Р Е Ш
Е Н И Е
№ 02.01.2020 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на четвърти
декември .................…….................................................
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Теодора Димитрова ................................... и в присъствието
на прокурора …..………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….......… гр.д. № 845 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. 415, ал.1 ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „***АД София твърди,
че съгласно Договор за банков кредит № ***банката предоставила на
кредитополучателя ***банков кредит в размер на 2 000 лева за погасяване на
съществуващи задължения по Договор за кредитна карта с №
026CC-R-*********/25.09.2008г. За обезпечаване на предоставения кредит бил
сключен Договор за поръчителство от 14.11.2011г. между поръчителя Д.А.С. и
банката, с който поръчителят се задължил да отговаря солидарно за изпълнението
на задълженията на кредитополучателя по горепосочения договор за банков кредит.
Предоставеният кредит бил изцяло усвоен на 14.11.2011г. по сметка, открита на
името на кредитополучателя. За ползвания кредит, на основание Раздел II, т.4 от
договора за кредит, кредитополучателят, съответно и поръчителят, се задължили
да плащат годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за лева,
увеличен с надбавка от 9.2093 пункта. На основание Раздел II, т.10 от Договора
за кредит, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и
се олихвяват с договорения в Раздел II, т.4 от договора лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен
ден. Кредитът следвало да бъде погасен на 84 равни вноски, дължими ежемесечно,
съгласно приложения към договора погасителен план Приложение № 1, но не
по-късно от 25.10.2018г., съгласно т.3, Раздел I от Договора за кредит. Кредитът
бил в просрочие, считано от 26.12.2012г. - общо 2 184 дни към 19.12.2018г.
включително, като били просрочени 71 вноски по главница, чиито размери и дати
на падежи са уточнени в исковата молба. Общият размер на просрочената сума по
главница възлизал на 1 798.73 лева. По кредита били просрочени и 55 вноски по
лихва, чиито размери и дати на падежи са уточнени в исковата молба, като общият
размер на просрочената сума по лихва възлизал на 749.85 лева.
Кредитът
бил с настъпил падеж на 25.10.2018г., като, считано от тази дата настъпил
падежът и на последната погасителна вноска. Въпреки поетите с договора
задължения, кредитополучателят и поръчителят не обслужвали кредита, не
изпълнявали своите задължения и не извършвали плащания за погасяване на дълга.
С
оглед на това банката поискала от съда издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист със заявление по реда на чл.417 и извлечение от
счетоводни книги. В тази връзка Районен съд - Димитровград допуснал по ч.гр.д.№
2038/2018г. да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист в полза на банката, с които осъдил ***, като кредитополучател, и Д.А.С.,
като поръчител, да заплатят солидарно на „***АД сума в общ размер на 3 782.84
лева, от които:
• 1 798.73 лева - просрочена главница,
ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018г. до окончателното изплащане
на задължението;
• 749.85 лева - просрочена договорна
лихва, начислена за периода от 25.04.2014г. до 25.10.2018г., включително,
дължима на основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит;
• 1 234.26 лева - обезщетение за забава
за просрочени плащания, начислено за периода от 26.12.2012г. до 19.12.2018г.
включително, дължимо на основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит;
• 75.66 лева - платена държавна такса;
• 150 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Доколкото
задължението не било погасено към момента на подаване на исковата молба, ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да установи, че към
20.12.2018г.(датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК) ответникът Д.А.С. дължи на „*** АД сумата от общо
3 782.84 лева, от които: непогасена главница - 1 798.73 лева, ведно със
законната лихва, считано от 20.12.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2014г. до
25.10.2018г. вкл. - 749.85 лева; обезщетение за забава за просрочени плащания,
дължимо за периода от 26.12.2012г. до 19.12.2018г. вкл. - 1 234.26 лева, като
бъде постановен и изричен диспозитив относно дължимостта на направените
разноски в заповедното производство. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати и всички разноски, направени в настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ
– Д.А.С. *** депозира писмен отговор,
в който посочва, че предявеният иск е неоснователен и недопустим и моли съдът
да го отхвърли изцяло. В случая бил изтекъл преклузивният шестмесечен срок по
чл.147 ал.1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на поръчителя, който започвал да
тече от датата на настъпване на падежа на всяка анюитетна погасителна вноска по
договора за кредит, а не от датата на последната вноска по договора за кредит.
В тази връзка се цитира Решение № 83 от 26.05.2017г. на ВКС по т.д.№
50394/2016г., IV г. о., ТК, според което, когато в договор е уговорено, че
обезпечено с поръчителство задължение към кредитора ще се погасява на отделни
погасителни вноски с различни, последователни падежи, то погасяването на всяка
от тези вноски води до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато
дадена вноска не бъде погасена на съответния падеж, от този момент тя става
изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния длъжник за
плащането на същата вноска. От това ясно следвал и изводът, че от същата дата -
падежа на вноската - започва да тече и шестмесечният срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД, и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в
рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя
за плащането на същата вноска, тоест преклудира се отговорността му за
съответната част от главното задължение.
Аргументите
на ВКС в цитираното по-горе решение се потвърждавали допълнително и от факта,
че с настъпването на датата на падежа на всяка отделна погасителна анюитетна
вноска по договор за кредит, започва да тече по отношение на тази вноска общият
петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
С
оглед на така изложеното ответникът моли
да бъде отхвърлена предявената искова претенция като неоснователна и
недопустима.
Посочва,
че всички претендирани вземания на ищеца с исковата молба за заплащане на
вноски по непогасена главница, договорна лихва и обезщетения за забава за
просрочени плащания били погасени по давност.
Предвид
отхвърлянето на главния иск, като неоснователен следвало да се отхвърли и акцесорният
иск за заплащане на законна лихва на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, като
обезщетение за забава върху търсената главница.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Между ищцовото дружество - „***АД София и
кредитополучателя ***е сключен Договор
за банков кредит № ***., по силата на който ищецът предоставя на ответника банков кредит в размер на 2000 лева по
посочена разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по
договор за кредитна карта с № 026CC-R-*********/25.09.2008г.
За обезпечаване на
предоставения кредит бил сключен Договор за поръчителство от 14.11.2011г. с Д.А.С.,
който се е задължил да отговоря за изпълнението на задълженията на Е.С.,
произтичащи от отпуснатия банков кредит.
За ползвания кредит, на
основание Раздел II, т.4 от договора за кредит, кредитополучателят, съответно и
поръчителят, се задължили да плащат годишна лихва в размер на базовия лихвен
процент на банката за лева, увеличен с надбавка от 9.2093 пункта. На основание
Раздел II, т.10 от Договора за кредит, плащания, дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в
банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в Раздел II, т.4
от договора лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната
лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска,
независимо дали падежът е в неработен ден. Кредитът следвало да бъде погасен на
84 равни вноски, дължими ежемесечно, съгласно приложения към договора
погасителен план Приложение № 1, но не по-късно от 25.10.2018г., съгласно т.3,
Раздел I от Договора за кредит.
Представен и погасителен
план към договора при вноска в размер на 41.94 лева.
По заявление на ищеца по
чл.417 ГПК от 20.12.2018 г. е образувано
ч.гр.д. № 2038/2018 г. по описа на съда и против длъжниците е издадена Заповед
№ 1132/21.12.2018 г. въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Със същата е разпоредено длъжниците да заплатят
солидарно на кредитора сумите 1 798.73 лева – дължима главница по Договор за
банков кредит № 026LD-R-000709/14.11.2011г., сумата в размер на 749.85 лева – договорна лихва за
периода от 25.04.2014г. до 25.10.2018г. вкл., 1 234.26 лева- наказателна
лихва за периода от 26.12.2012г. до 19.12.2018г. вкл., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.12.2018г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото
разноски: 75.66 лв. – държавна такса и 50 лв.– юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК, във връзка с което са дадени указания за предявяване
на настоящия иск.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение, което
съдът кредитира като компетентно, обосновано и безпристрастно дадено, се
посочва, че счетоводството на банката се води в съответствие със закона за
счетоводството, като са отразявани плащанията от стана на кредитополучателя и е
извършвано ежедневно начисляване на лихви. Размер на задълженията по договора
за кредит към 20.18.2018 г. са: дължима
главница – 1798,73 лева, 749,85 лева –
дължима договорна лихва, 1234,26 лева – наказателна лихва и общ размер на
задълженията 3782,84 лева. размер на
задълженията към 14.05.2019 г. – дата на подаване на исковата молба са в същия
размер, но със законна лихва върху просрочената главница в размер на 72,45э
лева за периода от 21.12.2018 г. до 14.05.2019 г.
Предоставеният кредит е
изцяло усвоен на 14.11.2011 г. от
кредитополучателя, по нейна банкова сметка. ***.12.2011 г. до 20.06.2014 г.
кредитополучателят е внесъл по кредита 1059,96 лева, като след тази дата няма
внесени суми. С тази сума са погасени 201,27 лева главница и 772,45 лева
договорна лихва и 86,24 лева лихва за просрочие. Видно от движението по кредита
и погасителни план вноските по главницата са изплатени изцяло до 25.11.2012 г.
вкл., а за 25.12.2012 г. остава неплатена главница в размер на 0,07 лева.
договорна лихва е изплатена изцяло до 25.03.2014 г. вкл., а за 25.04.2014 г.
остава неплатена договорна лихва в размер на 21,87 лева. Всички посочени суми
по исковата молба като дължими със съответните дати и размери са коректно
посочени – отговарят на действителните.
Така
изложената фактическа обстановка налага следните изводи:
С предявения в настоящото производство
положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК
ищецът цели установяване съществуването на вземането, присъдено със Заповед № 1132/21.12.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 2038/2018г. по описа на РС - Димитровград. Така предявеният иск
е допустим, а разгледан по същество - основателен, като съображенията на съда
за това са следните:
От събраните по делото
доказателства безспорно бе установено възникването и съществуването на
твърдяната облигационна връзка между кредитора „***АД и кредитополучателя ***, с
предмет договор за банков кредит от 14.11.2011 г. в размер на 2 000 лева и
краен срок на издължаване 25.10.2018 г., който кредит е бил обезпечен с
поръчителството на ответника Д.А.С.. В тази връзка на 14.11.2011 г. е подписан
Договор за поръчителство, по силата на което ответникът се е задължил да
отговаря солидарно с кредитополучателя, като при неизпълнение на задълженията
от страна на кредитополучателя по договора за кредит, да ги изпълни при
договорените условия.
Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този
договор трябва да бъде извършен в писмена форма, която в случая е спазена.
Изправността на
кредитора досежно задължението му за предоставяне на съответната сума на
кредитополучателя се установява от изготвената по делото съдебно–счетоводна
експертиза.
Не бяха наведени твърдения, нито ангажирани
доказателства, че в тази облигационна връзка кредитополучателят е изправна
страна – не са налице данни, че същият е изпълнявал точно задълженията си по
договора, погасявайки редовно – в срок и в уговорения размер, дължимите
погасителни вноски. Напротив, бе установена липсата на точно изпълнение, като в
тази насока са както представените по делото писмени доказателства, така и
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните.
Основните доводи на
ответната страна са за това, че е изтекъл преклузивния шестмесечен срок по
чл.147, ал.1 ЗЗД за ангажиране отговорността на поръчителя, който според
ответника започва да тече от датата на настъпване на падежа на отделните
анюитетни погасителни вноски по договора за кредит, а не от датата на
последната вноска по договора за кредит.
С разпореждане на
Председателя на ВКС от 31.10.2019 г. е разпоредено да се образува т.д. № 5/2019
г. ОСГТК на ВКС, за приемане на решение по следния въпрос: При уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи, от кога тече шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД – от датата на
падежа за всяка вноска или от настъпването на изискуемостта на целия дълг.
За настоящия състав не
съществува възможност да спре производството по делото, поради което възприема
становището, че с разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД законът регламентира
прекратяване на поръчителството, поради бездействие на кредитора по договора
след падежа на главното задължение, но не с падежа на отделни анюитетни вноски.
В случая крайния падеж е
настъпил на 25.10.2018 г., като заявлението по чл.417 ГПК е подадено на
20.12.2018 г., поради което отговорността на поръчителя не е преклудирана.
В този смисъл следва да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответника в качеството му на поръчител, че дължи горепосочените суми,
присъдени със Заповед № 1132 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 21.12.2018г.
по ч.гр.д.№ 2038/2018г. по описа на РС – Димитровград.
На ищеца следва да бъдат
присъдени и направените по настоящото дело разноски в размер на 396,30 лева (96,30
лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, 200 лева – възнаграждение за вещо лице),
както и тези по заповедното производство, възлизащи на 125,66 лева, произтекли
от заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „*** АД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление: гр.София 1797, ***,
представляван от изп.директори ***против
Д.А.С. с ЕГН : ********** *** съществува
вземане за сумите в размер на 1
798.73 лева (хиляда седемстотин деветдесет и осем лева и 73 ст.) – дължима
главница по Договор за банков кредит № 026LD-R-000709/14.11.2011г., 749.85 лева(седемстотин четиридесет и
девет лева и 85 ст.) – договорна лихва за периода от 25.04.2014г. до
25.10.2018г. вкл., 1 234.26 лева(хиляда
двеста тридесет и четири лева и 26 ст.) - наказателна лихва за периода от
26.12.2012г. до 19.12.2018г. вкл., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от 20.12.2018г. до изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № 2038/2018 г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1132/21.12.2018
г. и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.А.С. с ЕГН : ********** *** да заплати на *** АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1797, ***, разноски по ч.гр.д.№ 2038/2018г. по описа на РС
– Димитровград в размер на 125,66 лева и
разноски в настоящото производство в размер на 396,30 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: