РЕШЕНИЕ
№ 3786
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Й.а
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й.а Гражданско дело №
20243110115349 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. К. М. срещу*** с която е предявен
установителен иск по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗПУПС, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 001,42 лева
представляваща невъзстановен остатък от четири неразрешени платежни операции от
19.06.2023г. (ид. № ***, ***), направени от разплащателна сметка с IBAN: ***, ведно със
законната лихва от 07.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 19172/22.06.2024 г. по ч.гр.д. 27238/2024 г. по
описа на СРС, 58 състав.
Ищцата поддържа, че между нея и ответника е сключен договор за откриване и
обслужване на банкова сметка с IBAN: BG80RZBB91551012789406, към която е използвано
и онлайн банкиране. На 19.06.2023г. в 11:27 часа ищцата е получила на телефона си
съобщение, че банковата карта към посочената сметка е блокирана, след което се свързала с
банката издател, за да попита по каква причина е блокирана картата и дали следва да
предприеме някакви действия, на което е получила отговор, че картата е блокирана по
съображения за сигурност и следва да посети офис на банката за деблокиране на картата. От
13:10 часа на същия В. М. започнала да получава съобщения на мобилния си телефон за
потвърдени преводи, направени от нейната банкова сметка без преди това да и е пращано
искане за потвърждение с парола. В 13:55 часа при посещение в офис на банката е
установила четири нерегламентирани превода, които били успешно изпълнени. На същия
ден е депозирала искане да бъдат възстановени нерегламентирано преведените суми. На
20.06.2024г. по сметката на ищцата е била възстановена сумата от 9168,58 лева, като банката
е отказала да възстанови остатъка от сумата в размер на 4001,42 лева, поради недостатъчна
наличност по сметките на бенефициентите. Счита, че има право да получи сумата, тъй като
операциите на сочената обща стойност не са разрешени от нея. При изложеното се иска
уважаване на предявените искове.
Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск, като неоснователен и недоказан. В отговора се твърди, че в отношенията
между страните по водене и използване на платежните инструменти KBC Онлайн са
Общите условия за платежни сметки, дебитни карти и KBC Online Bulgaria за физически
лица. Твърди, че платежните операции са точно регистрирани и осчетоводени от банката и
1
не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък и са разрешени, съобразно
уговорените условия между банката и ищцата. Оспорва твърденията на ищцата, че не са
изпращани кодове за потвърждение за извършените платежни операции. Оспорва и
твърденията, че банката е възстановила сумата от 9168,58 лева, защото сумата е била
възстановена от самия получател на преводите- лицето П***. Сочи се, че ищцата е проявила
груба небрежност, като не е предприела действия своевременни действия по блокиране на
онлайн банкирането си при получаване на инструкциите от обслужващия я банкер, както и
при получаване на съобщението за тяхното извършване, както и е извършила съзнателни
действия по предоставяне на необходимите данни и разрешения за трансакциите на трето
лице, с което е нарушила задълженията си по чл.75, т.3 ЗПУПС. Поддържа, че процесните
банкови операции са извършени от ищцата, като същата е идентифицирала и потвърдила
процесните преводи и същите представляват разрешени платежни операции, извършени от
ищцата с нейните персонализирани средства за сигурност и по начин договорен между нея и
банката съгласно Общите условия.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79 ал. 1
ЗПУПС. Наведено е възражение от ответника в правно основание чл.78, ал. 4 вр. чл.80, ал.3
вр. чл.75, т.3 ЗПУПС.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС е да докаже
при условията на пълно и главно доказване следното: 1) наличието на валидно
облигационно отношение по договор за откриване и обслужване на банкова сметка с IBAN:
***, към която е използвано и онлайн банкиране; 2) извършването на четири броя платежни
операции (ид. № ***), които да не са по вина или по причина на ползвателя на платежния
инструмент.
На осн. чл.79, ал.4 вр. чл. 78, ал. 2 ЗПУПС ответникът носи доказателствена тежест
за установяване на автентичността на платежната операция в рамките на неговото участие,
нейното точно регистриране, както и за това, че операцията не е засегната от техническа
повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга, за която доставчикът по
иницииране на плащане отговаря. В първото по делото о.з.с. на ответника е указано, че в
негова тежест е да докаже, че трансакциите са разрешени вкл. е изпълнил задължението си
да изпрати кодове за потвърждаване на мобилен тел. номер, с който е направена
регистрацията на ищцата.
В тежест на ответника е да докаже, при условие, че се установи, че платежните
операции не са разрешени от ищцата- че платежните операции са извършени поради
проявена груба небрежност от страна на платеца изразяваща се в неизпълнение на
задължението по чл.75 ЗПУПС и в частност чл.75, т.3 ЗПУПС, поради предоставяне на
персонализирани средства за сигурност на плащанията на третите лица.
С доклада по делото между страните по делото е отделено за безспорно, че е сключен
договор за откриване и обслужване на банкова сметка с IBAN: ***, към която е използвано и
онлайн банкиране; извършени са на 19.06.2023 г. четири броя платежни операции - ид. №
***, *** чрез онлайн банкирането към посочената сметка.
Видно от искане - договор /л.48/ с *** ЕАД от 19.02.2018г., ищцата е заявила желание
да извършва онлайн плащания, като клиента потвърждава онлайн плащания с код за
потвърждение, получаван на тел. номер **********.
От вписванията в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че на 14.07.2022 г. е вписана
промяна в търговското наименование на "***, като същото е променено на "***. На
10.04.2023 г. е вписано преобразуване на *** чрез вливане в "***, поради което ответникът
се явява правоприемник на доставчика на платежни услуги, обслужващ разплащателната
сметка на ищеца респ. онлайн банкирането й.
Видно от смс известие /л.68/ на 19.06.2023г. в 11.27 ч. дебитната карта на ищцата е
блокирана от съображения за сигурност.
Видно от извлечението по сметката на ищцата – л.43 четирите трансакции са с
основание „захранване“, бенефициент **** като на 20.06.2023 г. в направен превод в лева на
сумата от 9168,58 лв. от П. ***, от същата сметка по която са преведени сумите с детайли на
плащането „възстановяване сума- частично“.
Видно от приложена от ответника справка за изпратени съобщение на мобилния
2
номер на ищцата –л.46 ма 23.06.2025г. от кратък номер 12222 на тел. номер ***са изпратени:
1. В 13.32 ч. с текст „ потвърждение на превод код 66279583 70 лв. към сметка ****“, 2. В
13.35 ч. с текст „потвърждение на превод код ***, 500 лв. към сметка ****“, 3. В 13.38 ч. с
текст „потвърждение на превод код ***, 250 лв. към сметка ****“ и 4. В 13,41ч. в текст
„потвърждение на превод код ***, 10100лв. към сметка ****“.
На 19.06.2023г. ищцата подала заявление до ответника, с което до информирала, че на
19.06.2023г. във връзка с „фишинг измама“ от сметка й неправомерно са наредени Сума
75,00 лв. с основание „капаро“ и 4 бр. преводи към лицето ***
Видно от писмо, изпратено на 09.08.2023г. от ответника до ищеца /л.47/ по жалба
ищцата й е отговорено, че на 19.06.2023 г. ответникът е установил нетипично логване в
профила в ***от устройство, което е оценено с висок риск и с цел нейна сигурност в 10,49 ч.
са дадени инструкции на обслужващия я банкер за уведомяването й и предприемането на
необходимите действия- деактивиране на настоящия ПИН плик и получаване на нов офис на
банката или незабавно да се извърши смяна н паролата. Посочва се, че ищцата била
уведомена, но предпочела сама да смени данните за вход, поради което злонамерените лица
да продължили да имат достъп до банкирането й. В 13.59 ч. в банката от ищцата била
получена информация за наредени от нейната сметка преводи, които тя не е извършвала,
като преводите били потвърдени чрез СМС оторизация, въз основа на изпратени от банката
кодове за потвърждаване на трансакциите. Сочи се, че банката изпратила искане за връщане
на неразпознатите преводи, и личната по сметката на получателя в ***“ АД сума е върната.
Видно от писмо, изпратено до ищцата от РП-Видин, тя е уведомена, че се води
досъдебно производство за това, че за времето от 19.06.2023г. до 22.06.2023г. в условията на
продължавано престъпление са извършени от неустановено лице следните деяния: на
19.06.2023 г. без да има право внесъл компютърни данни- потребителско име и парола за
достъп, като е достъпено ел. банкиране на В. М. и са наредени парични преводи в размер на
13170лв. по сметка на *** за да бъдат получени тези пари, които не му се следват; на
22.06.2023г. –същото изпълнително деяние касаещо ел. банкиране на друго лице-
престъпление по чл.212а, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
По делото е приета съдебно-технческа експертиза, вещото лице по която е
установило, при проверка в информационната система на банката, че на 19.06.2023г. в
рамките на една потребителска сесия от 13.14ч. до 14.07ч. от IP 37.63.1.238 са извършени 5
броя преводи / в о.с.з. от вещото лице е уточнено, че това са петте превода оспорени от
ищцата пред банката със заявлението й от 19.06.2023г./. Вещото лице е разяснило, че след
създаване на плащане и иницииране на подписване му, на мобилен тел. номер се изпраща
смс известие, съдържащо информация за сметката на получателя, сумата и валутата на
превода, както и кой за потвърждение, който следва да се въведе в ***Online Bulgaria за
потвърждение на превода.
В о.с.з. вещото лице разяснява, че в таблица към въпрос 2 се съдържат съобщението
изпратените от банката до клиента съобщения с посочени кодове, които да се въведат, за да
се потвърди извършването на превода.
Вещото лице е посочило, че платежните операции, предмет на спора са коректно
изпълнени от банката, на база уговорения начин за идентифициране на потребителя и
потвърждение на превода. Посочено е, че ищцата е поискала смяна на пин плика / съдържащ
потребителско име и парола/ на 19.06.2023г/ в 13.29ч., като през това време сесията през
която са извършвани процесните преводи е продължавала.
По искане на ищцата е разпитан един свидетел- свид. ***, нейна колежка, която
разказва, че в края на м.06.2023г. била заедно с ищцата в кафене, когато ищцата получила
съобщение, че банковата й карта е блокирана и притеснена се обадила на националния тел.
на банката, като й било обяснено, че е от съображения за сигурност. По –късно същия ден-
около 13.00ч. в нейно присъствие, ищцата получило множество съобщения на телефона си
за извършени преводи от нейната сметка, което притеснило ищцата, тя се обадила на банката
с искане сметката й да бъде блокирана и тръгнала към банков офис.
От правна страна:
Съгласно чл.78, ал.1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не
е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена
платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при
установяване на автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
3
осчетоводяването, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или
друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.
В случая ищецът в качеството си на платец, (респ. ползвател на платежна услуга),
твърди изрично, че не е разрешавал извършване на процесните платежни операции от
19.06.2023 г., а тежестта на доказване, че тя е разрешена и точно извършена е върху
ответника.
Съгласно изричната норма на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС, която възпроизвежда тази на чл.
72, т. 2 от транспонираната с разпоредбите на ЗПУПС Директива (ЕС) 2015/2366 на
Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във
вътрешния пазар, при твърдение на ползвателя на платежната услуга, че не е разрешавал
платежната операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, използване на
платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била
разрешена от платеца. В този случай доставчикът на платежни услуги, следва да представи и
доказателства, че е налице измама от страна на ползвателя на платежни услуги или негова
груба небрежност, изразяваща се в неизпълнение на някое от задълженията му по чл. 75.
Това следва и от нормата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, която възлага в тежест на платеца всички
загуби, независимо от размера им, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е
причинил чрез измама или поради неизпълнението на едно или повече от задълженията му
по чл. 75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност. Чрез посочените норми рискът
от извършването на неразрешена платежна операция е възложен на доставчика на платежна
услуга, в чиято тежест е и установяването на изключващите отговорността му
обстоятелства, / такива разяснения и в Определение № 1965 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д.
№ 180/2025 г., I т. о., ТК/
Следователно, с оглед на цитираните правни норми, за да бъде ангажирана
отговорността на банката като доставчик на платежни услуги за изпълнението на
неразрешена платежна операция по сключения между нея и ищеца като ползвател на
услугите договор, е достатъчно ищецът само да твърди, че платежната операция не е
разрешена, каквото твърдение в случая е направено с исковата молба. Законът в конкретния
казус възлага на банката да установи при условията на пълно и главно доказване
конкретните факти, при които тази отговорност не възниква или нейното ангажиране се
изключва и съответно предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗПУПС се отхвърля, като фактите са
следните: че платежната операция е автентична, че е точно изпълнена и не страда от
техническа повреда или друг недостатък, като съгласно изричното предписание в закона
това не се доказва при установяване единствено на факта, че от доставчика на услуги е
регистрирано, че конкретната платежна операция е наредена или извършена чрез използване
на платежен инструмент; че при иницииране на платежната операция, извършена чрез
използване на платежен инструмент платецът е действал чрез измама или че умишлено или
при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.75 ЗПУПС.
Съобразно приетата по делото експертиза, съдът намира за установено, че
процесните трансакции са точно изпълнение от ответника от гледна точка на утвърдения
метод за тяхното изпълнение – чрез достъпване на ел. приложение, в което потребителя се
идентифицира с име и парола, попълва необходимите данни за плащане / сума, получател,
основание/ и за извършването му получава смс с код, който да бъде въведен в приложението,
след което получава съобщение, че плащането е извършено. Вещото лице е установило след
запознаване със системата на ищеца, че в нея е отчетено спазване на сочената
последователност вкл. изпращане на смс-и с код за потвърждаване на преводите.
В настоящия случай отвентикът не е установил при условията на пълно и главно
доказване доказателства, че процесните платежни операции от 19.06.2023 г., осъществени
чрез онлайн банкиране посредство специално приложение на банката, са автентични и
разрешени от платеца. Ищецът не може да бъде държан отговорен, когато персоналните
характеристики на платежния инструмент са ползвани за престъпна дейност, за каквато има
данни по делото (съобразно данните за образувано ДП) на която престъпна дейност е станал
жертва и за защита срещу която той не разполага със специални знания и умения, за да ги
предвиди и съответно адекватно да се защити или предпази.
Съдът съобразява и приетата по делото СТЕ, в частта с която е посочено, че всички
нареждания са направени в рамките на една сесия, по време на която от страна на ищеца в
клон на ответника е поискано деактивиране на ел. банкиране, което обстоятелство съдът
4
цени в съвкупност с данните за образувано ДП и извежда извод за недоказаност
разрешаването на транзакциите от страна на ищеца, доколкото е нелогично едновременно да
извършва трансакции и да иска смяна на данните за достъп до профила. За този извод съдът
съобразява, че банката сама е отчела съмнително „нетипично логване в профила в КБС от
устройство, което е оценено с висок риск“ и твърди, че е дала указания за промяна на пин
плика на ищцата, т.е. ответника признава установена съмнителна дейност, което също
съответства на данните за престъпление, въз основа на които е образувано ДП.
Ответникът е релевирал правоизключващо възражение с правна квалификация
чл.80, ал.3 ЗПУПС за неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по чл.75, т.3
ЗПУПС.
Съгласно цитираната разпоредба ползвателят на платежни услуги, който има право
да използва определен платежен инструмент, има задължението след получаване на
платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите
персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е
информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява
такава информация заедно с платежния инструмент. Доказването на фактите по чл.75, т.3
ЗПУПС, както е посочено по-горе, също е поставено в тежест на доставчика на платежни
услуги, като заключение за това, че платецът умишлено или при груба небрежност не е
изпълнил задълженията си, не може да се направи само от факта на използване на
платежния инструмент, което е регистрирано от банката, а трябва да бъдат установени
конкретни факти относно начина на действие на платеца и неговото субективно отношение
при изпълнение на задълженията му.
По делото не са събрани обаче доказателства ищецът доброволно и цeленасочено
да е предоставил данни за достъп до мобилното си устройство / пин код и парола за
отключването му, ако е била налична такава/, както и потребителското име и паролата за
достъп до електронното банкиране, поради което не е налице умишлено неизпълнение на
задължението по чл.75, т.3 ЗПУПС. Задължението за опазване на данните и
персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент изисква предприемане
на всички разумни действия за запазването им в тайна. А разумните действия при платежен
инструмент, представляващ онлайн банкиране се свеждат до съхраняване на паролата за
достъп до специалното приложение, по начин данните да не станат достояние на трети лица,
вкл. този код да не е записан на самото мобилно устройство, за да не се съхранява
информацията на устройството, от което се извършва плащането.
Съдът счита, че не се доказва възражението на ответника в частта за неполагане на
грижа от ответника след като е узнал, че е блокирана дебитната му карта. От показанията на
свидетеля доведен от ищеца, които съдът цени с доверие като депозирани от лице
незаинтересовано от изхода на спора се установява, че ищцата е осъществила контакт с
националния телефон на банката, на който са и казали, че блокирането на картата й от мерки
за сигурност, като не се установява със сигурност да са и давани указания за действия, които
тя следва да предприеме за блокиране на електронното си банкиране. Не се установява,
наличието и на груба небрежност от страна на ищеца като неполагане на грижа, която би
положил и най-небрежният човек при подобни условия, доколкото тя е инициирала контакт
с банката без да е ясно какви точно указания са й дадени, с оглед на което не може да се
заключи, че те не са спазени. Следва да се съобрази, че блокирането на дебитната й карта не
води до автоматичен извод за необходимост от действия по блокиране на онлайн банкиране,
доколкото за опериране с двата платежни инструмента са необходими различни кодове за
достъп, като за ел. банкиране е нужно и съдействие от банката, която да генерира и изпрати
код за потвърждение на операцията. Видно от писмото от 09.08.2023г. банката е установила
съмнителна активност в профила в устройството в КБС, но едва с това писмо за клиента
става ясно, че съмнение е имало по отношение на достъпа до онлайн банкиране, а не само за
достъпа до дебитната й карта, с оглед на което именно картата е била блокирана, за което
ищцата е уведомена със смс.
При изложеното съдът счита, че извършените на 19.06.2023 г. трансакции, макар и
наредени чрез уговорения платежен инструмент, представляват неразрешена платежна
операция, за която не са изпълнени условията на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС. За нея доставчикът
на платежни услуги-банката, е бил уведомен своевременно и дължи възстановяване на
тяхната стойност. Доколкото част от стойността е възстановена, искът подлежи на уважаване
5
за невъзстановената такава, а именно процесната сума от 4 001,42 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът е доказал заплащане на държавна такса от 160,06лв. и 600 лв.- адвокатско
възнаграждение в исковото производство и следва да му се присъди общ размер на
разноските от 760,06лв.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е доказал заплащането на следните разноски в хода на заповедното
производство – 80,02 лв.- държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение и
следва да му се присъдят общо 130,02 лв. - разноски в заповедното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ***със
седалище и адрес на управление: гр.*** дължи на В. К. М., ЕГН:**********, адрес: гр. ***
по реда на основание чл.422 ГПК по иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗПУПС, сумата от 4
001,42 лева представляваща невъзстановен остатък от четири неразрешени платежни
операции от 19.06.2023г. (ид. № ***), направени от разплащателна сметка с IBAN: ***,
ведно със законната лихва от 07.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 19172/22.06.2024 г. по ч.гр.д. 27238/2024
г. по описа на СРС, 58 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „***, със седалище и адрес на
управление: гр.*** да заплати на „В. К. М., ЕГН:**********, адрес: гр. *** сумата от
760,06лв. - разноски в исковото производство и сумата от 130,02 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. 27238/2024 г. по описа на СРС, 58 състав
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6