Решение по дело №3207/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 166
Дата: 2 февруари 2022 г. (в сила от 19 февруари 2022 г.)
Съдия: Димо Цолов
Дело: 20213110203207
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Варна, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. М.
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110203207 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „Декори - 09“ ООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление
№03-013723 от 09.06.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, с което за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер 5000.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като незаконосъобразно и необосновано
и моли същото да бъде отменено. Твърди, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати
нарушения по чл.52, ал.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като не са събрани достатъчно
доказателства за нарушението и липсва ясното му описание. Оспорва твърдяната фактическа
обстановка, като посочва, че служителят Р.Р. е имала сключен ТД, преди постъпването й на
работа, но поради технически причини обслужващата фирма – счетоводител на въззивника,
не е представила уведомление за регистриран трудов договор в НАП Варна. Счита размера
на наказанието за прекомерен и неправилно определен. Излага становище за приложимост
на института маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Претендира присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.05.2021 г. около 11.55 ч. служители на Дирекция „ИТ“ Варна –
свидетелите М.М. и Б.Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
обект за булчински аксесоари и сватбено облекло, находящ се в гр. Варна, ул. „Кръстю
Мирски“ №11А, стопанисван от въззивника „Декори - 09“ ООД, при което установили
единственият служител в обекта Р.Р. да полага труд на длъжност продавач-консултант, на
която предоставили декларация за данни, свързани с нейното трудово правоотношение. При
1
проведене в последствие документална проверка проверяващите установили, че лицето има
сключен трудов договор от 21.05.2021 г., но уведомлението до НАП било изпратено от
работодателя едва на 23.05.2021 г.
При тези констатации срещу въззивника бил съставен АУАН №03-013723 от
01.06.2021 г. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, извършено на 21.05.2021 г. в гр. Варна и
изразяващо се в допускане до работа на лицето Р.И.Р., ЕГН **********, на длъжност
„продавач-консултант“ в обект, стопанисван от „Декори - 09“ ООД, преди да му е
представен екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ,
заверено от ТД НАП Варна.
На 09.06.2021 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена санкция в размер 5000.00 лв.
Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на всеки един от свидетелите М.М. и Б.Д., така и от напълно
съответстващите им приобщени документи – НП №03-013723 от 09.06.2021 г., АУАН №03-
013726 от 01.06.2021 г., разписка на Г.Г. от 09.06.2021 г., идентификационна карта на
„Декори – 09“ ООД, призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, декларация на Дирекция
„Инспекция по труда“ от 21. 05. 2021 г., Трудов договор от 21.05.2021 г., Заповед №0280 от
03.08.2010 г., писмо изх.№21060433 от 06.08.2021 г.
По същество не се оспорва по делото от никоя от страните фактическото
обстоятелство, че лицето Р.Р. е извършвала действия по полагане на труд в стопанисвания
от въззивника обект на 21.05.2021 г. около 11.55 ч. като продавач-консултант. Това
обстоятелство съдът счита за категорично установено и от напълно съответстващите му и
кредитирани от съда като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични
възприятия, непротиворечащи помежду си, взаимнодопълващи се, конкретни, детайлни и
категорично и уверено заявени, показания на всеки един от свидетелите М.М. и Б.Д. и от
всички останали доказателства по делото – декларация, ТД и др. Категорично е установено
и обстоятелството, че същото лице е имало сключен трудов договор от 21.05.2021 г., а
уведомление за същия е регистрирано в НАП на 23.05.2021 г., няколко дни след
извършената проверка в обекта от страна на ДИТ – Варна, видно от приобщените
документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание. Доколкото твърдяното като установено нарушение по АУАН и НП не се състои
в престиране на труд по трудово правоотношение без сключен трудов договор, а в
допускане на работник до работа преди да е предоставен екземпляр от трудов договор и
заверено от НАП уведомление за сключен трудов договор, наличното в АУАН и в НП
2
описание на нарушението е в достатъчна степен ясно и конкретно и непосочването на
съществените елементи на съответното трудово правоотношение не води до затруднение за
въззивника да разбере, в какво се състои и как се счита за осъществено вмененото му
нарушение.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
При приетата за установена фактическа обстановка от кредитираните гласни и
негласни доказателства по делото, се налага несъмнена констатация, че на 21.05.2021 г.
въззивникът “Декори - 09” ООД в качеството на работодател е допуснал до работа Р.Р.
преди да и предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП.
Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на вмененото на въззивника
нарушение по чл.63, ал.2 КТ, при което същото се явява правилно установено и
квалифицирано с процесното НП.
Съдът намира, че в процесния случай не са налице основания за приложение
на института „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото деянието не
показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този
вид и правилно въззивникът е бил санкциониран.
Приложимият санкционен текст на чл.414, ал.3 КТ предвижда имуществена
санкция от 1500 лв до 15000 лв за работодателя. Определеният с НП размер на глобата в
конкретния случай – 5000 лв, не е мотивиран от наказващия орган и според настоящия
съдебен състав той е несправедлив с оглед данните за степента на обществена опасност като
на деянието, така и на дееца. Наличните доказателства сочат, трудовото правоотношение с
Р.Р. да е възникнало на 21.05.2021 г. – в деня на проверката, като същевременно, трудовият
договор за лицето е регистриран в първия работен ден след проверката и липсват данни за
предходно установени нарушения от същия вид за въззивника, както и за други
обстоятелства, отегчаващи неговата отговорност за процесното нарушение. Изтъкнатите
съображения мотивират извод, че наказанието имуществена санкция в специалния минимум
1500 лв е съответно на тежестта на нарушението и изцяло адекватно да изпълни целите на
генералната и на специалната превенция по чл.12 ЗАНН, поради което НП следва да се
измени в частта относно размера на наложената санкция.
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание
чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане
на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в
производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени несъществената
фактическа и правна сложност и кратката продължителност на първоинстанционното
производство, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в
минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-013723 от 09.06.2021 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, за нарушение по чл.63,
ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на „Декори - 09“ ООД гр. Варна, ЕИК
*********, административно наказание имуществена санкция от 5000.00 лв до 1500.00 лв
(хиляда и петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата част, на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН.
3
ОСЪЖДА „Декори - 09“ ООД гр. Варна, ЕИК *********,, ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.),
представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и
чл.143, ал.3 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4