Решение по дело №56/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№260551                                        29.10.2020 година                                        град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                         ІІІ-ти граждански състав

На първи октомври                                                       две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                    Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Мирослава Енчева   

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 56 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на „Дарис БТ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****, против Д.М.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4230/05.11.2019 г. по ч.гр.д. № 9397/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 566 лева, представляваща дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие, 22. 01 лева – законна лихва за забава от датата на прекратяването – 14.06.2019 г., до 31.10.2019 г., както и законната лихва от 01.11.2019 г. до изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

            Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения за съществувало между страните трудовото правоотношение, което било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ по молба на работникът, считано от датата на подаването й. Поради това се претендира и заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на една брутна работна заплата.

            Правното основание на иска е чл. 220, ал. 1 от КТ.

            Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Й.. Със същият се оспорва иска, като се сочи, че не са налице предпоставките за присъждане на търсеното обезщетение, тъй като с молбата си работникът е поискал прекратяването му по взаимно съгласие. Липсвали данни да е уведомен за неприемането на предложението в 7-дневния срок по чл. 325 от КТ. Поради това се сочи, че в случая е налице едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя, като договорът следва да се счита за прекратен по взаимно съгласие, като се излагат подробни доводи в тази връзка. Излага се и че не е ясно на кой точно трудов договор ответникът е поискал прекратяване, с оглед различието на длъжностите по наименование и шифър в представени по делото доказателства.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор за съществувалото между страните трудово правоотношение, като съгласно трудов договор № 4 от 02.05.2018 г. ответникът е назначен на длъжността „пласьор стоки“, с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 556 лева. Уговорено е че срокът за предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение е 30 дни. Не се спори, че със Заповед № 10 от 13.06.2019 г. същото е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ т.е. поради писмено предизвестие на работника.

В тази връзка по делото е представена молба от работника, съгласно която същият моли да бъде освободен от заемната длъжност по взаимно съгласие, считано от 13.06.2019 г. върху нея е налице резолюция  „Не съм съгласен“ ****.

Въз основа на така установените факти релевантни за решаване на делото, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Т.е. фактическият състав, обуславящ право да се търси обезщетение в случая, включва кумулативното наличието на отправено от работника до работодателя едномесечно предизвестие, с което се изразява воля за прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, и неспазването на срока на предизвестието от страна на работника, като в случая не са налице същите. Не може да се приеме, че работникът е отправил до работодателя предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение, без да го е спазил, при все че неговата молба съдържа искане за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. При това само на това основание искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат останалите доводи на страните. Все пак за пълнота следва да се отбележи, че щом работодателят не приел отправената молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, означава действително, че липсва взаимно съгласие и трудово правоотношение не може да бъде прекратено на това основание /чл. 325, т. 1 от КТ/. Работодателят в случая е следвало да уведоми работника, като ако не направил това, се смята, че предизвестието не е прието. В последния случай, ако работникът е спрял да се явява на работа, могат да бъдат предприети различни фактически и правни действия, които не следва да се обсъждат, тъй като са ирелевантни за спора. Издаването на заповед за прекратяването на трудовото правоотношение, поради отправено предизвестие от работника, каквото не е налице, не дава обаче право на работодателя да получи търсено обезщетение, тъй като същото не се дължи поради изложените по-горе съображения.  Без значение е дали заповедта е атакувана или е влязла в сила, дали уволнението е законно или не е. Липсата на фактическия състав по чл. 220, ал. 1 от КТ обуславя извода за неоснователност на иска.

С горните мотиви съдът намира, че искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорните претенции за лихви.

При този изход на спора е неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на разноските по делото, в това число и на тези по заповедното производство.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля исковете на „Дарис БТ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****, против Д.М.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4230/05.11.2019 г. по ч.гр.д. № 9397/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 566 лева, представляваща дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие, 22. 01 лева – законна лихва за забава от датата на прекратяването – 14.06.2019 г., до 31.10.2019 г., както и законната лихва от 01.11.2019 г. до изплащане на вземането.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете

Вярно с оригинала!

К.К.