Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1999 Година
15.12.2021 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III
състав, на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар
Димитров
Секретар И.Л.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Димитров,
административен характер дело номер 2319 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по повод постъпила жалба от П.Г.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, против Разпореждане за плащане на компесаторна такса за
товарен автомобил с рег. № ВР0425СК от 04.09.2021г., издадено от К.Г. - инспектор при сектор
"Контрол и правоприлагане" в ОПУ – София към Агенция "Пътна
инфраструктура".
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане поради противоречие с чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Жалбоподателят
оспорва извършване на вмененото му нарушение. Иска се отмяна на обжалваното
разпореждане, като бъде задължен административния орган да възстанови
заплатената компесаторна такса.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена и да му се присъдят направените
по делото разноски.
Ответникът - К.Г., инспектор при сектор "Контрол
и правоприлагане" в ОПУ – София към Агенция "Пътна
инфраструктура" - издател на акта, не се
явява лично, представлява се от пълномощник, който не се явява в о.с.з. и взема
писмено становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид приложените писмени
доказателства и становищата на страните, и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
На 04.09.2021г. в 18:31ч., ППС рег. № ВР 0425 СК,
собственост на "Интертранс" ООД, е засечено от стационарна контролна
точка № 40242 с координати 43.055006,24.130741, при преминаване в обхвата на
платената републиканска мрежа, и по-конкретно при движение по път І-3,
километър 158.228, в посока – намаляващ километър. Така засеченото движение е
било регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а,
ал. 3 от ЗДвП като нарушение, тъй като към 18:31ч. на 04.09.2021г. превозното
средство се е движело по платената пътна мрежа
без валидна маршрутна карта за действително използвания от него маршрут.
За процесния автомобил имало издадена маршрутна карта № 21090415585393 с период
на валидност 04.09.-2021г. 14:00ч. до 05.09.2021г. 14:00ч., с посочен маршрут:
ГКПП Кулата (I-1) –
Севлиево (I-4,
II-44, III-403) - Богатово (I-4, III-404), а ППС е засечено от стационарна контролна
точка № 40242, разположена на път I-3, км.158+228, в района на гр.Ябланица,
област Ловеч.
На 09.09.2021г., след получена индикация от
Електронната система за събиране на пътни такси, ППС рег. № ВР 0425 СК било
спряно от инспектор при сектор "Контрол и правоприлагане" в ОПУ –
София към Агенция "Пътна инфраструктура" – К.Г., при което служителят
изискал от водача да заплати компенсаторна такса, за да може да продължи да се
движи по платената пътна мрежа, с оглед регистрираното на 04.09.2021г.
нарушение.
Предвид извършеното от жалбоподателя плащане, не е
съставян акт за установяване на административно нарушение и не са предоставяни
доказателства за твърдяното нарушение.
По делото е приложен доклад – извадка от електронната
система за събиране на пътни такси /л.32-35/, заедно със статични изображения
във вид на снимков материал на ППС рег. № ВР 0425 СК.
Приложена е Заповед №РД-11-486/20.04.2021г. (л.12-24)
подписана от Председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" и издадена от самия управителен съвет, с която на осн. чл.
37, ал. 1, буква "б" от ЗАНН, чл. 21г, т. 1 и 7 от ЗП и чл. 167а, ал.
1 и ал. 2 от ЗДвП във вр. чл. 11, ал. 2, т. 12 от Правилника за структурата,
дейността и организация на работа в АПИ, са определени длъжностни лица, които
да установяват нарушения, да съставят и връчват актове за установяване на
административни нарушения, където под № 24 е вписан инспектор К.Г..
Представено е копие от разписка референтен №
88160018/1930 за извършено плащане на компесаторната такса в размер на 750 лева
(л.10)
От началника на сектор "Контрол и
правоприлагане"– София към Агенция "Пътна инфраструктура" е
изготвен доклад рег.№ 09-99-3003/20.09.2021г. (л.25), в който е посочено, че на
09.09.2021г., след получена индикация от Електронната система за събиране на
пътни такси, ППС рег. № ВР 0425 СК било спряно от инспектор при сектор
"Контрол и правоприлагане" в ОПУ – София към Агенция "Пътна
инфраструктура" – К.Г. като при проверката в Електронната система, инспекторът
констатирал, че за ППС има регистрирано
нарушение на 04.09.2021г, установено на път I-3, км.158+228, в района на
гр.Ябланица, област Ловеч. Служителят изискал от водача да заплати компенсаторна
такса, за да може да продължи да се движи по платената пътна мрежа, с оглед
регистрираното на 04.09.2021г. нарушение. Водачът е заплатил исканата такса, за
което му е издадена разписка.
От административния орган е представен и график за
явяване на работа за месец септември 2021г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от
лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК,
атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити.
Доколкото задължението за плащането на компенсаторна такса възниква въз основа на едностранно властническо
разпореждане на овластен за това орган и пряко засяга правата и законните
интереси на адресата му, предвид възлагането на финансово задължение, в каквато
насока е и практиката на ВАС, същата е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган – длъжностното лице, установило нарушението и уведомило
жалбоподателя за възможността за заплащане на компенсаторна такса, произтичащо
от разпоредбата на чл.167а, ал. 2, т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП и от приложената
Заповед № РД-11-486/20.04.2021г. на председателя на Агенция "Пътна
инфраструктура". Видно от посочената заповед, в същата са определени
служителите на Агенцията, на които са възложени правомощия да осъществяват контрол
по заплащането на пътни такси и да извършват свързаните с това действия,
изброени в т. 1-4 на ал. 2 на чл. 167а от ЗДвП, т. е. длъжностното лице,
съгласно изрично предоставените му правомощия по чл.167а, ал. 2, т. 1-4 - да
спира ППС, да установява съответното нарушение с технически средства или
системи, да осъществява контрол по повод заплащането на пътни такси и да
предоставя възможност за плащане на компенсаторна такса се явява компетентен от
материална страна административен орган. Видно от представения по делото график
за явяване на работа на инспекторите от отдел "Контрол и правоприлагане",
компетентното длъжностно лице, установило нарушението и уведомило жалбоподателя
за възможността за заплащане на компенсаторна такса, е служителят на отдел
"Контрол и правоприлагане" - София К.Г., фигуриращ под № 24 в издадена Заповед №
РД-11-486/20.04.2021г., като същият е изпълнявал длъжностни функции към момента
на проверката, поради което същият се явява компетентен.
Фактът, че законодателят не е регламентирал формата на
акта, в който се обективира установеното от длъжностното лице административно
нарушение – неплащане на такса за ползване на платената пътна мрежа, което дава
възможност да не се предприемат действия по реализирането на административно наказателната отговорност на
нарушителя, а инспекторите да проведат особено административно производство по
чл.10, ал.2 от ЗП, сочи че не е нарушена формата на акта.
Платената от М. сума от 750 лева е в резултат на
доброволен избор на лицето, за да избегне съставянето на АУАН. Неслучайно в
чл.10, ал.2 от Закона за пътищата се сочи, че водачът "може" да
заплати компенсаторната такса, за да се освободи от
административнонаказателната отговорност. Във връзка с това, съгласно чл. 189е,
ал. 2 от ЗДвП при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, преди
съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да
заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, а ал.6 от същата разпоредба постановява,
че ако таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП е заплатена в срока и при условията на
ал. 3 и ал. 4, акт за установяване на административно нарушение не се съставя,
а ако е съставен не се издава наказателно постановление и производството се
прекратява.
В настоящия случай, жалбоподателят не спори, че е
заплатил компенсаторната такса. По този начин той не е оспорил факта на
извършване на нарушение, не е възразил срещу същото, за да му бъде издаден АУАН
и фактически е признал извършването на нарушението. Ако същият е оспорвал
същото, е следвало не да плаща, а да иска да му бъде съставен АУАН и да оспори
пред районния съд издаденото въз основа на него наказателно постановление, като
в това производство ангажира доказателства, опровергаващи изводите на административния
орган за допуснато нарушение.
Няма как тези обстоятелства, при доброволно заплатена
компенсаторна такса от 750 лв. да се установяват в настоящото производство и да
се върне преписката с указания на органа да върне 750 лв. на платеца, тъй като
именно по волята на жалбоподателя не е съставен АУАН и не е развито
административнонаказателно производство, където може и следва да се разглеждат
възраженията му за липса на административно нарушение.
Релевирайки липсата на нарушение в настоящото
производство жалбоподателят поставя настоящата инстанция в ролята на въззивен
съд в административнонаказателно производство, който следва да прецени
извършено ли е такова нарушение, респ. Върховния административен съд следва да
влезе в ролята на административния съд, който е по закон касационна инстанция
по касационно наказателноадминистративен характер дела. Още повече, че по
делото е представена извадка от Електронната система за събиране на пътни такси
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, която Агенция "Пътна инфраструктура" издава
и съхранява. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179,
ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените
в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата.
Административнонаказателното производство не може да
бъде възобновено и черпейки благоприятни правни последици от прекратяването му
на база плащане на компенсаторната такса, не дава възможност на жалбоподателя в
друго /настоящото/ производство да иска пререшаване на въпроса налице ли е било
нарушение, за да се приема, че недължимо е платена компенсаторната такса от 750
лв.
На следващо място, събраната такса е такава по реда на
Закона за пътищата, поради което по силата на чл.55 Закона за пътищата,
приложимият ред за възстановяване на събраната такса е този на ДОПК. Ето защо
за тази такса жалбоподателят следва да направи искане по смисъла на чл.129,
ал.1 ДОПК, адресирано до Националната агенция за приходите. В този смисъл
Решение № 74 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2017 г., IV г. о., ГК.
На последно място съдът отчита, че е наведен от страна
на жалбоподателя и довод за това, че заплащането е извършил при условията на
чл.10е, ал.2 от Закона за пътищата, т.е. под принуда, тъй като не би могъл да
напусне територията на страната. Съгласно поспочената норма - „Пътно превозно средство, което е пристигнало
на граничен контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията
на Република България, за което не е заплатена такса по чл. 10, aл. 1, т. 1
и/или не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2, може да
напусне страната само след заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 за съответната
категория пътно превозно средство в специализираното звено на Агенция
"Митници" на съответния граничен контролно-пропускателен пункт.“
Според настоящия състав тази разпоредба е неотносима към конкретния казус и
касае случаи при които незаплащането на таксите по чл.10, ал.1, т.1 и т.2 е
установено за пръв път при пристигане на ППС на изходния граничен пункт на
страната, какъвто настоящият казус не е. Видно от представения по делото Доклад
на началник сектор „Контрол и правоприлагане“ София при АПИ, представляващ по
естеството си официален свидетелстващ документ, неоспорен и с необорено
съдържание, проверката на жалбоподателя е била извършена на път София -
Калотина в близост до КПП Калотина, но не и на самия граничен пункт, като
самите служители на АПИ не разполагат с компетентности и првомощия да ограничат
напускането на територията на Републиката от страна на проверявания, а
единствено да му съставят АУАН или да съберат в случай на доброволен избор на
водача дължимата такса по чл.10, ал.2 ЗП.
Т.е. изборът
за провеждане или не на адм. наказателно производство е на собственика, респ.
бодача на ППС – при отказ от заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2
ЗП (по арг. на чл. 28 ЗАНН), в който случай се дължи и заплащане на таксата по
чл. 10, ал. 2 ЗП (т.е. такава по чл. 28, ал. 1 от Тарифата), като видно от
снимковия материал, генериран от системата на АПИ, товарният автомобил е с
повече от 4 оси, което обстотелство не се и оспорва от жалбоподателя, поради
което правилно е бил определен и размерът на доброволнозаплатената такса, а
именно 750,00 лева. В случая със заплащането й дружеството е признало фактите,
релевантни за допуснатото нарушение, но се е съгласило да бъде освободено от
провеждането на административнонаказателно производство чрез заплащане на
по-късен етап на компенсаторна такса. Законосъобразността на конкретния размер
на таксата от 750,00 лева подлежи на атакуване, чрез оспорване на самата
спомената тарифа, данни за провеждане на каквото липсват.
По изложените съображения отсъстват основания по чл.
146, т. 4 АПК за отмяна на волеизявлението за заплащане на компенсаторна такса по
чл. 10, ал. 2 ЗП по фактура № 1895 от 09.09.2021г., която както бе споменато
по-горе е правилно определена във фиксирания й размер по чл. 28, ал. 1 от Тарифата
по чл. 10, ал. 6 ЗП – Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370/20.12.2019 г.
(обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г.).
С оглед изхода от спора по делото и съгласно чл. 143,
ал. 3 АПК следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение – в размер на 80 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, определен съобразно предпоставките по чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2 и чл. 143, ал. 3 АПК, съдът
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, против Разпореждане за плащане на компесаторна такса за
товарен автомобил с рег. № ВР0425СК от 04.09.2021г., издадено от К.Г. - инспектор при сектор
"Контрол и правоприлагане" в ОПУ – София към Агенция "Пътна
инфраструктура".
ОСЪЖДА П.Г.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да
заплати на Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София сумата от 80
(осемдесет) лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14
-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: