Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
31.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на тридесет и
първи юли две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
311 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК.
Ищцата С.И.Н. с ЕГН **********, действаща лично за себе си и като
законен представител на малолетното дете З.Д.А. с ЕГН **********,*** твърди, че
с ответника Д.А.А. нямали сключен граждански брак, живели на семейни начала от
август 2017 година. От съвместното си съжителство имали родено едно дете -
З.Д.А. с ЕГН **********, родена на *** година. През краткия период на съвместно
си съжителство се опитали да изградят стабилна връзка, живели първоначално на
квартира в гр. П.. След като ищцата забременяла се преместили при нейните
родители в гр. К., където да отглеждат детето си. Още по време на бременността
отношението на ответника към ищцата се променило, проявявал неуважение,
нагрубявал я и често избухвал. След раждането на детето продължил да се държи
грубо и неуважително, обещавал да се промени, но това не се случило. Страните
се разделяли и се събирали няколко пъти. Направили опит да заживеят заедно в
края на 2019 година при родителите на ответника в с. О. в името на
отглеждане на детето, но и там между мен двамата възникнали непреодолими
различия, решили да се разделят и от месец декември 2019 г. живеели разделено,
като понастоящем ищцата и детето живеели в дома на нейните родители в гр. К..
Оттогава не препятствала контакта на бащата Д. с детето - същият идвал да я
вижда, когато пожелае. Не препятствала детето да осъществява контакт и с
родителите на Д., те ходели по празниците, за да не прекъсва връзката с баба си
и дядо си. От раздялата им разходите по отглеждането и възпитанието на детето
поемала ищцата, като бащата не участвал в издръжката й по никакъв начин.
Малолетното дете З. отглеждала с помощта на родителите си. Всеки месец имала
разходи за закупуване на памперси, други консумативи и козметика в размер на
100 лева, сухо мляко 2-3 кутии, около 70 лева и за приготвяне на детски храни
месечно около 50 лева. Отделно от това, когато детето боледувало, ищцата
заплащала стойността на антибиотици и други лекарства, които при курс на
лечение били около 50-60 лева. Към момента дъщеря им била на година и три
месеца, тъй като на тази възраст детето бързо растяло, често се налагало ищцата
да закупува дрехи, обувки, спортни екипчета, разходите за които на сезон били
около 300 лева. Освен майчинството което получавала в размер на 380 лева, други
доходи нямала. Ответникът винаги работел, разполагал със средства и имал
финансови възможности, въпреки всичко след раздялата им не участвал в
издръжката на детето. На ищцата не било известно същият да има задължение за
издръжка към друго дете. Счита, че с оглед нуждите на детето и неговата възраст
следва родителските права да се упражняват от нея, тъй като то имало
непрекъсната нужда от грижите й.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
да предостави на С.И.Н. с ЕГН ********** упражняването на родителските
права върху роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете
З.Д.А. с ЕГН ********** и да определи местоживеене на детето при майката;
да определи бащата Д.А.А. с ЕГН ********** да осъществява лични
отношения с детето при режим: всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00
часа сутринта до 17,00 часа, като личният контакт с оглед възрастта на детето
да се осъществява в присъствие на майката поне до навършване на тригодишна
възраст, както и 10 дни през лятото несъвпадащи с платения годишен отпуск на
майката и при същите условия.
да осъди Д.А.А. с ЕГН ********** да заплаща на детето си З.Д.А. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител С.И.Н. с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 190 (сто и деветдесет) лева, платима от 1-во до
20-то число на съответния месец, считано от датата на предявяване на иска –
12.03.2020 г., настъпване на законоустановена причина за изменението й, или
прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано
от падежа на плащане до окончателното плащане.
Ответникът Д.А.А. с ЕГН **********,*** не е
представил писмен отговор. В насроченото съдебно заседание признава иска за
упражняване на родителските права, иска съдът да му определи режим на лични
отношения, който да започва от петък и приключва в неделя.
От събраните
по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са живели на семейни начала от м. август 2017
година и от съвместното си съжителство имат общо дете – З., родена на *** г.,
понастоящем на една година и девет месеца, установено и с представеното
удостоверение за раждане. Не се спори, че родителите са разделени от месец
декември 2019 година, като ответникът е останал в жилището, в което са живели
съвместно в село Оризаре, а ищцата се е установила в дома на родителите си в
град К., кв. С..
От изготвения социален доклад от ДСП-Ч.се установява, че бащата има
добри жилищни условия в село Оризово, добри взаимоотношения с родителите си,
пред социалните работници е заявил, че не желае да поддържа контакти с дъщеря
си и с майка й. В същото време е заявил, че майката ограничава контактите с
детето му.
От изготвения социален доклад от ДСП К. се установява, че за З. от м.
декември 2019 година се грижи нейната майка, като двете живеят на втория етаж
от двуетажна жилищна сграда, собственост на родителите на майката. Разполагат с
добри битови условия. Майката е в добри
взаимоотношения със своите родители и получава подкрепа от тях, изразяваща се в
грижи за детето и финансова подкрепа.
В показанията си св. Н.сочи, баща на ищцата, сочи, че дъщеря му и
ответника са разделени от началото на 2019 година. Оттогава свидетелят,
съпругата му и ищцата полагали грижи за З.. Ищцата и детето живеели в къщата на
свидетеля, а майчинството на дъщеря му не стигало за покриване на разходите. За
детето били нужни около 300 лева на месец за дрехи, обувки, лекарства. Всички живеели в общо домакинство, свидетелят
плащал сметките за консумативни разходи, ищцата не разчитала на бащата на З. за
тези разходи. Според свидетеля, дъщеря му не е пречила на ответника да вижда
детето, според него – ответникът не проявявал интерес към това дете.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
от правна страна следното:
При анализа на доказателствата и при липса на спор между страните, се
налага изводът, че до раздялата на родителите през месец декември 2019 г.,
всеки от тях е участвал според възрастта на детето и конкретната житейска ситуация
в отглеждането, възпитанието му и и осигуряване на издръжката му. Родителският
капацитет на страните не е спорен в процеса, същите нямат спор и кой от тях да
упражнява родителските права, като полага непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на З.. Няма данни за родителско поведение, което да
е в ущърб на детето, не са установени качества на някой от двамата родители към
настоящия момент, които да са във вреда на детето, не са доказани вредни
влияния от някой от родителите. Спор за подходящи битови условия и при двамата
родители няма. З. от раждането си първоначално е живяла в жилището на баба си и
дядо си по майчина линия, а после – в това на дядо си и баба си по бащина
линия. Понастоящем З. живее с майка си при родителите на ищцата. Установено е,
че майката е осигурила подходящи условия за отглеждане на детето, което все още
няма навършени две години.
При това положение, упражняването
на родителските права върху детето З. следва да бъде предоставено на майката, а
на бащата съдът да определи режим на личния отношения с детето. Тъй като З. е
все още твърде малка, съдът намира, че до установяване на добра връзка между
бащата и детето, което може да стане до навършване на три годишна възраст,
следва да определи режим на лични отношения, така, както е поискан от майката -
всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 часа
сутринта до 17:00 часа, като личният контакт с оглед възрастта на детето да се
осъществява в присъствие на майката до навършване на тригодишна възраст, както
и 10 дни през лятото несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10:00 часа до 17:00 часа всеки ден, в присъствие на майката до
навършване на тригодишна възраст на детето. След навършване на тригодишна
възраст, на ответника следва да се определи да осъществява лични отношения със
З., както следва: след навършване на тригодишна възраст на детето: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя с преспиване и един месец през лятото, несъвпадащ
с годишния отпуск на майката. Общуването между бащата и дъщерята в достатъчна
степен е нужно както с оглед на това, да не се прекъсва биологичната връзка,
както и емоционалната и социалната такива между родител и дете. По принцип,
контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за
упражняване са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на
детето.
Относно издръжката на детето – при изложените обстоятелства, съдът е
длъжен да се произнесе и по издръжката на детето. Родителите са длъжни да дават
издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Безспорно е, че двамата родители не
живеят заедно, като всеки от тях следва да поеме своя дял от издръжката на З..
С оглед предоставянето на родителските права на майката, съдът намира, че
следва да осъди бащата да заплаща на детето си З. месечна издръжка. За да
определи размера й, съдът отчете доходите на двамата родители и взе предвид
липсата на спор, че никой от тях няма задължения за издръжка към друго
ненавършило пълнолетие дете. По делото не са ангажирани доказателства за нужди
на детето над обичайните такива за неговата възраст. Нито един от родителите не е съобщил
конкретен размер на доходите си, нито при социалното проучване, нито представи
доказателства за тях пред съда. За майката не се спори, че понастоящем е в
отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст и получава доходи в размер
на 380 лева месечно. Бащата не сочи конкретен размер на доходите си, заявява,
че всеки месец получава различна сума, като при социалното проучване е посочил,
че работи по трудов договор. При това положение съдът приема, че бащата
получава около средната работна заплата, като според данни на НСИ, за второто
тримесечие на 2020 г. за област стара Загора, средната работна заплата възлиза
на 1205 лева. Т.е. към настоящия момент
доходите на бащата значително надвишават тези на майката, а тя полага и
непосредствените грижи за отглеждането на З.. Всеки от родителите разполага с
подкрепата на широкия си роднински кръг, двамата живеят при своите родители,
спестени са им разходи за наем, повече от един човек се грижи за издръжката на
домакинствата им.
Не се ангажираха доказателства някой от родителите да е в обективна
невъзможност да осигурява средства за издръжката на детето. Отчитайки присъщите
нужди на детето с оглед възрастта му, за нормалното им задоволяване, съдът
намира, че е необходимата сума за издръжка е в размер на 300 лева. От
определената издръжка съдът счита, че участието на бащата следва да бъде в
размер на 180.00 лева, а разликата да се поеме от майката, която също следва да
участва в издръжката на детето, макар и с по-малък дял, предвид това че полага
непосредствените грижи за отглеждането му. За разликата над 180 лева до пълния
претендиран размер от 190 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание
член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно издръжката.
Тъй като производството по упражняване на родителски права е въпрос на
спорна съдебна администрация, разноски на страните не се присъждат.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника
да заплати, държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 259.20 лева,
представляваща 4% върху 36-месечните платежи на определената издръжка и тази за
минало време.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете З.Д.А. с ЕГН **********, родено от съвместното съжителство на С.И.Н. с ЕГН ********** *** и Д.А.А. с ЕГН **********,***, на майката
С.И.Н. с ЕГН **********, като определя местоживеене на детето при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим
за осъществяване на лични отношения между бащата и
Д.А.А. с ЕГН ********** и
детето З.Д.А. с ЕГН ********** както следва:
- навършване на тригодишна възраст на детето: всяка първа и трета неделя
от месеца от 10:00 часа сутринта до 17:00 часа, в присъствие на майката, както
и 10 дни през лятото несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10:00 часа до 17:00 часа всеки ден, в присъствие на майката;
- след навършване на тригодишна възраст на детето: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с
преспиване и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА, на
основание член 143, ал. 2 от СК, Д.А.А. с
ЕГН **********,***
да заплаща на детето си З.Д.А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител С.И.Н. с ЕГН ********** ***, издръжка
в размер на 180 (сто и осемдесет) лева месечно, считано от предявяване на иска
– 12.03.2020 г.,
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 180 лева,
до пълния претендиран размер от 190 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.А.А. с ЕГН **********,***
да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 259.20 лева (двеста петдесет и девет лева и
двадесет стотинки).
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта, относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.