№ 604
гр. Бургас, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120201381 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба В. М. Г., ЕГН ********** чрез адв.
С. Н. против наказателно постановление № 25-3292-000060/07.04.2025г, издадено от
Началник сектор в ОДМВР Бургас, РУ 04 РУ Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал. 2, т.
4 ЗДвП на основание чл. 178д ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП. Намира, че МПС не паркирало, а било в престой,
автомобила не бил привеждан в покой, не бил напускан от водача, бил в престой на място за
хора с трайни увреждания за броени минути, за да влезе съпругата му в магазина. Намира, че
неправилно е приложен закона. Отделно сочи, че се възстановявал от хирургична
интервенция. В случай, че се приеме, че е налице нарушение, то счита, че следва да се
приеме, че се касае за маловажен случай. Моли за отмяна на НП и претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Н., поддържа се
жалбата, правят се доказателствени искания и моли за отмяна на НП.
За Административнонаказващия орган, не се явява представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок - НП е връчено на жалбоподателя на
09.04.2025г., а жалбата е подадена на 15.04.2025г., срещу акт, който подлежи на обжалване и
от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, както и веществените доказателства,
намира следното:
1
На 12.03.2025г. около 15:50 часа жалбоподателят В. Г. заедно с лицето, с което се
намирал във фактическо съжителство св. А.Я. трябвало да посети магазин „***“ в ж.к. „***“
гр. Бургас, където пристигнали с лек автомобил ***, модел „***“ с рег. № ***.
Жалбоподателят спрял МПС на паркомясто в близост до магазина за клиенти на магазин
„***“, обозначено с пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания“, без да има право за това и въпреки наличието на други
свободни паркоместа, които не били предназначени за обслужване на хора с увреждания. Св.
Я. посетила магазина и се върнала при автомобила, който през това време бил с изгасен
двигател. Когато вече била в автомобила на мястото със служебен автомобил пристигнали
служителите на 04 РУ ОД МВР Бургас М. Ж. и св. Г. Д., които преди това извършвали
проверка по ЗДвП на паркинга на магазин „***“ и забелязали автомобила „***“ на паркинга
при магазин „***“. Спрели служебния автомобил перпендикулярно на МПС с рег. № ***
като св. Ж. отишъл до автомобила, който бил с изключен двигател, а вътре били
жалбоподателя и св. Я.. На жалбоподателя бил съставен фиш за това, че без да има право
паркира на място, определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания
или за ПС приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Г. възразил срещу така
съставения фиш, поради което на 24.03.2025г. в присъствието на св. Д. К. му бил съставен
АУАН за това, че на 12.03.2025г. около 15:50 часа в гр. Бургас, ж.к. „***“ на паркинга на
магазин „***“ паркира лек автомобил марка „***“ с рег. № *** на места определени за хора с
трайни увреждания без да има право за това, с което е приел, че е нарушен чл. 98, ал. 2, т. 4
ЗДвП.
На 07.04.2025г. е издадено и обжалваното НП, с което наказващият орган приел
установените от актосъсатвителя факти и наложил на основание чл. 178д ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Съдът установи описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от приобщеното веществено доказателство
диск. Съдът се доверява на свидетелите очевидци св. Ж. и св. Д. като техните показания
съответстват на приобщения по делото диск и изгледания запис, от който се установява, че
действително Г. заедно със св. Я. да били в МПС – първият на мястото на водача, а вторият –
до него. Съдът не се довери на св. Я. в частта, че Г. не е гасил двигателя на автомобила.
Показанията на св. Я. в тази насока са изолирани като следва да се отчетат и близките й
отношения с жалбоподателя. Видно е от приобщения запис, че и двамата са в автомобила, Г.
сваля предно ляво стъкло, предоставя документите и слиза от автомобила. Представеният
запис е без звук, поради което и не може да се установи от него соченото обстоятелство дали
е бил включен двигателят на автомобила. Съдът обаче намира, че следва да се довери на св.
Ж. и Д., които показания са логични, последователни, взаимно допълващи се и съответстват
на изгледания запис, че МПС е било с изключен двигател като от визуалния запис не се
установява да се изгасява двигател, а по-скоро водачът извършва движения насочени към
стартиране на двигателя на автомобила, за да напусне мястото, на което е паркирал. Веднага
обаче след като са му поискани документите, той съдейства и ги предоставя и слиза от
2
автомобила.
Следва да се посочи, че чл.2, ал.1 от ЗДвП предвижда, че отворени за обществено
ползване са пътищата, условията за използване, на които са еднакви за всички участници в
движението. Същата разпоредба държи сметка, че е възможно някои от пътищата да не
бъдат отворени за обществено ползване, поради което вменява задължение на лицата, които
ги стопанисват да ги обозначат по съответния начин. Това разграничение е от особена
важност, тъй като съгласно чл.2, ал.3 от ЗДвП компетентността на органите на МВР не
обхваща пътищата, които не са отворени за обществено ползване. В случая не са
представени доказателства, а и не се твърди, че мястото на извършване на нарушението е
било обозначено като път, който не е отворен за обществено ползване (така и в Решение №
1627 от 23.11.2020 г. по адм. д. № 1993 / 2020 г. на VII състав на Административен съд –
Бургас). АУАН и НП са съставени от компетентен орган съгласно Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министър на вътрешните работи и Заповед № 251з3662/17.07.2023г. на
Директор ОД МВР Бургас. Предвид представените заповеди съдът намира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни лица, в предвидените от закона правомощия. АУАН и НП са
издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.
43, ал. 1 ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в
него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В случая АУАН е бил
съставен в присъствието на св. К. като са посочени и свидетелите очевидци на нарушението,
поради което е изготвен съобразно изискванията на закона. Този състав счита, че е налице
нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като АНО преди да се произнесе по преписката не е
взел становище по възражението, вписано в АУАН, но с издаването на НП очевидно е приел
същото за неоснователно и макар да е налице нарушение, то същото не е съществено,
жалбоподателят е изложил възраженията си и в настоящото.
Съгласно чл. 98, ал. 1 ЗДвП престоят и паркирането са забранени: 1. на място,
където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от
другите участници в движението пътен знак или сигнал; 2. до престояващо или паркирано
пътно превозно средство от страната на движението; 3. в тунели и подлези, на мостове,
надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост; 4. върху трамвайни
и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на
релсовите превозни средства; 5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-
малко от 5 метра преди тях; 6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях; 7. на платното
за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка,
забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен знак е забранено
изпреварването; 8. върху пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се
пътни превозни средства, обозначена с пътен знак.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба от ЗДвП освен в посочените в ал. 1 случаи
паркирането е забранено на изрично изброени места, сред които съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП: на места, определени за хора с трайни увреждания.
По делото не е спорно, че се касае за място обозначено с пътен знак Д21 и че е
предназначено за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания.
3
Доказателства за такива увреждания на жалбоподателя, които да ги удостоверяват, не са
представени. Не са представени и доказателства автомобилът да е пригоден за хора с трайни
увреждания.
Налице е ясно поставен пътен знак, чието спазване е задължително за водачите на
пътни превозни средства. В случая жалбоподателят е паркирал срещу поставения пътен знак
Д21, който е бил ясно видим за него и е бил длъжен да се съобрази с неговото предписание,
още повече, че се установи, че в непосредствена близост има и други свободни места за
паркиране. Този състав по вече изложените съображения по-горе, не споделя възражението,
че се касаело за престой на МПС, а не за паркиране. От показанията на св. Ж. и Д. стана
ясно, че МПС е било с изключен двигател, лицето е било в МПС заедно с св. Я., освен това е
било забелязано още докато служителите са извършвали проверка на автомобили на паркинг
на магазин „***“ в близост, т.е. не се касае за някаква товаро-разтоварна дейност или
качване и слизане на пътници (арг. и от Решение № 364 от 16.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 10 /
2022 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас).
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно
за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е ППС,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник
в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за
движение. В случая, позовавайки на посоченото определение следва да се приеме, че МПС е
било именно паркирано, а не в престой, тъй като от ангажираните по делото доказателства
се установява, че е било на мястото още докато полицейските служители са извършвали
проверка на други автомобили, не се установява, спирането да е било за ограничено време
необходимо само за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни
работи като св. Я. е влизала в магазина, там е търсила определени продукти, след това е
излезнала от него и е установена от служителите в автомобила. Ето и защо този състав
приема, че нарушение е налице.
Съгласно чл. 178д наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това
право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни
увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни
увреждания. Санкцията е във фиксиран размер, който правилно е приложен от наказващият
орган.
Този състав не споделя и възраженията да се касае за маловажен случай.
Извършеното нарушение е свързано с обществени отношения, които са предмет на правна
уредба от ЗДвП. Целта на тези норми е да осигурят/защитят възможността за
преференциално паркиране и престой на лицата с увреждания на места, специално
определени за целта. Нарушителят не е лице с трайно физическо увреждане, макар и да се
представя епикриза, то е видно, че същият слиза от автомобила без затруднения и не е
представил доказателства за влошено здраве на служителите. Бил е поставен ясен пътен
4
знак, обозначение за това, че се касае за пяркомясто предназначено за хора с трайни
увреждания, на паркинга се установява, че в момента на проверката е имало и други
свободни паркоместа, което по никакъв начин не налага паркирането на специално
обозначено за хората с трайно влошено здравословно състояние място.
С оглед изложеното извършеното деяние не разкрива признаците на маловажен
случай, не се различава от обичайния случай на извършване на това нарушение, поради
което и не са налице основания за отмяна на НП на това основание.
Съдът счита, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора право на разноски има само наказващият орган, който не
претендира такива и не му се присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-3292-000060/07.04.2025г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР Бургас, РУ 04 Бургас, с което на В. М. Г., ЕГН
********** за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП на основание чл. 178д ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5