Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         27.11.2019г.                                     Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                              XI Граждански състав

На 11.11.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Е.Д., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №6458 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, чрез юрисконсулт Б.К. срещу Т.М.Д. ***. С исковата молба се твърди, че ищецът предоставя на клиентите си електрическа енергия при публично известни общи условия. На основание чл.7, т.1 от Общите условия ищецът снабдява с електрическа енергия и обект с ИТН ……, находящ се в ………, собственост на ответника. За ответника бил открит абонатен номер ..... За периода от 10.12.2016г. до 08.04.2017г. на ответника е предоставена електрическа енергия на обща стойност 378,64лв., които той не заплатил. Поради тази причина ответникът дължал и лихва за забава в общ размер на 52,95лв.

За така дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №3467/2018г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът не е намерен на постоянния си адрес и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 378,64лв. – главница за доставена електрическа енергия за периода от 10.12.2016г. до 08.04.2017г., 52,95лв. – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 28.01.2017г. до 05.07.2018г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски по ч.гр.д. №3467/2018г. по описа на РС-Стара Загора, както и направените по настоящото дело разноски.   

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В законоустановения срок особеният представител на ответника е подал писмен отговор, с който изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че между страните няма сключен договор, по силата на който ищецът да доставя на ответника електроенергия. Електроенергията била доставяна по силата на общи условия, което било в противоречие със Закона за защита на потребителите. Оспорва твърдението, че бил налице сключен договор за продажба на електрическа енергия. Счита, че ако такъв е налице, то той бил нищожен поради липса на съгласие на потребителя с общите му условия. Счита също, че те не го обвързвали, тъй като не му били представени и той не се бил съгласявал с тях. Моли на това основание предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по намира за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№3467/2018г. по описа на РС-Стара Загора, ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 378,64лв. – главница за доставена електрическа енергия за периода от 10.12.2016г. до 08.04.2017г., 52,95лв. – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 28.01.2017г. до 05.07.2018г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и за разноските по заповедното производство. Издадена е заповед за изпълнение за тези суми, която е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление. В срока по чл.415, ал.1 ГПК „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е предявило срещу ответника настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.

От приетите като писмени доказателства по делото копия на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, публикувани във вестник „Дневник“ от 27.05.2008г., се установява, че ищецът „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. Общите условия на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ответника.

Съгласно чл.91, ал.1 във връзка с чл.92, т.1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в разглеждания случай, сделки с електрическата енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като страни по тях са крайният снабдител на електрическа енергия и крайният клиент /битов или небитов/. Съгласно чл.97 и чл.98а от ЗЕ доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови или небитови нужди за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Съгласно §1, т.41б на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ.

Изхождайки от горепосочените разпоредби, съдът приема, че ищецът е краен снабдител за територия, в чийто обхват попада процесният имот, за който се претендира заплащането на стойност на доставени електрическа енергия и мрежови услуги.

Видно от приетите като писмени доказателства Заявление-декларация за започване продажба на ел. енергия, вх. №13599797 от 20.10.2014г., Декларация за достъп до мрежата, копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с акт №79, том 15 от 2014г. на Служба по вписвания гр.Стара Загора, ответникът е собственик на имота, който е снабдяван с електрическа енергия от ищеца. Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпредели­телната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД /одобрени с Решение на ДКЕВР№ ОУ-14 от 10.05.2008 г./ „клиент”, имащ качеството на физическо лице /какъвто е настоящият случай/ може да бъде потребител на електрическа енергия за битови нужди - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпредели­телната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство, който ползва електрическа енергия за домакинството си. Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника за липса и нищожност на договор между страните. Особеният представител се е позовал на разпоредби на НАРЕДБА №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, които обаче са приложими към пъровначалното присъединяване на обекти към електропреносната мрежа. Имотът, който ответникът е купил и за който е подал заявление и декларация, вече е бил присъединен към електропреносната мрежа и с подадените от ответника документи само се е удостоверило прехвърлянето на правото на собственост. Поради това и индивидуален договор не е бил сключен и не е било необходимо сключването му. В действителност ответникът е ползвал електроенергия доставена от ищеца в имота му в с.Самуилово. Поради тази причина съдът намира, че ответникът е задължен да заплаща доставената до имота му и потребена от него електрическа енергия.

 Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.

На основание чл.7, т.1 от Общите условия ищецът снабдява с електрическа енергия и обект с ИТН 2110221, находящ се в с.Самуилово, общ.Стара Загора с абонат ответника. Ответникът имал задължението да заплаща изразходваната електроенергия. За всяко отчетено количество изразходвана електроенергия ищецът издавал фактура. Видно от копия на Препис-извлечение от сметка, Фактура №**********/16.01.2017г., Фактура №**********/16.02.2017г., Фактура №**********/16.03.2017г. и Фактура №**********/16.04.2017г., ответникът е изразходвал електроенергия, както следва: за период от 10.12.2016г. до 08.01.2017г. на стойност 184,48лв. с падеж 27.01.2017г.; за период от 09.01.2017г. до 08.02.2017г. на стойност 131,16лв. с падеж 27.02.2017г.; за период от 09.02.2017г. до 08.03.2017г. на стойност 61,43лв. с падеж 27.03.2017г.; за период от 09.03.2017г. до 08.04.2017г. на стойност 1,57лв. с падеж 27.04.2017г.

Дължимите суми по фактурите не били заплатени, заради което ищецът начислил и лихва за забава за задължението по фактурите за периода от 28.01.2017г. до 05.07.2018г. в размер на 52,95лв.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице процесните фактури са надлежно осчетоводени и удостоверяват вземане в претендирания размер. Размерът на лихвата за забава съответства на предявения.

По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице отчетените през процесния период показания на монтирания на обекта на ответника електромер и консумираните количества ел.енергия съвпадат с фактурираните количества ел.енергия и мрежови услуги.

 Ответникът не е направил никакви възражения за извършени от него плащания на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха изложени и такива твърдения.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски в размер на 75,00лв. за платена държавна такса, 300,00лв. за възнаграждение на особения представител на ответника, 440,00лв. за възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №1913/10.07.2018г.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.М.Д. с постоянен адрес:*** Загора, ЕГН ********** дължи на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, сумата от 378,64лв. /триста седемдесет и осем лева и 64 стотинки/ – главница за доставена електрическа енергия за периода от 10.12.2016г. до 08.04.2017г., 52,95лв. /петдесет и два лева и 95 стотинки/ – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 28.01.2017г. до 05.07.2018г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 06.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1913/10.07.2018г. по ч.гр.д.3467/2018г. по описа на РС гр.Стара Загора.

ОСЪЖДА Т.М.Д. с постоянен адрес:*** Загора, ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева направените разноски по делото в размер на 915,00лв. /деветстотин и петнадесет лева/ за платена държавна такса, възнаграждение на особения представител, възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Т.М.Д. с постоянен адрес:*** Загора, ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, направените разноски по заповедното производство в размер на 25,00лв. /двадесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1913/10.07.2018г. по ч.гр.д.3467/2018г. по описа на РС гр.Стара Загора.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: