Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1046
13.12.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: А.
МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия
Митрушева
адм. дело № 1161 по описа за 2019
година на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба,
депозирана от А.С.Б. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0254-000221/18.09.2019г.,
издадена от А. Т.А., полицейски инспектор към ОДМВР - Хасково, РУ -
Димитровград.
Жалбоподателката твърди, че с
издадената заповед ѝ била наложена принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на лек автомобил Фолксваген с рег. № Х 5*** КР за
срок от 1 година по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по
пътищата. Заявява, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при съществено
нарушение на процесуалните правила и несъответстваща на разпоредбите и целта на
закона.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилагали с
мотивирани заповеди от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Тези заповеди имали характера на индивидуални административни актове по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК и следвало да се издават при спазване изискванията на
АПК, като същите следвало да бъдат и мотивирани. При реализиране на
материалноправните предпоставки, предвидени в закона, административният орган
действал при условията на обвързана компетентност, определяйки съответната ПАМ
като вид. Когато обаче за мярката били предвидени долна и горна граници на
срока (в случаите на чл. 171, т. 2а от ЗДвП предвидените граници били от шест
месеца до една година), административният орган действал при условията на
оперативна самостоятелност и дължал излагане на мотиви относно определяния
конкретен срок, като условие за законосъобразност на индивидуалния
административен акт, с изключение на случаите, когато се определял минималния
такъв.
В обжалваната Заповед за прилагане
на ПАМ липсвали каквито и да е било мотиви на административния орган относно
преценката му защо следва да се наложи максималния срок от една година за ПАМ.
Липсата на мотиви относно максималния срок, за който в случая била приложена
принудителната административна мярка, съставлявало нарушение на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК и чл. 173, ал. 1 от ЗДвП, водещо до невъзможност да се прецени
изпълнено ли е изискването за съответствие на индивидуалния административен акт
с целта на закона по чл. 22 от ЗАНН, а това било едно от изискванията за
законосъобразност на акта, подлежащо на проверка съгласно чл. 168, ал. 1 вр.
чл. 146, т. 3 и 5 от АПК
Според жалбоподателката, така
определеният максимален срок от 1 година на ПАМ не отговарял за изискването за
съразмерност, визирано в чл. 6, ал. 2 от АПК, поради което и противоречал на
закона. ПАМ за всеки конкретен случай трябвало да бъде определена в такъв вид и
обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел, а именно да се преустанови извършването на
административно нарушение и да се превъзпита нарушителя да не го върши в
бъдеще.Това щяло да бъде постигнато и с определяне на по-кратък срок. Именно
поради това ПАМ не отговаряла на изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК и чл. 22
от ЗАНН, поради което била незаконосъобразна, тъй като не отговаряла на
изискванията на чл. 146, т. 5 от АПК, а
именно целта на закона. Описанието на обстоятелствата, при които било извършено
нарушението, не можело да бъдат възприети като мотиви на административния акт,
тъй като те били задължителен елемент от неговото съдържание, въз основа на
които административният орган следвало да извлече обстоятелствата, които го
мотивират да определи конкретния размер на ПАМ, които следвало да изложи отделно
и каквито в случая липсвали.
Наред с това, съгласно чл. 59 ал.1
т.4 от АПК, в заповедта следвало да бъдат посочени фактически и правни
основания за издаване на акта, като следвало да има пълно съответствие между
описание на нарушението и диспозитива на правната норма, под която е въведено
нарушението. В обстоятелствената част на обжалваната заповед било посочено, че
„т.З Водачът не притежава СУМПС", като изводът бил, че водачът „1) Водачът
управлява ППС без да е правоспособен водач". Същевременно в чл. 171, т.
2а, б."а" от ЗДвП било посочено, че се налага ПАМ ако: "без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок
от 6 месеца до една година".
Видно от горното, никъде в ЗДвП не
било посочено като основание за налагане на ПАМ непритежаването на СУМПС, както
било посочено в обстоятелствената част на обжалваната ЗППАМ. Основание за
прилагане на ПАМ била или неправоспособността(която следвало да бъде установена
по надлежния ред, а непритежаването в момента на проверката на СУМПС не
доказвало това) или непритежаването на СУМПС за определена категория. Така
описано нарушението и въвеждането му под определената правна норма на чл. 150
от ЗДвП не било ясно и ограничавало правото на защита на жалбоподателката,
което водело до неяснота на фактическите и правните основания в административния
акт, което било нарушение по чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, което водело до
незаконосъобразност на издадената ЗППАМ.
Предвид обстоятелството, че в чл.
171, т. 2а, б."а" от ЗДвП били предвидени няколко хипотези, при които
може да се налага ПАМ, то следвало, за да бъде изпълнено изискването на чл. 59,
ал. 1, т. 4 от АПК, да бъде посочено и конкретното предложение на правната
норма, въз основа на която се налага ПАМ. Непосочването му водело до липса на
конкретно правно основание, на което е издадена ПАМ и съответно до ограничаване
на правото на защита в административния процес. Ограничаването на правото на
защита на жалбоподателката било нарушение на административно-процесуалните
правила при издаване на административния акт и водело до незаконосъобразност на
издадената Заповед на самостоятелно основание.
С оглед на така изложеното, се моли
съдът да постанови решение, с което да бъде отменена изцяло Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0254-000221/18.09.2019г.,
издадена от полицейски инспектор към OДMBP - Хасково, РУ - Димитровград А. Т.А..
Алтернативно се моли да бъде отменена ЗППАМ за определения срок над минималния
такъв.
Моли за присъждане на направените в
производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Полицейски инспектор към РУ - Димитровград при ОД
на МВР - Хасково – А.А., не
изразява становище по подадената жалба.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
18.09.2019г. срещу жалбоподателката А.С.Б. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия GА, № 17779, за това, че на същата дата, около
18.06 часа в гр.Димитровград на нерегулирано кръстовище между ул.“Владимир
Поптомов“ и ул.“Йорданка Николова“ е управлявала лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ Х 5*** КР, като при
движение след употреба на алкохол, установена с алкотест Дрегер 7510 с инв.№
0057, скалата на който отчела 1.00 промила, показанията така отчетени са
показани на водача и свидетеля. Издаден талон за медицинско изследване №
0058023, блъска движещия се велосипедист Н.П.Д. ЕГН : **********, идващ от
левия й край, след което блъска паркираният л.а. Фолксваген с рег.№ Х 76** КА.
Посочено е, че ПТП е само с материални щети и че водачът не притежава СУМПС. В
акта е посочено също, че с това деяние А.С.Б. е нарушила чл. 150 от ЗДВП, чл.
5, ал. 3, т. 1, предл.1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от
актосъставителя – мл. автоконтрольор при РУ – Димитровград, ОДМВР – Хасково В.
М.В., от присъстващия свидетел А.Д. А.и от А.С.Б. като нарушител, която не е
дала обяснения, нито вписала възражения при подписването на акта. В АУАН е
посочено също, че са иззети като доказателства 2 броя регистрационни табели Х 5***
КР и СРМПС № *********.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
19-0254-000221 от 18.09.2019г., А. Т.А., заемащ длъжността полицейски инспектор
към ОДМВР – Хасково, РУ – Димитровград, упълномощен със Заповед №
272з-906/20.03.2019г. на директора на ОД на МВР - Хасково, е наложил на А.С.Б.
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ Х 5*** КР
за срок от една година. На основание чл. 60, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 165,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП и с цел осигуряване безопасността на движението и опазване
живота и здравето на гражданите е допуснато предварително изпълнение на
заповедта, считано от 18.06 часа на 18.09.2019г. Отнети са СРМПС № ********* и
2 броя регистрационни табели с рег.№ Х 5*** КР.
Заповедта
е обоснована с това, че на 18.09.2019г., около 18.06 часа в гр.Димитровград на
нерегулирано кръстовище между ул.“Владимир Поптомов“ и ул.“Йорданка Николова“
водачът Б. е управлявала лек автомобил
„Фолксваген“ с рег.№ Х 5*** КР, като при движение след употреба на
алкохол, установена с алкотест Дрегер 7510 с инв.№ 0057, скалата на който
отчела 1.00 промила, показанията така отчетени са показани на водача и
свидетеля. Издаден талон за медицинско изследване № 0058023, блъска движещия се
велосипедист Н.П.Д. ЕГН : **********, идващ от левия й край. ПТП е само с
материални щети. Водача не притежава СУМПС, след което блъска паркираният л.а.
Фолксваген с рег.№ Х 76** КА. Посочено е, че водачът управлява ППС, без да е
правоспособен водач, с което виновно е нарушен чл. 150 от ЗДВП, и че управлява
МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на
хиляда до 1.2 на хиляда включително, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т.
1, предл.1 от ЗДвП.
Видно от
разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на
жалбоподателката срещу подпис на 19.09.2019г. Жалбата срещу заповедта е
подадена на 26.09.2019г. в Административен съд – Хасково.
С оглед
на така изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу подлежащ на оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита. Преценяйки доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за
неоснователна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена
от административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност.
На
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед №
272з-906/20.03.2019г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР
- Хасково, на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи и чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, е
оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, включително (т.11) държавните
служители от звената „Териториална полиция“ при сектори/групи „Охранителна
полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково(ПИ и Мл.ПИ), да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Съгласно
нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42,
ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на
областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване
на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на
принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР), поради което с
представената заповед е доказана и материалната, и териториална компетентност
на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава
съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично
изискване същата да е мотивирана.
В случая
оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити,
включително фактически и правни основания за издаване на акта. Действително в
заповедта е вписано като правно основание за издаването ѝ единствено
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, а според тази разпоредба, в
приложимата ѝ редакция (изм. ДВ бр.2 от 2018г., в сила от 03.01.2018г.),
действаща към датата на издаване на ЗППАМ, се прилагат принудителни
административни мерки, и по-конкретно прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а)
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. Тоест, като предпоставка за издаването на заповед
на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП – "прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство", законодателят е предвидил множество алтернативни
хипотези, като в процесната заповед не е уточнено конкретното предложение на приложимата
норма. Не може обаче да се приеме, че се касае за допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на процедурата по издаване на обжалваната заповед,
доколкото, макар и в заповедта да не се сочи конкретното предложение на
приложимата законова разпоредба, същото е изписано в заповедта с думи –
„управлява ППС, без да е правоспособен водач“. В този смисъл следва да се
приеме, че оспореният индивидуален административен акт съдържа фактически и
правни основания съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка
относно материалната ѝ законосъобразност. Посочени са релевантните факти
и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
2а от ЗДвП, като е описано конкретното поведение, послужило като основание за
издаването на заповедта. Видно от посочения текст, е, че налагането на мярката
е обусловено от установяването на едно от алтернативно посочените в нея деяния.
В случая административният орган е приел наличието на първата хипотеза на чл.
171, т. 2а, б. А от ЗДвП. Деянието е квалифицирано като нарушение на водача по
чл. 150 от ЗДвП, съгласно който всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач. От доказателствата по делото безспорно се установява,
че жалбоподателката е управлявала собствения си автомобил на посочените в акта
дата и място, без да е правоспособен водач. Тези факти нито се отричат, нито са
оборени по делото с ангажиране на допустими и относими доказателства. При тези
данни съдът приема за безспорно установено, че е нарушена забраната по чл. 150
от ЗДвП, като така установеното нарушение е юридическият факт, пораждащ
правомощието на административния орган да наложи на собственика на моторното
превозно средство принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“
от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок.
За
органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна
възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи
срока на действие на мярката – от шест месеца до една година, като в случая
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при
определяне на срока, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол
може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление на
оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с
оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в
съответствие с целта на закона. В тази връзка и по отношение на алтернативно
заявеното искане за намаляване на срока на действие на принудителната административна
мярка, следва да бъде посочено, че съдът не може да намали предвидения в
заповедта срок, за който е наложена принудителната административна мярка, тъй
като, както вече бе посочено, определянето на срока е от компетентността на
административния орган и съдът проверява единствено законосъобразно ли е
определен същият.
Липсата
на мотиви относно срока на наложената ПАМ не може да се приеме за съществено
процесуално нарушение, както се сочи в депозираната жалба, доколкото в случая
мотивите се извличат от констативната част на оспорения акт и от естеството на
извършеното нарушение, което само по себе си е достатъчно тежко, предвид
управлението на МПС от неправоспособен водач, принципно обуславящо висока
степен на обществена опасност. От фактическите обстоятелства в заповедта се
установява също, че жалбоподателката е управлявала автомобила след употреба на
алкохол и е причинила ПТП, като е блъснала велосипедист, както и паркиран
автомобил. По този повод следва да бъде посочено, че в преобладаващата си
практика ВАС приема, че мотивите на административния орган относно фактическото
установяване на нарушенията, включително такива, съдържащи се в други документи
от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за определяне срока за
налагане на ПАМ, като в случая коментираните обстоятелства обосноват
определянето от административния орган на максималния предвиден от закона срок
за прилагане на процесната ПАМ.
Останалите
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила също се
явяват неоснователни, доколкото, макар и действително оспорената заповед да е
непрецизно формулирана, волеизявлението на административния орган е изрично и
недвусмислено и констатираната непрецизност в съдържанието на заповедта не е с
такъв интензитет, който да я опорочи до степен на незаконосъобразност, тъй като
не съществува неяснота относно съществените факти – управлението на моторно
превозно средство и неправоспособността на лицето, което го е управлявало,
респективно адресатът може да разбере по каква причина и в какво му качество се
налага ПАМ.
Мотивиран от
изложеното, съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, съдържа изискуемите реквизити за редовността
му от формална страна, материалният закон е приложен правилно, не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не е
налице и несъответствие с целта на закона, което налага отхвърляне на заявеното
в настоящото производство оспорване.
При този
изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
неоснователна, а такава от ответната страна не е отправена към съда.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на А.С.Б. с
ЕГН : ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0254-000221 от 18.09.2019г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР –
Хасково, РУ – Димитровград А. Т.А., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от
решението да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: