 299, като вещите лица сочат, че жилищната сграда е
разположена на 2 м. от основното течение на дерето, както и на 2 м. от най-
ниската му кота от 20 м. Съгласно „Специфични правила и нормативи за
устройство и застрояване на територията на гр. Варна“, одобрени през 1999г.
от МРРБ, имотът на ищцата, описан в нейния КНА от 2011г., определят
частта от дерето, в която попада имота, за зона „ЖП1“ – предимно жилищни
норми, с последващ ПУП.
Къщата на ищцата, където са загинали близките й на 19.06.2014 год., е
имала административен адрес ул. „Горна Студена“, № 68а /ПИ с
идентификатор 10135.5503.35 по КККР на гр. Варна/ - в западната част на кв.
„Аспарухово“. Същата е била построена в непосредствена близост до талвега
на процесното дере и до плочест водосток, мостово съоръжение. Жилищната
сграда на ищцата е граничела на север и на запад с дерето /имот № 5502.338
(дере) и ПИ № 10135.5503.36/, като дерето е било на 7 метра на запад от
имота /скицата на л. 287 от делото въз основа на действащата КККР от
2008г./. Имот № 461 по КП`84г., в който е била изградена постройката, е
разположен почти в най-ниската част на дерето, която част е на кота 20.3 м.
(на скицата на л. 287 дерето е щриховано със зелен цвят). Съдейки по
13
очертаващите дерето хоризонтали в КП`84г., дерето е с широчина от 32 м. до
2 м. и дълбочина около 10 м. до 1 м. в урбанизираната (градската) част.
Съпоставяйки с КП`84г. (в който сградата на ищцата не е била нанесена),
следва да се приеме, че къщата е била построена в ската на дерето, което е с
дълбочина 10 м., разположена почти в талвега на водното течение, на 2 м. от
него.
За дерето не са изработени специализирани карти и регистри по чл. 176
от Закона за водите .
Според вещото лице от НИМХ в дните преди наводнението в област
Варна има регистрирани валежи на 15.06.14г., 16.06.14г. и 17.06.14г. В
резултат на тези валежи повърхностният слой е бил овлажнен. Последващите
валежи на 18.06. и 19.06.14г. и тяхната голяма интензивност в определени
часове /измерената сума на валежа за цялото денонощие на 18.06.2014г. е
34.9 мм (еквивалент на л/кв.м.), а това за 19.06.14г. е 74.3 мм, като детайлна
справка за валежите по часове за периода от 18.06.-20.06.14г., измерени в
метеорологична станция-Варна, разположена в Приморски парк, е дадена на
л. 276-278; най-интензивен е валежа на 19.06.14г. от 17:50ч. до 20:30 ч. –
29.3 мм – л. 279/ са допринесли за бързото формиране на големи количества
водни маси и отнасяне на повърхностния почвен слой (формираният обем
вода и максимални водни количества при отточен слой 52 мм за процесното
дере 1 е бил 17.11667 куб.м./сек.). В резултат се е получило отнасяне на част
от растителната повърхност и са се образували кални наноси от пясък и
глина. Наводнението е било от типа на т.нар. „поройни наводнения“, които се
формират много бързо и са в резултат на интензивни валежи, които падат на
много малка територия за много кратко време. Общо изчисленият и преминал
на 19.06.14г. обем от вода през процесното дере е 112 куб.м./сек. (л. 279, л.
282). За сравнение, месечната климатична норма на валежи за гр. Варна за м.
юни е 46 мм, а сумарно отчетеното количество валеж за периода от 18-
20.06.14г. в станция Варна е 110 мм, което съставлява 2.39 пъти превишение
на месечната норма.
Въпреки горното, експертът в тази област сочи, че тези валежи не са
били събитие от извънреден характер, тъй като са били прогнозирани и не са
били невиждани – количеството на валежите е било значително, но не и
нетипично за нашите географски ширини (а допълнително следва да се
14
отчитат и промените в климата, което предполага, че такива събития ще се
случват и в бъдеще). На 18.06.14г. от НИМХ, филиал Варна в 13:10 ч. е било
издадено „Предупреждение за очаквани повсеместни краткотрайни валежи,
гръмотевични бури и градушки“, което е било изпратено до Община Варна и
Гражданска защита. Наред с това е било издадено и предупреждение от първа
степен, код „Жълто“ за Варненска област за 19.06.14г. за очаквани
значителни валежи от дъжд с количества между 15 и 30 л/кв.м.
Няма информация за наличието на подпочвени води, които да
допринасят за по-трудното абсорбиране на падналите в периода от 18.06-
19.06.14г. валежи. Няма информация и за обезлесяване в обсега на
водосборния басейн на Темелковото дере на кв. „Аспарухово“.
За значителните размери на наводнението са допринесли и
подприщванията на водните потоци от дерета и улици, които са довели до
значително нарастване на водните количества. Намалена е била
пропускателната способност от застрояването в деретата и на изхода на
деретата. В извънурбанизираната част от Темелковото дере (извън границите
на военното поделение) водопроводимостта е била намалена от дърветата и
храстите по коритото на дерето, които са задържали влачените от
формирания воден отток значителни количества от изкоренената
растителност, изсъхнали клони и листа и заедно със значителните земни маси
са създали временни прегради, които изцяло или частично са преграждали
дерето. Сградите по двата ската на дерето в обсега на военното поделение
също допринесли за преграждане на дерето в най-тясната му част и за
задържането на големи количества земни маси, изкоренени дървета, храсти и
корени, изсъхнали клони и листа, което е довело до образуването на голям
воден басейн, допринесъл за формирането на високата вълна заляла кв.
„Аспарухово“. В тази извънурбанизирана, горска част от Темелковото дере,
се е образувала приливната вълна, която е причината за бедствието – на 3
места се е получило завиряване от свлечените земни маси, паднали дървета и
храсти, а след преминаването на тези прегради, се е получила водно-кална
маса с височина от 2 м.
Извънурбанизираната част от дерето е била стопанисвана от ДП „ДГС“-
Варна, което не е възлагало дейности за почистване на линейни обекти и
съоръжения от дървета, клони, храсти, сухи треви и др. горими материали,
15
съгл. чл. 10, ал. 1, т. 21 от Наредбата за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска
собственост за ползване на дървесина и недървени горски продукти.
Причината за това е била, че в ЛУП от 2007г. Темелковото (Западно) дере не
е идентифицирано като воден обект „дере“, а като дървопроизводителна
площ, която само се стопанисва, а не се почиства.
По данни на Община Варна и кметство „Аспарухово“ дерето в
урбанизираната територия е почиствано редовно до 2011г. През следващите
2012г-2013г. не са провеждани тръжни процедури от Община Варна за
възлагане почистването на канали и дерета.
При изготвяне на заключението експертите са се запознали с
материалите от воденото досъдебно производство от ОП-Варна, в които е
имало данни за наличието на нерегламентирани сметища и незаконни
постройки в процесното дере 1.
Срещу наводнения в западната част на кв. „Аспарухово“ към 19.06.14г.
са били изградени 2 хидротехнически съоръжения – Западният охранителен
канал и водостока под ул. „Перекоп“. И двете съоръжения са били
оразмерени за 5.18 куб.м./сек, при нормативно изискване за обезпеченост
от 21.485 куб.м./сек (съгласно чл. 34 от „Технически правила и норми за
проектиране на корекции на реки“ от 1994г., изхождайки от среден
денонощен валежен максимум, водосборна област от 3.555 кв. км., наклон от
9% и водно количество при обезпеченост 1%).
Изхождайки от сумата на падналите валежи и тяхната скорост на
19.06.14г., изчислявайки формираните обеми вода и максимални водни
количества при отточен слой от 52 мм, експертите сочат, че дори и да е било
нормативно оразмерено и напълно почистено дере 1, не е било в състояние да
проведе без преливане изчисленото водно количество от 112 куб. м./сек ,
преминали на тази дата (изчислението е направено от НИМХ към БАН в
извършеното инженерно-хидроложко проучване на Наводнението в кв.
„Аспарухово на 19.06.14г.“) – л. 282.
Експертите описват в т. 40, че в горната си част Темелковото дере е
широко повече от 20 м., а при навлизането си в квартала, рязко се стеснява.
Точно преди мястото, където се е намирала къщата на ищцата, дерето
преминава под мост на ул. „Перекоп“ с бетонов водосток 2.50/2 м., а на
16
границата му е построен (най-вероятно незаконен) фризьорски салон.
Прииждащата вода бързо е затлачила с клони, тиня и отпадъци твърде тесния
вход под моста и така дерето е преляло, образувайки вълна, която е помела
къщата.
След наводнението няма настъпили изменения на действащите
устройствени планове за кв. „Аспарухово“. Реализиран е бил проект
„Възстановяване водопроводимостта на охранителните канали на територията
на кв. „Аспарухово““ със средства от ЕС. От направения оглед на място
вещите лица са установили, че след ремонта коритото на дерето е облицовано
със стоманобетонни подпорни стени и дъно и покрита част с мостова
конструкция, която продължава в подземен покрит канал. В обхвата на ул.
„Перекоп“ дерето е покрито с мостова конструкция за осигуряване на
преминаването на автомобили и пешеходци. Понастящем застрояването на
дерето със сгради в района не се различава от застрояването преди
наводнението на 19.06.14г.
В с.з. вещото лице хидроинженер Н. А. допълва, че при справка в
Община Варна е установил писмо от кметството в кв. „Аспарухово“ за
последно проведената през 2011г. обществена поръчка за почистване на
дерето. За други действия за осигуряване на поддръжката на това дере или за
проверяване на проводимостта му не са били налице документи. След
реализирането на проекта за възстановяване на водопроводимостта на дерето,
оразмеряването на хидротехническите съоръжения вече е за 21 куб.м./сек.
Вещото лице е заявило, че не може да отговори на въпроса дали ако дерето е
било нормативно оразмерено и напълно почистено, приливната вълна е щяла
да е с такива размери и сила при ул. „Горна Студена“ и ул. „Перекоп“ и дали е
щяло да има такива материални щети и жертви, но специално за жертвите –
счита, че съществена роля е имал този незаконно построен фризьорски салон.
Той представлява масивна постройка, която е била на пътя на водата, която се
удря в него и след това се стоварва върху къщата на ищцата. В началото
водостокът е земен участък, след това има правоъгълен бетонов ров, тип
„канавка“. Когато отгоре тръгва „голяма“ вода, тя се спира на ул. „Перекоп“,
а след моста-водосток е била къщата на ищцата. Не е можело водата с обем от
112 куб.м./сек да се поеме от водостока, тъй като той е бил оразмерен на 5
куб.м./сек, но ако дерето е било почистено и водостокът е бил оразмерен за 21
куб.м./сек, тогава ударът е щял да бъде по-малък. Дерето е щяло да прелее,
17
тъй като водата нямало да се побере в него – при по-широк водосток, дори и
необлицован, водата се разстила на по-голямо разстояние и е с по-ниска
височина. Сочи, че след събитието на 19.06.14г. такива дъждове отново са се
случвали. Незаконното строителство в дерето също намалява
водопропускливостта му.
Вещото лице от НИМХ допълва, че в метеорологичната наука се
използва термина „екстремно явление“, с което се обозначават изключително
рядко срещащи се явления. Падналото количество валеж с посочената
скорост, на малка територия на 19.06.14г. е било екстремно явление, но не е
събитие от извънреден характер, тъй като е било прогнозирано и е било
издадено съответното предупреждение.
В обобщение на изложеното по-горе съдът намира, че според
експертите причините за образуване на приливна вълна от 112 куб.м./сек,
довела до разрушаване на къщата на Ж.Ш., са комплексни – от една страна
падналите значителни по обем и интензитет валежи за кратко време на
територията на кв. „Аспарухово“ за периода от 18.06-19.06.14г., а от друга
страна - занижената водопроводимост на дерето/канал, която е била намалена
още в извънурбанизираната му територия от паднали дървета, храсти, клони,
както и от построени две сгради на източния му скат в тясната му част в
рамките на военното поделение, а в урбанизираната територия – затлачено от
битови отпадъци, от неправилно оразмеряване на водостоци и от незаконно
извършени строежи. Приливната вълна се е образувала в
извънурбанизираната част от дерето от завиряването на три места от свлечени
земни маси, паднали дървета и храсти и представлявала водно-кална маса с
височина 2м., влачила кал, дървета и битови отпадъци. Впоследствие
прииждащата вода към по-тясната част на дерето в урбанизираната територия
бързо е затлачила с клони, тиня и отпадъци твърде тесния вход под
неправилно оразмереното мостово съоръжение - плочест водосток на ул.
“Перекоп“. Самостоятелно на границата му е била незаконно изградена
сграда /фризьорски салон/, която е посрещнала концентрираната вълна и я е
отклонила (насочила) към къщата на Ж.Ш..
По естеството си процесното дере, което заедно с изградените по него в
урбанизираната част плочести водостоци, тръбни водостоци, бетониран
канал, съставлява инженерно-хидротехническо защитно съоръжение,
18
предназначено за отвеждане на дъждовни води, събирани от водосборна зона
с подчертана денивелация, разположена над кв.“Аспарухово“ и от самия
кв.“Аспарухово“, към канала, свързващ Варненския залив с Варненското
езеро.
В КККР за гр. Варна дерето е отразено като отделни имоти с отделни
идентификатори, които са записани като собственост на Община Варна.
Нормата на § 42 от ПЗР от ЗИД на ЗОбС, ДВ, бр.96/99г. обявява, че
застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към
датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени
планове, преминават в собственост на общините. Самостоятелно действащият
от 1991г. § 7, ал. 7 от ПЗР на ЗМСМА, предвижда, че с влизането му в сила
преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: мрежите
и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната,
енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и
инженерно-защитната система, които обслужват само територията на
съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски
дружества.
Предвид горното следва да се приеме, че процесното дере/канал, е
преминало в собственост на община Варна, тъй като между страните по
делото не е било спорно, че преди влизане в сила на цитираните разпоредби
съоръжението е било държавна собственост, както и, че не е било включено в
уставен фонд на търговски дружества. Освен това са били съставени и АОбС,
макар и отчасти с посочено друго предназначение от действителното, което в
случая е ирелевантно.
Съгласно нормите на чл. 2 и чл. 3 от ЗОбС общинска собственост са
имотите и вещите, обявени със закон за общинска собственост и
предоставените в собственост на общината със закон. Нормата на чл. 19, ал. 1,
т. 1 от действащия от Закон за водите (обн. ДВ, бр.67/99г.), обявява за
публична общинска собственост водните обекти (според т. 34 от ДР на ЗВ
„воден обект“ е постоянно или временно съсредоточаване на води със
съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или
изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях
19
земи), разположени на земи, общинска собственост, несъставляващи
публична държавна собственост на осн. чл. 11 от ЗВ. Публична общинска
собственост според нормата на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗВ са и водностопанските
системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези,
които са включени в имуществото на търговски дружества и които се
изграждат със средства или с кредити на търговските дружества. Съгласно чл.
11, ал. 1 от ЗОбС имоти и вещи - общинска собственост се управляват в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин.
Нормата на чл. 137 от ЗВ в действащата му редакция към 19.06.2014г., а
именно ДВ, бр.49/13.06.2014г. обявява, че защитата от вредното въздействие
на водите включва и защитата от наводнения, вкл. такива, причинени при
валежи. Съгласно чл. 138 от ЗВ тази защита е оперативна и постоянна.
Постоянната защита, съгласно чл. 138, ал. 4, т. 1 от ЗВ, също в посочената
редакция, включва изграждането и поддържането на диги, корекции на реки и
дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения. Съгласно нормата на
чл. 139, ал. 1 от ЗВ, също в редакция към ДВ, бр.49/14г., поддръжката и
ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1
се осъществяват от собственика или ползвателя им, освен ако в
разрешителното по чл. 50 или в договора за концесия не е уговорено друго.
По настоящото дело не са навеждани твърдения, съответно ангажирани
доказателства за издаване на разрешително по чл. 50 или сключен
концесионен договор касателно процесното съоръжение. Съгласно
разпоредбата на чл. 141 от ЗВ собствениците на хидротехнически съоръжения
са длъжни да ги поддържат в техническа изправност.
Предвид цитираните разпоредби от действащата към 19.06.2014г.
редакция на закона, Община Варна като собственик е следвало да извършва
поддържането на процесното дере/канал в техническа изправност и да
осъществява контрол върху състоянието му (за разлика от останалите
дейности по чл. 138, ал. 1, т. 2-5 от ЗВ, които съответно се поддържат първата
от държавата, а останалите се контролират от съответните басейнови
дирекции пак според посочената редакция).
Видно от всичко гореизложено, че Община Варна чрез съответните си
служители не изпълнила вменените от чл. 137 и сл. от ЗВ задължения да
20
поддържа в техническа изправност и да осъществява контрол върху
състоянието на Западен охранителен канал (дере 1), така че да бъде осигурена
защита на населението от вредното въздействие на водите, вкл. при
наводнения, причинени от валежи, като осигури почистването му от
растителност, от битови отпадъци, от незаконни постройки, изградени в
дерето и правилно да оразмери съответните плочести и тръбни водостоци.
Това бездействие е довело до разрушителното въздействие върху кв.
„Аспарухово“ на образувана приливна вълна и в частност върху къщата на
ищцата, в която са пребивавали нейните родственици.
Вярно е, че Община Варна не е длъжна да поддържа водопроводимостта
на дерето в извънурбанизираната територия /където се е образувала
приливната вълна/, но ако нейните служители бяха изпълнили нормативно
вменените им задължения по поддръжката и оразмеряването на канала в
урбанизираната му територия, щетите щяха да бъдат избегнати или поне щяха
да бъдат минимални. Доказателство за това е, че по делото няма данни след
2014г. да е почиствано дерето в извънурбанизираната му част, но след като е
реализиран проекта „Възстановяване проводимостта на Източен и Западен
охранителни канали в кв. „Аспарухово“, включващ изпълнение на бетонови
работи и покриване на канали, отново са паднали валежи като тези през м.
юни 2014г. (така вещото лице инж. Н. А.), но не са съобщавани данни за
щети, а още по-малко за човешки жертви (вкл. при условие, че понастоящем
установеното от експертите е, че застрояването на дерето със сгради в района
не се различава от застрояването при наводнението на 19.06.14г.). Това налага
извода, че бездействието на съответните служители на ответника чрез
неизпълнение цитираните разпоредби на ЗВ е в пряка причинна връзка с
настъпване на щетите на посочената дата.
Възражението за „екстремност“ на събитието, което да освободи от
отговорност ответника, също не може да бъде прието за основателно, тъй като
както се установи по-горе освен обема и интензивността на падналите
валежи, равноценна причина съставляват и неизпълнените от служителите на
общината нормативно установени задължения по поддържането и правилното
оразмеряване на канала и хидротехническите съоръжения по него.
Извън горното, дори и да бъде прието, че трето лице (собственикът на
дерето/канал в извънурбанизираната му територия) чрез бездействието си е
21
способствало за достигане на вредоносния резултат, то горното с оглед
разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, предвиждаща, че когато увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно, не би могло да освободи от
отговорност ответната община.
Вследствие на концентрирания удар на приливната вълна, която се е
стоварила върху къщата на ищцата, намираща се непосредствено след
затлачения водосток на ул. „Перекоп“ и незаконно изградения масивен
фризьорски салон в близост до мостовото съоръжение, нейните родственици,
които са били в къщата, са намерили смъртта си, вследствие на удавяне (не
вследствие на травматични увреждания при разрушаването на къщата).
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели за претърпените
от ищцата болки и страдания от загубата на нейните родственици. Така от
показанията на св. С. М. (съседка на ищцата) се установява, че Ж. е отишла да
живее в кв. „Аспарухово“, когато дъщеря й М. била на 7 години Ищцата си е
построила къщата в дворното място на една друга жена, с която двете били
много добри приятелки. Всички съседи и приятели помагали при
строителството на къщата. Когато се родили внуците на Ж., тя заедно с
дъщеря си ги отглеждала, тъй като мъжът на М. избягал с друга жена. Всички
били неразделни. Сестрата на Ж. – З., имала едно момиченце с 3-4 години
разлика във възрастта с М. и поради това З. всеки ден е ходела при Ж., за да
си помагат. За известен период Ж. е работела в Полша и пращала пари на
сестра си З., която с пълни чанти идвала в къщата на Ж.. Децата на ищцата не
били лишени от нищо. Ж. имала и други братя и сестри, но само със З. били
по-близки – те били едно семейство. На 19.06.14г. дъщерята на Ж. тъкмо се
била прибрала от Германия и ищцата е поканила близките си и приятелите-
съседи, за да отбележат това събитие. Когато завалял обилния дъжд, водата,
ведно с дърветата, образували вълна от около 2 м., която отнесла къщата на
Ж.. Свидетелката видяла как двама мъже от съседен блок са хвърлили въже и
успели да хванат полуголото тяло на Ж.. Ищцата само зовяла децата и сестра
си, скубела косата си и крещяла. Съседите прибрали Ж. вкъщи и свидетелката
и други хора отишли при нея, но тя не помнела нищо за станалото – само
търсела с ръце близките се, сочейки, че те били до нея и питала къде са. После
загубила съзнание. На погребението на близките си Ж. била неадекватна –
само си блъскала главата. По-късно постъпила в болницата. Свидетелката
описва Ж. преди трагичния инцидент като весела, състрадателна и отзивчива
22
жена. Споделя, че сега вече Ж. не идва в квартала, тъпче се с лекарства и само
гледа в краката си. Свидетелката излага, че не може да повярва, че това е
същата Ж.. Последната само говори, че децата и сестра й си заминали и
останала съвсем сама.
Разпитана като свидетел племенницата на Ж. – Й. А. /дъщеря на сестра
й З./, сочи, че на другия ден след инцидента рано сутринта са посетили кв.
„Аспарухово“ и тя е започнала да търси децата си, майка си и леля си. Когато
открили Ж. в съседите тя само повтаряла, че нищо не знае, че е била горе.
Вечерта съседите довели Ж. в дома на свидетелката и тя установила, че
тялото й било цялото в рани. Ж. все повтаряла, че секцията е паднала върху
главата й и тя била в безсъзнание, когато водата я е взела нагоре. Когато Ж.
дошла на себе си, престанала да говори. Само повтаряла, че малкият С. й е
казал да му хване ръката, но тя не могла да го хване, защото тя била горе, а
той останал долу. Поради погълнатата тиня Ж. не се чувствала добре и
поради това свидетелката я отвела в спешен кабинет, откъдето я приели в
болницата, където престояла 4 дни. Когато се прибрала в дома на
свидетелката при посещенията си в тоалетната Ж. е питала защо не отидат да
я хванат и дали не са видели колко е високо над водата, че водата в клекалото
я вдига нагоре. Това принудило свидетелката да откара леля си в
психиатричното отделение, където престояла 22 дни. Ж. постоянно
повтаряла, че си иска децата си и желаела да ходи на гробищата.
Свидетелката сочи, че преди Ж. да има свое дете, тя много е била загрижена
за сестра си З., за самата свидетелка и за сестра й, често са си ходели на гости.
След като М. се омъжила, Ж. отишла в Полша и пращала пари, а свидетелката
с майка си З. често посещавали М., за да я наглеждат и да й носят продукти.
Преди трагедията Ж. е била весела жена, а сега не иска да се връща в кв.
„Аспарухово“. Сега при посещенията при личния й лекар в кв. „Аспарухово“,
Ж. постоянно разказвала на свидетелката как са ходили там заедно с малката
Ж. и как й е купила храна и я е нахранила.
Свидетелката И. също е била съседка на Ж.. Сочи, че ищцата е заживяла
в квартала отпреди 26-27 години – първоначално е била на квартира, а после
си построила къщата и живеела там с дъщеря си и внуците. Свидетелката
сочи, че при наводнението къщата на Ж. е била отнесена заедно с хората
вътре в нея, включително и майката на свидетелката. Ж. е била много
общителна и весела жена и често е събирала съседите си на кафе. Поводът за
23
събирането на 19.06.14г. е бил завръщането на М.. Свидетелката сочи, че
сестрата на Ж. често я е посещавала – били като едно семейство, тъй като и
двете нямали мъже. Когато Ж. отсъствала сестра й се е грижела за дъщерята и
внуците й. Големият внук ходел на училище и М. или Ж. са го водели до
училището. Свидетелката сочи още, че къщата на Ж. не е била колиба, а е
била добре обзаведена и подредена къща. Сочи, че сега Ж. е коренно
променена – тя е като умряла, говори постоянно за децата си и съжалява защо
тя е останала жива. Понастоящем Ж. живее в друг квартал в гр. Варна при
децата на сестра си З..
Видно от приетите като доказателства медицински документи
/епикризи/, че за първи път след инцидента ищцата е постъпила в МБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД, гр. Варна, Първа психиатрична клиника, на 12.09.14г. и е
изписана на 23.09.14г. с окончателна диагноза „Депресивен епизод.
Посттравматично стресово разстройство“ /л. 315-316/. В тази епикриза е
отбелязано, че след инцидента на 19.06.14г. ищцата е била хоспитализирана в
клиника по „Пневмология“, а след изписването започнала да не може да спи,
заспивала призори, през цялото време виждала само наводнението и близките
си „като на кино“. Обвинявала се, че тя не е умряла, за да останат децата
живи, нищо не можело да я зарадва, нищо не можела да прави, хранела се, но
нямала апетит „всичко й горчало, все едно пие отрова“. Имала постоянен
световъртеж, залитане, сърцебиене, треперене, прималяване, не можела да
мине по улицата, на която е живяла, не можела да гледа новини. След
приложената медикаментозна терапия е описан хода на заболяването –
наблюдавало се подобряване на съня, напрежението постепенно се
редуцирало, но са продължили оплакванията от нахлуване на живи спомени
за загубените близки, липса на енергия, безперспективност. Само след месец е
последвало ново болнично лечение в същата клиника на лечебното заведение
за периода от 23.10.14г. до 28.10.14г. с отразена диагноза „Лек депресивен
епизод“. Отбелязано е, че след предходното изписване и на фона на
поддържащото лечение, състоянието й се влошило – нарушение на съня, била
напрегната и тревожна и често мислела за загиналите си близки в
наводнението. Изписана е с подобрение след стационарното лечение /л. 317-
318/. За периода от 09.04.15г. до 27.04.15г. е проведено ново лечение в
посочената клиника и с поставена окончателна диагноза „Рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“. Постъпва с
24
оплаквания, че от няколко седмици състоянието й се влошило – не излизала
от дома си, не общувала с познати, нямала сили и желание да се занимава с
ежедневните си дейности. Изписана е с подобрение /л. 319-320/. Последвали
са множество хоспитализации в същата клиника на лечебното заведение с
отразяване на последно посочената диагноза – за периодите от 17.12.15г. до
06.01.16г., от 19.01.16г. до 08.02.16г. /л. 19-20/, от 13.07.16г. до 02.08.16г., от
20.01.17г. до 09.02.17г.; от 22.01.18г. до 11.02.18г. и от 02.11.18г. до 14.11.18г.
Междувременно с Експертно решение от 13.12.16г. на ТЕЛК за общи
заболявания при МБАЛ „Св. Анна“-Варна на ищцата е определен 64%
трудова неработоспособност, считано от 18.11.14г. до 01.12.19г. поради общо
заболяване с водеща диагноза „Рецидивиращо депресивно разстройство“ /л.
326/.
Съобразно заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
изслушано пред първоинстанционния съд, последната хоспитализация на
ищцата в психиатричната клиника е била за периода от 11.08.21г. до
21.08.21г. с потвърждаване на диагнозата „Рецидивиращо депресивно
разстройство“. Първите данни за психично разстройство при ищцата са били
установени след тежката психотравма от загубата на близките й на 19.06.14г.
и са били отбелязани при прегледа й от личния лекар на 03.09.14г. Описаните
изживявания и периода на тяхната поява и продължителност отговарят на
етапите на неусложнена, но тежка и протрахирана Реакция на скръб – с
умерено-тежък депресивен синдром, дистимия, психомоторна забавеност,
свръхценни депресивни идеи за безнадеждност, безперспективност и вина,
соматични симптоми като безапетитие, нарушен сън и психосоматични
симптоми – хипертония и парестезии. От началото и към момента на прегледа
вещото лице е установило, че към депресивния синдром са налице и
симптоми, характерни за Посттравматично стресово разстройство –
натрапливо припомняне на събитията от деня на инцидента, ярки представи и
кошмарни съновидения, възпроизвеждащи психотравмата, избягване на
стимули, възбуждащи спомена за психотравмата. Лечението, което провежда
ищцата, е чрез антипсиходепресанти, невролептици и седатива. Общо
проведените хоспитализации в психиатричната клиника са 13 бр. Към
настоящия момент е налице хронифицирало депресивно състояние,
отговарящо на диагнозата „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен
25
епизод – умерено тежък с елементи на Посттравматично стресово
разстройство“. Вещото лице е категорично, че установеното заболяване е
пряка последица на Реакцията на скръб след внезапната загуба на най-
близките й хора от бедствието на 14.06.14г. За интензитета на претърпените
от ищцата болки и страдания към датата на трагичното събитие и в периода
към настоящия момент, специалистът съди по тежестта и хронифицирането
на депресивния синдром, по нарушеното функциониране, получената
инвалидизация с решение на ТЕЛК и резистентността на симптомите, въпреки
провежданото лечение.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че ищцата е претърпяла
значителни неимуществени вреди от загубата на своите близки родственици,
изразяващи се в преживените болки и страдания, непреодолимата мъка и
продължително изживявана тъга, съчетана с изпитвано чувство за вина от
невъзможността да бъде предотвратена тази нелепа и неочаквана смърт.
Понастоящем и след период от над 7 години от датата на трагичния инцидент
при ищцата е налице тежка и протрахирана реакция на скръб – с умерено-
тежък депресивен синдром, дистимия, психомоторна забавеност, свръхценни
депресивни идеи за безнадеждност, безперспективност и вина, соматични
симптоми като безапетитие, нарушен сън и психосоматични симптоми –
хипертония и парестезии. С оглед влошаванията на психичното й състояние и
изживяванията, ищцата е била хоспитализирана периодично средно по около
2 пъти на година в психиатрична клиника, а медикаментозното лечение е
поддържащо и не може да доведе до пълното й възстановяване. Същата е
инвалидизирана именно поради отключеното и персистиращо психично
заболяване.
Съобразно приетото в т. ІІІ, 2 на ППВС № 4 от 25.05.1961 г., родителят
е надлежно активно материално легитимиран да претендира обезщетяване на
неимуществените си вреди от загубата на своите деца. Установи се по делото,
че между загиналата при наводнението на 19.06.14г. единствена дъщеря на
ищцата – М., и самата ищца са били налице дълбоки и трайни емоционални
връзки, съответстващи на отношенията между родител и дете. Нещо повече,
ищцата е отглеждала сама своята дъщеря, създавайки самостоятелно свой дом
и необходимите условия за нормален живот на двете – построила е къща в кв.
„Аспарухово“ и я е обзавела с необходимите мебели и уреди, създала е
нормална семейна среда и е осигурено адекватно социално функциониране на
26
своето дете. След като М. е родила първото си дете С. и е останала също
самотна майка, ищцата е продължила своята подкрепа за дъщеря си и за своя
внук, всички живеейки в изградената от Ж. къща. Ищцата е била принудена
да работи в чужбина (Полша), за да издържа дъщеря си и внука си,
получавайки морална и материална подкрепа и от своята сестра З.. Към
датата на трагедията М. е била само на 29-годишна възраст – в началото на
своя съзнателен и пълноценен житейски път; предприела начинанието да
работи в Германия, за да може да осигурява по-добра издръжка и условия за
съществуване за себе си, за двете си деца и за своята майка. Внезапната и
трагична загуба на единственото дете в неговата млада възраст е причинило
невъзстановими по никакъв начин неимуществени вреди на ищцата, които
следва да бъдат обезщетени чрез присъждането на парична сума –
непълноценен, но единствено възможно способ за репарация на този вид
вреди.
При определянето на размера на обезщетението съдът взема предвид
възрастта на ищцата /била е на 57-годишна възраст/, непосредствената й
съпричастност към смъртоносния инцидент, психичното й състояние,
диагностицирано като психично заболяване и липсата на перспектива за
неговото преодоляване (освен само чрез медикоментозно поддържане),
намалената й вследствие на това трудоспособност и възможностите за
нормално социално функциониране. Освен това следва да се съобрази и
обществено-икономическата конюнктура съм момента на деликта (2014г.),
съизмерявана със средния паричен доход за 2014г. на едно лице, който по
данни на НСИ е бил 4 813 лв. и с минималната работна заплата за страната,
която е била 340 лв., както и със съдебната практика по сходни казуси. С
оглед на тези критерии справедливото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й М. следва да е в
размер на общо 130 000 лв.
Съобразно ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
27
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В настоящия случай съдът намира, че ищцата е надлежно
материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществените
си вреди от смъртта на своите внуци, загинали при наводнението на
19.06.14г. – С. на 13г. и Ж. на 3 години. Установи се по делото, че и двете
деца са били отглеждани единствено от своята майка М. и от своята баба Ж.,
тъй като двете жени са живеели в изградения от ищцата общ дом. В
семействата и на двете жени са липсвали фигурите на мъжете – съпруг за Ж.,
съпруг за М., съответно баща за последната и баща и дядо за внуците. Двете
жени заедно и с взаимни усилия са отглеждали двете деца като са им
осигурявали всички необходими материални и нематериални условия за
пълноценно развитие – С. е бил записан и е бил воден от майка си и от баба си
на училище, малката Ж. е била отглеждана с любов и внимание в дома поради
ниската си възраст. Когато е било необходимо Ж.Ш. е полагала труд в
чужбина, за да осигури паричните средства за издръжката на дъщеря си и за
своите внуци, а след това М. е заминала за Германия, за да работи, а майка й е
останала да полага пълноценните грижи за двамата си внуци. С оглед на
установеното по делото от гласните доказателства, двете жени и двете деца са
били едно пълноценно семейство, в което чрез взаимни усилия са били
осигурявани необходимите условия за децата като ищцата е поемала изцяло и
майчините грижи за двете си внучета при отсъствието на тяхната майка.
Съдът приема, че в случая са налице посочените конкретни житейски
обстоятелства, които са създали изключително силна привързаност между
ищцата и нейните внуци (не случайно С. е търсил помощта на баба си, за да
му хване ръката, когато водата е нахлувала в къщата, а ищцата продължава
непрестанно да разказва спомени за малката Ж.), така че смъртта им е
причинила на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, поради което е справедливо да й се признае право на обезщетение за
тези неимуществени вреди.
На базата на установените обстоятелства и критериите, относими към
определянето на размера на обезщетението за претърпените от ищцата
28
неимуществени вреди, изброени по-горе (и поради това е ненужно да се
посочват и тук), съдът намира, че паричните обезщетения за
неимуществените вреди от смъртта на всеки един от внуците, следва да
се определи в размер от по 100 000 лв.
Установи се по настоящото дело, че ищцата и сестра й З. са били най-
близки в сравнение с останалите си братя и сестри /всички общо 8, от тях пет
сестри и трима братя – така от удостоверението на л. 40/. Двете взаимно са си
помагали – ищцата е помагала на З. при отглеждането на първите й деца /З.
имала общо 6 деца/, а З. е помагала на ищцата, когато се родила М.. Грижите
продължили и в моментите, когато е била необходима и допълнителна
подкрепа – например, когато Ж. е работила в Полша, а М. е живеела сама с
първото си дете С., З. е посещавала често дома на Ж., за да помага на М., вкл.
и чрез парите, изпращани от Ж.. Отношенията между двете сестри са се
запазили близки, независимо, че семействата им живеели в различни квартали
на града. Свидетелите описват отношенията им като едно истинско
семейство.
Изложените мотиви към ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. №
1/2016 г., ОСНГТК разкриват ясно идеята, от която се е ръководило общото
събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на
лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна
легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете
постановления на Пленума на ВС от 1961г. и 1969г.), в частност на братята и
сестрите, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато
поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с
починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по
съдържание от традиционно съществуващите връзки между братята и
сестрите, и когато интензитетът и продължителността на търпените от тях
болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези,
които е нормално да се понасят в случай на смърт на брата или сестрата.
Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена
връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени
изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка
могат да се посочат изключително близки отношенията между близнаци,
съвместно съжителство между братя и сестри, които нямат отделни
семейства, полагане на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по
29
причина на заболяване, смърт или дезинтересиране, такива грижи не могат да
бъдат предоставени от родители, съпруг или деца и други (Решение №
60133/11.10.21г. по т.д. № 1902/20г., ВКС, ІІ т.о.).
По настоящото дело не се установи Ж. и З. да не са били отглеждани от
своите родители при пълноценно полагане на родителски грижи за всяка една
от тях. Освен това двете сестри са създали свои домове и са заживели в
отделни семейства /макар и без съпрузи/ със своите деца в различни квартали
на града. Взаимната подкрепа и помощ са били основани на близката
емоционална и духовна връзка между двете сестри, но същата не може да
бъде определена като надхвърляща типичната емоционална връзка между две
сестри, която е характерна за българското общество. Именно взаимната
помощ и подкрепа в ежедневието, близостта в духовно отношение са онези
типични прояви на родствената връзка между братя и сестри в обществото ни.
Наред с това претърпените от ищцата значителни по интензивност и
дълбочина морални болки и страдания имат за свой основен източник
загубата на единственото дете и на двете деца, нейни внуци, което именно
намира акцент в депресивните преживявания за загуба на „децата“ и
свързаната с това безперспективност и безнадеждност. Безспорно ищцата
преживява мъка от загубата и на своята сестра, но изхождайки от
спецификата на конкретния случай съдът намира, че не е проведено пълно и
главно доказване от ищцата на критериите, възприети в цитираното ТР по
тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи
изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно
постановления №4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС, и проявление на
неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение,
чийто интензитет и продължителност да надхвърлят нормално присъщите за
отношенията между братя и сестри морални болки и страдания.
Поради това предявеният от ищцата иск за присъждане на обезщетение
за неимуществени й вреди от смъртта на сестра й З.А. Ш. следва да се
отхвърли, а наред с него и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
забавеното плащане на такова обезщетение за периода от датата на деликта до
подаването на исковата молба в съда.
По акцесорните претенции за присъждане на мораторни лихви от
30
датата на деликта до подаването на исковата молба по останалите
главни искове.
На осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава, считано от
деня на увреждането – 19.06.14г.
Възражението за изтекла погасителна давност за вземанията по
акцесорните искове е релевирано от ответника с допълнителна молба от
22.01.21г., но извън преклузивния за това процесуален срок (съгласно т. 4 от
ТР№ 1/09.12.13г. по т.д. № 1/13г. на ОСГТК на ВКС това е срока за подаване
на отговор на исковата молба), поради което и не следва да се разглежда.
При това положение обезщетенията за забавеното плащане на
определените в посочените по-горе размери на обезщетения за
неимуществени вреди на ищцата от смъртта на нейната дъщеря и на внуците
й, считано за периода от 19.06.14г. до подаване на исковата молба, следва да
бъдат присъдени. Размерите на законната лихва за посочения период върху
посочените главници, установени от първоинстанционния съд, не са били
оспорени от въззивника, поради което и настоящият съд не следва да ги
преизчислява.
По възражението за съпричиняване на вредите от ищцата.
По първоинстанционното дело са приети като доказателства съдебните
актове, постановени от съдебните инстанции по гр.д. № 7697/18г. на ВРС – л.
180-200. Същото е имало за предмет предявените от Ж. АС. Ш. против
Община Варна искове за присъждане на обезщетения за претърпените от нея
имуществени вреди – равностойност на погиналия на ищцата недвижим имот,
представляващ нейната къща в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Горна
Студена“, № 68, с идентификатор № 10135.5503.35.1 по КККР на гр. Варна,
както и погинали движими вещи в същата, вследствие наводнението от
19.06.14г.; за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди на
ищцата, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради нейните
лични преживявания при наводнението от 19.06.14г., на осн. чл. 49 от ЗЗД.
По посоченото дело ответната община също своевременно е релевирала
възражение за съпричиняване на вредите от самата ищца – поради това, че е
построила къщата си без строителни книжа, в нарушение на строителните
правила и норми и в рискова зона – непосредствено след плочестия водосток
на ул. „Перекоп“, което е допринесло за търпените от нея вреди. С въззивното
31
решение № 991/05.08.19г. по в.гр.д. № 969/19г. на ВОС (което не е било
допуснато до касационно обжалване с определение № 484/19.06.20г. по гр.д.
№ 4385/20г. на ВКС, ІV г.о. – обстоятелство, установено служебно от съда)
възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ищцата е било
прието за основателно и съдът е определил 50% на съпричиняването.
Въпреки горното, настоящият състав на съда намира, че не е обвързан
от произнасянето на съда по възражението на ответника за съпричиняване на
вредите от ищцата по предходно приключилото между страните гр.д. №
7697/18г. на ВРС. Това е така, защото по възражението за съпричиняване не
се формира сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо /СПН/ на
влязлото в сила съдебно решение се разпростира само спрямо субективната и
обективна рамка на диспозитива на решението, постановено по съществото на
спора. В мотивите към т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на
ОСГК на ВКС се приема, че със СПН се ползва само решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. По отношение на съдържащите се в
мотивите на решението констатации относно юридическите и
доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се
формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет.
Възражението за съпричиняване определя мярата на отговорността на
делинквента (възложителя му), тъй като чл. 51, ал. 2 от ЗЗД постановява, че
обезщетението, което се дължи може да се намали (или изцяло изключи), ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Фактите, относими към
предмета на възражението за съпричиняване, следователно не са част от
предмета на иска, с който е сезиран съда и по който единствено се формира
СПН чрез диспозитива на решението. В горния смисъл – виж мотивите на
Определение № 159 от 12.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1614/2020 г., I т. о., ТК
относно това, че не се формира СПН по констатациите относно
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Но дори и горното да не бъде споделено, то следва да се отбележи и
следното: предметът на настоящото дело са исковете за присъждане на
обезщетения за неимуществените вреди на ищцата, вследствие на смъртта на
нейните родственици, настъпила от удавяне при наводнението на 19.06.14г.
Следователно, предметът по настоящото дело е различен от предмета на
приключилото между същите страни с влязло в сила решение по гр.д. №
32
7697/18г. на ВРС, тъй като предметът по последното е бил обезщетяването на
други вреди на ищцата – нейните негативни преживявания от самото
наводнение и имуществените й вреди от това наводнение. В този смисъл
липсва пълна обективна идентичност на предметите на двете дела, както и
обвързваща зависимост между диспозитивите на обуславящо и обусловено
дело /виж мотивите на т. 5 от ТР № 7/31.07.17г. по т.д. № 7/14г. на ОСГТК на
ВКС/.
Поради изложеното съдът по настоящото дело следва да направи
самостоятелна преценка относно основателността на релевираното от
ответника възражение за съпричиняване на вредите, чието обезщетяване се
претендира по настоящото дело. Наведените с възражението твърдения са, че
вредите за ищцата не биха настъпили ако нейната къща, в която е била с
близките си, не е била незаконно построена и ползвана (построена без
строителни книжа и в нарушение на строителните правила и норми, и
ползвана без да е била въведена в експлоатация), както и е била разположена
на опасно място – в самото дере.
За да е основателно възражението за съпричиняване следва да се
установи наличието на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът може
да се изрази, както в действие, така и в бездействие, но винаги същите следва
да съставляват противоправно поведение (без значение субективното
отношение на дееца) и да водят до настъпването на вредоносния резултат
като създават условия или улесняват неговото настъпване. Това обаче
подлежи на установяване във всеки конкретен случай и доказателствената
тежест лежи върху релевиращият възражението за съпричиняване.
Както се посочи и по-горе при обсъждането на доказателствения
материал, че действително къщата на ищцата е била построена в ската на
дерето, което е с дълбочина 10 м., разположена почти в талвега на водното
течение, на 2 м. от него. Същата е била разположена непосредствено след
моста на ул. „Перекоп“, под който е имало водосток, оразмерен на 5
куб.м./сек. Строежът е бил изпълнен без строително разрешение и без
строителни книжа (макар и в поземлен имот, предвиден за жилищно
строителство съобразно действащия КП) и при неизвестност относно това
дали са били спазени действалите към момента на изграждането му
33
строителните правила и нормативи за жилищна сграда. Всичко това
безспорно представлява противоправно поведение на ищцата, което има
белезите на рисков фактор за настъпване на материални и нематериални
вреди при наличието на природни събития с неблагоприятен характер.
Въпреки горното обаче съдът намира, че по делото не е установено по
пътя на пълното и главно доказване от ответника, че удавянето на близките на
ищцата е настъпило или е било улеснено от това й противоправно поведение.
Логическата проверка на съвкупността от последователно осъществилите се
във времето факти, които са обвързани от причинно-следствена зависимост
помежду си, изключва извода за наличието на съпричиняване на вредите от
ищцата. Това е така, защото ако служителите на ответника, както и другите
собственици и задължени лица бяха изпълнили задълженията си по
поддържане и почистване коритото на дерето /с функцията на охранителен
канал/ в неговата извънурбанизирана и в урбанизираната територия, както и
ако правилно са били оразмерени хидротехническите съоръжения за
осигуряване на нормативно изискуемата водопропускливост, и ако не беше
допуснато незаконно строителство на масивния фризьорски салон до моста на
ул. „Перекоп“ /снимката на л. 301/, то не би се образувала водно-кална вълна,
примесена с дървета, клони и боклуци, която след преодоляването на
преградите по образувалите се вирове, да има височина от над 2 метра и да се
движи с такава скорост, че да прелее с такава сила преди затлачения мост, да
се блъсне във фризьорския салон и така концентрирано да удари къщата на
ищцата. Както сочи и вещото лице хидроинженер Н. А., съществена роля за
материалните и човешките жертви е имал този незаконно построен масивен
фризьорски салон, който бил на пътя на водата, която се удря в него и след
това се стоварва върху къщата на ищцата. Действително не е можело водата с
обем от 112 куб.м./сек да се поеме от водостока, тъй като той е бил оразмерен
на 5 куб.м./сек, но ако дерето е било почистено и водостокът е бил оразмерен
за 21 куб.м./сек, тогава ударът е щял да бъде по-малък - дерето е щяло да
прелее, тъй като водата нямало да се побере в него – при по-широк водосток,
дори и необлицован, водата се разстила на по-голямо разстояние и е с по-
ниска височина. Освен това, както се установи и по-горе, и други жилищни
или помощни постройки по течението на дерето надолу след къщата на
ищцата, са били запълнени до тавана с тиня.
Всичко това сочи от една страна, че до удавяне на хора е могло и да не
34
се стигне при изпълнение на нормативно уредените задължения за
поддържане и почистване на дерето и недопускане на незаконни постройки
/фризьорския салон/ и отстраняването на всички други рискови фактори,
извън поведението на ищцата, а от друга страна – местоположението и
здравината на къщата на ищцата не е в абсолютна причинно-следствена
зависимост със самото удавяне на хората в нея, тъй като такова би могло да
се осъществи и при масивна конструкция на сградата /каквито строежи има
по-надолу по течението на дерето, които са с отнесени стени/ или при друго
нейно местоположение /тъй като за други постройки е установено, че са били
изпълнени до тавана с тиня/. Освен това, и понастоящем всички останали
строежи продължават да се ползват без изменение спрямо вида и
местоположението им към 19.06.14г., а след тази дата са падали валежи с
подобен обем, но след възстановяване и реконструкция на охранителния
канал и на хидротехническите съоръжения по него, и няма данни за нови
щети.
При това положение релевираното възражение за съпричиняване от
ищцата на вредите, чието обезщетение се претендира по настоящото дело, е
неоснователно и редукция на размера на определените по-горе обезщетения
не следва да се извършва.
Първоинстанционното решение следва да се потвърди в частите, с
които са присъдени обезщетения в посочените размери за неимуществените
вреди на ищцата от смъртта на нейната дъщеря и на внуците й, както и в
осъдителните части за уважаване на акцесорните искове спрямо така
присъдените обезщетения.
По разноските за първата инстанция.
Дължимата ДТ за първата инстанция, която на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
е възложена върху ответната страна, следва да бъде намалена съобразно
уважената част от исковете – на 19 896.46 лв. Първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, в която в полза на ВОС е присъдена горницата
над дължимата сума от 19 896.46 лв. до присъдения размер от 21 705.23 лв.
Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта му, с
която ответникът е бил осъден да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на
Адвокатско дружество „И. и С.“, БУЛСТАТ *********, гр. Варна, горницата
над заплатените възнаграждения за защитата по исковете за обезщетения на
35
неимуществени вреди от смъртта на дъщерята и внуците на ищцата от
общо17 448.04 лв. до присъдения размер от общо 19 714.73 лв., тъй като
видно от списъка на разноските и от представения на л. 329 договор за правна
защита и съдействие, уговореното възнаграждение за защита по иска за
обезщетение за вредите от смъртта на сестрата З. е в размер на 2 266.69 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника сумата от 75.98 лв., представляваща съразмерна на отхвърлената
част от исковете част от направените разноски в общ размер от 911.80 лв.
/съобразно списъка на л. 327/.
По разноските за въззивната инстанция.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника следва да се присъди
сумата от 912.72 лв., представляваща съразмерна част спрямо общия размер
на разноските за въззивната инстанция /от общо 10 952.60 лв./, съобразно
уважената част на въззивната жалба /в общ размер от 45 219.20 лв./.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на
Адвокатско дружество „И. и С.“, БУЛСТАТ *********, гр. Варна следва да се
присъди сумата от 17 448.31лв. с ДДС, представляваща съразмерна част от
общо дължимото възнаграждение спрямо отхвърлената част от въззивната
жалба. В тази насока съдът съобрази, че описаното в списъка на разноските и
в договора за правна защита и съдействие на л. 51 от настоящото дело
адвокатско възнаграждение в размер от общо 19 715 лв. с ДДС не надхвърля
минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки един от
исковете, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 на ВАдв.С.
Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатските
възнаграждения е неоснователно и съдът не следва да намалява техните
размери.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260086/21.10.21г., постановено по гр.д. №
1120/19г. на ОС-Варна, в частите му, с които Община Варна, бул. „Осми
Приморски полк“, 43 е осъдена да заплати:
1. на Ж. АС. Ш., ЕГН **********, с адрес по лична карта гр. Варна, ул.
36
„Горна Студена“, № 68 сумата от 45 219.20 лева, представляваща, сумата
от 30 000 (тридесет хиляди) лева, обезщетение за причинените й
неимуществени вреди болки и страдания, вследствие смъртта на сестра й
З.А. Ш., ЕГН **********, загинала при наводнението на 19.06.2014 год.
в гр.Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Горна Студена“, № 68, причинено от
образувана мощна приливна вълна в непочистено дере, находящо се
между улиците „Калач“ и „Горна Студена“, явяващо се следствие на
виновното бездействие на служители на ответника по повод контрол и
поддръжка на безопасното функциониране на хидротехническите и
защитни съоръжения, както и бездействие по повод предприемане на
действия по защита от вредното въздействие на водите и наводенията,
включително чрез поддръжка водопроводимостта на дерето, както и
сумата от 15 219.20 (петнадесет хиляди двеста и деветнадесет лева и
двадесет ст.) лева (в решението е допусната очевидна фактическа
грешка като вместо вярната сума е изписана „15 219120 лева“, която е
компетентен да поправи първоинстанционния съд), представляваща
обезщетение за забава, равна на законната лихва върху главницата от
30 000 лева, считано от дата на деликта 19.06.2014 год. до датата на
предявяване на исковата молба 17.06.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 30 000 лева, считано от датата на предявяване
на исковата молба 18.06.2019 год. до окончателното й изплащане;
2. на Адвокатско дружество „И. и С.“, БУЛСТАТ *********, гр. Варна,
представлявано от адв. Д.Г. И., разликата над общо дължимата сума от
17 448.04 (седемнадесет хиляди четиристотин четиридесет и осем
лева и четири ст.) лв. до присъдения размер от общо 19 714.73 лв., на
осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
3. по сметка на Варненския окръжен съд горницата над дължимата сума
от 19 896.46 (деветнадесет хиляди осемстотин деветдесет и шест лева
и четиридесет и шест ст.) лв. до присъдения размер от 21 705.23 лв., на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. АС. Ш., ЕГН **********, с адрес по лична
карта гр. Варна, ул. „Горна Студена“, № 68 против Община Варна, бул. „Осми
Приморски полк“, № 43, за заплащане на сумата от 30 000 (тридесет хиляди)
лева като обезщетение за причинените й неимуществени вреди болки и
страдания, вследствие смъртта на сестра й З.А. Ш., ЕГН **********, загинала
при наводнението на 19.06.2014 год. в гр.Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Горна
Студена“, № 68, причинено от образувана мощна приливна вълна в
непочистено дере, находящо се между улиците „Калач“ и „Горна Студена“,
явяващо се следствие на виновното бездействие на служители на ответника
по повод контрол и поддръжка на безопасното функциониране на
37
хидротехническите и защитни съоръжения, както и бездействие по повод
предприемане на действия по защита от вредното въздействие на водите и
наводенията, включително чрез поддръжка водопроводимостта на дерето, на
осн. чл. 49 от ЗЗД, както и сумата от 15 219.20 (петнадесет хиляди двеста и
деветнадесет лева и двадесет ст.) лева, представляваща обезщетение за
забава, равна на законната лихва върху главницата от 30 000 лева, считано от
дата на деликта 19.06.2014 год. до датата на предявяване на исковата молба
17.06.2019 год., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , ведно със законната лихва върху
главницата от 30 000 лева, считано от датата на предявяване на исковата
молба 18.06.2019 год. до окончателното й изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260086/21.10.21г., постановено по гр.д.
№ 1120/19г. на ОС-Варна, в частите му, с които Община Варна, бул. „Осми
Приморски полк“, 43 е осъдена да заплати:
1. на Ж. АС. Ш., ЕГН **********, с адрес по лична карта гр. Варна, ул.
„Горна Студена“, № 68:
1. сумата 195 950 лева, представляваща, сумата 130 000 (сто и
тридесет хиляди) лева, обезщетение за причинените й
неимуществени вреди болки и страдания, вследствие смъртта на
дъщеря й :М.Ж. Ш. с ЕГН **********, загинала при наводнението
на 19.06.2014 г. (в решението е допусната очевидна фактическа
грешка като е изписано 19.06.2019г. вместо 19.06.14г., която е
компетентен да поправи първоинстанционният съд) в гр. Варна,
кв. „Аспарухово“, ул. „Горна Студена“, № 68, причинено от
образувана мощна приливна вълна в непочистено дере, находящо се
между улиците „Калач“ и „Горна Студена“, явяващо се следствие
на виновното бездействие на служители на ответника по повод
контрол и поддръжка на безопасното функциониране на
хидротехническите и защитни съоръжения, както и бездействие по
повод предприемане на действия по защита от вредното
въздействие на водите и наводенията, включително чрез поддръжка
водопроводимостта на дерето, на осн. чл. 49 от ЗЗД, както и сумата
от 65 950 (шестдесет и пет хиляди деветстотин и петдесет лева)
лева, представляваща обезщетение за забава, равна на законната
лихва върху главницата от 130 000 лева, считано от дата на деликта
19.06.2014 год. до датата на предявяване на исковата молба
17.06.2019 год., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , ведно със законната
лихва върху главницата от 130 000 лева, считано от датата на
предявяване на исковата молба 18.06.2019 год. до окончателното й
изплащане;
2. сумата от 150 730.75 лева, представляваща, сумата от 100 000 (сто
38
хиляди)лева, обезщетение за причинените й неимуществени вреди
болки и страдания, вследствие смъртта на внука й С.Е.С., ЕГН
**********, загинал при наводнението на 19.06.2014 год. в гр.
Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Горна Студена“, № 68, причинено от
образувана мощна приливна вълна в непочистено дере, находящо се
между улиците „Калач“ и „Горна Студена“, явяващо се следствие
на виновното бездействие на служители на ответника по повод
контрол и поддръжка на безопасното функциониране на
хидротехническите и защитни съоръжения, както и бездействие по
повод предприемане на действия по защита от вредното
въздействие на водите и наводенията, включително чрез поддръжка
водопроводимостта на дерето, на осн. чл. 49 от ЗЗД, както и сумата
от 50 730.75 (петдесет хиляди седемстотин и тридесет лева и
седемдесет и пет ст.) лева, представляваща обезщетение за забава,
равна на законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано
от дата на деликта 19.06.2014 год. до датата на предявяване на
исковата молба 17.06.2019 год., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано от
датата на предявяване на исковата молба 18.06.2019 год. до
окончателното й изплащане;
3. сумата от 150 730.75 лева, представляваща, сумата от 100 000 (сто
хиляди) лева, обезщетение за причинените й неимуществени вреди
болки и страдания, вследствие смъртта на внучката Ж.М. Ш., ЕГН
**********, загинала при наводнението на 19.06.2014 год. в
гр.Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Горна Студена“, № 68, причинено
от образувана мощна приливна вълна в непочистено дере, находящо
се между улиците „Калач“ и „Горна Студена“, явяващо се следствие
на виновното бездействие на служители на ответника по повод
контрол и поддръжка на безопасното функциониране на
хидротехническите и защитни съоръжения, както и бездействие по
повод предприемане на действия по защита от вредното
въздействие на водите и наводенията, включително чрез поддръжка
водопроводимостта на дерето, на осн. чл. 49 от ЗЗД, както и сумата
от 50 730.75 (петдесет хиляди седемстотин и тридесет лева и
седемдесет и пет ст.) лева, представляваща обезщетение за забава,
равна на законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано
от дата на деликта 19.06.2014 год. до датата на предявяване на
исковата молба 17.06.2019 год., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано от
датата на предявяване на исковата молба 18.06.2019 год. до
окончателното й изплащане;
2. на Адвокатско дружество „И. и С.“, БУЛСТАТ *********, гр. Варна,
представлявано от адв. Д.Г. И., сума в размер до 17 448.04 (седемнадесет
хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и четири ст.) лв., на осн.
39
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
3. в полза на Варненския окръжен съд, по бюджета на съдебната власт,
сума в размер до 19 896.46 (деветнадесет хиляди осемстотин деветдесет
и шест лева и четиридесет и шест ст.) лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж. АС. Ш., ЕГН **********, с адрес по лична карта гр. Варна,
ул. „Горна Студена“, № 68 да заплати в полза на Община Варна, бул. „Осми
Приморски полк“, № 43 сумата в размер на 75.98 (седемдесет и пет лева и
деветдесет и осем ст.) лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, представляващи
разноски за първата инстанция, както и сумата от 912.72 (деветстотин и
дванадесет лева и седемдесет и две ст.) лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
представляващи разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Община Варна, бул. „Осми Приморски полк“, № 43 да
заплати на Адвокатско дружество „И. и С.“, БУЛСТАТ *********, гр. Варна,
представлявано от адв. Д.Г. И., сумата от 17 448.31 (седемнадесет хиляди
четиристотин четиридесет и осем лева и тридесет и една ст.) лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на осн.
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез
процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
40