Р Е Ш Е Н И Е
№………..……./………..03.2021г., гр.Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Елена Петрова, като разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №382 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
предявена от “Трейднет София“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Република“ №15, сграда на Медицински Център
Младост-Варна, представлявано от В.С.М., действаща чрез адв.П.С., с адрес ***,
против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Ваучер“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., със
съдебен адрес:***, чрез адв.М.Г., с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.386 от КЗ (аналогичен на чл.208, ал.1
вр. с ал.3 от КЗ /отм./), и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответникът да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение по Договор за застраховка “Щети на
имущество“ от 25.02.2015г., обективиран в Застрахователна полица
№P1115262966820160127, за обект-Аптека, находяща се в гр.***, със срок на
застрахователното покритие от 28.02.2015г. до 27.02.2016г., за настъпил на
21.02.2016г. срещу 22.02.2016г. застрахователен риск “кражба чрез взлом“, в общ
размер на 78894.04лв., от която 71894.04лв., представляващи стойност на
открадната стока и 7000лв., представляващи стойност на откраднати парични средства до размера на
застрахователната сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба-19.08.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
Сочи се банкова сметка, ***ията от страна на ответното дружество, а имено
сметка с IBAN: ***.
В исковата молба се твърди, че на
25.02.2015г. между страните е сключен Договор за застраховка “Щети на
имущество“, който е обективиран в Застрахователна полица №P1115262966820160127,
с период на застрахователното покритие от 28.02.2015г. до 27.02.2016г. и със
застрахования обект-Аптека, находяща се в гр.Благоевград, ул.“Славянска“ №60.
Сочи се, че по отношение на движимото имущество, договорът покрива риск С1
“кражба чрез взлом“, като с Добавък №1 към застрахователната полица е
уговорено, че се покрива и риска от взломна кражба на пари в каса. Сочи се, че
с Добавък №2 от 28.02.2015г. е променен е адресът на обекта-гр.*** и е
увеличена застрахователната сума по отношение на застрахованите стоки в оборот
от 82000лв. на 120000лв. Сочи се, че по
отношение на паричните средства в каса, застрахователната сума е в размер на
7000лв. Твърди се, че през нощта на 21.02.2016г. срещу 22.02.2016г., е
настъпило застрахователно събитие-кражба чрез взлом на стоки и парични средства
от застрахования търговски обект, което е установено на 22.02.2016г. около 07.35
часа от служители на ищеца. Твърди се, че на 22.02.2016г. с Уведомление с
изх.№88-02-20/22.02.2016г., ищецът е уведомил ответника за настъпилото
застрахователно събитие, за което при застрахователят е заведена Преписка по
щета №**********. Сочи се, че на същата дата представител на застрахователя е
извършил оглед на място, за което е съставен Протокол за оглед по щета
№**********. Поддържа се, че наличието на взломна кражба на стока и парични
средства от аптеката, се потвърждава от Констативен протокол №05984 от
25.02.2016г. съставен от служителите на “Сигнално-охранителна техника“ ЕООД, с
което ищецът има сключен договор за охрана чрез сигнално-охранителна техника на
процесния обект, както и от Удостоверение УРИ189900-1075/01.03.2016г. издадено
от ОД на МВР-Благоевград по повод образувано Досъдебно производство
№189900-83/2016г. по описа на 01 РУ-Благоевград. Твърди се, че след извършена
инвентаризация на стоката и касовата наличност в обекта е установено, че
откраднатите парични средства са в размер на 14968.05лв., а откраднатата стока
е на стойност 71894.04лв. Сочи се, че
поради невъзможност извършителят на престъплението, което е квалифицирано като
кражба чрез взлом по смисъла на чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, да бъде разкрит, образуваното досъдебно производство е спряно с
Постановление от 10.05.2016г. на Прокурор при РП Благоевград. Твърди се, че
след настъпване на застрахователното събитие между страните е водена
кореспонденция, в рамките на която е предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение и са представени изискуемите документи във връзка с
щетата. Твърди се, че застрахователят не е оспорил дължимостта на
застрахователното обезщетение, а единствено е изискал да бъдат представени
допълнителни документи, което е сторено от страна на застрахования. Поддържа
се, че въпреки наличието на всички предпоставки за изплащане на застрахователно
обезщетение, до момент предявяване на иска, ищецът не е получил плащане и не е
бил уведомен за пълен или частичен отказ на застрахователя да изплати
обезщетение.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК
писмен отговор от ответникът, се поддържа становище за неоснователност на
претенциите. Не се оспорва сключването между страните на застрахователен
договор с твърдените от ищеца параметри. Оспорва се размера на претенцията за
стойността на открадната стока, като се поддържа, че същата е силно завишена и
не отговаря на необходимата сума за отстраняване на вредите, претърпени от
ищеца. Твърди се, че обхватът на претенцията, влиза в разрез с разпоредбите,
както на общите условия-гл.IV, ал 2 пр.5, така и на разпоредбата на чл.405,
ал.2 от КЗ, тъй като част от претендираните суми представляват търговска
надценка, която ищецът би получил при реализацията на твърдяната открадната
стока. Ето защо се поддържа, че реално претърпените от ищеца щети, са сумите
платени за покупка на лекарствата, като по делото липсват каквито и да е
доказателства за тази стойност. На следващо място се поддържа, че част от
стоките, чието възстановяване се иска, са извън срока си на годност и е
недопустимо да бъдат реализирани на пазара. В тази връзка се сочи, че е тези
стоки, съхранявани в помещението, не следва да бъдат калкулирани в общата цена
на иска, поради което се поддържа, че същите не подлежат на обезщетяване.
Оспорва се и иска за възстановяване на парични средства в размер от 7000лв.,
като се твърди, че липсват доказателства за това, че претендираните средства,
са били налични в касата на дружеството, какъв е произхода им и дали реално
липсват. Излага се, че според гл.IX, чл.3 от приложимите общи условия, правото
на иск се погасява в тригодишен срок след настъпване на застрахователното събитие,
което изявление по същество представлява възражение за погасителна давност.
Сочи се, че застрахователното събитие е настъпило на 22.02.2016г., респективно
че тригодишния срок е изтекъл на 22.02.2019г., преди образуване на настоящото
дело. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковите претенции,
евентуално за намаляване на размера на претендираното обезщетение.
С подадената допълнителна искова молба от
ищецът, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на
исковата молба. Относно размера на претенцията за открадната стока се поддържа,
че същата не включва обезщетение за пропуснати ползи, а покрива действителната
стойност на имуществото, равняваща се на сумата, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество по
смисъла на чл.400, ал.1 от КЗ във вр. с раздел VI, т. 1.2. от ОУ. Поддържа се,
че действителната стойност на откраднатите стоки, е тяхната цена на дребно и
срещу тази цена може да се закупят същите стоки от същия вид и качество. Твърди
се, че ако страните са искали, са могли да уговорят в застрахователната полица
изчисляване на застрахователното обезщетение на база възстановителна стойност
по смисъла на чл.400, ал.2 от КЗ. Твърди се, че при липса на изрично посочване
на възстановителната стойност като приложима величина за изчисляване на
дължимото застрахователно обезщетение, на основание чл.400, ал.3 от КЗ за
релевантна се приема действителната стойност на стоките. Относно довода на
ответника за негодност на част от застрахованото имущество, се поддържа, че
застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение само в
случаите, изрично предвидени в чл.408, ал.1 от КЗ или в друга законова
разпоредба. Сочи се, че цитираната правна норма, друг нормативен акт или приложимите
общи условия, не предвиждат възможност за застрахователят, да се освободи от
задължението си да плати обезщетение за стоки с изтекъл срок на годност. Твърди
се, че дали стоките са с изтекъл срок на годност или не, в случая е ирелевантно
и защото те имат своята стойност, независимо дали са в срок на годност или не,
тъй като тази стойност може да бъде реализирана не само чрез продажби на дребно
на потребители, а и по други законови начини. Поддържа се, че между ищеца и
търговеца на едро, който снабдява обекта с лекарствени продукти, е налична
уговорка доставените стоки, чиито срок на годност е изтекъл, да бъдат връщани,
съответно да се възстанови стойността им, обикновено чрез прихващане срещу
цената за други доставки. Ето защо се твърди, че ако процесиите стоки не бяха
откраднати, тяхната стойност е щяла да бъде възстановена по посоченият начин.
Наред с горното се поддържа, че дори срокът на годност на лекарствата да има
някакво значение за основателността на иска, то в тежест на застрахователят е да
докаже, че откраднатите лекарства са били с изтекъл срок на годност към момента
на застрахователното събитие. На следващо място се поддържа, че възраженията на
застрахователят за съществуването на касовата наличност в застрахования обект
преди настъпване на застрахователното събитие, за произхода на парите и за
реалната им липса вследствие на кражбата, са преклудирани, тъй като същият не
ги е посочил в отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, като са
развити подробни съображения. По отношение на възражението на ответника за
погасяване на претендираните вземания по давност, се поддържа, че същото е
неоснователно. Сочи се, че действително, застрахователната полица е сключена на
25.02.2015г., т.е. преди влизане в сила на новия Кодекс за застраховането от
01.01.2016г., но в случая са приложими именно разпоредбите на новия КЗ, тъй
като застрахователното събитие и началото на давностният срок за предявяване на
вземането, са настъпили при неговото действие. Твърди се, че според изричната
норма на § 31 от КЗ спрямо давностният срок се прилага законът, действащ към
момента на настъпване на застрахователното събитие, а не този, действащ към
момента на сключване на застрахователната полица, като се сочи относима съдебна
практика. Ето защо се поддържа, че за определяне на крайната дата на давността,
приложение намират разпоредбите на новия КЗ и по конкретно чл.378, ал.9 от
него, според която давността спира да тече от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на
застрахователя по чл.108, ал.1 от КЗ, съответно до изтичане на максималния срок
за произнасяне по чл.108, ал.2, ал.3 или ал.5 от КЗ, която от двете дати е
по-ранна. Твърди се, че към 19.08.2019г.-датата на подаването на ИМ, ищецът
изобщо не е получил изрично произнасяне от застрахователя по застрахователната
претенция, предявена на 22.02.2016г. Сочи се, че такова произнасяне е получено
с Писмо №ОК-525376/20.08.2019г., едва след
подаване на исковата молба. Поддържа се, че предвид исканията на застрахователят,
обективирани в Писма с изх.№ОК-176553/02.03.2016г. и
изх.№ОК-175350/12.04.2017г, за представяне на допълнителни документи с оглед
доказването на претенцията и определяне на размера на обезщетението, в случая е
налице хипотезата на чл.108, ал.2 от КЗ, поради което максималният срок за
произнасяне на застрахователя по претенцията е 6 месеца. Наред с това се
поддържа, че клаузите на общите условия на застрахователя, предвиждащи
3-годишен давностен срок от настъпване на застрахователното събитие, не могат
да дерогира императивната норма на чл.378, ал.9 от КЗ, предвиждаща спиране на
давността до изтичане на срока за произнасяне на застрахователя по претенцията.
В заключение се поддържа, че в случая давността е била спряна за срок от шест
месеца-за периода от 22.02.2016г. до 22.08.2016г., съответно, че давностният
срок изтича на 22.08.2019г., а иска е предявен преди това на 19.08.2019г.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощникът
си, поддържа претенциите, оспорва отговора на ответника и моли за уважаване на
иска, ведно с присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки са доразвити
доводи в подкрепа на основателността на претенцията.
Ответника, чрез
процесуалният си представител, оспорва иска, поддържа отговорът си и моли за
отхвърляне на претенцията. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното :
По делото е прието за безспорно, че към датата
на процесното застрахователно събитие “кражба чрез взлом“, настъпило на
21.02.2016г. срещу 22.02.2016г., страните са били обвързани от Договор за
застраховка “Щети на имущество“ от 25.02.2015г., обективиран в Застрахователна
полица №P1115262966820160127, за обект-Аптека, находящ се в гр.***, със срок на
застрахователното покритие от 28.02.2015г. до 27.02.2016г.
Установява се от приетите по делото преписи от
Застрахователна полица №P1115262966820160127, ведно с Опис на застраховано
имущество, Общи условия и Добавък №2, че процесния застрахователен договор
покрива щети от взлома кражба на движимо имущество-стока в оборот на стойност
до 120000лв. и пари в каса до 7000лв.
Видно е от приетите по делото преписи от
Констативен протокол №05984 от 25.02.2016г. съставен от служители на
“Сигнално-охранителна техника“ ЕООД и от Удостоверение
№УРИ189900-1075/01.03.2016г. издадено от ОД на МВР-Благоевград по повод
образувано Досъдебно производство №189900-83/2016г. по описа на 01 РУ-Благоевград,
както и от Постановление за спиране на ДП от 10.05.2016г. на Прокурор при РПБ,
че през нощта на 21.02.2016г. срещу 22.02.2016г., е извършена кражба чрез взлом
на стоки и парични средства от застрахования търговски обект-Аптека, находяща се
в гр.***.
Установява се от приетите по делото заверени
преписи от Уведомление с изх.№88-02-20/22.02.2016г. и Протокол за оглед щета
№**********, че на 22.02.2016г. ищецът е уведомил ответника за настъпилото
застрахователно събитие, за което при последния е заведена преписка по
посочената щета.
От приложените по делото материали от водена
между страните кореспонденция по повод процесното застрахователно събитие, е
видно че застрахователят е изисквал от застрахования допълнителни документи
удостоверяващи размера на щетите, както и че поради неплащането на обезщетение,
с Писмо входирано при ответника на 07.08.2019г. ищецът е отправил окончателно
искане за заплащане на дължимото обезщетение.
По делото е приета пълната преписка по щета
№**********.
От заключението на
назначената по делото ССч.Е, което се кредитира от съдът като компетентно и
обективно дадено се установява, че доставната цена на липсващите стоки, след
извършената кражба в застрахованият обект по опис-рекапитулация към
21.02.2016г., възлиза общо на 5908361лв. без ДДС и 70900.33лв. с ДДС, а
продажната цена на липсващите стоки е общо 59911.70лв. без ДДС и 71894.04лв. с
ДДС. Доставната стойност на стоките, който към 21.02.2016г. са се намирали в
обекта и са били с изтекъл срок на годност, възлиза общо на 540.93лв. без ДДС и
649.12лв.с ДДС. Установява се още от заключението, че липсващата сума от касата
на застрахованата аптеката към 22.02.2016г. е в размер на 14968.05лв. Според
вещото в застрахования обект не е имало стоки, за които не са налични фактури
издадени от доставчици- контрагенти.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В разглеждания случай, с оглед датата на
сключване на процесният застрахователен договор и на основание § 22 от КЗ
/2016г./, приложими са разпоредбите на част IV от Кодекса на застраховането
/2005г., отм./. В резултат, от което съдържанието на правоотношението по
договора за имуществена застраховка по смисъла на чл.200 и сл. от КЗ, т.е.
правата и задълженията на страните по него, се определя от разпоредбите на
приложимия материален закон и от договора. Разпоредбата на чл.208 от КЗ /отм./,
която е аналогична на чл.386 от КЗ /2016г./ определя правото на застрахования
да получи и задължението на застрахователя, да заплати застрахователно
обезщетения при настъпване на застрахователното събитие, т.е. плащането е
дължимо по силата на закона. Въпросната разпоредба определя и общия обхват на
обезщетението: вида на вредата подлежаща на обезщетяване /претърпяната загуба,
но не и пропуснатата полза, освен ако не е изрично предвидено; разходите, които
застрахования е направил за ограничаване на вредите/, и стойностният еквивалент
на причинената вреда /обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието/. При липса на законови разпоредби, обхвата
на застрахователното покритие, размер на застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка, начин на изплащане на обезщетението и други
специфични условия във връзка с изпълнение на договора, се определя в
съответствие с клаузите на сключения договор за застраховка и общите условия
към него, чието съдържание се подчинява на разпоредбите на чл.186 от КЗ /отм./.
В разглежданият казус между страните не е
спорно съществуването застрахователен договор, който покрива вредите от
процесното застрахователно събитие до размера от 120000лв. за стока в оборот и
до 7000лв. за парични средства в каса, като посочените обстоятелства се
установяват и от приложените по делото доказателства. По същество спора се
концентрира около размера на обезщетението и дължимостта на същото, поради
изтичане на погасителен давностен срок. Предвид липсата на различни от
визираното в закона изрични уговорки между страните по делото, подлежаща на
обезщетяване вреда, се изразява претърпяната от застрахованият загуба, но не и
в пропусна полза. В случая предвид факта, че застрахованият е търговец,
загубата му е равна на сумата, срещу която той би могъл да си набави стоки от
същия вид и качество, т.е. на цената, на която ги закупува от доставчиците си,
а не на цената на която той ги продава на клиенти в застрахованият обект.
Според неоспореното в тази му част заключение на СС.Е, цената на липсващите
стоки, за която същите могат да бъдат закупени от застрахования, е в общ размер
от 5908361лв. без ДДС или 70900.33лв. с ДДС. В резултат, от което последната
посочена сума се явява размера на дължимото застрахователно обезщетение за
откраднати стоки в оборот, съответно и размера, до който иска е доказан, като
за разликата над тази сума до претендираните 71894.04лв., се явява недоказан.
Тук е мястото да се посочи, че доводите на
ответникът, че в застрахователното обезщетение не следва да се включва
стойността на стоките, които са извън срока си на годност, останаха недоказани
предвид неопроверганото твърдение на ищеца, че същите подлежат на връщане на
доставчика, с приспадане на цената им при следваща доставка.
По отношение на противозаконно отнетата
касова наличност, чиито размер според горекоментираното заключение на ССч.Е е
14968.05лв., иска е изцяло доказан до претендираният договорно определен
максимален размер на застрахованото имущество, а именно до сумата от 7000лв.
От друга страна възражението на ответникът
за погасяване на задължението по давност, се явява основателно. Както вече се
посочи по-горе на основание § 22 от КЗ /2016г./, в случая са приложими
разпоредбите на част IV от КЗ /2005г., отм./ и по конкретно чл.197 от КЗ
/отм./, според който правата по
застрахователния договор, се погасяват с тригодишна давност считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие. Текста на § 31 от КЗ /2016г./, на
който се позовава ищецът, не може да обуслови различен извод, доколкото според
въпросната разпоредба за давността, която е започнала да тече при действието на
отменения КЗ, се прилагат чл.378, ал.1-6 и ал.8 и чл.379
от действащия КЗ. Препращането, което се съдържа в § 31 от КЗ е изчерпателно и
не може да се прилага разширително, в този смисъл ал.9 на чл.378 от КЗ е
неотносима към настоящият казус.
С оглед изложеното по отношение на
процесното вземане е приложим единствено уреденият в чл.197 от КЗ /отм./ три
годишен давностен срок, респективно не е налице основание за спиране на
давността при условията на чл.378, ал.9 от КЗ за периода от предявяване на застр.претенция
до изтичане на максималния срок за произнасяне от застрахователя.
Предвид факта, че застрахователното събитие
е настъпило най-късно на 22.06.2016г., което е и датата на уведомяване на
застрахователят, процесният давностен срок е изтекъл на 22.06.2019г., а
исковата молба е предявена на 19.08.2019г., т.е. след изтичането му. С оглед
изтичане на давностният срок, правото на принудително събиране на процесното
вземане е погасено, респективно претенцията на ищецът за заплащането му подлежи
на отхвърляне.
В заключение настоящият състав на съдът
намира, че претенциите на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение,
следва да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с акцесорното искане по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска до окончателното ѝ изплащане.
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответникът, следва да се присъдят деловодни
разноски, съобразно представените доказателства за извършени такива, а именно в
размер на 3998лв., от които 3480лв. за заплатен адв.хонорар и 500лв. за внесен
депозит за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на “Трейднет София“ ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Република“
№15, сграда на Медицински Център Младост-Варна, представлявано от В.С.М., за осъждане на ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Ваучер“
№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да
заплати застрахователно обезщетение по Договор за застраховка “Щети на
имущество“ от 25.02.2015г., обективиран в Застрахователна полица
№P1115262966820160127, за обект-Аптека, находяща се в гр.***, със срок на
застрахователното покритие от 28.02.2015г. до 27.02.2016г., за настъпил на
21.02.2016г. срещу 22.02.2016г. застрахователен риск “кражба чрез взлом“, в общ размер на 78894.04лв., от който
71894.04лв., представляващи стойност на открадната стока и 7000лв.,
представляващи стойността на откраднати парични средства, до размера на
застрахователната сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съад-19.08.2019г. до окончателното ѝ
изплащане, като неоснователен и погасен по давност.
ОСЪЖДА
“Трейднет София“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Република“ №15,
сграда на Медицински Център Младост-Варна, представлявано от В.С.М., да заплати на ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Ваучер“
№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., сумата
от 3998лв., съставляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: