Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на четиринадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 12 591/2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ал.1 от ГПК, заявени като частични.
В исковата молба на С.А.С., чрез адв. Ч.Д. се
твърди, че същата сключила с „Б.ДСК“ АД договор за ипотечен кредит на 23.08.2007г. за сумата от 60 000 евро. Твърди се, че
впоследствие и с оглед наложени запор върху трудовото й възнаграждение и
възбрана на недвижим имот, разбрала, че банката образувала съдебно
производство, по което се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл. 417 от ГПК. Изпълнителният лист бил за сумата от
59 100, 23 евро – главница, сумата от 16 779, 59 евро – лихва и
сумата от 161, 05 евро – заемни такси- Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изпълнително производство по описа на ЧСИ – С.Я.. Твърди се, че на
12.06.2013 г. между ищцата и банката – кредитор било сключено извънсъдебно
споразумение. След подписване на същото и по искане на взискателя
изпълнителното производство било спряно в периода 14.07.2013 г. – 13.08.2019 г.
и в същия не било поискано извършване на изпълнителни действия от взискателя. На 13.08.2019 г. ищцата била уведомена, че ще
бъде извършена публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот.
Изложени са твърдения, че с оглед непредприети изпълнителни действия от страна
на взискателя, образуваното изпълнително дело било
прекратено по силата на закона на 11.07.2015 г., а вземанията, предмет на
изпълнителния лист погасени по давност. Предвид което е мотивиран правен
интерес от исковете и иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че сумите, предмет на издадения изпълнителен лист са недължими като
погасени по давност. Исковете са заявени
като частични с оглед допуснато изменение на същите по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК с нарочно определение от 13.01.2020 г. /стр. 135 в делото/ за сумата от
13 370 евро – главница, при пълен заявен размер от 59 100, 23 евро,
за сумата от 1 800 евро – лихва, при пълен заявен размер от 16 779,
59 евро и за сумата от 161, 05 евро – заемни такси. Претендират се разноски.
Ответникът “Б.Д.“ ЕАД оспорва исковете, по съображения, развити в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а това се
установява и от представения по делото изпълнителен лист от 05.01.2012 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, по гр.д.
56 175/2011 г. на СРС, 35 състав, че С.А.С. е осъдена да заплати на „Б.Д.“
ЕАД сумата от 59 100, 23 евро – главница, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 13.12.2011 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 16 779, 59 евро – лихва за периода 04.05.2011 г. – 12.12.2011 г., сумата от 161, 05 – заемни такси и съдебни
разноски.
Твърденията в исковата молба за
ненадлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение, което препятствало
воденето на производство по реда на чл. 422 от ГПК са относими
към производство по реда на чл. 423 от ГПК, а не в рамките на настоящото
такова, поради което настоящият съдебен състав намира, че същите не следва да
бъдат обсъждани.
Не е част от спорния предмет по
делото, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. дело 1145/2012 г. по описа на ЧСИ рег. № 844 – С.Я., с
район на действие – СГС на 02.04.2012 г.
Твърденията в исковата молба,
касаещи ненадлежно оформяне на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ, отказа
на ЧСИ да прекрати образуваното изпълнително производство с оглед разпоредбата
на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК са релевантни в производство по реда на чл. 435 от ГПК, съобразно нарочното определение 27905/26.11.2019 г. /стр. 131 в делото/.
Твърденията в исковата молба,
касаещи законосъобразността на извършена публична продан респ. несеквестируемост на имота, предмет на проданта отново са
релевантни в производство по обжалване действията на съдебния изпълнител, а не
в рамките на заявения установителен иск по реда на
общия исков процес.
Процесното вземане е
издадено на извънсъдебно изпълнително основание в производство по чл. 417 от ГПК като заповедта за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, но не и със
сила на присъдено нещо. По отношение на вземанията, основани на договор за
кредит се погасяват с изтичането на петгодишен давностен
срок, считано от датата, на която кредита е бил обявен за предсрочно изискуем. Страните
не са формирали спор относно обстоятелството, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на датата, посочена в заявлението по чл. 417 от ГПК, а
именно на 04.05.2011 г. Вземанията за лихва се погасяват с изтичането на
кратката тригодишна давност по арг. на чл. 111 б. „в“
от ЗЗД.
С оглед нормата на чл. 116 б.
„в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение. Образуването на изпълнително производство не е от кръга действия,
които прекъсват погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения
в ТР 2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно нормата на чл.
433 ал.1 т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години
изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва по
право, по силата на закона с факта на изтичане на предвидения в него срок и без
да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка. Това е
установено, както в Тълкувателно решение 47/1965 г. на ОСГК на ВС, така и в
т.10 от Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне
визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на изпълнително
действие, в рамките на определен изпълнителен способ като не следва да се държи
сметка дали прилагането му е изискано от взискателя
или е предприето по почин на ЧСИ при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В
цитираното вече ТР 2/2015 година са разграничени действията, извършвани в
рамките на инициирано изпълнително производство на такива с характер на изпълнителни
и действия, непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия
включват насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Видно от
данните по делото са извършвани периодични изпълнителни действия по него,
изразяващи се в налагане на запор върху банкови сметки, върху трудово
възнаграждение, възбрани на недвижими имоти, опис и оценка на недвижим имот.
Видно от данните по делото и с оглед сключено споразумение между страните в
настоящото производство от 12.06.2013 г., изпълнителното дело е спряно по
искане на взискателя с постановление на ЧСИ от
04.07.2013 г. Последното предприето изпълнително действие преди спиране на
изпълнителното производство, с оглед материалите по същото, е от 25.06.2012 г.
/стр. 109 в изп. дело/, когато е наложен запор върху
банкова сметка *** /настоящ ищец/. Видно от данните по делото спряното
изпълнително производство е било възобновено с оглед депозирана молба от взискателя от 22.01.2018 г. /стр. 340 в изп.
дело/. Пак видно от данните по делото и въпреки формално спряното изпълнително
производство по същото са извършвани изпълнителни действия – издадено е
разпореждане към трето лице за изпълнение на наложен запор от 03.04.2014 г.
/стр. 176 в изп. дело/ наложен е запор върху
банковите сметки на длъжника в „Б.Д.“ ЕАД на 20.02.2017 г., налагани са запори
върху дялове в търговско дружество „К.****“ ООД от 21.02.2017 г. Отделно от
това, видно от данните по делото и с оглед сключеното извънсъдебно
споразумение, длъжникът в изпълнителното производство /настоящ ищец/ е
извършвал ежемесечни парични преводи по сметка на ЧСИ за погасяване на
задълженията по изпълнителния лист, надлежно отразявани върху същия през
периода 30.05.2012 г. – 16.09.2019 г. При тези данни по делото, без правно
значение за крайния изход на спора се явява обстоятелството дали са налице
предпоставките на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство. Това е така, защото осъществените периодични месечни плащания от
страна на длъжника по изпълнението /ищеца в производството/ представлява
признание от негова страна за наличието на съществуващи задължения спрямо
ответника – кредитор. Признанието съставлява едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено
заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по
смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов
представител и да се отнася до съществуването на самото задължение /решение 100/20.06.2011
г. по търг. дело № 194/2010 г. на Второ ТО на ВКС/. Признанието на дълга може
да се изрази и с конклудентни действия, стига същите
да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретния дълг към кредитора. Извършените от длъжника 78
плащания по делото са именно такова признание по смисъла на чл. 116 б.“а“ от ЗЗД, които прекъсват периодично изтичането на предвидения давностен
срок. Последното периодично плащане, видно от данните по делото е от 16.09.2019
г., исковата молба е депозирана в съда на 30.09.2019 г., поради което
вземанията на кредитора не са погасени по давност респ. заявените искове като
неоснователни подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора и
с оглед
изричната претенция на ответника и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на същия се следва сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Софийски градски
съд, I-19 състав:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове на С.А.С., ЕГН **********,***, ж.к. *****– адв. Д. с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК срещу “Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** за признаване за
установено недължимост на сумата 13 370 евро –
главница, частична претенция, при пълен заявен размер от 59 100, 23 евро,
за сумата от 1 800 евро – лихва, частична претенция, при пълен заявен
размер от 16 779, 59 евро и сумата от 161, 05 евро – заемни такси, предмет
на изпълнителен лист от 05.01.2012 г. по гр.д. 56175/11 г. на СРС, 35 състав поради
изтекла погасителна давност като неоснователни.
ОСЪЖДА С.А.С.,
ЕГН **********,***, ж.к. „**********
– адв. Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на “Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: