О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.н.ч.д. № 824 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и втора на НПК.
Образувано е по повод частни жалби от частния
тъжител В.С.Б. и адв. Е.Й./повереник/, срещу определение
от 03.11.2020 г., постановено по НЧХД № 4853/2018г. по описа на СРС, НО, 134 –
ти състав, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, с което на основание
чл. 190, ал. 1 от НПК В.Б. е осъден да заплати в полза на СРС сумата от 356,99 лева, представляваща сторените по
делото разноски за възнаграждение на вещи лица и преводач, както и сумата от
5,00 лв. – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
В частните жалби са наведени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. В жалбата на
частния тъжител е изразено общо недоволство от крайния изход на образуваното №
НЧХД № 4853/2018г. на СРС и е направено е конкретно искане за отмяна на атакуваното
определение и изпращане на материалите на гражданския съд за образуване на
производство по чл. 124, ал. 5 от ГПК. В жалбата на адв. Й.е посочено
единствено, че „По силата на чл. 187, ал. 2 от НПК разноските по дела водени по
тъжба на пострадалия се внасят предварително. Това очевидно е единствено
държавната такса. По силата на чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводач са
за сметка на съда.“
Препис от частната жалба е изпратен и връчен
на насрещните страни. Постъпило е възражение от адв. Р.Й.– защитник на
подсъдимата К.Д.А.-С., в което са изложени твърдения за правилност и законосъобразност на
постановеното определение.
Софийски градски съд, като взе предвид,
че доводите на частния тъжител и повереника му са еднотипни, намира, че жалбите
им следва да бъдат разгледани едновременно. Въз основа на тях, на събраните по
делото доказателства и закона този въззивен състав приема за установено следното:
Подадените частни жалби са процесуално
допустими, тъй като са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадени са от легитимирани за това
лица и в законоустановения срок.
Разгледани по същество, частните жалби
са неоснователни.
От материалите по делото се
установява, че по повод тъжба на В.Б. срещу К.А.-С.е образувано н.ч.х.д. № 4853/2018
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 134-ти състав. Производството
по делото е приключило с определение от 13.10.2020г., влязло в сила на 28.10.2020г.,
с което на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 вр. чл. 81, ал. 3 от НК наказателното производство е било
прекратено.
Софийски районен съд служебно се е произнесъл
по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК с определение от 03.11.2020г., с което е
осъдил частния тъжител В. Б.да заплати в полза на СРС сумата от 356,99 лева, представляваща сторените по
делото разноски за възнаграждение на вещи лица и преводач, както и сумата от
5,00 лв. – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Обосновал е извода си с наличието на
предпоставките по чл. 190, ал. 1 от НПК и с направените разноски за изготвяне
на 2 бр. експертизи, разноски за явяване на вещи лица и за извършен превод.
Настоящият състав на СГС споделя този
извод на съдията – докладчик от първата инстанция.
С определение от 13.10.2020г., влязло в
сила на 28.10.2020г., наказателното производство е прекратено, поради изтекла абсолютна
давност за наказателно преследване, поради което в случая е налице визираната в
чл. 190, ал. 1 от НПК хипотеза, при
която частният тъжител следва да бъде осъден да заплати сторените по делото
разноски. Чл. 187 от НПК регламентира точно кой посреща разноските по
наказателното производство, а чл. 188 от НПК – кой определя размера им. По
силата на чл. 189, ал.1 от НПК съдът решава въпроса за разноските с присъдата
или с определение. Цитираната от повереника разпоредба на чл. 189, ал. 2 от НПК
касае разноските за превод по отношение на подсъдим. Чл. 4 от Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство сочи, че държавите-членки
поемат разходите за устен и писмен превод, произтичащи от прилагането на
членове 2 и 3, независимо от изхода на производството. Очертаните минимални
стандарти са за да се гарантира правото на справедлив процес единствено на
заподозрените или обвиняемите лица, които не говорят или не разбират езика на
производството. В случаят разноските за превод са извършени по отношение на
свидетел и тези правила не се прилагат. При дела от частен характер приложима е
единствено нормата на чл. 190, ал. 1 от НПК, която е пределно ясна и не се
нуждае от тълкуване. Всички разноски по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда се възлагат на частния тъжител, в случаите, когато
наказателното производство бъде прекратено.
Изразеното общо недоволство на частния
тъжител срещу прекратяване на наказателното производство не може да е предмет
на настоящия инстанционен контрол, в който се
разглежда единствено произнасянето по въпросите свързани с разноските по
делото. Определението за прекратяване на наказателното производство от
13.10.2020г. е влязло в сила и не подлежи
на
последващ редовен контрол от въззивния
съд.
По отношение на искането на частния
тъжител за изпращане на материалите „за разглеждане от гражданска колегия“ следва
да се каже, че който и да е съд, включително и СГС, НО, няма правомощие да
изпраща материали, служебно, с указание за образуване на производство по ГПК. В
случай, че частният тъжител намира, че законните му права и интереси са
нарушение следва лично да подаде искова молба до гражданския съд.
По горните съображения, въззивният съд
намира подадените частни жалби за неоснователни, поради което атакуваното с тях
определение от 03.11.2020 г. по НЧХД № 4853/2018 г. на Софийски районен съд,
НО, 134-ти състав, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По тези мотиви, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА 03.11.2020г. по НЧХД №
4853/2018 г. на Софийски районен съд, НО, 134-ти състав, с което В.Б. е осъден
да заплати в полза на СРС сумата от
356,99 лева, представляваща сторените по делото разноски за възнаграждение
на вещи лица и преводач, както и сумата от 5,00 лв. – държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.