Р Е Ш Е Н И Е
№64
гр. Русе, 11.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА
МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Тодорка
Недева, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 836 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М.К.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б.С., против Решение № 197 от 10.10.2019
г., постановено по гр.д.№ 352/2019 по описа на районен съд – Бяла в частта, с
която са отхвърлени предявените от нея искове. В жалбата се излагат съображения
за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на
материалния закон, и необоснованост. Твърди се, че неправилно първостепенният
съд е приел, че в отношенията между страните намира приложение разпоредбата на
чл. 237 от ЗЗД, поради което е направил неправилен и необоснован извод, че
сключеният от Л.Г.Г. на 20.10.2011 г. договор за наем
на земеделска земя, вписан под № 16, том 12 по описа на СВ при БРС е
противопоставим на приобретателя на имота М.К.В..
Изложени са съображения, че поради наличието на отлагателен срок в процесния
договор за наем, а именно 01.10.2019 г., същият до този момент не е породил
правните си последици и при положение, че прехвърлянето на имота, предмет на
наема е извършено преди настъпването на отлагателния срок, то разпоредбата на
чл. 237 от ЗЗД не е приложима и договорът за наем не е противопоставим на
приобретателя. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е приел, че по
отношение на просецсния договор за наем е неприложима
разпоредбата на чл. 4а от ЗСПЗЗ. В този смисъл се излагат съображения, че
нормата е приложимо доколкото към момента на настъпване на правните последици
на облигационното правоотношение – 01.10.2019 г., лицето което го е сключило в
качеството на наемодател не е било собственик на имота, а това обстоятелство
влече нищожност на договора. В жалбата се сочи, че първостепенният съд не е
коментирал твърденията на ищцата за нарушения на процедурата по нотариално
удостоверяване. Твърди се, че щемпелът на нотариуса за удостоверяване на
подписи не отговаря на чл. 17, вр. чл. 14 от Наредба
№ 32/29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори,
респективно на образеца – Приложение № 6. Сочи се също така, че в щемпела на
нотариуса не е отбелязано, че е заверен подписът на лицето В.Г.А. в качеството
му на пълномощник на „Топагро“ ЕООД. Поради изложеното
счита, че нотариалното удостоверяване на подписите на страните под договора е
невалидно, което води до нищожност на договора за наем на земеделска земя,
поради липса на форма.
С въззивната жалба се иска
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
да се уважи предявеният главен иск и в условията на евентуалност – ако бъде
потвърдено решението в тази част, да се прогласи нищожността на Договор за наем
от 20.10.2011 г., вписан с вх. № 7176 от 21.10.2011 г. под № 16, том 12 по
описа на СВ при БРС, поради противоречие със закона, липса на форма и поради
нищожност на нотариалното удостоверяване на подписите в договора.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна „Топагро“ ЕООД, в който се изразява становище
за неоснователност на същата и се излагат съображения относно правилността на
обжалваното решение. Отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна Л.Г.Г. не е постъпил в законоустановения срок.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата
на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното
решение за валидно, в една част допустимо, но в
друга недопустимо.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 124 от ГПК
за установяване, че сключеният Договор за наем от 20.10.2011 г., между Л.Г.Г. и „Топагро“ ЕООД, не поражда
действие спрямо ищцата М.К.В. в частта му за отдаване под наем за срок от 10
години, считано от 01.10.2019 г. относно поземлен имот в село Стръмен, местност
„Полето“, с площ от 34893 кв.м. В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен
главният иск, е предявен иск за прогласяване нищожността на договора за наем
поради противоречие със закона, липса на форма и като сключен от пълномощник без
представителна власт от наемателя, на основание чл. 42 от ЗЗД и в условията на
евентуалност спрямо тези искове, иск за прогласяване нищожността на
нотариалното действие по заверка на подписите на договора.
С обжалваното решение е отхвърлен,
като неоснователен предявеният от М.К.В., ЕГН **********, чрез адвокат Б.С.,
против „Топагро“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Бяла, ул.“Алеко Константинов“ № 20, представлявано от В.Г.А., иск
за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният Договор
за наем от 20.10.2011 година, вписан с вх.№ 7167 от 21.10.2011г. под № 16, том
12 по описа на СВ при БРС, между Л.Г.Г., като наемодател и „Топагро“
ЕООД, като наемател, не поражда действие в частта му за отдаване под наем за
срок от 10 години, считано от 01.10.2019 стопанска година спрямо ищцата М.К.В.,***,
местност „Полето“ с площ от 34 893 (тридесет и четири хиляди осемстотин
деветдесет и три) квадратни метра, и са отхвърлени предявените от М.К.В., ЕГН **********,
чрез адвокат Б.С., против „Топагро“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр.Бяла, ул.“Алеко Константинов“ № 20, представлявано от В.Г.А.
и Л.Г.Г., ЕГН **********, искове за прогласяване на
нищожност на Договор за наем от 20.10.2011 година, вписан с вх.№ 7167 от 21.10.2011г.
под № 16, том 12 по описа на СВ при БРС, поради противоречие със закона, липса
на форма и поради нищожност на нотариалното действие по заверка на подписите,
като неоснователни и недоказани. Със същото решение е оставен без разглеждане
предявеният от М.К.В.,ЕГН **********, чрез адвокат Б.С., против „Топагро“ ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Бяла,
ул.“Алеко Константинов“ № 20, представлявано от В.Г.А. и Л.Г.Г., ЕГН ********** иск за прогласяване на нищожността на
Договор за наем от 20.10.2011 година, вписан с вх.№ 7167 от 21.10.2011г. под №
16, том 12 по описа на СВ при БРС, като сключен от пълномощник без
представителна власт от страна на наемателя, на основание чл.42 ЗЗД, като
процесуално недопустим и е прекратено производството по делото в тази му част.
Решението в частта, с която е оставен без разглеждане
искът по чл. 42 от ЗЗД и производството по него е прекратено, като необжалвано
е влязло в сила.
Настоящата въззивна
инстанция като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира следното от фактическа страна:
Ищцата в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото е придобила собствеността върху
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 70130.37.8 в
землището на село Стърмен, община Бяла, област Русе, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1727/17.10.2018 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота: село Стърмен, местност
„Полето“, с площ от 34893 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска и с начин на трайно ползване: Нива, номер по предходен план: 037008,
при граници и съседи: 70130.37.86, 70130.37.9, 70130.37.4, 70130.37.2,
70130.37.12, 70130.37.11 и 70130.37.10 по силата на Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 106, том 2, рег. № 1273, дело № 125 от 22.02.2019 г. на
нотариус рег. № 385 на НК от въззиваемата страна Л.Г.Г..
Преди да се
разпореди с описания по-горе имот праводателят на въззивницата – Л.Г.Г. го е отдала
под наем на въззиваемото дружество „Топагро“ ЕООД по силата на договор за наем от дата
20.10.2011 г., за срок от 10 години, считано от 2019 г. до 2029 година включително.
Договорът за наем е вписан в Служба по вписванията гр. Бяла с вх. рег. №
7167/21.10.2012 г.
Въззивницата М.К.В. след придобиването на собствеността върху
имота на свой ред го е отдала по наем на Земеделски производител – К.Д.П.,
видно от представения договор за наем на земеделска земя от 27.02.2019 г., за
срок от 10 години, считано от 01.10.2019 г. Договорът за наем е вписан в Служба
по вписванията гр. Бяла с вх. рег. № 770/28.02.2019 г.
По делото е
представена справка от имотния регистър по партидата на земеделския имот, от
която се установява освен вписването на посочените по-горе два договора за
наем, и вписан договор за наем с вх. № 3/21.01.2009 г., за срок от 10 години, с
наемател Г. А.Г..
Представено е и
пълномощно с нотариална заверка на подписите, по силата на което управителят на
въззиваемото дружество „Топагро“
ЕООД е упълномощил В.Г.А. с права да сключва от името и за сметка на
дружеството, договори за наем или аренда, с когото намери за добре, при цени и
условия, каквито той прецени, както и да подписва анекси за удължаване на срока
или съгласия за прекратяване на тези договори.
Въз основа на така установените правнорелевантни за спора факти от първоинстанционния и
въззивния съд по възраженията на страните, съдът приема следното от правна
страна:
По иска с правно
основание чл. 124 от ГПК за установяване, че сключеният
Договор за наем от 20.10.2011 г., между Л.Г.Г. и „Топагро“ ЕООД, не поражда действие спрямо ищцата М.К.В. в
частта му за отдаване под наем за срок от 10 години, считано от 01.10.2019 г.
относно поземлен имот в село Стръмен, местност „Полето“, с площ от 34893 кв.м.,
настоящата инстанция намира същия за недопустим, поради следните съображения:
Видно от изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум,
се касае за предявен иск за установяване несъществуването на правоотношение във
връзка със сключен договор за наем от 20.10.2011 г. между ответниците Л.Г.Г. и „Топагро“
ЕООД. Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК допуска предявяването на такъв иск само при наличието на правен интерес за
ищеца, а липсата на правен интерес от
предявяването на такъв иск води до неговата недопустимост. Предвид конкретната
фактическа обстановка по делото настоящата инстанция намира, че така
предявеният иск е недопустим поради липсата на правен интерес за ищцата от
предявяването му, който представлява положителна процесуална предпоставка, от
категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен да следи
служебно през цялото времетраене на исковия процес. Правен интерес от
предявяването на иск за установяване съществуването или несъществуването на
едно правоотношение е винаги налице, когато поведението на противната страна
прави правното положение на ищеца несигурно. Несигурност в правното положение
на ищеца би била налице когато противната страна оспорва неговото право, или
когато претендира да е носител на това същото право. В конкретния случай, ищцата
обосновава интереса си от предявяването на този иск с наличието на правен спор
относно съществуването на това наемно правоотношение, а също така и от
конкуренцията между два договора за наем, обхващащи един и същи наемен период.
По делото обаче не се установи по никакъв начин ответникът „Топагро“
ЕООД да е извършвало действия, с които да застрашава или нарушава по някакъв
начин правата на ищцата върху процесния недвижим имот. Нито в исковата молба са
посочени конкретни действия на ответното дружество, които да застрашават или
нарушават правото на ищцата, нито пък са събрани доказателства за такива
действия. Не би могло да се приеме, че заявената от ответното дружество линия
на защита, като ответник по иска представлява действие по оспорване, нарушаване
или застрашаване правата на ищеца. Ищецът не твърди, а и от данните по делото
не се установява ответното дружество да държи имота, нито пък да е заявил
претенции за предаване на държането върху имота на основание сключения договор
за наем. Ищцата е във владение на имота, свободно и необезпокоявано упражнява
правото на собственост, включително е упражнила правото си да отдаде имота под
наем на трети лица. Всичко това изключва наличието на правен интерес за ищцата от
предявяването на този иск за установяване несъществуването на процесното наемно
правоотношение. Следователно предявеният иск се явява недопустим, а решението,
в частта с която съдът го е отхвърлил като неоснователен, е недопустимо и
следва да се обезсили.
В останалата част
решението е валидно и допустимо, поради което следва да се разгледа по
същество, съобразно доводите във въззивната жалба:
По отношение на
доводите, развити във въззивната жалба досежно приложението на разпоредбата на
чл. 4а от ЗСПЗЗ и твърдението за нищожност на договора за наем поради
противоречие със закона, настоящата инстанция намира следното:
Въззивният съд
напълно споделя мотивите на първостепенния съд относно неприложимостта на
разпоредбата на чл. 4а от ЗСПЗЗ (в сила от 22.05.2018 г.), както и § 10 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, уреждащ възможността за потвърждаване на договор за наем, сключен от
несобственик и последиците от непотвърждаването му, по отношение на спорния
договор за наем от 20.10.2011 г. Видно от представения по делото договор за
наем с нотариална заверка на подписите, който е вписан в Служба по вписванията
и има достоверна дата е сключен на 20.10.2011 г., като страните по него са
отложили във времето изпълнението на правата и задълженията по договора, посочвайки като дата, от която започва
изпълнението – 2019 г. При тези факти и предвид съществените уговорки в
договора за наем, настоящата инстанция намира, че страните са волеизявили намерението си да се обвържат в процесната
облигационна връзка към момента на подписването на договора – 20.10.2011 г.,
като единствено са отложили изпълнението на правата и задълженията по договора в
един по-късен момент, което не означава обаче, че преди настъпването на падежа
на задължението (за предаването държането на имота на наемателя и насрещното
задължение на последния за плащането на наемната цена) страните не са били
обвързани от подписания договор за наем. В случая не би могло да се прави
аналогия с договорите за прехвърляне на вещни права, тъй като при последните
съществуват специфични условия за настъпване на транслативния
ефект и изпълнението на задълженията по договора. Предметът на договора за
покупко-продажба се изчерпва с прехвърлянето на собствеността върху съответната
вещ, договорът не е с периодично изпълнение, а се изпълнява със самото
прехвърляне на собствеността. При договора за наем, предвид спецификата на
предмета на този вид договор, както и конкретните права и задължения на
страните по него, настоящата инстанция намира, че отлагателният срок, уговорен
от страните за изпълнението на задълженията по него има значение единствено за
падежа на задължението (момента, в който най-рано ще започне изпълнението по
договора, и до този момент страните не биха могли да изпаднат в забава), но не
и по отношение на съществуването на самата облигационна връзка. Следователно
към 20.10.2011 г. между Л.Г.Г. и „Топагро“
ЕООД е бил сключен договор за наем на зедемеделска
земя, за срок от 10 години, считано от 2019 г. Няма спор между страните, а и
ищецът не твърди, че към момента на сключване на договора за наем (20.10.2011
г.) наемодателят Л.Г.Г. не е била собственик на
процесния имот. Напротив, по делото не е спорно, че към момента на сключването
на договора за наем на процесната земеделска земя наемодателят Л.Г.Г. е била собственик (и то изключителен) на имота, поради
което в случая не биха могли да намерят приложение разпоредбите на чл. 4 а от
ЗСПЗЗ и § 10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Следователно макар
и изменен много по-късно чл. 4 а от ЗСПЗЗ (22.05.2018 г.) след сключването на
договора за наем, същия е спазен, предвид обстоятелството, че договорът за наем
е сключен от изключителния към онзи момент собственик на земята и в
предвидената за това форма – с нотариална заверка на подписите. Последваща промяна в собствеността не влияе върху валидността
на договора, като в такива случаи приложими са съответно разпоредбите на чл.
237 от ЗЗД.
Съдът взе предвид и
представената по делото справка от Имотния регистър по партидата на поземлен
имот № 037008, находящ се в село Стърмен, видно от
която по отношение на този имот съществува вписване на договор за наем от
21.01.2009 г., със срок на договора десет години – до 21.01.2019 г. Очевидно е,
че този предходен договор за наем с действие до януари 2019 г. е продиктувало
необходимостта от уговарянето на отлагателен срок за изпълнение на задълженията
по договора за наем от 20.10.2011 г., доколкото наемодателят не би могъл да
предаде държането на имота докато не му бъде възстановено от предишния
наемател. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че дори да се приеме, че
договорът за наем е породил своите правни последици едва към момента на
настъпване на отлагателния срок - януари 2019 г., то към този момент отново
собственик на имота е бил наемодателят Л.Г.Г., като
ищцата придобива имота едва на 22.02.2019 г.
Отделно от
изложеното, настоящата инстанция намира, че сключването на договор за наем на
земеделска земя от несобственик и непотвърждаването му по реда на § 10 от ПЗР
на ЗИДЗСПЗЗ, не би довело до неговата нищожност, а единствено не би могъл да се
противопостави на действителния собственик.
По отношение на
предявения иск за нищожност на договора за наем от 20.10.2011 г., поради липса
на форма във връзка с допуснатите нарушения по нотариалното удостоверяване на
подписите, настоящата инстанция намира следното:
До приемането на
разпоредбата на чл. 4 б от ЗСПЗЗ ( бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г.),
договорите за наем на земеделска земя бяха уредени като неформални договори
предвид субсидиарното приложение на ЗЗД. Изискването за
форма е въведено за първи път с изменението през 2018 г., с чл. 4 б от ЗСПЗЗ,
като за първи път с ал. 1 е предвидена специална форма на договорите за наем на
земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за
тяхното изменение или прекратяване, а именно писмена форма с нотариално
удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно. До приемането
й, писмената форма на договора за наем не е за действителността, а за
доказването му. Предвид обстоятелството, че процесният договор за наем е
сключен през 2011 г., когато за действителността на договорите не е имало
изискване за форма, то нищожното нотариално удостоверяване на подписите на
страните не би могло да доведе до нищожност на самия договор, поради липса на
форма. От друга страна, твърденията за невалидно нотариално удостоверяване на
подписите в договора за наем се свеждат до твърдението, че в щемпела на
нотариуса не е отбелязано, че е заверен подписът на лицето В.Г.А. в качеството
му на пълномощник на „Топагро“ ЕООД, а в договора е посочено, че дружеството е
наемател, а не физическото лице. Тези твърдения на ищеца не се подкрепят от
събраните доказателства, а дори се опровергават. В представения по делото
договор за наем, чиято действителност се оспорва, като наемател е посочен
ответникът „Топагро“ ЕООД, представлявано от
управителя Д.Х.А., чрез В.Г.А. – очевидно пълномощник. В щемпела на нотариуса е
посочено, че лицето В.Г.А., чийто подпис е удостоверен, действа в качеството си
на пълномощник на наемателя. Всичко това, както и представеното по делото
пълномощно от управителя на „Топагро“ ЕООД в полза на
В.Г.А. с права да сключва от името и за сметка на дружеството, договори за наем
или аренда, не буди никакво съмнение относно въпроса в какво качество именно е
подписал договора. Друг е въпросът, че твърденият от ищцата порок не би довел
до недействителност на нотариалното удостоверяване. В този смисъл, въззивният
съд намира, че липсват твърдения, а и доказателства за нарушаване на 589, ал. 2
от ГПК, което да обуслови нищожност на нотариалното действие по смисъла на чл.
576 от ГПК.
Доводите на въззивницата за нищожност на нотариалното удостоверяване на
подписите, положени под процесния договор за наем, тъй като щемпелът на нотариуса за
удостоверяване на подписи не отговаря на чл. 17, вр.
чл. 14 от Наредба № 32/29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и
нотариалните кантори, респективно на образеца – Приложение № 6, са наведени за
първи път с въззивната жалба. Доколкото се касае за порок, който би могъл да се
установи от проверяващата инстанция без необходимост от събиране на
доказателства и наличието му би могло да се изведе от съдържанието на оспорения
договор, то съдът може служебно за да изследва този въпрос, следователно не е
настъпила и преклузия за ищеца по делото (в този смисъл Решение № 205 от 19.01.2018 г. по гр. д. №
896 /2017 г. на ВКС, 1 г.о.). Доводите за нищожност на нотариалното
удостоверяване на подписите на това основание обаче са неоснователни. Видно от
представения по делото договор за наем, щемпелът на нотариуса за удостоверяване
подписите на страните по договора за наем, както и печатът на нотариуса имат
необходимото съдържание и изцяло съответстват на изискванията на чл. 17,
Приложение 6 към чл. 17 и чл. 14 от Наредба № 32/29.01.1997 г. за служебните
архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
Предвид
изложеното решението в частта, с която са отхвърлени исковете за нищожност на
процесния договор за наем, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на
делото право на разноски имат въззиваемите страни. Искане за присъждане на
разноски е направено единствено въззиваемото
дружество „Топагро“ ЕООД, което е представило списък
по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна помощ с уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1075.63 лв. с ДДС. Въззивната
страна е направила възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение, което настоящата инстанция намира за неоснователно, тъй като
възнаграждението от 1075.63 лева с ДДС е дори под минимално предвиденото в чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид броя на предявените искове (4 иска с цена 1225 лева). Предвид изложеното
на въззиваемото дружество следва да се присъдят
разноски в размер на 1075.63 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден
от горните мотиви, Русенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 197 от 10.10.2019
г., постановено по гр.д.№ 352/2019 по описа на районен съд – Бяла в частта, с
която е отхвърлен,
като неоснователен предявеният от М.К.В., ЕГН **********, чрез адвокат Б.С.,
против „Топагро“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Бяла, ул.“Алеко Константинов“ № 20, представлявано от В.Г.А., иск
за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният Договор
за наем от 20.10.2011 година, вписан с вх.№ 7167 от 21.10.2011г. под № 16, том
12 по описа на СВ при БРС, между Л.Г.Г., като наемодател и „Топагро“
ЕООД, като наемател, не поражда действие в частта му за отдаване под наем за
срок от 10 години, считано от 01.10.2019 стопанска година спрямо ищцата М.К.В.,***,
местност „Полето“ с площ от 34 893 (тридесет и четири хиляди осемстотин
деветдесет и три) квадратни метра.
ПРЕКРАТЯВА
производството по отношение на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 197 от 10.10.2019
г., постановено по гр.д.№ 352/2019 по описа на районен съд – Бяла в частта, с
която са отхвърлени предявените от М.К.В., ЕГН **********, чрез адвокат Б.С.,
против „Топагро“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Бяла, ул.“Алеко Константинов“ № 20, представлявано от В.Г.А. и Л.Г.Г., ЕГН **********, искове за прогласяване на нищожност на
Договор за наем от 20.10.2011 година, вписан с вх.№ 7167 от 21.10.2011г. под №
16, том 12 по описа на СВ при БРС, поради противоречие със закона, липса на
форма и поради нищожност на нотариалното действие по заверка на подписите, като
неоснователни и недоказани.
Решението в частта, с която е
оставен без разглеждане искът по чл. 42 от ЗЗД и производството по него е
прекратено, като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.