Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …….

гр. Велико Търново, 17.03.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2075 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

 

Производството е образувано по жалба на „***" СД, ЕИК ***, представляван от управителя П.П.Ф., който не е съгласен с Наказателно постановление № 375600-F425495 от 13.11.2018 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба  № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, му е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500,00 лева. В жалбата се сочи, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалноправните и материалноправни норми, водещи до неговата незаконосъобразност и неправилност. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и представлява, като в писмено становище заявява, че поддържа депозираната жалба по подробно изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Б.К., изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му и моли същото да бъде потвърдено. 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.10.2018 г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F425295, във връзка с извършена на 09.10.2018 г. проверка  /протокол № 0362152/09.10.2018 г., приет като доказателство/ от служители на НАП, на търговски обект – кафе-аперитив „***”, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***” № 13, стопанисван от „***" СД, ЕИК ***. В хода на проверката е установено, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не е отпечатало в седемдневен срок след изтичане на месец 02.2018 г. съкратен отчет на фискалната памет от въведено в експлоатация фискално устройство, модел TREMOL ZM – KL, ИН на ФУ ZK054198, ФП № 50130471 в обекта – квалифицирано като нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.   

Актът за административно нарушение е връчен надлежно на управителя на въззивника на 16.10.2018 г., без възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Позовавайки се на констатациите в посочения АУАН, на 13.11.2018 г. е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 375600-F425495 на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба  № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „***" СД, ЕИК *** е наложена "Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева.

Наказателното постановление е връчено на представляващия дружеството и управител – Пламен Пенчев Филев на дата 19.11.2019 г. и е обжалвано в законоустановения срок /жалба от 21.11.2019 г./.

Съгласно приетата по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта, както е и приета административнонаказателната преписка, свързана с издаването на обжалваното наказателно постановление.

С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

На първо място, настоящият съдебен състав намира, че както в приложения АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателното постановление се съдържа единствено датата на извършване на проверката – 09.10.2018 г., но без да е  посочена датата, на която административнонаказващият орган приема, че е извършено нарушението. Макар и процесният случай да касае нарушение, осъществено чрез бездействие и поради това да се счита извършено след изтичане на срока, в който задълженото лице е следвало да осъществи предписаното му от закона действие, това не отменя изискването в акта /чл. 42, т. 3 от ЗАНН/ и в наказателното постановление /чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН/ да се впише датата на извършването му. Доколкото се касае за липса на задължителен реквизит в съставените срещу въззивника АУАН и НП, същото представлява съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на наказателното постановление на това основание.

На следващо място, действително към датата на извършване на проверката и издаването на НП търговското дружество – жалбоподател е било длъжно да отпечатва в 7-дневен срок след изтичане на съответния месец съкратен отчет на фискалната памет от въведеното в експлоатация фискално устройство в обекта, но съгласно законодателната промяна в посочената за нарушена разпоредба, в сила от 02.07.2019 г. /преди датата на връчване на въззивника на процесното НП – 19.11.2019 г./, чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 на МФ гласи, че в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. Съобразно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 40 от ДР на ЗДДС, електронните системи с фискална памет /ЕСФП/ са фискални устройства за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход. От съдържанието на цитираната норма се установява, че задължението по чл. 41, ал. 1 от Наредбата има за адресати единствено търговците, използващи ЕСПФ, но не и търговците, използващи електронни касови апарати с фискална памет, какъвто е ползвал жалбоподателя по данни от административнонаказателната преписка. Налага се извод, че след настъпилата законодателна промяна в нормата на чл. 41, ал. 1 от Наредба                      № Н-18/13.12.2006 г. на МФ извършеното от „***" СД деяние не може да се квалифицира като административно нарушение, поради което към конкретния казус е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН /ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя/ и издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.  

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

   

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 375600-F425495 от 13.11.2018 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „***" СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от управителя П.П.Ф., за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.   

 

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: