Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 18.02.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 1738 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С първоначалната си искова молба вх. № 107652 от 10.08.2018г. по делото ищецът „Е.П.“ АД е изложил твърдения, че с ответника „Н.с.“ ЕАД са в трайни търговски отношения по продажба на електрическа енергия, по силата на които „Е.П.“ АД, в качеството си на краен снабдител и доставчик от последна инстанция, осъществява доставка на електрическа енергия на обекти на ответника, присъединени към електрическа мрежа на ниво ниско и средно напрежение. Като клиент на ищеца ответното дружество чрез своите клонове Черно море, Среден Дунав и Долен Дунав притежава 147 места на потребление, присъединени на ниво ниско напрежение, които са включени в 8 клиентски номера, съответно клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № ********** и клиентски номер № **********. Отново чрез своите клонове ответникът притежава и 28 места на потребление, присъединени на ниво средно напрежение и включени в клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № ********** и клиентски номер № **********.
Ответникът, чрез своите клонове, има изискуеми просрочени и непогасени задължения към ищеца в общ размер на 1 002 067. 82 лева, цена за доставена и потребена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги в периода от август 2017г. до юли 2018г. по отношение на 13 клиентски номера, за което са издадени фактури и дебитни известия от 08.09.2017г. до 11.07.2018г., а именно клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № ********** и клиентски номер № **********, както и за сумата от 26 055. 49 лева обезщетение за забава за периода от падежа на всяка фактура до 31.07.2018г. С приложение към исковата молба са били посочени периодите на доставка на електроенергията, падежиралите и неплатени фактури за всеки клиентски номер, падеж на фактурите и дължима лихва за забава.
Ищецът е поискал присъждане на сумите – главница и лихва, увеличена в хода на делото по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, на 29 262. 96 лева, както и присъждане на законна лихва върху главницата от датата на исковата молба (10.08.2018г.) до погасяване на дълга, с разноските по делото.
С отговора на първоначалната искова молба ответникът е възразил, че на 30.08.2018г. по сметка на ищеца е била преведена сумата от 1 022 352. 68 лева с основание за плащане просрочени задължения по текущи фактури. Отделно е било извършено плащане и по предходно споразумение между страните. На 31.08.2018г. е било получено електронно писмо от представител на ищеца с уточнение по кои клиентски номера какви суми са били отнесени с направените преводи. Погасени са били текущите задължения, включително и вноските по споразумението.
Ответникът е поискал отхвърляне на исковете, с присъждане на направените разноски.
С допълнителната си искова молба по делото ищецът не е оспорил, а е потвърдил погасяването на сумите по главницата от 1 002 067. 82 лева чрез плащане. Поддържал е, че неплатени са останали лихвите за забава до 31.07.2018г., както и лихвата от подаване на исковата молба до 30.08.2018г.
В допълнителния си отговор ответникът е поддържал възражението си за погасяване и на лихвата чрез плащане.
При изложените твърдения на ищеца и възраженията, оспорванията и правните доводи на ответника, съдът е обявил за безспорно между страните съществуването на обекти на ответника, присъединени на ниво ниско напрежение и средно напрежение, доставянето на електрическа енергия и мрежови услуги на ответника от ищеца на претендираната стойност, плащането от ответника на сумите по издадените фактури (процесната главница) на 30.08.2018г., както и твърдения от ищеца период на забавата при плащането на сумите по издадените от ищеца фактури.
Спорно между страните е било погасяването на лихвите за забава, както и как следва да се разпределят разноските по делото, като на ответника е било указано, че обстоятелствата по плащането са в негова доказателствена тежест.
Поради това, освен приемането на представените от страните писмени доказателства, по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза със задачи да даде заключение за размера на законната лихва за забава върху вземанията по процесните фактури от датата на падежа (по неоспорените твърдения на ищеца) до 31.07.2018г., съответно до 30.08.2018г., датата на плащане на главницата, както и със задача да даде заключение погасени ли са чрез плащане задълженията за лихва извън платената главница и вноски по предходно споразумение между страните.
Съгласно неоспореното заключение на вещото лице В.Л.Г., общият размер на законната лихва за забава от датата на падежа до 31.07.2018г. по фактурите по 13-те клиентски номера е бил 29 361. 86 лева, както и не е имало данни с извършеното на 30.08.2018г. плащане тази сума да е била платена. Въз основа на счетоводните данни при ищеца и при ответника за отнасяне на сумите по плащанията, от вещото лице е било дадено заключение, че са били покрити главниците по просрочените фактури по 13 клиентски номера и текущи задължения по фактури, но не са били покрити лихви за просрочие на вземания.
Същевременно върху сумата от 1 002 067. 82 лева главница за времето от 10.08.2018г., датата на исковата молба, до 30.08.2018г., датата на плащане, 20 дни, е изтекла лихва за забава в размер на 5 567. 04 лева, съответно на промените на основания лихвен процент за периода. Законната лихва е по действалото Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и се изчислява като съотношение между основен лихвен процент плюс 10 пункта по брой дни на забава по главница делено на 360 по 100. В периода основният лихвен процент на БНБ е бил 0% (така заключението на вещото лице).
При тези установени по делото обстоятелства, исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно главницата от 1 002 067. 82 лева следва да бъдат отхвърлени. Безспорно е, че в хода на делото е било извършено плащане на задълженията и сумата от 1 002 067. 82 лева е била погасена - обстоятелство, което трябва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Исковата молба по делото е предявена на 10.08.2018г., а извършеното плащане на главницата е било на 30.08.2018г. и за периода на забавата е дължима лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, като съгласно възприетото по-горе – 5 567. 04 лева. Искът за тази лихва следва да бъде уважен, така както лихвата е била претендирана от ищеца от датата на исковата молба до погасяване на задължението. Не се установява погасяване на задължението за лихва чрез плащане.
Същото е по отношение на периода на забавата от датата на съответния падеж по фактурите до 31.07.2018г. – 29 262. 96 лева. За тази сума също не се установява плащане. Възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.
Въпреки отхвърляне на исковете за
главницата, на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски изцяло,
тъй като разноските по главницата са направени преди извършеното плащане, а
исковете за лихви се уважат изцяло. Приложимо
е разрешението по ТР № 119 от
01.12.1956г. по гр.д. № 112/1956г. на ОСГК на ВКС, съответно по Определение №
232 от 07.05.2015г. по ч.т.д. № 992/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Определение №
145 от 30.05.2016г. по ч.гр.д. № 1448/2016г. на ВКС, ГК, І г.о., Определение № 13 от 06.01.2016г. по т.д. №
3644/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
и др., изискващо присъждане на разноски на ищеца при настъпило в хода на
исковото производство плащане на предявените вземания – когато ответникът е
станал причина за завеждане на делото и няма право на разноски, а по аргумент
от противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК дължи заплащане на направените от
насрещната страна разноски.
Ищецът установява разноски за платена държавна такса от 41 253. 23 лева, 26 220 лева платено адвокатско възнаграждение с ДДС по договор за правна помощ и съдействие от 09.08.2018г. и 800 лева разноски за вещо лице, общо 68 273. 23 лева, които следва да му бъдат присъдени изцяло.
Следва да бъдат присъдени и разноските в производство по обезпечение на бъдещ иск – 40 лева платена държавна такса и 14 640 лева разноски за адвокат с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 10.07.2018г. - 14 680 лева.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения е неоснователно. Без начисления ДДС, по данъчната основа на плащанията, възнагражденията са по минимума на чл. 7, ал. 2, т. 6, съответно чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноски на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК не са дължими.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.П.“ АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, В.Т.-Г, бул.“********, срещу „Н.с.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 002 067. 82 лева цена за доставена и потребена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги в периода от август 2017г. до юли 2018г. по отношение на 13 клиентски номера, за което са издадени фактури и дебитни известия от 08.09.2017г. до 11.07.2018г., а именно клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № **********, клиентски номер № ********** и клиентски номер № **********, като ОСЪЖДА „Н.с.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Е.П.“ АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, В.Т.-Г, бул.“********, сумата от 29 262. 96 лева (двадесет и девет хиляди двеста шестдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки) лихви за забава от датата на падежа на съответната фактура до 31.07.2018г., както и 5 567. 04 лева (пет хиляди петстотин шестдесет и седем лева и четири стотинки) изтекли лихви от 10.08.2018г., датата на исковата молба, до 30.08.2018г., датата на плащане на главницата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 82 953. 23 лева (осемдесет и две хиляди деветстотин петдесет и три лева и двадесет и три стотинки) разноски в исковото производство и в производство по обезпечение на бъдещ иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: