Р
Е Ш Е Н И Е
№ ________
Варна, ______________
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, VІІІ-ми състав, в публичното заседание
на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
|
Административен съдия: |
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА |
|
||
|
при секретаря |
Наталия Зирковска |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 115/2021г. |
||||
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ предявен от „АЙЛИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.Г.Д. ***,
представлявано от управителя А.О.Е., против Областна дирекция на МВР-Варна, за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500лв.,
причинени от отменен с влязло в сила решение Електронен фиш Серия Г № 0007388,
представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД №
4677/2019г. на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с влязло в сила на
27.02.2020г. Решение № 2245/06.12.2019г. по НАХД № 4677/2019г. на ВРС, ХХIII-ти състав, е отменен изцяло
като незаконосъобразен Електронен фиш Серия Г № 0007388. В производството пред
ВРС са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на адв.К.М.
в размер на 500лв. За присъждането им е направено своевременно искане, но в
постановеното решение липсва произнасяне по разноските. Твърди, че при това
положение безспорно е налице [имуществена] вреда, причинена от ответника в следствие
издадения незаконосъобразен електронен фиш. Моли искът да бъде уважен,
претендира разноски.
Редовно призован за открито съдебно заседание
ищецът не изпраща представител.
Ответникът – ОДМВР-Варна, чрез гл.юрк.Георги Г.,
оспорва иска и моли същият да се остави без уважение. Счита, че не са налице
предпоставките за неговото завеждане, т.к. по отношение на разноските е било в
сила изменението на ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
дава заключение за неоснователност на иска. Сочи, че след изменението на ЗАНН
страните имат право на присъждане на разноски. В случая ищецът е направил
такова искане пред ВРС, но произнасяне по разноските липсва в съдебното
решение. При това положение съществува възможност по реда на чл.248, ал.1 от ГПК да се поиска допълване на съдебното решение, което ищецът не е сторил. По
изложените съображения счита, че е налице пречка по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция следва да се остави без уважение.
След преценка на
събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна,
следното:
На 30.08.2019г. в
16:49 часа, с автоматизирано техническо средство № SD2D0024 било установено нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането по отношение на МПС „Форд Едже“
с рег.№ СВ***ВС „….регистрирано на А.О.Е., законен представител на „АЙЛИС“ ЕООД“.
За нарушението бил съставен Електронен фиш серия
Г № 7388, с който на основание чл.648, ал.4 от КЗ на Е. била наложена глоба, в
размер на 2000лв.
Електронният фиш
бил обжалван от „Айлис“ ЕООД пред Районен съд-Варна като в тази връзка било
образувано НАХД № 4677/2019г. С Решение № 2245/06.12.2019г. ВРС, ХХIII-ти състав приел, че
производството по ангажиране на административно-наказателна отговорност чрез
издаването на ел.фиш, се е развило в разрез с установените материално правни и
процесуални правила. Конкретно е приел, че към 30.08.2019г. – когато е било
установено и заснето движението на автомобила, нарушението, свързано с липса на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, не е било установено от АТСС,
доколкото системата е одобрен тип средство за измерване единствено на скорост.
Нарушението, изразяващо се в липса на застраховка „ГО“, било установено
впоследствие след справка на сайта на Гаранционния фонд, поради което ВРС е
приел, че е следвало да бъдат приложени общите правила на ЗАНН, а именно за
нарушението да се издаде АУАН, а въз основа на него наказателно постановление.
В проведеното на
18.11.2019г. открито съдебно заседание, адв.М. е направил искане за присъждане
на сторените в производството разноски, по което искане ВРС не се е произнесъл в
Решение № 2245/06.12.2019г. Последното е обжалвано пред Адм.съд-Варна, който го
е оставил в сила с Решение № 332/27.02.2020г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен от лице, претендиращо присъждането на обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди причинени от отменен електронен фиш, срещу
юридическото лице, в чиято структура се намира органът издал отменения фиш, поради
което е ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество, искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда
на ЗОДОВ, трябва да са изпълнени кумулативно предвидените в чл.1, ал.1 на
закона предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата.
Съгласно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил
специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
Настоящият съдебен състав преценява, че в случая не са изпълнени
предпоставките за ангажиране отговорността на Държавата за претендираните от
ищеца вреди.
До изменението на ЗАНН с ДВ, бр.94/29.11.2019г., ЗАНН и НПК не
предвиждаха ред за присъждане на „разноски“ в производствата по обжалване на
наказателни постановления/фишове, поради което и съгласно Тълкувателно Решение
№ 1 от 15.03.2017г., по т.д. № 2 от 2016г. на ОС на І и ІІ колегии на ВАС, изплатените
адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване на наказателни
постановления/ел.фишове, се приемаха за имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
Считано от 03.12.2019г. е в сила изменение на чл.63, ал.3 от ЗАНН,
с което се предвиди, че в производствата по обжалване на наказателни
постановления/ел.фишове страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК.
Вярно е че искането за присъждане на разноски е направено на
18.11.2019г. – когато изменението в ЗАНН все още не е било в сила, но решението
на ВРС е постановено 06.12.2019г. – когато разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е
вече е действаща, поради което ВРС е следвало да се произнесе по направеното
искане за присъждане на разноски.
При липсата на произнасяне по разноските страната има право на
основание чл.248, ал.1 от ГПК да поиска допълване на решението в тази част.
Независимо че производството по обжалване пред въззивната инстанция се провежда
по реда на НПК, разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК е приложима по силата на
чл.144 АПК и с оглед изричното препращане в чл.63, ал.3 ЗАНН към правилата на АПК.
При това положение основателно представителят на Окръжна
прокуратура – Варна сочи, че е налице пречка по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ
за присъждане на претендираните имуществени вреди, представляващи изплатено
адвокатско възнаграждение за защита и представителство по НАХД № 4677/2019г.
Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав намира и че в
конкретния случай „АЙЛИС“ ЕООД само̀ се е поставило в положение да извърши
разходи за адвокатско възнаграждение, независимо че изобщо не е било субект на
административнонаказателната отговорност, ангажирана с ЕФ Серия Г №7388 - видно
от същия (л.6 от НАХД
№ 4677/2019г.) за установеното нарушение на КЗ е наложена глоба на А.О.
Е. – като законен представител на „АЙЛИС“ ЕООД, а не имуществена санкция на
„АЙЛИС“ ЕООД.
Съгласно чл.638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по
ал.1. За разлика от хипотезата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, вр.чл.189, ал.5 от ЗДвП
– при която наказанието се налага на законния представител на юридическото
лице, в случая субект на нарушението е собственика на автомобила и в зависимост
от това дали се касае за физическо или юридическо лице, законът е предвидил
налагането на глоба или имуществена санкция.
По делото са налице безспорни доказателства
(договор за продажба на МПС от 22.08.2019г. между „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД и
„АЙЛИС“ ЕООД), че към датата на установяване на нарушението по чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ - 30.08.2019г. собственик на превозното средство, е „АЙЛИС“ ЕООД,
поради което именно дружеството е следвало да бъде санкционирано с налагането
на имуществена санкция. Независимо от това с електронния фиш е наложена
глоба на физическото лице – управител на дружеството и именно той е лицето с
правен интерес да го обжалва, респ. надлежен жалбоподател. В случая ВРС е бил сезиран и е разгледал жалба не от наказаното с глоба
лице, а от ненадлежен субект – „АЙЛИС“ ЕООД, поради което изплатените разноски
за адвокатско възнаграждение не са следствие на нуждата от оказване на
адвокатска защита във връзка с обжалването на наложена с ЕФ санкция, а са
изплатени доброволно, на основание сключения договор за правна защита и
съдействие.
По изложените съображения настоящият състав приема, че липсват
вреда и причинно-следствена връзка по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради
което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Независимо от изхода на спора разноски на ответника не следва да
се присъждат, т.к. не са поискани.
Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „АЙЛИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.Г.Д. ***, представлявано от
управителя А.О.Е., иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Областна
дирекция на МВР-Варна, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 500лв., причинени от отменен с влязло в сила решение
Електронен фиш Серия Г № 0007388, представляващи разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД № 4677/2019г. на Районен съд – Варна, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: