Решение по дело №224/2023 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ и е образувано по жалба от Д. Р. И. и К. Й. И., и двамата от с. Ряховците, община Севлиево против Заповед № 912 от 08.09.2023 година на Зам.-кмета на Община Севлиево.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправни разпоредби, издаване при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Предвид твърдяната година на изграждане на процесната постройка /1972 година/, оспорващите се позовават на § 2 от ПЗР на ЗТСУ, като считат, че е налице търпимост и постройката не е подлежала на премахване, като през 1991 година за нея е издаден констативен нотариален акт; частта от постройката, разпоредена за премахване, не е конструктивно обособена, което прави технически невъзможно премахването й, без да бъде засегната и да се компрометира здравината на останалата част от сградата; нарушение на чл. 35 от АПК, като административният орган не е изследвал редица обстоятелства, отнасящи се до това дали незаконното строителство е изградено съзнателно или не, върху каква собственост е изградено, дали представлява жилищна постройка/единствен дом и съответно финансово и здравословно състояние на обитателите, била ли е държавата наясно с незаконното строителство в дълъг период от време и предприела ли е някакви действия. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателите Д. Р. И. и К. Й. И. се представляват от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество за отмяна на оспорената заповед, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 215-217/.

Ответната страна Заместник-кмет на Община Севлиево не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването по съображения, развити в депозирана по делото писмена защита /л. 212-213/.

По отношение на жалбоподателката К. И. съдът намира следното:

Правният интерес за оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е обусловен от установяване на вещни права или качеството на извършител по отношение на оспорващото лице в случай като настоящия, при който това лице не е адресат на заповедта. В производството по премахване на незаконен строеж, с право на съдебно оспорване разполагат само лицата, визирани в § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 година за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, т.е. „физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж“. Жалбоподателката К. И. е само фактически ползвател на процесния строеж, без да го е изградила, поради което не попада в кръга на посочените лица и не е адресат на заповедта. Горното налага оставяне без разглеждане на жалбата на И. и прекратяване на производството в тази му част.

Жалбата на Д. И. е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на пряк съдебен контрол.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административното производство е започнало във връзка със сигнал от С. И. И. от гр. Севлиево, собственик на съседен УПИ – І-416, от кв. 5 по плана на с. Ряховците /л. 32-59/.

Проверката по сигнала е приключила с изготвянето на Констативен акт № 3 от 17.08.2023 година /л. 17-18/, според отразеното в който строежът, представляващ „лятна кухня”, находящ се в УПИ ХІV-416, от кв. 5 по плана на с. Ряховците, който е собственост на Д. Р. И., последният посочен и за собственик на строежа, е изграден през 1972 от трето лице /посочено в акта/ в отклонение от издаденото строително разрешение и протокола за дадена строителна линия. Строежът е квалифициран като такъв от пета категория, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Като част от констативния акт е съставена цветна окомерна скица. Проверката е осъществена в присъствието на Д. И., като последният е подписал акта.

Основавайки се на гореописания акт, при липсата на постъпили срещу него възражения, и при извършена собствена преценка относно фактите по случая, административният орган е издал оспорената Заповед № 912 от 08.09.2023 година /л. 11/, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредил премахването на установения незаконен строеж, представляващ незаконно изградена част от лятна кухня с размери 4-90/3.10 метра, извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ /нарушават се предвижданията на действащия ПУП/ - постройката се намира на по-малко от изискващите се 3 метра от границата със съседния имот и се явява незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ.

Заповедта е връчена на Д. И. на 02.10.2023 година /л. 13/ и по предприето в срок оспорване е образувано настоящото производство.

От събраните по делото доказателства се установява, че Д. И. е собственик на процесната постройка съгласно Нотариален акт № 31 от 18.12.2020 година /л. 78/, като я е придобил посредством покупко-продажба от родителите си, като майка му К. И. е била собственик на постройката по силата на нотариален акт от 1994 година /л. 79/.

Процесната лятна кухня е изградена след издаването на Строително разрешение № 18 от 30.05.1972 година и Протокол № 40 от 30.05.1972 година за дадена строителна линия и определено ниво /л. 21-25, л. 80-81, 124-125/.

Времето на построяване на процесната постройка се установява и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. Д. /л. 126-128/, която заявява, че кухнята е построена през 1972-1973 година.

Според основното и допълнително заключение на вещото лице, неоспорено от страните и прието като доказателство по делото, като съдът го намира за обективно и компетентно изготвено, поради което го кредитира с доверие /л. 131-142 и л. 190-193/, процесната постройка – лятна кухня с размери 7.60 м на 4.60 м, е построена като такава, долепена до жилищната сграда в УПИ ХІV-416, от кв. 5 по плана на с. Ряховците, и представлява самостоятелен жилищен имот, състоящ се от кухня, стая и санитарен възел /баня и тоалетна/, като в обстоятелствената част вещото лице сочи размери в протокола за строителна линия 4.20 м на 4.70 м, за който запис твърди, че не е ясно кой точно и кога е извършил това нанасяне на котировката, макар да навежда и доводи, че това е станало от одобряващия орган; процесната лятна кухня не отговаря на строителната линия, а поради липсата на проект не може да се отговори дали отговаря на такъв; процесната постройка е в много добър вид и техническо състояние, като последното важи и за жилищната сграда, извършен е скорошен ремонт, описан в заключението, незасягащ носещи конструктивни елементи; границата между имота на жалбоподателя и съседния, към който е изградена постройката, не е материализирана на място, липсва ограда, има извършен изкоп за основи и предстои изграждане на масивна ограда изцяло в съседния имот, което обстоятелство се доказва от приетата по делото преписка по издаване на Разрешение за строеж № 92 от 28.06.2023 година, издадено от Главен архитект на О. С. /л. 175-189/; предвид носещата конструкция, постройката е изградена изначално в сегашните си вид и площ, тъй като липсват белези, които да навеждат на изграждане на части, разширяване или дострояване; според вещото лице технически не е възможно частично разрушаване на посочената в процесната заповед част от постройката поради свързаност на основите, носещите стени и плочата с жилищната сграда, тъй като ще се компрометират носещите способности на цялата лятна кухня, а при механизирано извършване на събарянето е възможно да бъдат нанесени щети и на основното застрояване – на жилищната сграда.

Според вещото лице, към момента на построяване лятната кухня е следвало да отговаря на Закона за планово изграждане на населените места и Строителните правила и норми за изграждане на населените места и в частност чл. 71 от Строителните правила, изискващ отстояние от най-малко 3 метра от страничните регулационни линии. Съгласно ЗУТ и чл. 18 от Наредба № 7 от 22.12.2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони също се изисква отстояние от минимум 3 метра от дворищно регулационната линия.

Според допълнителното заключение, с Разрешение за строеж № 92 от 28.06.2023 година на Главен архитект на О. С. относно строеж на „Плътна ограда с височина до 2.20 м по западната и южната регулационна и имотна граници над прилежащия терен в УПИ 1-416, кв. 5 по плана на с. Ряховците, община Севлиево“, издадено на собственика на съседния парцел УПИ 1-416 от кв. 5 по ЗРП на с. Ряховците, община Севлиево, е разрешено изграждането на плътна ограда, която тангира със стена на процесната постройка – лятна кухня - по регулационната граница между двата имота. За да се изпълни свързване с разрешената плътна ограда, съгласно регулационната линия, е необходимо преустройство на процесната постройка, което следва да бъде извършено след изготвяне на инвестиционен проект по чл. 142 от ЗУТ за преустройство на покривната дървена конструкция, подлежащ на одобряване от Главния архитект на Община Севлиево, след което да бъде издадено разрешение за строеж, което би влязло в сила при липса на възражения и оспорвания.

Към 1972-1973 година са действали Строителните правила и норми за изграждане на населените места /обн. Изв., бр. 75 от 1959 г./, утвърдени на основание чл. 52, ал. 2 ЗПИНМ /отм./. Съгласно § 59 от СПНИНМ /отм./ второстепенни са постройките, които могат да се използуват за домакински нужди, като: беседки, летни кухни и др., но не и за живеене или за магазини, работилници и други. Второстепенни постройки се допускат само в частите за малоетажно застрояване или със селскостопански характер, както и във вилните зони, по надлежно утвърден архитектурен проект или типов проект. Съгласно § 71 от СПНИНМ /отм./ парцелите се застрояват по начало свободно, като при свободно застрояване сградата трябва да отстои от страничните регулационни линии на разстояния съгласно § 7 - при допустима височина на сградата до 2 етажа - най-малко 3 метра. Тъй като в случая процесната постройка е разположена на по-малко от 3 метра от регулационната линия със съседния имот, то тя не е била допустима за изграждане в този обем и площ по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа, като противоречаща на § 71 от СПНИНМ /отм./, както и предвид § 60 /60. (Ал. 1 доп. - ДВ, бр. 13 от 1965 г.) Второстепенните постройки трябва да отстоят най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите. От северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките й те могат да отстоят на не по-малко от 1,5 м.(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 39 от 1963 г.) Те могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика на съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета, при задължение от негова страна да застрои също такава постройка така, че калканните зидове да се покрият напълно. Когато постройката се разполага на страничната регулационна линия, трябва да се направи съответен пожаропредпазен зид към съседния парцел. (Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 39 от 1963 г., бр. 13 от 1965 г.) Второстепенните постройки се разполагат най-малко на 6 м зад жилищната сграда на парцела. Това не се отнася за летните кухни, които могат да се застрояват и свързано с жилищната сграда при спазване на архитектурно-градоустройствените и строително-художествените изисквания. Летните кухни не могат да се разполагат на уличната регулационна линия.(Ал. 4 изм. - Изв., бр. 4 от 1961 г., ДВ, бр. 39 от 1963 г., бр. 13 от 1965 г.) Те могат да имат застроена площ най-много 20 кв. м с най-голяма широчина 3 м и височина най-много 2,10 м до най-високата част на стряхата и 3 м до билото, а когато се разполагат на регулационната линия към съседа - с височина най-много 3,60 м до билото./ вр. § 79 СПНИНМ /отм./, които разпоредби също изискват отстояние от регулационните линии към съседите, специални правила за застрояване на странична регулационна линия, както и максимална застроена площ от 20 кв.м., които условия също не са спазени. Процесната постройка е недопустима и съгласно ЗУТ, според режима на който лятната кухня представлява постройка на допълващо застрояване и за нея са приложими всички разпоредби за допълващото застрояване от раздел VII на глава III от ЗУТ. Затова и лятната кухня следва да отговоря на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ, съгласно който при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса.

Изложените фактически обстоятелства в заповедта сочат на правното основание по чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, която разпоредба предвижда, че строеж или част от него е незаконен, когато е извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4, като в случая е констатирано съществено отклонение по чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ – нарушават се предвижданията на действащия подробен устройствен план. От събраните по делото доказателства се установява, че строежът е извършен при съществено отклонение от разрешението за строеж и протокола за строителна линия, според които е разрешено изграждането на лятна кухня с площ от 19.74 кв.м., която площ е значително надхвърлена, с което е нарушено изискването за отстояние от регулационната линия със съседен имот. Това нарушение обосновава наличието на хипотезата по чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, посочена в заповедта.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на оспорващия за допустимост на процесния строеж съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Действително, разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗУТ допуска постройки на допълващото застрояване, каквато е процесната, да могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, но само ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Видно от допълнителното заключение на вещото лице, не е налице покриване с плътна ограда, тъй като такава е само разрешена, но не е реализирана. Дори да е достатъчно плътната ограда да е само новопредвидена, то отново не е налице покриване, тъй като за осъществяване на същото е необходимо преустройство на процесната постройка, което следва да бъде извършено след изготвяне на инвестиционен проект по чл. 142 от ЗУТ за преустройство на покривната дървена конструкция.

Процесният строеж се определя като такъв от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.

При така установените от доказателствата по делото факти, съдът приема, че процесният строеж, изграден преди 07.04.1987 година, е недопустим, тъй като противоречи на действащите към момента на извършването му, както и към настоящия момент правила и нормативи, което изключва квалифицирането на строежа като търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ.

Доколкото обаче по делото е установено, че изграждане на лятната кухня е станало едновременно с основната жилищна сграда, като е налице конструктивна връзка между тях /свързаност на основите, носещите стени и плочата/ и премахването на приетата за незаконна част от лятната кухня е технически невъзможно, тъй като ще се компрометират носещите способности на цялата лятна кухня, а при механизирано извършване на събарянето е възможно да бъдат нанесени щети и на основното застрояване – на жилищната сграда, както и това, че разпоредената за премахване част от лятната кухня, описана като такав с размери 4.90/3.10 метра, не притежава конструктивна и функционална самостоятелност, то процесната заповед се явява такава с невъзможен предмет на разпореденото премахване. Макар разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ да визира и части от строежи, в случая разпореденото премахване на изградената в повече площ на лятната кухня с размери 4.90/3.10 метра води до фактическа невъзможност за изпълнение на заповедта, тъй като по този начин ще се засегнат обособените в изградената площ помещения, ще се засегне частта от постройката, която е изградена законно до степен на опасност от разрушаване предвид засягане носещите способности, както и евентуално ще се засегне и жилищната сграда, изградена също законно.

Следва да се има предвид и това, че собствеността върху постройката е придобита от жалбоподателя през 2020 година, а от неговата майка през 1994 година, т.е. много време след реализирането на строежа през 1972-1973 година. В продължение на период от около 50 години, който период постройката е била предмет на прехвърлителни сделки, нанесена е в застроителния и регулационен план на с. Ряховците с реално застроената площ /л. 146-152/, органите по контрол на строителството не са предприели никакви действия по установяване на незаконността на строежа и отстраняването му, а това компрометира в достатъчна степен същинската цел на заповедта. Лятната кухня в своята цялост се явява и единствено жилище на трудноподвижно лице /л. 85-86/. Съотнасянето на възможните и предвидими вреди от премахването на строежа към целите, поради които е издадена заповедта, обосновава непропорционалност на мярката по критериите на чл. 6, ал. 5 от АПК и обуславя отмяната на разпореждащия правната промяна административен акт. В горния смисъл са мотивите на Решение № 7091 от 27.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3689/2023 г., II отделение, Решение № 3591 от 25.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11055/2022 г., II отделение и др. Тук следва да се отчете и предложението на вещото лице за преустройство на покривната конструкция на лятната кухня, за да се извърши свъзване с разрешената плътна ограда, при която ситуация биха били изпълнени изискванията на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.

При така установените факти оспорената Заповед № 912 от 08.09.2023 година на Зам.-кмета на Община Севлиево е издадена от компетентен орган предвид Заповед № 1163 от 14.11.2019 година на Кмета на Община Севлиево /л. 69-71/, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа посочените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването й, при спазване на материалноправните разпоредби, административнопроизводствените правила, но в несъответствие с целта на закона.

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направено искане от оспорващата страна, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия сумата от 1815 /хиляда осемстотин и петнадесет/ лева разноски по делото съгласно приложен списък - 10 /десет/ лева дължима и внесена държавна такса /л. 6/, 600 /шестстотин/ лева депозит за вещо лице /л. 111 и л. 166, гръб/, 5 /пет/ лева такса за издаване на съдебно удостоверение /л. 171/ и 1200 /хиляда и двеста/ лева договорено и платено в брой от Д. И. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 5/, който размер не надвишава минимално предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът не го намира за прекомерен.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ дадения в съдебно заседание на 28.03.2024 година ход по същество по отношение на жалбата на К. Й. И..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. Й. И. против Заповед № 912 от 08.09.2023 година на Зам.-кмета на Община Севлиево и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Р. И. Заповед № 912 от 08.09.2023 година на Зам.-кмета на Община Севлиево.

ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на Д. Р. И. от гр. Севлиево с [ЕГН] сумата от 1815 /хиляда осемстотин и петнадесет/ лева разноски по делото.

Решението, в прекратителната си част, която е с характер на определение, подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страната, по отношение на която е постановено прекратяването, а в останалата си част подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.