№ 571
гр. К., 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510101367 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Гражданско дело № 1367/2023 г. по описа на Районен съд-К. е
образувано по предявен иск от „**********" ЕООД ЕИК: ********, съдебен
адрес и адрес за връчване на призовки, книжа и съобщения: гр. П., ул.
„*********, офис 303, чрез адв. С. П. К. и адв. Т. М. Д. срещу "**********”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Д., област
С.З., община М., ул. „**********, с правно основание чл. 422 ГПК и цена на
иска 1000.00 лева.
Процесуалният представител на ищцовото дружество сочи, че на
********. в гр. П., ответникът - „**********“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез
управителя си издал запис на заповед за сумата от 1000 лева, който запис на
заповед бил с падеж *******г.
Твърди, че ответникът не изпълнил поетото задължение, затова ищецът
- „*********" ЕООД, ЕИК: ******** подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417от ГПК, въз основа на което Районен съд - гр. К.
издал Заповед №***/********. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК - запис на заповед, която заповед по
ч.гр.д. №20235510100*** от 2023г. по описа на РС-К. за 2023г.
Ответникът е възразил срещу издадената заповед.
Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът –
„**********" ЕООД, ЕИК: *********, дължи на ищеца - „*********" ЕООД,
ЕИК: ********, сумата от 1 000 лева, по издаден на ********. Запис на
заповед, с падеж *******г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист
и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №420235510100*** на РС-К..
1
Моли съда да осъди ответника да заплати и разноските, както в
производството по издаването на заповедта за изпълнение, така и за
настоящата инстанция.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
процесуалния представител на ответното дружество.
Същият счита иска за недопустим, твърди, че основанието, посочено в
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и основанието, посочено в
исковата молба по настоящото дело имало разминавания и несъответствие.
Налице било разминаване и между посоченото в издадената Заповед за
изпълнение и исковата молба по настоящото дело. Липсвала тъждественост
между основанието по заповедното производство (както и между заявлението
и издадената заповед за изпълнение) и основанието, посочено в
установителния иск, като разминаването било, както по отношение на
основанието за дължимостта на процесиите суми, така и по отношения на
съществени елементи на твърдяното задължение - основание за възникване,
документи от които се установява, период, размер и т.н. Счита иска за
недопустим и моли съда да прекрати производството по същия.
Ответникът твърди, че така предявеният установителен иск е изцяло
неоснователен, както по основание така и по размер, Изразява становище, че
така предявеният иск е неоснователен и е недоказан.
Счита, че въпреки твърдението в исковата молба, че ответното
дружество е издало запис на заповед от ********. за сумата от 1000 лева, с
падеж *******г., към исковата молба не бил приложен препис или копие от
този документ, от който ищецът претендира да черпи правата си.
Спорен и неизяснен оставал и въпросът дали между страните (ищеца и
ответника) са възникнали и съответно са останали неизчистени и неуредени
задължения във връзка с посочения в исковата молба документ (запис на
заповед от ********. за сумата от 1000 лева, с падеж *******г.).
Ответникът заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан,
както по основание така и по размер.
По отношение на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, не
можело да бъде прието, че отговарят на действителното състояние на
отношенията между страните по делото.
Ответникът заявява, че към исковата молба не били представени
каквито и да било доказателства, в т.ч. и посочения документ (запис на
заповед от ********.). Непредставянето на документа ограничавало
възможността на ответника да изложи становище във връзка с редовността на
същия, както и да направи съответните възражения. Съответно и не можело
да се приеме за вярно това твърдение на ищеца - за издаването на документа
от името на ответника и неизпълнението на задълженията по този документ.
Не били представени доказателства дали е имало плащания от страна на
ответника, кога е следвало да се направят тези плащания и т.н. Ищецът се
позовавал на документ, но същия не бил представен с исковата молба.
Сочи, че в търговските книги и в счетоводството на ответното
дружество, не били налични данни за задължение към ищцовото дружеството,
произтичащо от посочения в исковата молба документ (запис на заповед от
2
********.).
Не било налице осчетоводено задължение към ищеца в размер на 1000
лева, което да произтича от посочения в исковата молба документ (запис на
заповед от ********.).
Не било налице отношение между страните по делото, което да
обосновава издаването на посочения в исковата молба документ. Липсвало
отношение по повод на което ответното дружеството да се задължи към
ищцовото дружество със сумата, посочена в исковата молба.
Поради това се налагал изводът, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК по което е образувано ч.гр.дело №***/2023г.,
ответното дружество не е имало задължение към ищеца, произтичащо от
посочения в заявлението и исковата молба документ (запис на заповед от
********.), и поради това предявеният установителен иск се явявал изцяло
неоснователен и недоказан.
Не следвало и в негова тежест да бъдат възлагани и направените от
заявителя съдебни и деловодни разноски за заповедното производство.
Моли съда да произнесе съдебния си акт, с който да прекрати
производството поради недопустимост на предявения иск, а при преценка за
допустимост – да отхвърли предявения срещу “**********“ ЕООД иск като
неоснователен и недоказан, както и да присъди на дружеството-ответник
направените от него съдебни и деловодни разноски, съобразно отхвърлената
част на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Искът по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК е установителен по
своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№20235510100***/2023г. по описа на РС-К., съществува.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело
№20235510100***/2023г. по описа на Районен съд К. се установява, че на
основание чл.417 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №***/********.,
съгласно която е разпоредил длъжникът „**********“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати на кредитора „*********" ЕООД, ЕИК: ********
сумата от 1000,00 лева за главница за неизпълнено задължение по запис на
заповед изд. на ********. с падеж *******г.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответникът (длъжник по издадената
заповед) е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за
изпълнение.
В указания срок, заявителят е предявил иск относно вземането си,
предмет на настоящото производство.
Видно от представените документи, съдържащи с в ч.гр.дело и тези
представени с исковата молба и отговора, процесният запис на заповед е
редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми се от ТЗ реквизити.
3
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са събрани
гласни доказателства.
От разпита на свидетеля Х. Н. Б. се установява, че е същата е била
едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество към
датата на издаване на процесния запис на заповед. Същата е подписала
процесния запис на заповед в качеството си на управител на ответното
дружество. От показанията на тази свидетелка се установява, че дружеството
„**********“ ЕООД е било прехвърлено от нея на С. В. и П. В.а. Последните
двама и свидетелката се познавали, работили заедно в друга фирма –
„*******“ ООД. Св. Б. дава показания, че процесният запис на заповед е
издаден от нея, тъй като дружеството чийто управител е била към онзи
момент, е получило паричен заем от ищцовото дружество. Депозира
показания, че би трябвало да е предала цялата документация на дружеството
на купувачите на дяловете – С. В. и П. В.а. Заявява, че не може да каже дали
сред документите се е намирал и процесният запис на заповед, респ. копия от
него. Не може да каже дали е предоставила на новите собственици на
дружеството информация относно задължения произтичащи от записи на
заповед в т.ч. и от процесния запис на заповед.
От разпита на свидетеля П. И.П.–В.а се установява, че тя и съпругът
С. В. са придобили собствеността на ответното дружество именно от св. Б., с
която се познавали от преди това, тай като са работели заедно в друга фирма
– „*******“ ООД. След прехвърляне на дружеството продължили да работят
за посочената фирма до началото на 2023г. Св. В.а заявява, че при
прехвърлянето на дружеството е била предадена документацията на същото
вкл. и счетоводната документация. Свидетелката категорично заявява, че сред
предадената документация не са били налични каквито и да било записи на
заповед издавани от дружеството, респ. копия от такива, както и че не е
имало данни за задължения по записи на заповед. Нито тя, нито съпругът са
получи от св. Б. информация за наличието на задължения по записи на
заповеди в т.ч. и по процесния запис на заповед. Свидетелката депозира
показания, че такава информация не е получена и от лицето, осъществявало
счетоводното обслужване на дружеството към датата на прехвърлянето. От
показанията на същата тази свидетелка се установява, че лицето, което е
водило счетоводството на фирмата, е М.Е.. Това лице е управител на
ищцовото дружество, а в един период от време, преди св. Б. да придобие
дружеството, Евтимова е била и управител на ответното дружество
„**********“ ЕООД. Св. В.а посочва, че в даден период от време ищцовото и
ответното дружество, и дружеството „*******“ ООД са били част от една
група дружества на едни и същи лица и с едни и същи интереси. Свидетелката
заяви, че тя и съпругът С. В. (понастоящем едноличен собственик на
капитала и управител на ответното дружество), са узнали за наличието на
издадени от предходния управител на дружеството записи на заповед едва с
получаване на книжата по делата, като до напускане на работа в „*******“
ООД такива претенции не са били предявявани към ответното дружество.
С оглед на представените по делото документи и от депозираните
гласни доказателства, се установява, че процесният запис на заповед е бил
издаден от оправомощено лице – управителя на ответното дружество към
датата на издаване на записа на заповед. Установи се, че записът на заповед е
4
издаден поради получаване от ответното дружество на паричен заем. От
посоченото следва извода, че процесният запис на заповед не материализира
чисто абстрактна сделка, а каузална такава. Каузалната сделка се явява
твърденият от св. Банекова паричен заем. След като е била налице каузална
сделка, ищецът следваше да докаже чрез представени по делото доказателства
възникването и развитието на тази сделка. Договорът за заем е реален, и за да
възникне валидно правоотношение по него, кредиторът следва действително
и фактически да е предал на длъжника заемната сума предмет на договора за
заем. Такива доказателства по делото не се представиха и съответно не може
да се приеме, че е налице валиден и действителен договор за заем, който да е
материализиран в процесния запис на заповед. След като недоказан остава
факта на предаване на заемната сума, то няма как да се приеме, че е налице и
валидно възникнало задължение на ответника за връщане на заемната сума.
Следва да се отбележи също така, че в конкретния случай настоящият
управител на ответното дружеството не е бил информиран за съществуването
на такова задължение. От свидетелските показания се установи, че в
документацията на дружеството не са били налични копия от издадени
записи на заповед, както и не е била налична информация за задължения по
такива записи на заповед. Не може да се сподели виждането на процесуалния
представител на ищеца за неположени грижи от страна на приобретателите
при сделката, както и че същите не са положили усилия да се запознаят пълно
и всестранно със състоянието на придобиваното от тях дружество. От
показанията на свидетелите, а и от представената информация от Търговския
регистър се установи, че лицето, водило счетоводството и запознало новите
собственици с финансовото състояние на дружеството, се явява управител на
ищцовото дружество, а в един по-ранен момент и управител на ответното
дружество. Това сочи на едно недобросъвестно поведение от страна на това
лице – управител на ищеца и счетоводител на ответника. Липсата на
информация за наличието на такива задължения по записи на заповед или по
договори за заем, е довело до препятстване на ответното дружество да
организира работите си по начин, по който да уреди отношенията си с ищеца,
без да се стига до съдебни производства.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намира, че
предявеният иск по чл. 422, ал.1 ГПК е изцяло неоснователен и недоказан,
като следва да се отхвърли иска на ищеца за сумата от 1000,00 лева по
издаден на ********. Запис на заповед, с падеж *******г., въз основа на
който е издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело
№420235510100*** на РС-К..
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете направените по
делото разноски за възнаграждение за адвокат представител в размер общо на
400,00 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ иска на „**********" ЕООД ЕИК: ********, съдебен
адрес и адрес за връчване на призовки, книжа и съобщения: гр. П., ул.
„*********, офис 303, чрез адв. С. П. К. и адв. Т. М. Д. против "**********”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Д., област
С.З., община М., ул. „**********, чрез адв. П. С. Д. от АК С.З., съдебен адрес
гр. С.З., ул. „*********, за признаване на установено по отношение на
"**********” ЕООД, ЕИК: *********, че дължи на „**********" ЕООД
ЕИК: ********, сума в размер на 1000,00 лева, представляваща задължение
по издаден на ********. запис на заповед с падеж *******г., за изпълнението
на което парично задължение е издадена Заповед №***/********. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело
№20235510100***/2023г. по описа на Районен Съд-К., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „**********" ЕООД ЕИК: ********, с п.а. да заплати на
"**********” ЕООД, ЕИК: ********* с п.а. направените по делото разноски в
размер на 400.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд - С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6