Р Е Ш Е Н И Е
№262 22.01.2024г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
петнадесети януари 2024г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №703 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на П.Т.А. против Заповед №23-0327-000981/02.11.2023г,
издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора, упълномощен със
Заповед №349з-4467/23.12.2021г на директора на ОД МВР Стара Загора, с наложена
на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.171 т.1 буква „б“ от
Закона за движение по пътищата – временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от
18 месеца, считано от 02.11.2023 за това, че на 02.11.2023г, около 19.00ч, в
качеството си на водач управлява лек автомобил Мерцедес с рег. №**** в град
Стара Загора, по ул. Мусала до №93, в посока юг-север, след употреба на
наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дръг
тест 5000 ARPK -0020, който с проба №00249, извършена в 19.39ч на 02.11.2023г
отчел положителен резултат амфетамин и метамфетамин. Издаден е талон за
изследване №0173584 със седем броя холограмни стикери. Водачът е дал биологични
проби за извършване на химико токсикологично изследване. Заповедта е издадена
въз основа на АУАН серия АД №456258/02.11.2023г.
Заповед №23-1228-000981/02.11.2023г е
връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 09.11.2023г с указания за срока
и реда, по който може да бъде обжалвана.
Жалбата е подадена на 10.11.2023г в
рамките на 14-дневния преклузивен срок и от лице,
което е адресат на принудителната мярка, поради което е допустима.
Жалбоподателя твърди материална незаконосъобразност на административния
акт като се основава на липсата на резултат от химико токсикологично
лабораторно изследване на предоставените биологични проби. Твърди, че след като
е оспорил резултатите от теста то следва употребата да се установи задължително
въз основа на резултатите от медицинско и химико токсикологично изследване на
предоставените биологични проби. Липсата на тези резултати в съчетание със
заявеното оспорване на показанията на техническото средство – Дръг тест сочат
на не установено управление на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, а поради това не е доказано и съществуването на материално
правното основание по чл.171 т.1 буква Б от ЗДвП за прилагане на принудителната
административна мярка. Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед с
присъждане на разноските по делото.
Ответника Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител иска от
съда да бъде отхвърлена жалбата, тъй като основанието за прилагане на
принудителната мярка е установено посредством резултатите от използваното
техническо средство. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Принудителната мярка по чл.171 ал.1 т.1
буква Б от ЗДвП се налага за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, които я
застрашават. Конкретните административни нарушения са определени в съставите за
прилагане на принудителните мерки, сред които и управлението на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, което е въздигнато в
престъпление. Оттук и извода, че ако мерките са допустими за правонарушенията с
по ниска степен на обществена опасност, каквато е присъща за административните
нарушения, то същите по аргумент за по-силното основание следва да се прилагат,
когато законодателят е постановил, и за онези нарушения на реда за държавно
управление, чието извършване се квалифицира правно като престъпление. Довода, че следва безпротиворечиво
да се докаже употребата на наркотични вещества или техни аналози, след което да
се приложи принудителната административна мярка е тълкуване контра легем, поради следното: мярката има за цел да преустанови
незабавно извършването на нарушение, което представлява риск за безопасността
на движението, а не да накаже виновния водач за това, че управлява след
употреба на наркотични вещества. Предложеното от жалбоподателя тълкуване на
чл.171 ал.1 т.1 буква Б от ЗДвП води до този резултат, при това без да се
зачита условието за времетраене на административната принуда, а именно до
разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Въпросът за
отговорността е материално правен и се състои в доказване по безспорен начин на
всички факти, които имат обективните признаци на елементите от престъпния
състав и на тези, които сочат на субективния, който за случая е пряк умисъл. За
прилагане на мярката необходимо и достатъчно е да се докаже, че субектът е
водач на МПС, за който е отчетен положителен резултат след проверка на място,
която се извършва задължително и само с
техническо средство - тест по силата на чл.3 ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Освен това, съгласно чл. 7 ал.2 от
Наредба №1/19.07.2017г, когато с тест е установено наличие на наркотични
вещества или техни аналози, тогава полицейския орган задължително съпровожда
лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологично проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Независимо
дали лицето е оспорило резултатите от теста, полицейския орган е длъжен да
съпроводи лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и
предоставяне на биологични проби, а ако съпроводеното лице не предостави проби,
тогава за целите на наказателното производство могат да бъдат използвани
резултатите от техническото средство. Следователно, по аргумент от разпоредбата
на чл.171 ал.1 т.1 буква Б от ЗДвП, разрешаването на въпроса за отговорността
не е преюдициален за прилагане на мярката, а тя осигурява обществената
безопасност в случай на установена употреба с тест или медицинско и химико
токсикологично лабораторно изследване. Съюзът „и“ е поставено за медицинското и
химико токсикологично изследване, което е алтернативен способ на теста.
Резултатите от такова изследване са правно релевантни в наказателното
производство и това е ясно разписано в чл.7 от Наредбата, който в случаите на
установени данни за престъпление, посредством технически средства – алкохол над
1.2 на хиляда в издишания въздух, съответно наркотични вещества или техни
аналози в резултатите от полевия тест, изисква съпровождане на водача до
съответното място за медицински и лабораторни изследвания. Това е така, не
защото резултатите от техническите средства, които са единствено средство на
избор за полицейския орган при проверката на място, нямат годността на
доказателства в съответните административно наказателно и наказателно
производство, а защото съобразно чл.21 от Наредбата при разрешаване на въпроса
за отговорността се вземат предвид резултатите от медицинското и химико
токсикологично изследване на биологичните проби, освен когато лицето не
предостави такива. До разрешаване на въпроса за наказателната или административно
наказателната отговорност, резултатите от теста са годни доказателства за
съществуване на обективния факт от състава на принудителната мярка – наличие на
наркотични вещества или техни аналози, който определя управлението на МПС като
основание за прилагане административната принуда. Противното разбиране отрича
ефекта на мярката, който е да се преустанови управлението на МПС от водач,
който евентуално, но не и категорично
доказано, е извършил нарушение на ЗДвП. Поради това и срокът на мярката е до
разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Мярката се
прилага въз основа на АУАН, а не въз основа на акта, с който се налага
съответното наказание. Теста е годно средство по аргумент от израза „или“,
употребен в чл.171 ал.1 т.1 буква Б от ЗДвП, наред с химико токсикологичното
лабораторно изследване, защото както вече се посочи, за извършване на
последното водачът се съпровожда задължението и без условието да е оспорил
резултатите от теста, съгласно чл.7 ал.2 от Наредбата. Най-сетне,
законосъобразността на мярката не зависи от това дали са налице всички елементи
от състава за понасяне на административно наказателна или наказателна
отговорност, защото най-малкото това означава мярката да се превърне в
допълнително наказание, но и защото при нейното прилагане не се изследва
субективния елемент, който е задължителен и за двата вида отговорност. Целта е
пресичане на управление след употреба на алкохол или наркотични вещества или
техни аналози до разрешаване окончателно на въпроса за съществуване на всички
обективни и субективни признаци на съответния състав, който е основание за
налагане на административно или углавно наказание. Законосъобразността на
мярката зависи от това да е проведена проверката на място, съобразно правилата
на Наредбата за извършване на проверка с тест и в случая неговата годност е
доказана от представения протокол от 06.06.2023г за сервизна проверка, според
който не са отчетени грешки. Представен е протокол с резултатите от тази
проверка с издаване на талон със седем броя холограмни стикера и придружаване
на водача до мястото за предоставяне на биологични проби. Предоставянето на
биологични проби не отрича съществуването на основанието за прилагане на
мярката, а невъзможността да бъдат незабавно изготвени не може да е в тежест на
органа – не се касае за неизпълнение на неговото задължение да ги вземе
предвид. Те са от значение за разрешаване на въпроса за наказателната
отговорност, ако наред с тях се установи и субективния елемент на деянието. Не
е изключено водачът да не е съзнавал употребата, но това не изключва
обективната опасност за участниците в движението. Прилагането на мярката не
може да се постави в зависимост от разрешаване на въпроса за отговорността,
което е тълкуване противно на целта, смисъла и ефекта, който съгласно чл.22 от ЗАНН е присъщ на административната принуда – да предотврати нарушение, да го
преустанови, съответно да ограничи вредните последици.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.А. против Заповед №23-1228-000981/02.11.2023г
издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА П.Т.А. *** възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100лв/сто/.
Решението е окончателно. Препис от
решението да се връчи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: