Решение по дело №565/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от „Б. П.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от М. Ч. - управител, срещу Решение № 1094/08.08.2022 г., постановено по АНД № 20223110201974 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна (ВРС). С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-35/14.03.2022 г. на Председателя на Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС), с което на основание чл. 116, ал. 3, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) на „Б. П.“ ООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за допуснато нарушение на чл. 17, ал. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 7, изречение 1, във вр. с чл. 53, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 ЗМИП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Счита се, че решението на въззивния съд е бланкетно и съдържа общи правно-теоретични съждения, без да са свързани с конкретиката на спора и без да са по същество на спора. Сочи се липса на мотиви по повдигнатото възражение относно правилността на наложената имуществена санкция по смисъла на § 1, т. 15 ЗМИП по чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМИП. Като допълнителен довод се изтъква и наличието на предпоставки за квалифициране на нарушението като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, което не е приложено от административнонаказващия орган. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В условията на евентуалност се прави искане за правилно прилагане на материалния закон и намаляне на размера на наложената имуществена санкция, като бъде определен в минималния размер. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, Държавна агенция „Национална сигурност“, гр. София, представя писмен отговор чрез Ж. В. – държавен служител с юридическо образование в ДАНС, в който излага твърдения за неоснователност на оспорването. Впоследствие е депозирано и писмено становище за даване на ход на делото в отсъствие на представител на ответника, в който се обективира и претенция за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

В съдебно заседание ответната страна, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за допустима, но неоснователна, като отправя искане за оставяне в сила на атакуваното решение.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

Оспореното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Директорът на ДА „Национална сигурност“, САД „Финансово разузнаване“, издал Заповед рег. № ФР-9-79/06.07.2021 г. за извършване на проверка по чл. 108, ал. 3 ЗМИП. Разпоредено е на длъжностни лица от агенцията да извършат проверка на „Б. П.“ ООД, ЕИК ***, като целта на проверката била установяване изпълнението на задълженията на дружеството, съгласно изискванията на ЗМИП и ППЗМИТ, през периода от 01.08.2020 г. до 30.06.20201 г.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол (КП) за проверка по ЗМИП с рег. № ФР-10-8165/20.12.2021 г. По време на проверката били проверени множество документи, сведения, справки и разяснения, подробно описани в КП. Въз основа на извършената проверка е констатирано, липса на делово взаимоотношение между „Б. П.“ ООД, ЕИК *** и клиента си „Е. Ф. ООД, тъй като не са изпълнени изискванията за комплексна проверка, а именно да се идентифицира законните му представители, чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него, поради сключване на договор за поръчка от 22.01.2021 г. Предвид направените констатации е прието, че е налице извършено административно нарушение по чл. 17, ал. 1, вр. с чл. 10, т. 1, вр. с чл. 54, ал. 7, изречение 1, вр. с чл. 53, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 ЗМИП. Констатирано е, че извършеното нарушение от страна на въззивника е седмо по ред от един и същ вид в рамките на една година, поради което и правилно е било квалифицирано като системно нарушение, което е наказуемо по чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМИП. Прието е, че нарушението е системно с отбелязване на § 1, т. 15 ЗМИП.

На 20.12.2021 г. съставеният констативен протокол е връчен на единия от изпълнителните директори на дружеството – касационен жалбоподател, а именно на М. Ч.. Въз основа на установените в констативния протокол факти, на същата дата е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ФР-10-8172/20.12.2021 г., в който актосъставителят посочил, че с описаното в него неизпълнение дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 17, ал. 1, вр. с чл. 10, т. 1, вр. с чл. 54, ал. 7, изречение 1, вр. с чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМИП. Актът бил съставен в присъствие на единия от управителите на дружеството – нарушител, като последният го подписал без възражения. Касационният жалбоподател не се възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е депозирал писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, било издадено процесното наказателно постановление (НП).

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел: АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност, надлежно са предявени на нарушителя и притежават необходимото съдържание по чл. 42 ЗАНН, респ. чл. 57 ЗАНН; Възражението на оспорващото дружество за допуснато съществено процесуално нарушение е прието от ВРС за неоснователно, тъй като и в АУАН, и в НП се съдържат твърдения за всички обстоятелства, попадащи в предмета на доказване, като възражението касае информация, попадаща извън инкриминираната законова норма и случаи, предхождащи процесния; Ирелевантно е възражението на оспорващото дружество дали процесното НП е издадено първо или седмо по ред, като същественото в случая е наличието на множество идентични нарушения извършени в едногодишен срок; НП е законосъобразно от материалноправна гледна точка; Нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, както и, че наложената санкция е в размер определен в границите на законовия минимум, съобразен е с вида и тежестта на нарушението, съответно се явява правилна и съответна на нарушението.

Административен съд - Варна намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

Така постановеното решение е правилно.

Касационната инстанция възприема изцяло изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението си по чл. 312 и чл. 313 НПК, приложими по препращане от чл. 84 ЗАНН. ВРС подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност. Районният съд е достигнал до правилен извод относно законосъобразността на атакуваното пред него НП, изложил е мотиви, с които е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като съставения акт и изготвеното постановление са съобразени с правилата на ЗАНН. Направените изводи съответстват на приложимия процесуален и материален закон и се споделят от настоящия касационен състав, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на въззивния съд.

Неоснователни са възраженията на касатора, че ВРС не се е произнесъл по всички възражения. В мотивите на оспорения съдебен акт ясно, точно и конкретно е посочено спазване на процесуалния и материалния закон в административнонаказателното производство. Въззивният съд не дължи произнасяне по посочена от въззивника съдебна практика, както и не е длъжен да се съобрази с нея, преценяйки спецификата и фактическата обстановка в конкретния случай. Изложени са мотиви относно размера на наложената санкция, като е прието, че същата е съобразена със санкционната норма и е определена в границите на законовия минимум, съобразен с вида и тежестта на нарушението.

За пълнота касационната инстанция следва да посочи:

От съдържанието на АУАН и НП се установява, че в тях изключително подробно е описана цялата фактическа обстановка както по установяване на нарушението, а така и по отношение на състава и квалифициращите отговорността на дружеството, обстоятелства. Прието е, че нарушението е съставомерно по чл. 17, ал. 1, вр. с чл. 10, т. 1, вр. с чл. 54, ал. 7, изречение 1, вр. с чл. 53, ал. 1 ЗМИП, като това, че същото е квалифицирано и във връзка с чл. 15, ал. 1 от същия закон по никакъв начин не е затруднило дружеството нарушител да разбере, точно за каква деятелност се ангажира неговата отговорност. В текста на чл. 15, ал. 1 ЗМИП е посочено, че „мерките за комплексна проверка на клиентите по чл. 10, т. 1 и 2 се прилагат преди установяването на делови взаимоотношения, откриването на сметка по чл. 11, ал. 1, т. 1, извършването на случайна операция или сключването на случайната сделка по чл. 11, ал. 1, т. 2 - 4, вписването в регистъра по чл. 12, ал. 1, т. 1, извършването на операция или сделка по чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3, влизането в сила на постановлението за възлагане по проведена публична продан по чл. 13, ал. 2 или сключването на застрахователен договор по чл. 19, ал. 1, освен в предвидените от закона случаи“. Доколкото по делото е безспорно установено, че преди сключване на договора с „ЕКО ФУРАЖ“ ООД не е било изпълнено едно от задълженията на дружеството, а именно това по чл. 53, ал. 1 ЗМИП, то следва и извода, че нарушението правилно е било квалифицирано във връзка и с чл. 15, ал. 1 ЗМИП. В тази насока са и изложените в НП мотиви от страна на наказващия орган, които съдът изцяло споделя. Не е налице и засягане на правото на защита на наказания субект, доколкото той е бил в състояние да разбере какво конкретно неизпълнение му се вменява и да организира своята защита.

Касационният състав приема, че оспореното пред районния съд НП е законосъобразно и по същество. Не се спори, че касаторът е задължено лице по чл. 4, т. 18 ЗМИП, което следва да прилага мерките по чл. 3 от същия закон, за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Една от мерките е тази по чл. 3, т. 1 ЗМИП - за извършване на комплексна проверка на клиента и съгласно чл. 10, т. 1 ЗМИП същата включва и идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници. Лицата по чл. 4 прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при установяване на „делови взаимоотношения“ - понятие, дефинирано в § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП, а извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти, включително по отношение на сделки за отдаване под наем на недвижими имоти, при които месечният наем възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, представлява именно делово взаимоотношение. Съгласно чл. 15, ал. 1, пр. 1 ЗМИП, мерките за комплексна проверка на клиентите по чл. 10, т. 1 и 2 се прилагат преди установяването на делови взаимоотношения.

Съгласно чл. 52 ЗМИП, идентифицирането на клиентите и проверката на идентификацията се извършват чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник. Чл. 53, ал. 1 ЗМИП от своя страна регламентира, че идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. Ал. 2 на чл. 53 от закона посочва данните, подлежащи на събиране при идентифициране на лицата. Според ал. 5 от разпоредбата, когато в официалния документ за самоличност не се съдържат всички данни по ал. 2, събирането на липсващите данни се извършва чрез представяне на други официални документи за самоличност или други официални лични документи, чийто срок на валидност не е изтекъл и на които има снимка на клиента, и снемане на копие от тях. При липсата на друга възможност, събирането на данните по ал. 2, т. 3 и 5 може да се извърши и чрез представянето на други официални документи или документи от надежден и независим източник - чл. 53, ал. 6 ЗМИП.

Понятието „официален документ“ е дефинирано в § 1, т. 12 от ДР на ЗМИП и съгласно тази разпоредба, това е документ по смисъла на: а) чл. 13 (лична карта, шофьорска книжка, паспорт и заместващите ги документи) и чл. 14, ал. 1 (документи за самоличност на бежанци) от Закона за българските лични документи; б) § 1, т. 3 от ДР на Закона за чужденците в Република България - паспорт или замесващ го документ за пътуване; в) чл. 21, ал. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства - лична карта или паспорт; г) документ за самоличност, издаден от чужд компетентен държавен орган, с уникален идентификационен номер на документа, дата на издаване и валидност, съдържащ снимка, имена, дата и място на раждане на лицето и гражданство.

От цитираното общо правило по чл. 52, във вр. с чл. 53 ЗМИП следва, че за целите на идентификация на лицата като част от мерките и контрола срещу изпирането на пари, законът дава приоритет на идентифициращите лицата данни съгласно официалните документи – тези, признати от закона за документи за удостоверяване на самоличност. При невъзможност обаче да се ползват официални данни или източници, законът допуска възможност за идентификация въз основа на документи от надежден и независим източник.

С оглед горецитираните правила за идентификация на лицата, правилно административнонаказващият орган е приел, че след като „Б. П.“ ООД не е могло да идентифицира законните представители на клиента си „Е.Ф.“ ООД чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него, то не е отказало установяване на делови взаимоотношения, поради което дружеството е извършило нарушение на чл. 17, ал. 1, във вр. с чл. 10, т. 1, във вр. с чл. 54, ал. 7, изречение 1, във вр. с чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМИП, за което подлежи на отговорност по реда на чл. 116 ЗМИП.

Приложеният от наказващия орган санкционен текст е този на чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМИП, предвиждащ завишен размер на имуществената санкция в условията на „системност““ на деянието. Съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗМИП, „системно нарушение“ е налице, когато са извършени пет или повече административни нарушения на този закон или на Правилника за прилагането му от същия вид в рамките на една година. Граматическото тълкуване на нормата на чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМИП налага извод, че за да се квалифицира едно нарушение като системно такова, е необходимо преди извършването му да са реализирани поне още четири нарушения от същия вид в рамките на една година, без да е необходимо те да са установени с влезли в сила наказателни постановления (апропо по делото не са представени доказателства за оспорване на останалите НП). В конкретния случай по делото е установено, че в хода на проверката са извършени няколко аналогични нарушения от страна на дружеството, като процесното е седмо по ред от един и същ вид в рамките на една година. При това положение и с оглед безспорната установеност на вмененото на касатора нарушение, правилно наказващият орган е пристъпил към ангажиране на отговорността му по реда на чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМИП.

Настоящият състав на касационната инстанция намира за необходимо да отбележи също несъгласието си с тезата на касатора, че при квалифициране деятелността му като системна такава е следвало да бъде санкциониран с едно наказание за всички седем нарушения, обуславящи приложението на визирания в чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМИП по-тежко наказуем състав на административно нарушение. „Б. П.“ ООД е подведено под административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 17, ал. 1, във вр. с чл. 10, т. 1, във вр. с чл. 54, ал. 7, изречение 1, във вр. с чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМИП, а именно осъществено на 22.01.2021 г. като в качеството си на лице, което извършва по занятие посреднически сделки с недвижими имоти, задължен субект по чл. 4, т. 18 ЗМИП не е отказало установяване на делови взаимоотношения съгласно чл. 17, ал. 1 ЗМИП с клиента си „Е. Ф.“ ООД, след като не е могло да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл. 10, т. 1 ЗМИП, а именно идентифициране на законните представители на клиента си съгласно реда и условията, предвидени в чл. 54, ал. 7, изречение 1, вр. с чл. 53, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 ЗМИП, преди сключване на договор за поръчка с дата 22.01.2021 г. Това нарушение е квалифицирано като системно, тъй като се явява седмо по ред нарушение от същия вид и предходните шест идентични нарушения са осъществени в рамките на една година преди осъществяване на процесното такова. Системността се явява квалифициращ отговорността на наказания субект признак, който е налице по отношение именно на това седмо по ред нарушение, поради което и същото е санкционирано по по-тежко наказуемия състав, визиран в чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМИП. Предходните шест нарушения представляват отделни нарушения от същия вид, всяко от които подлежи на отделно наказване съобразно императивната разпоредба на чл. 18 ЗАНН. Тяхната съвкупност сама по себе си не съставлява едно административно нарушение, а обуславя по-тежка наказуемост на всяко следващо нарушение след четири от същия вид, седмо по ред неизпълнение, поради въздигането на тази съвкупност като квалифициращ отговорността признак за нарушение по чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМИП, при наличие на който се налага предвиденото в чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМИП по-тежко административно наказание.

Искането за приложение на чл. 28 ЗАНН се явява неоснователно и също следва да се остави без уважение. Наказващият орган е изложил съответните мотиви за липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН, които са обосновани и се споделят от настоящия състав. Тъй като нарушението е формално, преценката относно приложението на чл. 28 ЗАНН се прави не с оглед наличието или липсата на вредни последици, а според степента, с която нарушението е застрашило конкретните обществени отношения. В случая не са налице обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на неизпълнението, съпоставено с останалите нарушения от този вид. Спецификите на конкретното нарушение, включително и обстоятелствата по извършването му, са преценени от Председателя на ДАНС при определяне на наложената на търговеца имуществена санкция, индивидуализирана в минималния й размер, регламентиран с чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМИП.

Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и предвид наличието на своевременно обективирана претенция за присъждане на разноски от страна на ответника в настоящото производство, в полза на ДАНС-гр. София се дължат разноски. За протеклото касационно производство в полза на Държавна агенция „Национална сигурност“, гр. София на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, съобразено с фактическата и правната сложност на делото и предвид факта, че страната е била представлявана държавен служител с юридическо образование и правоспособност, който е изготвил писмено становище в рамките на касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1094/08.08.2022 г., постановено по АНД № 1974 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Б. П.“ ООД, с ЕИК ***, да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“ сумата в размер на 100 (сто) лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.