РЕШЕНИЕ
№ 4019
гр. Варна, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. С.а
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20253110109386 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. С. Г. срещу *** с която
е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, да се приеме за установено по отношение
на ответника , че ищецът не му дължи сумата 1818,37 лв.- главница по договор за отпускане
на стоков кредит 1604474 от 24.09.2014г. сключен между ищеца и ***ведно със законната
лихва върху главницата от 26.01.2016 г. до погасяването на главницата, 744,08 лв. договорна
лихва за периода от 24.09.2014г. до 27.07.2015 г. по договор за стоков кредит от 24.09.2014 г.
и 51,25 лв. разноски, за които суми са издадени заповед за ипзълнение по чл.410 ГПК и
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №51/2016 г. по описа на РС-Поморие въз основа, на
който е образувано изп.дело №20247040400601 по описа на ЧСИ И.***.
В исковата молба се поддържа, че ищецът е уведомен на 10.07.2024г. от работодателя
си за получено при него запорно съобщение, от което той разбира, че има образувано изп.
дело за посочените суми. След това се снабдил с документите по ч.гр.д. 51/2016 г. по описа
на РС-Поморие и установил, че срещу него е издадена заповед по чл.410 ГПК на 27.01.2016
г. за суми в полза на ответника за суми произтичащи от договор за отпускане на стоков
кредит 1604474 от 24.09.2014г. сключен между ищеца и ***. Сочи, че не си спомня добре
при какви обстоятелства и условия е подписал договора за кредит и усвоил ли е сумата.
Сочи, че няма данни дали вземанията по договора за кредит са цедирани на ответника и
съответно договор за цесия да е произвел действие.
Счита, че вземането е погасено по давност, като изпълнителния лист е издаден през
2016г., а действия за принудително събиране на сумите са предприети през 2024г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който я оспорва. Излага, че на 24.09.2014г. между ищеца и *** бил сключен договор за
кредит, вземанията по който е прехвърлено с договор за цесия от 27.07.2015г. на ответника.
Поради неизпълнение на задълженията на ищеца- длъжник по договора кредит били
издадени заповед по чл.410 ГПК и изпълнителен лист. За събиране на вземанията по изп.
лист първо било образувано изп. дело 691/2016 по описа на ЧСИ ***при КЧСИ с район на
действие ОС –Бургас. Това дело било прекратено на осн. чл.633, ал.1, т.8 ГПК и
преобразувано по молба на ответника в ново изп. дело- 601/2024 г. по описа на същия ЧСИ,
което към датата на подаване на исковата молба е висящо.
1
Сочи, че вземанията за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК се
погасяват с пет годишна погасителна давност. Посочва, че следва да се съобрази, че
давността се прекъсва с кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, като такива действия са искани от ответника и по двете посочени изп.
дела. На 16.05.2016 г. била депозирана молба за образуване на изп. дело, с която е поискано
налагане на запор на вземания за трудово възнаграждение на ищеца. На 27.05.2016г. е била
насрочена дата за опис на движими вещи на адреса на длъжника. На 27.07.2017 г. ответника
като взискател изпратил молба за справка в ТД на НАП за действащи трудови договори на
ищеца. На 23.04.2024 г. е изпратена нова молба за образуване на изп. дело срещу ищеца, с
която е поискано да се наложат запори върху вземания от банкови сметки и за трудови
възнаграждения. На 25.06.2024 г. ЧСИ е предприел изпълнителни действия, като е изпратил
запорни съобщения за запор върху бакови сметки в „*** и е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца. Уточнява, че давността е спряла да тече за периода от
13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение в страна в приложение на ЗМДВИП.
Иска отхвърляне на предявения иск.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК
В доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита.
По иска по чл.439 ГПК: В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – че е титуляр на вземането, което е придобил въз основа на
договор за цесия с ***от 27.07.2015г. настъпването на такива факти, водещи до прекъсване
на давността за вземането чрез предприемане от негова страна на действия вкл. в хода на
изп. производство прекъсващи давността
От фактическа страна:
От представения по делото изпълнителен лист от 17.02.2016 г. се установява, че
същият е издаден по ч.гр.д. 51/2016 г. по описа на РС-Поморие, като е осъден Ц. С. Г. да
заплати на „***сумата от 1818,37 лв. главница, по договор за отпускане на стоков кредит от
24.09.2014г., сумата от 744,08лв.-договорна лихва за периода 24.09.2014г.-27.07.2015г.,
законна лихва върху главницата от 26.01.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 51,25лв. – разноски по делото./ л.28/.
По делото е изискан и приложен препис от изп.д.691/2016 по описа на ЧСИ
***образувано на 17.05.2016 г. по молба на ответника в настоящото производство за
събиране вземанията по изпълнителния лист от 17.02.2016 г. В молбата за образуване на
производството взискателят е поискал извършване на справка за трудовите договори на
ищеца и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. Предоставени са
правомощия на ЧСИ на осн. чл.18 ЗЧСИ.
*** е извършила справки за открити банкови сметки на ищеца, за наличие на
публични задължения, както и е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника С
поканата за доброволно изпълнение е насочен опис на движими вещи в дома на ищеца за
04.07.2016г. от 16.00ч.. След събрани данни, че ищецът не живее на адреса в гр. *** на
29.07.2016г. е прието, че поканата е връчена на осн. чл.47 ГПК.
За периода 07.06.2016г.-04.07.2016г. по изп. дело са получени писма от четири
търговски банки за наличие на открити банкови сметки, на които ищецът е титуляр. На
04.05.2017г. е получена информация от *** за наличие на банкови сметки на ищеца. За
всички писма е разпоредено да бъдат приложени по делото.
На 29.05.2024 г.***е депозирало молба по изп.дело, че която се иска прекратяване на
производството на осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК и връщане на оригинала на изпълнителния
лист.
На 29.05.2024г. ЧСИ ***е постановила прекратяване на изпълнителното дело, като
постановлението е редовно връчено на длъжника в изп. дело на 12.09.2024г. л.61 гръб/
Видно от протокол от 31.05.2024г. изпълнителния лист е приложен към молба от
31.05.2024г. за образуване на ново изпълнително дело, като е образувано изп. дело 601/2024г.
по описа на *** Представена е молбата за образуване на изп. дело от 31.05.2024г., като видно
от същата, с нея се иска извършване на справки в НОИ и Регистъра на банковите сметки
към БНБ.
2
След извършване на справките, на 25.06.2024г. са изпратени запорни съобщение до
„***, като респ. на 05.07.2024г. и 04.07.2025г. от двете банки са получени съобщения за
налагане на запорите.
Други относими за спора доказателства не са събрани.
От правна страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск,
който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. Съгласно чл. 110 ЗЗД
с изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
В ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, се приема, че
погасителната давност в изпълнителното производство не спира, а се прекъсва многократно
на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Процесния изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Срещу издадената заповед за изпълнение не е подадено възражение по чл. 414 ГПК и
тя е влязла в сила на основание чл.416, ал.1, предл. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав
счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква
в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът
служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение, се
получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира
възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439
ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен
правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет
години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по
правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора / така Решение №
100 от 20.06.2011 год. на ВКС по т. д. № 194/2010 год., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 год. на ВКС по гр. д. №5140/2015 год., ІV г. о., ГК./
Доколкото делото по което е издаден процесния изп. лист е унищожено, съдът
възприема, че щом на 17.02.2016 г. е издаден изпълнителен лист, заповедта за изпълнение е
влязла в сила най-късно на тази дата / доколкото това е предпоставка за издаване на
изп.лист/. Давността за вземането се прекъсва на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД с изтичане на
срока за възражение и започва да тече нова давност, като в конкретния случай съдът
възприема най-късната възможна дата за изтичане на срока за възражение- датата на
издаване на изп. лист.
За да се уважи предявения иск, следва да се изведе извод дали в 5 годишен срок след
17.02.2016г. ответникът е предприел и извършвал действия по принудителното събиране на
вземането, без прекъсване.
В ТР по т. д. № 2/2013 на ОСТГК на ВКС е прието, че в изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
3
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В конкретния случай и в приложение на цитираното тълкувателно решение, съдът
намира, че с образуване на изп.д.691/2016 по описа на ЧСИ ***на 17.05.2016 г. и
извършените действия по него- справки за установяване на имущественото състояние на
длъжника давността не се е прекъсвала. По това дело не са предприемани изпълнителни
способи, които да прекъсват давността. Такива са предприемани в хода на изп.д.601/2024г.-
на 25.06.2024 г. чрез налагане на запор върху вземания на длъжника от търговски банки, но
те са предприети след като е изтекъл пет годишния давностен срок за принудителното
събиране на процесните суми от датата на издаване на изпълнителния лист. Т.е. към
момента на извършване на годни да прекъснат давността действия по принудително
събиране на сумите, вземанията вече са били погасени по давност.
Предявения отрицателен установителен иск следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищеца. Той е поискал присъждането
на такива и е доказал заплащането на 122,75 лв.- държавна такса и 900 лв.- адвокатски
хонорар.
Ответникът с отговора на исковата молба е навел възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
което съдът намира за основателно.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на
спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото /Определение № 50021 от 5.03.2024 г. на ВКС по
т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5106/2023 г., III г. о., ГК /.
Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) размерът на адвокатското
възнаграждение е в размер на 580,83лв. за иска за недължимост на главницата по
изпълнителя лист. Въпреки, че съдът не е обвързан от този размер, същият може да се
ползва като ориентир за справедливото остойностяване на адвокатски труд, с оглед на
неговата специфика. В конкретния случай съдът намира, че не се касае за производство с
фактическа сложност и адвокатско възнаграждение в размер близък до дължимия според
Наредбата размер е справедливо, а именно 600 лв. Съдът не присъжда отделно
възнаграждение по исковете за недължимост на лихвата или разноските по изпълнителния
лист, доколкото не е осъществена качествено различна защита по тях от процесуалния
представител.
На ищеца следва да се присъдят разноски от общо 722,75лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц. С. Г.,
ЕГН:**********, адрес: гр. ***НЕ ДЪЛЖИ на *** със седалище и адрес на управление: гр.
***, на осн. чл.439 ГПК сумата от 1818,37 лв.- главница по договор за отпускане на стоков
кредит 1604474 от 24.09.2014г. сключен между ищеца и *** ведно със законната лихва върху
главницата от 26.01.2016 г. до погасяването на главницата, 744,08 лв. договорна лихва за
периода от 24.09.2014г. до 27.07.2015 г. по договор за стоков кредит от 24.09.2014 г. и 51,25
лв. разноски, за които суми са издадени заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. №51/2016 г. по описа на РС-Поморие въз основа, на който е
образувано изп.дело №20247040400601 по описа на ЧСИ И.***, поради изтекла петгодишна
погасителна давност, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
51/2016г. по описа на РС-Поморие.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на Ц. С. Г., ЕГН:**********, адрес: *** сумата от 722,75лв. - разноски в
съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5