Разпореждане по дело №134/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 138
Дата: 11 юни 2021 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20213000500134
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 138
гр. Варна , 11.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Съдия:Петя Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500134 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 405 и сл. ГПК.
Образувано е по молба вх. № 1245/04.06.2021г., поправена с молба вх.№
1354/10.06.2021 г. на М. СТ. АС. за издаване на изпълнителен лист за присъдените му суми
за имуществени и неимуществени вреди, ведно с присъдените лихви и разноски по
невлязлото в сила решение №16/25.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 134/2021 г. по описа
на Варненския апелативен съд.
Решението на апелативния съд към момента не е влязло в сила. Налице е хипотезата
на чл. 404, ал.1, т.1 ГПК – невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, което
подлежи на принудително изпълнение.
Съдът на осн. чл. 406, ал.1 от ГПК като взе предвид, че въззивното решение на
Варненския апелативен съд е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на
предварително изпълнение вземане на молителя в частта, с която е потвърдено
първоинстанционното решение (решение № 260656 от 29.10.2020 г., постановено по гр.д.№
1861/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК и
изменено в частта на разноските по реда на чл. 248 ГПК с решение № 260009/01.02.2021 г.)
за присъдените суми за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно със
законните лихва, а именно: В ЧАСТТА , с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на М. СТ. АС.: на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 10 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в
извършване на престъпление по чл. 115 вр. 20, ал. 2 от НК по досъдебно производство
№507/2010 г. по описа на ОД МВР гр. Варна, НОХД №918/2012 г. по описа на ВОС,
ВНОХД 9/2013 г. по описа на Апелативен съд – Варна, НОХД 403/2013 г. по описа на ВОС,
ВНОХД 307/2014 г. по описа на Апелативен съд – Варна, КНД 407/2017 г. по описа на ВКС
– 3 НО, ВНХОД 276/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, КНД 100/2017 г. по описа
1
на ВКС - Първо НО, ВНОХД 135/2017 г на Апелативен съд – Бургас, КНД 1011/2017 г. - 3
НО по описа на ВКС, ведно със законната лихва от 23.03.2018 год. до окончателното й
изплащане; на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 2300 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение; на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 822,40 лева представляващи обезщетение за
имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение; на основание чл. 2б от
ЗОДОВ сумата от 2000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
на провеждане на разследване извън разумните срокове по чл.6 nap. 1 от ЕКЗПЧОС и чл.22
от НПК, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 15.11.2018 год.,
до окончателното й изплащане; В тази част молбата е основателна и следва да бъде уважена.
В частта относно разноските, въззивното решение има характера на определение,
което не е влязло в сила, и поради това не е годно изпълнително основание по смисъла на
чл.404, т.1 ГПК. Поради това искането за издаване на изпълнителен лист за присъдените
разноски за първоинстанционното и въззивното производство е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение. В този смисъл е и константната съдебна практика, обобщена в
определение № 905/02.12.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6558/2014 г. IV г.о., която се споделя
и понастоящем - определение № 444 от 30.07.2015 г. по ч.т.д. № 1458/2015 г., II т.о. По този
въпрос, макар и да не е бил предмет на разглеждане, е даден отговор в посочения по-горе
смисъл, в мотивите по т. 1 на ТР № 6/2014 г. по т.д. № 6/2014 на ОСГТК на ВКС,
постановено на 23.10.2015 г.
По изложените съображения, съдът


РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ на М. СТ. АС. по по невлязлото в сила
решение №16/25.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 134/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260656 от 29.10.2020 г., постановено по
гр.д.№ 1861/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК
и изменено в частта на разноските по реда на чл. 248 ГПК с решение № 260009/01.02.2021 г.
В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. СТ.
АС.: на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ сумата от 10 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление
по чл. 115 вр. 20, ал. 2 от НК по досъдебно производство №507/2010 г. по описа на ОД МВР
гр. Варна, НОХД №918/2012 г. по описа на ВОС, ВНОХД 9/2013 г. по описа на Апелативен
съд – Варна, НОХД 403/2013 г. по описа на ВОС, ВНОХД 307/2014 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, КНД 407/2017 г. по описа на ВКС – 3 НО, ВНХОД 276/2016 г. по
описа на Апелативен съд – Варна, КНД 100/2017 г. по описа на ВКС - Първо НО, ВНОХД
2
135/2017 г на Апелативен съд – Бургас, КНД 1011/2017 г. - 3 НО по описа на ВКС, ведно
със законната лихва от 23.03.2018 год. до окончателното й изплащане; на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 2300 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди,
претърпени вследствие на незаконно обвинение; на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
сумата от 822,40 лева представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени
вследствие на незаконно обвинение; на основание чл. 2б от ЗОДОВ сумата от 2000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на провеждане на разследване
извън разумните срокове по чл.6 nap. 1 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК, ведно със законната
лихва върху присъдената главница, считано от 15.11.2018 год., до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. СТ. АС. за издаване на изпълнителен лист за
присъдените с решенията на ВОС и на ВнАС разноски.
Разпореждането може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в двуседмичен
срок, който за молителя тече от връчване на разпореждането, а за ответника тече от
връчването на поканата за доброволно изпълнение.




Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________
3