РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. гр. Лом, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620101050 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявен е от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. чрез пълномощника адв. В.П. Г. от САК, съдебен адрес: г
срещу М. ИЛ. С., ЕГН: **********, адрес: , положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи вземането, предмет на заповедно производство по ч.гр.дело № 676/2020г. по
описа на РС-Лом - сума в общ размер на 621.51 лв., представляваща неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.06.2018г., от които 607.81 лв.
(шестстотин и седем лева и осемдесет и една стотинки), дължими за периода от месец
11/2018 г. до месец 05/2020т. и допълнителна сума в размер на 31.99 лв. за
придобиване собствеността върху лизинговата вещ, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и разноските, сторени в
заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба следното: Ответникът е абонат на дружеството по
силата на договор за мобилни услуги от 25.06.2018г. Във връзка със сключения
договор за мобилни услуги ответникът е сключил договор за лизинг от 25.06.2018г., по
силата на който му е предоставено за ползване мобилно устройство «HUAWEI», модел
1
«P20 Lite Dual Black» за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова
вноска в размер на 31.99 лв. съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора
срещу заплащане на допълнителна сума от 31.99 лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. Съгласно сключения договор за
лизинг Операторът е предоставил мобилното устройство «HUAWEI», модел «Р20 Lite
Dual Black», предмет на договора, за временно и възмездно ползване на ответника
срещу насрещното задължение на последния да заплати уговорената цена в размер на
735.77 лв. Уговорената цена е разсрочена на 23 равни месечни вноски в размер на
31.99 лв. всяка, дължими за периода от м. юли 2018 до м. юни 2020г, включително.
Падежът на месечните лизингови вноски настъпва на 05-то число от месеца - така,
както абонатът е посочил да му бъдат издавани месечни фактури в т. 5 от договора за
мобилния абонамент. Съгласно договореното между страните в т. 3.2 от договора за
лизинг месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД /т.е. на 05-то число от месеца/. Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл. 12, ал. 2
от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или
фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от
месеца на издаване на крайната фактура - месец 11/2018. Съгласно погасителния план
абонатът не е заплатил 19 броя лизингови вноски на обща стойност 607.81 лв.,
дължими за периода от месец 11/2018г. до месец 05/2020г. Освен това в чл. 1, ал. 2 от
договора за лизинг страните са уговорили, че Лизингополучателят има право да
придобие собствеността върху предоставеното мобилно устройство, като подпише
договор за изкупуване на устройството с Лизингодателя най-малко 10 дни преди
изтичането на срока на договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума в
размер на 31,99 лв. за устройство «HUAWEI модел Р20 Lite Dual Black». Ако
Лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, устройството подлежи на
връщане в срок от 1 /един/ месец след изтичане срока на договора, като в същия срок
Лизингополучателят може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да върне
устройството. Ако устройството не бъде върнато, Лизингополучателят е длъжен да
заплати допълнителна сума в размер на 31,99 лв. / чл.1, ал. 3/. По делото няма данни,
абонатът да е върнал мобилното устройство на оператора, нито да е заплатил
2
месечните лизингови вноски, както е уговорено. В конкретния случай ответникът е
подписал договор за лизинг с мобилния оператор, ползвал е мобилното устройство и
не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на месечните
лизингови вноски, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и
в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
При това положение следва и задължението на ответника да заплати уговорената като
лизингова цена стойност на стоката.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание, като с писмена молба се
поддържа иска.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че изплаща суми
по сключен от неговия внук договор с ищеца, като представя платежни документи.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Страните се намират в договорни отношения на основание сключен Договор за
мобилни услуги от 25.06.2018г. за номер **********, приложен по ч.гр. дело №
676/2020г. по описа на ЛРС и по настоящото дело. Сключен между страните е и
Договор за лизинг от 25.06.2018г., по силата на който мобилният оператор е
предоставил на абоната за временно и възмездно ползване мобилно устройство
„HUAWEI“, модел „P20 Lite Dual Black“ за период от 23 месеца срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер на 31.99 лв. съгласно уговорения погасителен план
по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния
срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 31.99 лв. да придобие
собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/.
По ч. гр. дело № 676/2020г. по описа на ЛРС е приложена Фактура №
**********/05.11.2018 г., издадена от „Теленор България“ ЕАД, от която е видно, че
на ответника са начислени дължими суми - 87,40 лева за неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги, 639,80 лева вноска за лизинг, 279,21 лева
задължения от предходен период с ДДС, или общо 1006,41 лева.
От приложеното ч.гр.д. № 676/2020 по описа на ЛРС се установи, че ищецът
„Теленор България” ЕАД е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 29.05.2020 г.,
по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 03.06.2020 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково
производство установителен иск и за разноски в общ размер от 205,00 лв., направени
по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от
ГПК.
Видно от представени в съдебните заседания платежни нареждания за кредитен
3
превод ответникът е заплатил на ищеца по банковата сметка, посочена в заявлението
по чл. 410 от ГПК, както следва: на 22.07.2021г. – 50,00 лв., 23.08.2021г. – 50,00 лв.,
27.09.2021г. – 50,00 лв., 18.10.2021г. – 50,00 лв. и на 25.11.2021г. – 50,00 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
По допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление, в
качеството му на кредитор, срещу ответника, в качеството му на длъжник, на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.06.2020 г по ч.гр.д. №
676/2020 г. по описа на ЛРС и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението,
посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо настоящият състав, предвид единството
на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е
допустим.
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно
облигационно правоотношение, възникнало от сключен индивидуален договор за
предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. Въпреки изявлението,
направено едва в първото открито съдебно заседание, че не е подписвал договор с
ищеца, ответникът е потвърдил с конклудентни действия сключения, по негови
твърдения без представителна власт, договор за мобилни услуги, след като, узнавайки
от своя внук за сключения договор, ответникът е започнал изплащане на задълженията
по същия. Ето защо страните са обвързани от валидно облигационно отношение. По
силата на същото ищецът като доставчик се задължил да предоставя на ответника като
потребител услуги от собствената си мобилна мрежа срещу насрещно задължение на
последния да заплаща цената на тези услуги. Видно от представения договор за
мобилни услуги е, че „Теленор България“ ЕАД се задължило да предоставя чрез своята
обществена далекосъобщителна мрежа мобилни услуги на ответника. Потребителят
декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на
мобилни услуги. Между страните бил подписан и договор за лизинг на мобилно
устройство. Видно от представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги е, че в чл. 71,
гл. 13, е предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по
начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ при неспазване на
което и да е задължение по част 13 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, „Теленор“ има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя.
4
Между страните е сключен и договор за лизинг, по силата на който мобилният
оператор е поел задължението да предостави на абоната за временно и възмездно
ползване мобилно устройство срещу задължението да се заплатят съответните
лизингови вноски съобразно погасителен план към договора.
Издадена е Фактура № **********/05.11.2018 г. от „Теленор България“ ЕАД, от
която е видно, че на ответника са начислени дължими суми - 87,40 лева за неустойки
за предсрочно прекратяване на договори за услуги, 639,80 лева вноска за лизинг,
279,21 лева задължения от предходен период с ДДС, или общо 1006,41 лева, което
писмено доказателство е неоспорено от ответника.
Доказателствената тежест за установяване на плащане на задълженията е на
ответника в настоящото производство. В случая ищцовата страна твърди един
отрицателен факт - липса на плащане по договора за предоставяне на мобилни услуги и
сключен договор за лизинг, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимите вноски, което може да стане само с писмени такива. По делото
са представени документи, доказващи плащания от страна на ответника, неоспорени от
ищцова страна, въпреки предоставената от съда възможност за становище до
следващото съдебно заседание. Ответникът от своя страна не е възразил относно
стойността, начислена в издадената от ищеца фактура, която не е оспорена от
ответника. Не е оспорена и дължимостта на лизинговите вноски от ответника.
По силата на сключения Договор за лизинг от 25.06.2018г. Операторът е
предоставил мобилно устройство «HUAWEI», модел «Р20 Lite Dual Black», за
временно и възмездно ползване на ответника срещу насрещното задължение на
последния да заплати уговорената цена в размер на 735,77 лв. Уговорената цена е
разсрочена на 23 равни месечни вноски в размер на 31.99 лв. всяка, дължими за
периода от м.юли 2018г. до май, 2020г. включително. Падежът на месечните лизингови
вноски настъпва на 05-то число от месеца - така, както абонатът е посочил да му бъдат
издавани месечни фактури в т.5 от договора за мобилния абонамент. Съгласно
договореното между страните в т.3.2 от договора за лизинг месечните лизингови
вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“
ЕАД /т.е. на 05-то число от месеца/. Твърди се от ищеца, че поради неизпълнението на
абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания,
довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му
абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал. 2 от Общите условия
към договора за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
5
дължими от месеца на издаване на крайната фактура - месец 11/2018 г. Твърди се, че
съгласно погасителния план абонатът не е заплатил 19 броя лизингови вноски на обща
стойност в размер на 607,81 лв., дължими за периода от месец 11/2018г. до месец
05/2020г. В чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг страните са уговорили, че
Лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното
мобилно устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с
Лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг,
след като заплати допълнителна сума в размер на съответно 31,99 лв. за устройство
«HUAWEI», модел «Р20 Lite Dual Black». Ако Лизингополучателят не упражни
правото си по ал. 2, устройството подлежи на връщане в срок от 1 /един/ месец след
изтичане срока на договора, като в същия срок Лизингополучателят може да заяви
изрично и в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако устройството не бъде
върнато, Лизингополучателят е длъжен да заплати допълнителна сума в размер на
31,99 лв. /чл.1, ал.3/. По делото няма данни, абонатът да е върнал мобилното
устройство на оператора, нито да е заплатил месечните лизингови вноски, както е
уговорено.
Изпълнението на задълженията на лизингодателя е удостоверено в чл. 4 от
договора за лизинг, съгласно който с подписването на договора лизингополучателят
декларира, че е получил устройството и то е годно за употреба съобразно
предназначението си, а за абоната е възникнало задължението да заплати уговорените
лизингови вноски, чиято изискуемост настъпва след издаването на съответната
месечна фактура за отчетните периоди по договора за мобилни услуги и на падежа,
указан във фактурата. В фактура № **********/05.11.2018 г. са фактурирани
лизинговите вноски, дължими от м. 11.2018г., когато е издадена същата, до края на
уговорения погасителен план по договора. Срокът на посочения договор за лизинг е
изтекъл към датата на приключване на съдебното дирене /а дори и към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ и ответникът дължи
пълния размер на оставащите вноски по него, тъй като същите са изискуеми,
независимо дали е обявена предсрочна изискуемост на договора. Писмени
доказателства за плащания от ответника са представени за сума в общ размер от 250,00
лева, неоспорени от ищеца. Съгласно чл. 76 от ЗЗД този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-
обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно. С оглед на това посочената сума от 250,00 лева, като погасена
чрез плащане, следва да бъде приспадната от общата претендирана от ищеца сума за
главница в размер на 621,51 лева, тъй като в платежните нареждания не е посочено
кои точно лизингови вноски се погасяват, нито съответно сумата за придобиване
6
собствеността върху лизинговата вещ. Т.е. дължимият остатък на главницата е в общ
размер на 371,51 лева, като искът е основателен за тази сума, включваща неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.06.2018 г. за исковия период от
м.11.2018г. до м.05.2020г. и допълнителна сума за придобиване собствеността върху
лизингова вещ, обективирани във фактура № **********/05.11.2018 г. Над посочения
размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради погасяване на
вземането чрез плащане, като по силата на ал. 3 на чл. 235 ГПК съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право,
а именно извършените плащания от ответника, за които са събрани писмени
доказателства.
Предвид така установеното по-горе съдът намира, че искът се явява частично
основателен. Ето защо по отношение на страните следва да бъде признато за
установено, че съществува вземане на „Теленор България” ЕАД към ответника за
парична сума от общо 371,51 лв., включваща неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 25.06.2018 г. за периода от м.11.2018г. до м. 05.2020г. и допълнителна
сума за придобиване собствеността върху лизингова вещ, обективирани във фактура
№ **********/05.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
вземането.
При направеното искане от ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид,
че ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, като е
извършил плащания след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно след
получаване на исковата молба /първото плащане е на 22.07.2021г./, следва да бъде
осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД направените деловодни разноски. По
настоящото исково производство ищецът е сторил разноски в размер на общо 205,00
лв., включващи 25,00 лв. за внесена държавна такса и 180,00 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, а в заповедното производство - в размер на 205,00 лева, от които
25,00 лв. за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. ИЛ. С., с ЕГН: **********, с адрес: ,
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: , представлявано от Д К К и М С, сумата от общо 371,51 лв. /триста
седемдесет и един лева и петдесет и една стотинки/ главница, включваща неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.06.2018г. за периода от месец 11/2018 г.
до месец 05/2020т. и допълнителна сума за придобиване на собствеността върху
лизингова вещ - устройство «HUAWEI», модел «Р20 Lite Dual Black», ведно със
7
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2020г., до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над 371,51 лева до претендирания размер от общо
621,51 лв. (шестстотин двадесет и един лева и петдесет и една стотинки) като
неоснователен, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 03.06.2020 г. по ч.гр.д. № 676/2020 г. по описа на
Районен съд – Лом.
ОСЪЖДА М. ИЛ. С., с ЕГН: **********, адрес: , да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ,
представлявано от Д К К и М С, направените деловодни разноски в настоящото исково
производство в размер на общо 205,00 лв. (двеста и пет лева), включващи 25,00 лв. за
внесена държавна такса и 180,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение, както и
направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 676/2020 г. по описа на ЛРС в размер на
общо 205,00 лв. (двеста и пет лева), включващи 25,00 лв. за внесена държавна такса и
180,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд –Монтана.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8